Авокадо. Идея ЕИ, бачкатор ИИ, редактор ЕИ+ИИ.
Авокадо.
Едно време такова нещо нямаше. Ако го бях видял като дете, щях да го бутна с пръст и да питам дали не е презрял патладжан.
Баба ми, Бог да я прости, като го видя първия път, го заобръща, подуши го и вика: „Абе, това яде ли се, сади ли се?“
Нали сме модерни - купих си. Беше твърдо като камък. Два дена го държах на слънце – нe мръдна. На третия ден го забравих. На четвъртия беше станало на каша. Не може да му хванеш спатиите, честно.
Ама като уцелиш правилното — ей тогава разбираш защо половината интернет го маже на тостове.
Намачкваш го с вилицата, слагаш му малко сол, капваш лимон и го мажеш на препечена филия…
Братче, в тоя момент усещаш как леко се отваря третото ти око.
Някой вътре в теб шепне: „Ти си добре. Всичко е точно. Не си объркал живота си. Просто не си ял авокадо досега.“
Хем вкусно, хем полезно. Пълно с витамини, мазнини – от тия, дето не те карат да се криеш от кантара.
И най-важното – засища!
Цената?
Абе, с две авокадота можеш да си вземеш половин пиле на грил с гарнитура.
Но хайде, поне няколко пъти в месеца ще се направим на хора, дето се грижат за себе си.
А най-хубавото е, че се връзва и с нашите неща.
Слагаш го до сирене – приятели. Домати и краставици? - чудна комбинация.
Абе като чужденец, дето е дошъл на село, научил е „наздраве“ и у всеки двор го черпят, щото им е симпатичен.
Та те така. Авокадо.