eдна хубава статия (мисля, че е от книга)
вижте болднатия текст:
"Мислим, че единствения начин да спечелим е ако другия загуби."
това съм го казвал относно Станишев
единствения начин те (БСП) да спечелят, е другите да загубят
сега те управялват, но не спечелиха
shock
т.е. отново не успяха (съвсем)
Древните българи са били патриарси на човечеството и носители на древни сили и велик дух, без който Европа нямаше да е това кое e. Да, имали сме велика история, а днес?
Ако в ЕС великото се измерва с дрънченето на парите, то България е държава на великия дух. Както казва Бай Ганьо „Европейци сме, но не чак до там”. Историята е традиция, ние живеем в настоящето, а възможността да забогатеем е в бъдещето. Дали ще успеем ?
Ами втори сме по интелигентност в света, а е доказано, че тя корелира с брутния вътрешен продукт. Поне това е така в западните държави. Джефри Сакс казва за нас „Никъде другаде не съм виждал толкова много интелект и толкова много бедност на едно място”. А като сме толкова умни защо не сме богати?
Вероятно заради Великите сили?! Известно е, че един инвеститор при равни икономически условия ще гледа съвместимостта на социалните ценности на дадения човешки фактор, а нашите хич не съвпадат с англосаксонските. Ако перифразираме Хофстеде, че хората са хардуер, а културата и възпитанието - софтуер следва, че на нас българите софтуера ни е обременен с мъдрости от миналото. Бъгнал се е някъде по пътя на 13 вековната ни история.
Българите дълго са били селска нация, през 5 вековното робство техния кръгозор е стигал само до края на семейството или нивата. Малкия свят ражда и малки идеи. Селякът яде и пие с широко безгрижно сърце, защото е близо до земята и си има всичко от което се нуждае. През възраждането кръгозорът се е увеличавал и започнали да искат свободата, но някак тъй, без да стане зян сламата или добитъкът и без кръв ако може. И така вместо да предизвикаме уважението на света като борци, ние предизвикахме съжалението му като жертви. След освобождението се е наложило да се борим не само с освободителя, а и с нашата си буржоазия. По-силния граби земята на другия защото мисли, че света ще продължи да живее, както са живели и техните отци. България става страна на дребния шмекер, а безличието национален стил. През комунизма една от фундаменталните черти на икономическата ни култура е натуралното самозадоволяване. Това е културата на буркана, период на парадоксални успехи: първи парадокс - всички са заети, но никой не работи; втори парадокс - никой не работи, но плановете се изпълняват; трети парадокс - плановете са изпълнени, а магазините празни; четвърти парадокс - магазините празни, а хладилниците пълни; пети парадокс - хората живеят добре, а говорят против властта; шести парадокс - уж са против, а на избори гласуват - 99% ЗА.
Ние, Българите сме уникален прецедент в историята на света. Успяхме да направим буржоазна революция без буржоазия, пролетарска революция без пролетариат и пазарна икономика без средна класа. Смяната на политическата система не оправи нещата, както си мислихме, понеже обичаме сигурността се опитахме да направим социална държава по немски модел, а не си дадохме сметка, че за това са необходими години еволюционно развитие. Не създадохме нова култура, а модифицирахме старата - на оцеляване в робство. Ние сме свободни, но не и освободени. Не е страшна липсата на свобода, страшно е умирането на волята за свобода!!!
Ние, българите, непрекъснато се люшкаме между две крайности. От една страна подценяваме себе си, а от друга компенсираме ниската си самооценка с приписване на свръх качества, велики открития и история. Сами си разказваме за българите в казана на ада.
Един Българин струва повече от трима японци, но трима Българи и колкото един японец не струват. Един французин е само един французин, един немец също си е само един немец, но един Българин е индивид, сила, цяла вселена. Трима французи – нация, трима немци –армия, трима българи най-много да направят 4 партии.
Ние, българите, имаме външна локализация на контролакато възглед за света. Вярваме, че причина за сегашното ни състояние е късмета и висшите сили, които не са под наш контрол за разлика от англосаксонците, който са с вътрешна локализация и вярват, че всичко зависи от тях и те променят света.
Ние, българите, мислим, че сме индивидуалисти, а сме простоселски хитреци. Ако има индивидуалисти защо нямаме личности и лидери? Защото всеки иска да се скрие в обществото и да не носи отговорност, защото ни е страх от провал и не обичаме риска. Още от робството поради ограничените ресурси обществото ни е налагало конформизъм, лоялност в зависимост от възрастта и йерархията. Ние гледаме с подозрение и вярваме, че материалните блага са ограничени, слушаме възрастните, опитваме се да надхитрим системата. Не вярваме в принципите, а вярваме в надлъгването с тях. Българинът се възприема като човек, който не се управлява от ценности, обратно той управлява ценностите. Дори има нетърпимост към хора, който са дръзнали да се отличат с нещо.” Преклонена главица сабя не я сече”.
Ние, българите, имаме една основната цел – да оцелеем. Затова не обичаме самоизразяването и имаме краткосрочна ориентация за разлика от източните култури. Мислим, че единствения начин да спечелим е ако другия загуби. Предпочитаме да вземем от другите най-често чрез държавата и затова всички искаме държавна работа. Нямаме пазарно мислене и не обичаме да рискуваме. Основна ценност ни е сигурността.
Ние, българите, имаме потребност от „силна рака”, защото в България има голямо властово разстояние за което се изисква послушание и подчинение. Българинът изпитва респект от човек намиращ се по-високо в йерархията и с лекота прехвърля отговорността максимално нагоре, но в душата симразим хората с власт. Робуваме на авторитета, а тайничко се мислим за по-горе от тях. Обичаме да даваме акъл и да командваме, особено на маса. Подчиняваме се външно и се съобразяваме със силния, а вътрешно имаме своя преценка за властта, свой бунт, дори ненавист. Едно говорим, друго мислим и трето вършим.
Ние, българите, се страхуваме от бъдещето, а предпочитаме да поддържаме статуквото или да избягаме в миналото. Поради това сме с високо равнище на тревожност, затова избягваме конфликтите. Не владеем културата на състезанието и диалога, а ни е присъща културата на противопоставянето. Когато не постижението, а старанието е ценност- за да сме по сигурни са необходими много закони и правила - за всичко. Да ни защитават от по-силния, но ако може ние да не ги спазваме. Няма друг народ, който да кове толкова много закони и толкова малко да ги спазва.
Ние, българите, сме състрадателни, но не обичаме различните. Затова имаме ниска толерантност към успеха на съседа. „Не сакъм да съм добре, а на Вуте да му е зле”. Ако имаме нещо ценно го крием, за да не ни го вземат. Не говорим за успехите си, за да не си навлечем завистта на другия.
Ние, българите, трудно създаваме организации защото нямаме доверие на никой. Всички длъжностни лица взимат подкупи. Но дали вземат или не, обществото счита, че те го правят. Ако някой иска да е лидер ние мислим, че има материален интерес, ако съвпада с нашия краткосрочен интерес гласуваме за него. Не осъзнаваме, че в дългосрочен план може да не е добре. Оценяваме благата на обществото до колкото и ние бихме получили от тях. Не вярваме на обещания, а използваме победилата партия за услуги. Всяко ново правителство дава служби и уволнява противници. След изборите заключаваме, че те забогатяват за наша сметка и нямат намерение да спазят обещанията си и гласуваме наказателно. Въпреки желанието ни да продадем гласовете си, партийните функционери се продават на този който предложи най-много.
Ние, българите, сме трудолюбиви до толкова до колкото да задоволяваме елементарните си потребности. „От работа богат не се става , а гърбат”. Работим без да изпитваме удоволствие от работата. Не проявяваме самоинициатива, затова най-добри резултати постигаме с авторитарен лидер. Предпочитаме с еднократен удар да забогатеем, защото нямаме абстрактно мислене, а всичко ни е опредметено.” По добре врабче в ръката отколкото орел в небето”.
Ние, българите, сме шампиони по недоволство и песимизъм, негативни и носталгични. „При Тато беше по-добре”. Често сме мудни и пасивни „Гледай си рахатлъка”, комплексирани и мнителни. Имаме ниско самочувствие и затова се оправдаваме с бедността.” Сиромах човек жив дявол”.
Ние, българите, се давим на края на Дунава защото не вярваме, че можем да успеем и се задоволяваме с малко. Вършим нещата как да е, колкото да отбием номера защото не се уважаваме сами. „Като се знам какъв съм инженер как да отида на доктор?”
Ние, българите, най-много от всичко мразим богатите. Ние не можем да селекционираме елит защото предпочитаме някой по -посредствен от нас да се издигне за да го одумваме. Казват, че девет от десет германчета се раждат тъпи и правят умния началник, при нас от десет българчета девет са умни и избираме тъпото за началник. На повърхността на обществото ни е изплувала мръсната пяна.
Ние, българите, обичаме образованието, където имаме за цел взимане на диплома, а не на знания. Реформираме всяка година какво да учим в училище, а не как да го учим.
Ние, българите, обичаме да казваме на някой „Не се приемай на сериозно!”. - А има ли смисъл несериозното живеене? Претупания живот не е ли най-голямата обида за човека?
Аз вярвам, че успехът на България минава през всеки един от нас. Всеки сам трябва да отстрани бъговете в софтуера си. Всички трябва да помним историята си, но да гледаме уверено в бъдещето. Да, нека събудим нов дух на патриотизъм и нека да се гордеем с историята си, но да си признаем, че не сме идеални. Да не оставяме другите да вземат решения вместо нас и живота да се случва без наше участие. Когато вярваме в успеха, в свободата, в себе си, в ближния си, тогава има надежда, че България може да се променя към по-добро!!!
Източник: Генов Ю. Защо толкова малко успяваме, ИК, С.; 2004
вижте болднатия текст:
"Мислим, че единствения начин да спечелим е ако другия загуби."
това съм го казвал относно Станишев
единствения начин те (БСП) да спечелят, е другите да загубят
сега те управялват, но не спечелиха
shockт.е. отново не успяха (съвсем)
