Аз не мога да разбера защо всички трябва да достигнем до дадено заключение заедно и хората просто не допускат възможността някой друг да е прав, поне за себе си, и да се води разговор, в който уважаваш гледната точка на другия, дори ти самият да не си съгласен изобщо с нея.
Ако се върнем към корените на темата, а те са по-скоро спекулации и това какво всеки от нас мисли, а не какво всеки от нас трябва да мисли по темата, то моето мнение е следното:
1. Аз съм ЗА тази наука, както съм ЗА зад всяка наука, но това не означава, че смятам за реалистично значителен прогрес по въпроса с креониката да бъде постигнат скоро.
В момента технологията, която ползват, макар и напреднала, е на доста базисно ниво откъм резултатност - тялото не бива перфектно запазено във времето, просто процесите които се случват след смъртта са забавени в една доста голяма степен. Химикалите които ползват за да постигнат замразяване без да се увредят прекалено много клетките едва ли са супер щадящи тъканта, така че това е друг минус. Антифриза който използват не е перфектен и възникването на пукнатини в тъканта, и особено мозъка, е възможно и даже май е вероятно. Това както можете да си представите не идеален вариант също. Както и въпроса с това дали дадена компания може да си позволи да поддържа база с нужното оборудване в продължение на десетилетия или столетия, без да изпадне във фалит и всичкото това нещо, което изисква надзор и ресурси като ток и химикали, да се окаже непреодолим разход, който няма кой да го покрие. Освен това за да има смисъл от креониката трябва да си близо до локацията в момента на смъртта, за да могат да реагират максимално бързо и да запазят тялото в максимално добър вид. Т.е. това са доста неидеални неща.
Големият плюс е, че всичко е по-добре от това да не те замразят. Да, може надеждата да е супер малка, но я има и това е един начин да се примириш по-лесно с неизбежният край на твоето съществуване, независимо дали вярваш че има и неща, които са по-големи и вечни от живота.
Аз лично съм вярващ, както и семейството ми, и не знам дали бих се подложил на тази процедура, дори да имах необходимите финанси. Почти съм сигурен, че не бих, ако цялото ми семейство не направи същото заедно с мен. Сигурен съм, че всеки който е губил близки до него хора в зряла възраст би разбрал донякъде тази гледна точка - животът продължава за тези, които все още имат някакво време на земята, но просто не е същият, и аз лично не мога да се сетя за нещо по-плашещо от това да си последния оцелял от твоето семейство. Да, хората са се слбъсквали с тази ситуация от началото на съществуването на нашият вид, но като много други нещо - реалността е по-скапана и от най-креативната ти представа за дадена трагедия. За мето огромно щастие не ми се е налагало да преживявам подобно нещо и се надявам никога да не ми се наложи, колкото и егоистично да звучи това.
Мисля, че доводите на хората, които са и за и против такива неща са легитимни, за индивида който изповядва дадено нещо. Както и че атеизмът е нещо нормално, макар и да не мога да го разбера лично като идеология, която хората се опитват да пробутат на останалите. В смисъл такъв - разбирам, че някои ценят високо науката и становището на науката по разни въпроси, или пооне предплагаемото такова, тъй като в днешно време могат да се намерят научни доказателство против и за буквално всяка теория.
Но имам един въпрос към атеистите: имате ли деца или пък имале ли сте близки, които сте загубили когато сте били в по-напреднала вече зряла възраст? Аз лично нямам деца, но както са казали в Игра на Тронове - хората са изобретили боговете, за да могат да кажат на децата си, че има нещо или някой, който ще ги пази дори и през най-тъмните моменти. Аз лично бих желал моите евентуални деца да вярват в нещо повече от моята сила да бъда безгрешен или да се грижа за тях, защото никой не е вечен и всеки прави грешки, и не искам децата ми да бъдат цинични малки копеленца, които нямат капка емпатия към страданията, емоциите, мечтите или добруването на околните, а с това и към техните собствени.
Както и би ми се искало да вярвам, и вярвам, че близките които не са вече с нас, са на по-добро място и един ден човек се събира с тези, които е обичал и са го обичали. Да, оставям възможността да не е така отворена, но предпочитам да я игнорирам и да не вярвам в тази алтернатива. Да мислиш по друг начин би било предателство към хората, които са били преди теб, поне според мен. Но не съдя хората, които са от другият край на барикадата, защото за всичко си има причини, независимо дали е начина по който човек е бил отгледан, възгледите, които са му били наложени от хората около него, както и обстоятелствата, с които му се е налагало да се сблъска.
А към хората, които са против креониката поради някакви възвишщени причини - окей, разбирам ви гледната хочка, но най-лесният начин да нараниш някой е като му върнеш нещо, което обича от дъното на душата си, но само след като си счупил това нещо на непоправими парченца. В този ред на мисли мисля, че смъртта може да бъде поставена в подобни граници - губиш някого, безвъзмездно, и макар тялото му да е още там, знаеш, че трагедията никога не може да бъде поправена, колкото и да би дал всичко да имаше начин. Според мен да можеш в този момент да си качеш "Окей, но ето я креониката, МОЖЕ пък някога някъде нещо да се направи за моят близък човек", смятам, че това само по себе си прави идеята за креониката безценна.
Аз лично като човек, който съм болен от неизлечима болест и ми се е налагало да сядам на операционна маса без да знам дали ще се събудя след това, мога да заявя, че няма нищо възвишено в това да си отидеш примирен. Не е толкова просто или специално преживяване само по себе си, но след него спираш да мислиш за това как е по-добре да си отидеш с принципите си, отколкото да си тук без тях, в смисъл помага ти да установиш кои принципи и каузи наистина си заслужават да влезеш all-in за тях, и кои са били просто някаква самозаблуда за това колко много неща знаеш за живота, и да се опиташ да накараш другите да се чувстват по-непревилигировани, за това че не споделят мнението ти. Тук имам предвид момичето, което говореше за това как нещата просто се случват и трябва да се примириш с тях, защото това по някакъв начин е свързано с религията и т.н. Аз не съм експерт по религиозни въпроси, просто човек, който вярва и макар да вярвам, че сме на мястото на което сме, с причина, също така вярвам, че сме длъжни към себе си и към света да се борим за това да разгърнем своя потенциал и талант, и да се издигнем над обстоятелствата, защото това също може би е част от големия план, но може би не е, може би е, никой не знае, за това всичко е отворено към интерпретации и нещата горе са просто моите мисли по въпроса, без да ангажирам никой с тях, дори и себе си, защото със сигурност не съм ги подредил или обяснил по абсолютно перфектния начин.
Едно от хобитата ми е да пиша спекулативна литература, сиреч фентъзи, Игра на Тронове и т.н. и мога смело да заявя, че да сложиш думи в устата на измислен персонаж, с които думи да опишеш даден аспект от живота, е много по-прост и праволинеен процес от това човек да опише добре своите собствени мисли, емоции и ценности. Просто защото хората сме сложни същества и е доста по-трудно да разберем какво ни движи над самите, отколкото някое друго човешко същество.
Но ако поста ви е прекалено дълъг, нека завърша със следното обощение: мислете каквото си искате, имайте каквото си искате мнение, но оставете вратичка и мението на другите, няма как да знаем кой е прав и кой е крив, ако имаше как да го знаем, нямаше да има спор на първо място. Не приемайте за даденост това, че знаете какво преживяват околните всеки ден от живота си - факт е, че никой от нас не знае, не и наистина. И четете повече художествена литература - много по-лесно е да се поставиш в ситуацията на някой друг, ако изпиташ 1 000 различни жовота през магията на измислените ситуации с измислени хора и измислени но решими проблеми. Общо взето това е.
Сори за дългия пост. За който се е обидил - не е нужно да се обиждате от това, че не сте съгласни с мен, както аз се опитвам да не се обиждам от това, че 6 000 000 000 души по света не споделят моето мнение точка по точка.
