Проф. Андрей Пантев застана зад инициативата за създаване на Паметника на Васил Левски на границата между Изтока и Запада
Урок по история или призив да платим духовен данък към единствения българин, който винаги ни е обединявал. Това е част от тезата на проф. Пантев. Историкът ни съветва и защо е важно да се обединим около една идея и да я случим сами, защо именно Левски и защо ни е необходима личността му днес. Исторически прочит на съвременната нужда от национален обединител около фигурата и личността на Апостола...
Има ли България безспорни личности?
Не може едно общество и особено нация с претенция за 13 века цивилизация да няма безукорни идоли. Имаме потребност днес, драмата е , че тези идоли са от миналото. И затова Левски, напълно заслужено, разбира се, също възниква като идолопотребност. След Освобождението вече триумфират прагматиците, бакалите, търговците, житари, зидари и изведнъж, чрез Захари Стоянов, се експонира едно чисто име. Което няма капка идея за печалба, капка идея за министеруване, депутатство и прочее. И внезапно Левски става идол, защото е различен от другите. Не само различен от тогавашните съвременници, но и малко по-различен, по-възвишен дори от онези герои, възрожденци, от нашето Възраждане и от нашето национално освободително движение. Смятам, че съдбата ни прати много навреме Левски като контрапункт, като поанта на това, което се случва по-късно в България, където търговците стават по-важни, където успехът се измерва с пари. И това не е нещо ново, това е т. нар. историческо съвремие. И поради това Левски става такъв възвишен идеал – не само с конкретиката, а с чистотата, която е притежавал и която пренася през поколенията и до днешна България.
Днес защо ни е необходимо да си припомняме за Апостола?
За да припомняме на себе си, а и на всички около нас, че е имало хора, които не са се интересували какви ще станат след българското освобождение, че е имало хора, които не са се интересували как върви еврото към долара, имало е хора, които са се интересували само от едно - да се появи България на европейската карта. Те не са имали кой знае какви илюзии, че ще бъде всичко безукорно, но са искали да възстановим своето вековно великолепие.
Младите днес знаят ли кой е Левски?
Предполагам, че знаят автоматично, освен името на знаменития футболен отбор, освен паметниците и често пъти машиналното повтаряне на неговото име. Все пак знаят, че е имало такова момче – хубавец, захвърлил расото не защото не вярва в Бога, а защото смята, че ТРЯБВАТ ДЕЛА, действия, саможертва. Който много, много не се е интересувал от друго, а от това да намери Българско, както тогава са казвали. И под Българско се е разбирало много повече от днешните граници на България. Свободна, независима, а и справедлива държава, защото не трябва да забравяме, че Левски не е насочен като острие, организационно и човешки, само към отхвърлянето на една чужда власт. Левски е искал бъдеща България да бъде и една справедлива държава – и социално, и морално. И мисля, че все още хората, макар и автоматично, знаят кой е Левски. Хората си водят дечицата до паметника и може би и заради това трябва да има още един паметник. Трябва да има къде да заведеш внучето си. Въпреки че опредметяването на исторически личности и събития винаги носи елемент на ограничение. Но все пак, както християнската религия има потребност от църкви, въпреки че можеш да вярваш в Бога без да ходиш на църква, но все пак е хубаво да имаш място, където да се поклониш и да се помолиш, място само за това. По същата логика е хубаво да има къде закараш внучето си на екскурзия или на 19-и февруари да остави една китка.
Левски е очаквал, че мечтаната, измъчената, изстраданата, извоюваната България, ще бъде своеобразен паметник не само на него, а на всички онези, които са знаели, че отиват мърцина на битка, които са знаели, че тази работа скоро и лесно няма да стане. Именно заради това, аз намирам, че България би следвало да бъде паметник на Левски. Цялата.
Инициаторите на проекта „Аз обичам България” направиха анкета измежду 1020 души, от които 98% са категорично ЗА построяването на паметник на Левски от всички българи.
Да. И това трябва да бъде монумент на Левски и на всичко това, което не се е състояло по техните мечти и по техните разбрания, тези на борците и революционерите. За да се покаже, че колкото и скептично да сме настроени сега, каквото и омерзение да изпитваме към днешния ден, все пак това се е състояло. Обесените, избитите, преследваните, заточените все пак ще си отдъхнат, когато има такива комплекси, в тяхна памет.
Защо е важно българите да успеят да се обединят именно около личността на Левски?
Аз не виждам Левски да е бил парола за разединение. При всички политически режими Левски е обединителна фигура и това е фактическо свидетелство за един респект, който българите винаги сме имали към Левски.
Възможен ли е човек като Левски днес и ако би се появил сега какво би си казал за днешна България?
Мисля, че не е възможен, защото днес ние сме виновни за и на себе си. Левски е имал определена цел – „свободна и справедлива България”, етнически обединена и толерантна страна. Днес никой не ни пречи толкова, колкото самите нас. Вероятно, без да гадаем, би бил разгневен повече на самите нас сега, отколкото на поробителите някога.
Вярвате ли в смисъла на една такава инициатива – в която сами трябва да построим паметник?
Не вярвам да има българин, който да не би дал един лев за паметник, той няма да го даде толкова за Левски, колкото за бъдещи поколения, да се знае, въпреки всичко отблъскващо и заобикалящо сега, че се пази един респект и той не е измишльотина, той не е химера, той не е изкуственяк... И точно в този смисъл можем да кажем – ето я обединителната фигура, която е останала непроменена като стойност и величина.
Мястото на този комплекс ще бъде на три граници, на входа на Изтока и Запада. Какво мислите за това?
На тези три граници ще се види, че погледът на Левски е бил много по-далечен. Че не са се осъществили тези идеи и идеали за една по-голяма България, в чисто духовен аспект. И като стои там съседите определено ще гледат с респект на това, че почитаме своите герои.
Вие с лицето си и авторитета си застанахте зад инициативата. Вашият призив или съвет – защо е важно да се обединим около тази кауза?
Защото Левски е една фигура, една личност, едно дело, една енигма, един благороден, тих човек... защото Левски не е бил кръвожаден боец, който с гола шашка преследва паникьосаните турци... много е хубаво, че едно от изискванията по проекта е, че той ще е изобразен без оръжие, защото той не се е правил на харамия, който заколва двама турци и след това отива да се похвали в кръчмата. Той се е изявявал като анонимен, като тих герой, и именно такъв величествен комплекс ще бъде контрапункт на неговото скромно битие, на неговите скромни идеи за самия себе си. Той е бил много яростен към своите врагове, но никога не е казал – аз ще ви накажа или аз ще ви изпратя в небитието... И в това отношение неговото величие е колкото тихо, толкова и патетично. Едва ли е и предполагал, че той ще има такава почит сред българите. Именно заради това той заслужава най-голямата такава.
Още за инициативата на „Аз обичам България”, както и за това как можете да станете част от нея, разберете на
www.pametnik.bg
