От: Защо на бедните им е толкова трудно да забогатеят?
Както писах в началото на темата, статията не е моя.
Моите лични коментари по точките на автора:
„Беден”, „Богат”, „Представител на средната класа” – тези понятия са субективни, според мен. Всеки сам да се постави в някоя от категориите. Беден е, който не е постигнал нивото на задоволяване на желанията си. Богатият е успял „да си надвие на масрафа”. Средната класа се чувства удобно в собствената си кожа до толкова, че е готов да се откаже от някои свръх глезотии на богатите, които не са му принципиални.
По т.1 – Няма такова нещо като „сребърен куршум” – нещо, което да те изстреля на върха за 1 ден. Няма такава идея, няма такъв продукт...За да спечелиш от лотарията и да извлечеш максимална полза от печалбата смятам, че е добре да си готов да те „сполети” такава печалба.
По т.2 – Втълпявано ни е, че богати са трудолюбивите, които работят много. Не трябва да се работи много, трябва да се работи умно. То и затова мързелът е двигател на прогреса.
По т.3 – гледай коментара ми към т.2.
По т.4 – много страшна за българите от по-старото поколение. Тотално изкоренен предприемачески дух! Това ми е обикновено „оправданието”, когато се налага да отговарям на въпроса: В България е толкова красиво, но защо някак си не е достатъчно развито, европейско, интересно и т.н.?
По т.5 – много съм „ЗА” споделянето, за подаряването, за безвъзмездното отдаване. Съвсем естествено всеки предприемач да желае и останалите предприемачи да са успешни поне колкото него, ако не и повече. Заинтересован е да способства тяхния успех...защото всеки от тях е негов потенциален клиент.
По т.6 – Мрънкането, вайкането и оправданията са пълна загуба на време. Ако вложат същите усилия, за да открият уникалния си талант, да планират реализацията си - чудеса от храброст ще сътворят с живота си.
По т.7 – Баща ми казва: „Деца и борчове най-лесно се правят!”. Кредит не се взема, защото ти го дават, а защото предварително знаеш как точно ще го вложиш.
По т.8 – При цялото ми преклонение пред българския фолклор и уважението ми към творенията на българския народен гений не се съгласявам с някой поговорки. Една от тях е: „За лудо работи, за лудо не стой”. Пак гледай коментара към т.2
По т.9 – Ако не си готов да „понесеш” богатството, по-добре да не ти се случва.
По т.10 – Не е толкова важно от къде идваш, а къде отиваш, към какви върхове си се запътил. Още една поговорка, с която си позволявам да не се съглася: „Простирай си краката според чергата”. Не е ли по-логично да си дотъка чергата, че да се простирам по-удобно и по-нашироко?! Бедният произход по-скоро би следвало да дари човек с един постоянен стремеж да се измъкне от ограничаващата го среда.
По т.11 – Разширяване на кръгозора. Постоянно придобиване на нови познания.
По т.12 – Без коментар, това е идеалният баланс, желан от мен.
Ще се радвам да прочета и други мнения и коментари.
