pisara
Well-Known Member
Срещнах първата трудност със заглавието. Искаше ми се да е нещо средно между "Не се отказвай", "Добри новини" и "Добрини". Накрая реших да се казва малки чудеса, може би защото за всеки от изброените по-горе три работни варианта наистина е необходимо чудо. Взимам си половин час и си позволявам да анализирам изминалия ден и да помисля защо поредния клиент отново забавя плащането. Не мога да си обясня защо в 50% от случаите става така...Но, това няма значение. Сменям канала и попадам на поредните две серии на "Устоите на земята", невероятен филм с невероятна музика, описващ лъжите и предателствата на отминали времена. По някое време попадам на хисторито и документалка за кървавата история на ЦРУ във Виетнам. В този момент нещо ме чуква по главата и ме връща по-рано през деня, когато прекарах задължителния прекрасен момент сред природата, вдишвайки свежия въздух с удоволствие и слушайки птичките в компанията на най-невероятния човек, когото познавам. За пореден път разговора беше мотивиращ, на моменти лек и забавен, на моменти закачлив и страстен и както винаги изпълнен с безумни мечти и много смях. Връщам се отново в този момент и решавам да пусна точно тази тема. Надявам се да може да се развие в положителна посока, защото точно това ми е идеята. Иска ми се да е свързана с нещо добро. Знам, че атрактивните новини не са добрите новини ... и все пак. Задавам си въпроса "Ще има ли хора с достатъчно малки чудеса?"...Ами, това в крайна сметка няма значение. Важното е да има един.
За съжаление не мога да се похваля с кой знае какви чудеса. Последното, което си спомням е свързано с една усмивка и една благодарност. В един супермаркет си возя количка пълна с храна. Зарадвах се, когато видях, че касата е празна. Започнах да си нареждам продуктите на лентата, но с периферията забелях мъж с две безалкохолни и интуитивно го пуснах пред мен. Просто за секунда прецених, че той ще мине аз докато наредя продуктите и нямаше смисъл да чака зад мен. Човекът много се изненада, изведнъж нещо озари лицето му, оживи се, личеше си, че му беше станало много приятно. А пък аз се изненадах, че той се изненада, и на мен ми стана много приятно. На тръгване ми се усмихна и каза, Лека Вечер и Много ви Благодаря, аз се усмихнах и казах "За нищо, Лека и на вас", ей това ми оправи цялата вечер.
Една по-ранна случка, пак простичка, но добра. Чаках на опашка в една поща, а пред мен един дядо, много стар, беше с бастун и едвам ходеше. Разпитваше касиерката за цените на картичките, трябвала му за рожден ден. Спря се на една картичка с букет от рози, но не му стигнаха 30 стотинки да я купи. Картичката беше лев и нещо. Той се отказа, но аз казах на касиерката да му даде картичката и да ми я хване на мен. Ей, този дядо беше много щастлив след това.
Като за край ето нещо, което случайно намерих в нета:
[video=youtube;kZlXWp6vFdE]http://www.youtube.com/watch?v=kZlXWp6vFdE[/video]
За съжаление не мога да се похваля с кой знае какви чудеса. Последното, което си спомням е свързано с една усмивка и една благодарност. В един супермаркет си возя количка пълна с храна. Зарадвах се, когато видях, че касата е празна. Започнах да си нареждам продуктите на лентата, но с периферията забелях мъж с две безалкохолни и интуитивно го пуснах пред мен. Просто за секунда прецених, че той ще мине аз докато наредя продуктите и нямаше смисъл да чака зад мен. Човекът много се изненада, изведнъж нещо озари лицето му, оживи се, личеше си, че му беше станало много приятно. А пък аз се изненадах, че той се изненада, и на мен ми стана много приятно. На тръгване ми се усмихна и каза, Лека Вечер и Много ви Благодаря, аз се усмихнах и казах "За нищо, Лека и на вас", ей това ми оправи цялата вечер.
Една по-ранна случка, пак простичка, но добра. Чаках на опашка в една поща, а пред мен един дядо, много стар, беше с бастун и едвам ходеше. Разпитваше касиерката за цените на картичките, трябвала му за рожден ден. Спря се на една картичка с букет от рози, но не му стигнаха 30 стотинки да я купи. Картичката беше лев и нещо. Той се отказа, но аз казах на касиерката да му даде картичката и да ми я хване на мен. Ей, този дядо беше много щастлив след това.
Като за край ето нещо, което случайно намерих в нета:
[video=youtube;kZlXWp6vFdE]http://www.youtube.com/watch?v=kZlXWp6vFdE[/video]
Последно редактирано:
