Ден на победата

waldes

Well-Known Member
.над злото. Да живеят всички цивилизации преди, сега и в бъдеще.
НаЗДРАВЕ, КОЛЕГИ, ДА СТЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ И ВСИЧКО НАЙ-ХУБАВО да ни се случва:)
 
 
 
Май на някой му се ходи в казармата :)
иначе още по темата, щом искате паради :)

9116753z.jpg


Още интересни неща:
https://milo.yiannopoulos.net/2017/04/wikileaks-hillary-clinton/
 
Добре, напипвате нещата:)
 
Ама много слабо, няма ли кой да мисли, уж се водиме форум на будни хора...?
 
Пробва се Наполеон, пробва се Хитлер, пробва се елита на Щатите... Открийте 10-те разлики.:)
Руснакът е просто несломяем:)
 
Друго си е викаш сега да сме под ботуша на Вермахта с кафяви униформи за ежедневно облекло....
Под ботуша на Вермахта не сме били, като изключим, че още 41-ва за няколко седмици рафтовете по магазините се опразват, което е прекият негативен ефект от минаването на Вермахта през наша територия. Положителните страни са, че днес Добрич и Силистра са български, а за кратко Македония, Беломорието и Западните покрайнини бяха под наша администрация.

Но все пак се радвам, че РККА победи Вермахта, защото нямаше да ми харесва светът без чехи, поляци, руснаци, че дори и сърби. И се радвам, че Трети украински фронт влезна в България, а не онази английска дивизия в Гърция, защото иначе днес Родопите и Пиринско щяха да си имат за премиер Ципрас, а не Боко. Гърците и англичаните до самият край на Парижката мирна конференция (демек доста време след края на войната) настояват България да бъде орязана на юг в полза на Гърция. Даже трябва да го признаем на товариш Сталин, че ни подкрепяше за Беломорието, макар и после да отстъпи срещу това ингилизите и американците да му дадат земи западно от Елба...
 
 
 
Една история, разказана от великия Юрий Никулин. Историята лесно може да се преведе, но ще я пусна в оригинал:

"Однажды ночью на железной дороге нос к носу столкнулись две разведгруппы, наша и немецкая. Ну, бойцы все опытные, не впервой, ну и метнулись в сторону. Попадали. Мы с одной стороны насыпи, немцы — с другой.
Лежим, притаились, думаем "что дальше?". И тут слышим с немецкой стороны в нашу встревоженно доносится приглушенный крик:
- Ганс! Ганс!
Мы переглянулись и вдруг видим, что среди нас, забившись, сидит испуганный толстяк-немец. Он, когда мы столкнулись, так растерялся, что начал метаться из стороны в сторону, а потом с перепугу бросился к нам. Смотрит на нас, от страха дрожит. А мы и сами не знаем, что с ним делать.
С той стороны крики все тревожнее.
- Ганс! Ганс!
Ну наш командир решил перекинуть немца на их сторону. Взяли мы бедолагу за руки за ноги, раскачали его и кинули к своим. А тот так перепугался, что пока летел, громко бзданул от страха. Полная тишина, и тут мы не выдержали. Обе стороны разразились нервным смехом. Когда успокоились, посмотрели друг на друга через дорогу и молча разошлись каждый своим путем — никто не стал стрелять. И так все понятно всем. Война все-таки."
 

Да не забравяме, че нашата армия участва в заключителния етап на войната и дава свидни жертви. Прадядо ми е бил подофицер от 25-ти пехотен Драгомански полк и е загинал в Бояновацка околия, дн. Сърбия. Редно е да почетем тези над 30 хиляди убити, ранени или изчезнали в боя български войници и офицери.

А и да не забравяме, че единственият чуждестранен генерал, който участва на Парада на победата в Москва през 45-та е не кой да е, а ген. Владимир Стойчев. :)
 

Горе