redrum
Well-Known Member
Поручик Димитър Списаревски загива при първия си боен полет, след като сваля два тежки американски бомбардировача Б-24, втория чрез въздушен таран, по време на бомбардировките на София през Втората световна война. Това става точно преди 70 години – на 20 декември 1943 г. Той е първата българска жива торпила, а за свалянето на един четиримоторен тежък бомбардировач са му признати три въздушни победи и е произведен посмъртно в чин капитан.
Подвигът на Списаревски е увековечен с паметници в София, на лобното му място, в родния му град Добрич. На името на Димитър Списаревски има създаден клуб на летците от царската авиация и техни потомци. Преди 10 години клубът откри паметник на загиналия в района на Джерман в сражение с американски изтребители поручик Веселин Рачев.
За безсмъртното дело на Списаревски е писано много. Но най-красноречиви са признанията на противника – американските летци, сблъскали се с непоколебимия българин.
Има различни свидетелства за тарана, но единствен близък очевидец е лейтенант Джон Маклендън – американски пилот. Той дава може би най-точното описание и оценка на извършения от капитан Списаревски военен подвиг. Спасилият се в боя на 20 декември 1943 г. американски лейтенант споделя: „Шест минути преди да бъда свален, станах свидетел на нещо нечувано и страшно… летящият като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към замята наша «летяща крепост» и хвърляйки се с цяла мощност към друга, се стовари върху нея, отсече опашката й и „крепостта” се разруши като голям дъб, ударен от мълния… Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот!“. Лейт. Едуард Тинкър, пилот и участник във въздушния бой на 20 декември 1943 г., казва: „Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията”, подофицер Робърт Хенри Ренър – въздушен стрелец, единственият по чудо оцелял от екипажа на протаранения бомбардировач, след тарана на българина, ужасен, казва: „Настана истински ад. Ударът на вашите летци беше изключително лют.“ Той по-късно моли да се види с майката на Списаревски, за да й предаде своите лични медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига и родолюбието на нейния син.
Подвигът на Списаревски е увековечен с паметници в София, на лобното му място, в родния му град Добрич. На името на Димитър Списаревски има създаден клуб на летците от царската авиация и техни потомци. Преди 10 години клубът откри паметник на загиналия в района на Джерман в сражение с американски изтребители поручик Веселин Рачев.
За безсмъртното дело на Списаревски е писано много. Но най-красноречиви са признанията на противника – американските летци, сблъскали се с непоколебимия българин.
Има различни свидетелства за тарана, но единствен близък очевидец е лейтенант Джон Маклендън – американски пилот. Той дава може би най-точното описание и оценка на извършения от капитан Списаревски военен подвиг. Спасилият се в боя на 20 декември 1943 г. американски лейтенант споделя: „Шест минути преди да бъда свален, станах свидетел на нещо нечувано и страшно… летящият като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към замята наша «летяща крепост» и хвърляйки се с цяла мощност към друга, се стовари върху нея, отсече опашката й и „крепостта” се разруши като голям дъб, ударен от мълния… Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот!“. Лейт. Едуард Тинкър, пилот и участник във въздушния бой на 20 декември 1943 г., казва: „Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията”, подофицер Робърт Хенри Ренър – въздушен стрелец, единственият по чудо оцелял от екипажа на протаранения бомбардировач, след тарана на българина, ужасен, казва: „Настана истински ад. Ударът на вашите летци беше изключително лют.“ Той по-късно моли да се види с майката на Списаревски, за да й предаде своите лични медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига и родолюбието на нейния син.
