Започналото по соца велико преселение на селото към града обогати националното битие: получи се кръстоска между диканя и “Гърди си с рози накичи”. Към градската среда се вля патриархален дъх с вкус на неутешимост. Където и както да се вградиха в новото си адресно съществуване, селяните не напуснаха миналото си. Мисленето, поведението, диалекта си дори. Тогава аристократите плачеха като френските претенциозки: новодошлите бяха втора ръка, уф! Вярно, зацапаха средата, но внесоха освежителен уклон: обогатиха кръвта на градската паплач, като припомниха откъде и как се е формирала. Столицата не страда кой знае колко. Социализмът, който ставаше все по-зрял, засмука работна ръка от села и паланки.
Градските копелета забелязаха
че девойките с провинциално потекло също имат цици. Понякога по-добри, защото до последно се захранваха с натурално краве мляко. Браковете между двете социални прослойки родиха новите деца на напредъка. Даже когато напливът стана неудържим, се въведе идиотският режим “софийско жителство”. Градът ставаше все по-привлекателен и все по-различен. Набъбваше. Хиляди девойки от цялата страна се женеха за копелетата заради софийското им жителство. Тайно или не. С истинска любов, по-скоро с истинска любов към привилегията. Ние, от квартал “Лозенец”, се раждахме с тази награда, която пришълците скоро превърнаха в своя собственост. София заприлича на пейка.
Какво е пейка? Тя е специално информационно устройство. Стои пред портата и чака привечер своите коментатори. Тук се споделят малки клюки, защото в малкото населено място големи клюки няма. Както няма големи събития. Тук се обсъждат задевки и забивки, махленски новинки, сведения от хамбара или околийския пазар. Защо от вчера Пенка пълни менците по два пъти на ден? Защо шурето на Генчо задева унуката на Пенка, а не унуката на кмето? Пейката е всенационалният потребителски кредит на информация. Тя събира, предразполага, тя е местната поща.
Затова селянинът дойде в града с пейката си, със старите навици и практики. Например с навика да изхвърля сметта, където му падне. И до ден днешен ще видите пейката пред панелните блокове в “Дружба”, “Младост” и други масови спални. Това иновационно и несъмнено социално градивно устройство на миналото умря като презрението към пришълците. Изгуби значение. Вля се в градската смрад. Набъбналите градове заприличаха на обществени бани. Не се къпеш, когато искаш, а когато ти дойде редът. Щастливото събитие се предхождаше в Централна баня от двучасово чакане.
Пришълците се оказаха бързо приспособими. За едно-две поколения изтриха разликите, а градските копелета взеха да говорят на диалект. Назад към селото е висша реституция. Поради ред европейски програми, пари и любов към натуралното навлизаме в обратния процес: градът напуска себе си, за да се всели в изконно природното, вместо да миришем на метро, ще ухаем на крава, юпитата ще стават овчари. Собствениците на големи вериги ще откриват селски магазини, а тия от “Шератон” ще се съсредоточат в изграждането на спални-обори. Науката отдавна е доказала, че спането в измазани с кирпич соби е по-полезно от инсталираните по високите етажи апартаменти с климатици. Ние се връщаме към селото, както се връщаме към здравето си. Европа ни дава пари, за да живеем по-дълго. Вероятно и по-смислено. Да доиш крави е по-смислено, отколкото да доиш ДДС.
Градът си връща на удара. Нанесеният преди петдесет години погром ще бъде възмезден. От утре, инструктирани от Брюксел, материално осигурени от Програмата за развитие на селските райони, копелетата от градската среда ще се разплуват в селската битност като в лечебно заведение. Всенароден ашрам, в който Ошо ще съсипе Сорос. Гражданите ще осъзнаят, най-после!, заблудите си, опасните си стремежи, неизпълними амбиции. Закоравелите им навици ще се наситят от покой, а от постоянната си тревожност ще изплетат спокойно, приятно, безвремие. Те ще заживеят над довчерашните са заблуди, от душите им ще се леят благодарствени химни, а от сърцата им - по-равномерен пулс.
Тази нова приливна вълна
назад към природата
ще създаде не само нова философия и нова битност. Ще създаде нова икономика. На първо време по-екологично чиста. Край на кренвиршите без месо, край на набухватели, оцветители, край на отвратителните Е-та. Вместо консерванти – консервативни идеи. Юпитата най-после ще заработят като хората. Ще попаднат в покоя. Заводите утихват, банките заспиват, борсите умират. Шефът на столичното метро си къса косите: няма пътници, а по-магистралите най-после тръгват конските каруци и катаджиите се преквалифицират във ветеринарни сестри. Както казваше колегата Васил Джерекаров: “В България и умственият труд е ръчен”. Да, от утре преминаваме на ръчен труд. Защото от селската механизация изковахме небостъргачи.
