ExTended
Active Member
Атеизмът няма как да е вяра, тъй като няма цел, към която да се стреми и не може да съществува сам по себе си.
Атеизмът е мнение относно вяра, която вече съществува, независима от наличието на атеизъм. Но атеизмът няма как да съществува без да има религия, която да отрече. Има разлика между мнение/становище и значение на терминът вяра, независимо дали е вяра в религия или нещо друго:
faith
feɪθ/
noun
Забележи как няма denial никъде в това определение. Вяра е да астанеш зад нещо, мозъкът ти да е убеден в силата на това нещо, независимо дали е религия, или ужедението ти, че даден твой приятел е по-силен от обстоятелствата, с които трябва да се справя, вярата е твоето убеждение в наличието на нещо, в което си заслужава човек да вярва.
Атеизмът е обратното на вяра - отричане на даден факт или вярване. Т.е. и производно на вярата, а не негова алтернатива.
Няма как да докажеш неналичието на нещо без да пруложиш факти. Да се опиташ да отречеш нещо без да имаш доказателска за неговото несъществуване не се нарича вяра, а логическа заблуда. В най-добрия случай можеш да нречеш позицията си теза, но тезата предполага желание да я докажеш и да я превърнеш във факт, нещо, което едва ли си тръгнал да правиш.
Но най-просто казано атеизмът не е вяра, защото мозъкът ти не работи по този начин. Мозъкът се нуждае от цели, към които да се стреми, или цели, бкоито да изжягва. Ако ти кажа, че розеви слонове няма, мозъкът ти автоматично ще се съсредоточи да мисли за точно розови слонове. Розовите слонове са цел, идея, която може да бъде визуализирана. Докато липсата на розови слонове не е идея или визуален обек, а нищо. Да си сигурен, че розови слонове не съществуват не е вяра, а мнение, или убеждение, и когато изричаш това твърдение - мозъкът ти не е съсредоточен върху никакъв обект, защото няма възможен обект на внимание. Съответно няма как да отдели нужните химикали, които да те стимулират да се приближиш или отдалечиш към тази идея, съотвено мозъка ти не третира липсата на розови слонове като вяра.
Може ли за в бъдеще да пишете личните си убеждения като ги подкрепяте с известна доза факти, или психология или каквото и да е? Със сигурност ще е по-полезно от това да пишете каквото ви дойде първо на ум като вселенски факт.
ЕДИТ: Можеш много лесно да провериш дали нещо е вяра или не.
Помисли за 5 неща, които от сърце би искал да случат в живота ти.
Пример: Да успееш да накараш момичето, в което си вклюбен да се влюби в теб. Дъщеря ти да има страхотно бъдеще. Да успееш да постигнеш нещо нечувано готино в някое от твоите хобита. 5 неща, свързани с неща, хора или занимания, които са ти близки и са част от човека, който си.
Когато мислиш за позитивни развития свързани с тези неща, би трябва да изпиташ микс е еуфория, вълнение, увереност, комфорт. Това е мозъкът ти, който ти дава микс от химикали, които карат тялото ти да се чувства така.
Ако като си мислиш за атеизъм не получаваш абсолютно същия ефект и химикали, значи със сигурност не е вяра.
Атеизмът е мнение относно вяра, която вече съществува, независима от наличието на атеизъм. Но атеизмът няма как да съществува без да има религия, която да отрече. Има разлика между мнение/становище и значение на терминът вяра, независимо дали е вяра в религия или нещо друго:
faith
feɪθ/
noun
- 1.
complete trust or confidence in someone or something
Забележи как няма denial никъде в това определение. Вяра е да астанеш зад нещо, мозъкът ти да е убеден в силата на това нещо, независимо дали е религия, или ужедението ти, че даден твой приятел е по-силен от обстоятелствата, с които трябва да се справя, вярата е твоето убеждение в наличието на нещо, в което си заслужава човек да вярва.
Атеизмът е обратното на вяра - отричане на даден факт или вярване. Т.е. и производно на вярата, а не негова алтернатива.
Няма как да докажеш неналичието на нещо без да пруложиш факти. Да се опиташ да отречеш нещо без да имаш доказателска за неговото несъществуване не се нарича вяра, а логическа заблуда. В най-добрия случай можеш да нречеш позицията си теза, но тезата предполага желание да я докажеш и да я превърнеш във факт, нещо, което едва ли си тръгнал да правиш.
Но най-просто казано атеизмът не е вяра, защото мозъкът ти не работи по този начин. Мозъкът се нуждае от цели, към които да се стреми, или цели, бкоито да изжягва. Ако ти кажа, че розеви слонове няма, мозъкът ти автоматично ще се съсредоточи да мисли за точно розови слонове. Розовите слонове са цел, идея, която може да бъде визуализирана. Докато липсата на розови слонове не е идея или визуален обек, а нищо. Да си сигурен, че розови слонове не съществуват не е вяра, а мнение, или убеждение, и когато изричаш това твърдение - мозъкът ти не е съсредоточен върху никакъв обект, защото няма възможен обект на внимание. Съответно няма как да отдели нужните химикали, които да те стимулират да се приближиш или отдалечиш към тази идея, съотвено мозъка ти не третира липсата на розови слонове като вяра.
Може ли за в бъдеще да пишете личните си убеждения като ги подкрепяте с известна доза факти, или психология или каквото и да е? Със сигурност ще е по-полезно от това да пишете каквото ви дойде първо на ум като вселенски факт.
ЕДИТ: Можеш много лесно да провериш дали нещо е вяра или не.
Помисли за 5 неща, които от сърце би искал да случат в живота ти.
Пример: Да успееш да накараш момичето, в което си вклюбен да се влюби в теб. Дъщеря ти да има страхотно бъдеще. Да успееш да постигнеш нещо нечувано готино в някое от твоите хобита. 5 неща, свързани с неща, хора или занимания, които са ти близки и са част от човека, който си.
Когато мислиш за позитивни развития свързани с тези неща, би трябва да изпиташ микс е еуфория, вълнение, увереност, комфорт. Това е мозъкът ти, който ти дава микс от химикали, които карат тялото ти да се чувства така.
Ако като си мислиш за атеизъм не получаваш абсолютно същия ефект и химикали, значи със сигурност не е вяра.
Последно редактирано:
