"Гледам и не вярвам на очите си. Хора, които довчера пламенно подкрепяха смелата съпротива на гръцкия народ срещу ЕС и неолибералния капитализъм, днес най-яростно громят Алексис Ципрас като предател, пораженец, некадърник. Човекът, който преобърна статуквото в своята страна и който промени дневния ред на цяла Европа, нямал никакъв опит в политиката, нямал бил подготовката, за да се пребори с Меркел и ко. на преговорите, и прочее, и прочее, и прочее лични нападки. Сякаш той сам-самичък прави всичко, преговаря, решава. Сякаш зад него не стоят екип, правителство, партия, парламентарно мнозинство, избиратели! И някой въобразява ли си сериозно, че ако гърците имаха Супермен за премиер, щеше да ги измъкне от безизходицата?!? Защото разликата между Меркел и Ципрас не е в това, че тя е умна, а той е тъп. Разликата е, че тя е начело на най-голямата държава в ЕС, която се ползва с пълната подкрепа на САЩ и световния финансов капитал, благодарение на които е изградила най-мощната икономика в Европа, и която диктува всичко, защото притежава още 10-ина сателитни държавици, сред които и България. А той е начело на една малка държава, превърната от същите тези сили в дългова колония, ограбена, притисната от тях с финансова блокада. Неравен и обречен сблъсък за демокрация и суверенитет. Мнозина се радвахме на гръцкото OXI. Смятахме, че волята на един народ е нещо свещено. Уви, съвсем наивно това вярваше и гръцкото правителство. Оказа се, че да си играеш на демокрация в тази Европа е като да свикаш референдум в Полша на 31 август 1939 с въпроса: „Желаете ли утре германските танкове да нахлуят в страната ви?“
И нима не виждаме чудовищната несправедливост? Защо не посочим и изобличим агресора поне със същата страст, с която нападаме жертвата? Изборът, който Алексис Ципрас трябваше да направи снощи по време на 17-часовия форум на еврозоната, беше между това да се самоубие и това да го убият. Той избра по-лесния път на компромиса, с който аз лично не съм съгласен, но историята е тази, която ще го оправдае или осъди. Не ние и не сега. Поставиха му тази дилема с една-единствена цел: да дадат урок на всички останали народи какво ги чака, ако се разбунтуват. И да размахат пръст на всички антисистемни движения в Европа и света. Да кажат на всички нас: „Няма алтернатива!“
Именно затова не мога да разбера каква е тази демонична наслада от унижението на един съседен, достоен народ, и от временното поражение на неговите непокорни движения и водачи.
Може би се дължи на това, че нас вече ни унизиха и подчиниха? Може би се дължи на гузната ни съвест, задето не просто правим компромиси, а сме капитулирали напълно и безусловно, при това без бой?!? И задето нито веднъж за изминалия четвърт век не съумяхме като народ да кажем НЕ на собствената си смърт."
Източник
Та blackout8 всички тея цифрички дето мята цяла седмица важат само ако си от правилната страна. Останалите въпреки, че изглежда да плоучваме неюо релано сме обикновени донори и консуматори. Ето срещу какво точно се бунтуват гръците. Не, че би ме разбрал...