@metaverse я дай малко повече информация и сравнение с claude и примерно cursor. Имам предвид cursor е ide което използва предимно Anthropic (Sonet 4.6, Opus 4.6) предимно за коденето. А claude си е ясно, питането ми е примерно за проекти токени и тн..
Кое ще е по-добро в дългосрочен план и голям проект като производително, цена и тн?
Cursor е wrapper. Т.е. чисто от бизнес гледна точка няма как да получиш по-добра услуга що се отнася inference, защото все пак трябва да правят пари.
Аз не бих се занимавал с него (използвах го 3-4 месеца). Беше полезен преди да се появят Claude Code, Gemini Cli и Codex, защото можеше да закачиш всички модели в един интерфейс. Днес всеки харнес го може това.
Другото ми питане е как е по-правилно на claude му задаваш всички правила при започване на проект директно през конзолата му за да си създаде .claude/** вътре agents, docs и като цяло структура или сам ръчно си описваш всичката md конфигурация и после само в .CLAUDE ги описваш да се зареждат?
Мини през документацията им там е описано всичко. Даже ще има неща, които не ги знам.
А за cursor там конфигурацията май е по-различна? Имам предвид там ръчно си описваш правилата в .cursor например в md файлове и после в .SPEC в root на проекта?
Ръчно описани тъпи .md файлове е повече от достатъчно. Няма нужда от нищо сложно от сорта на RAG, indexing, 50 вида файлове и т.н.
Аз използвам и 2 те неща, като в claude съм нов и по-скоро фирмено гоинтегрираме в момента докато с cursor съм правил доста неща и все пак не знам кои е най-правилния вариант за използване и на 2 те неща.
Правилен вариант е каквото ти е най-удобно.
Ще се радвам да драснеш малко повече по темата а и ако някои друг има какво да добави ще се радвам също да сподели.
Как вие правите нещата, по-колко сесии наведнъж пускате,
Ако броя всичко често пъти имам по 40-50 agents, които джуркат по нещо изцяло автономно.
как контролирате запълването на usage на една сесия?
Разделяш задачите на възможно най-малки.
Колкото повече контекст е зареден, толкова по-зле работят. Plan mode в Claude Code прави нещо подобно - първо рисърчва и при стартирането на имлементацията ресетва контекста до нула.
Примерни забелязвам при cursor че когато се запълни usage в сесията той започва от начало да се генерира но това значи ли че е забравил всичко друго от предишната сесия и ще започне да халюцинира...
Точно това означава. Запълни ли контекста реално е все едно след лоботомия.
Claude Code има context compact, които днес се справя много добре, защото запазва ключови файлове и контекст.
