EGraphix
Well-Known Member
Говорим за стратегическо позициониране по даден конфликт, като да следваш съюзниците си е най-правилното и логично нещо, защото утре когато приключи ще гледат на теб, като на слабо звено нямащо топки да заеме позиция.
Повярвай ми, жалката позиция е да се правиш на неутрален и да се опитваш да се харесаш на всички.
contra
Well-Known Member
Очевидно има нужда да се върнем в 1-ви клас:
НАТО е съюз за взаимозащита, т.е. трета страна нападне членка на НАТО, НАТО се задейства и я защитава.
Украйна не е член на НАТО.
Енд ъф стори.
partytime
Well-Known Member
Баси смеха, ще кажеш че до сега са ни мислили за супер сила. Позицията я взимат американските бази и тяхното посолство тук.
Най елементарното нещо е да направиш проучване за бизнес взаимоотношенията между България - Украйна и Русия. Внос- износ на стоки и ресурси. За това трябва да запазим добрия диалог и с двете страни.
В момента разваляме бизнес взаимоотношенията с Русия, които са за милиарди на година, само за да угодим на трети страни но както и сам каза "нямащо топки" да вземе икономически правилно решение.
Аз съм за неутралитет в тази ситуация.
Последно редактирано:
contra
Well-Known Member
Никога не е имало обективна обосновка защо аджеба трябва да заемаме страната на Украйна във въпросния конфликт или па да правим каквото и да било по въпроса
Просто по повод на никоя друга война от последните 30 години не е имало такава медийна атака върху чувствата на населението.
И закономерно се породиха "Радини Вълнения" в по-податливите и нестабилни членове на обществото
Просто по повод на никоя друга война от последните 30 години не е имало такава медийна атака върху чувствата на населението.
И закономерно се породиха "Радини Вълнения" в по-податливите и нестабилни членове на обществото
Krumov
Well-Known Member
Единственото стратегическо поциониране на България и политическите ни отрепки в момента е със задника към Европа за да им пъхат еврата там.
Всички тея ала-бализми какъв верен съюзник сме и колко сме ценни за ЕС и Алианса са за да замаят главите на масите.
Ако сме наистина съюзник с топки защо вместо да правят тъпотия след тъпотия нашите народни любимци не се метнат в Украйна и в Русия да преговарят за примирие?
Ролята на арбитър в конфликта би ни донесъл огромни ползи и от страна на Русия и от страна на НАТО и ЕС.
slavchev
Well-Known Member
Ще ни пратят, ама чертежи. Като самолетите и газа на Кирчо...По-скоро ще им пратим нещо старо и бракувано. Не мисля, че имаме друго за раздаване.
Нали някакви такива танкове дадохме май на макитата преди време?
Как кво печелим, печелим изпращането на боклуците си към Украйна и възможност САЩ да ни продадат ново оръжие.
Русия с тази война ясно показа, че няма място в Европа, нито има партньори или да и трябват такива.
Krumov
Well-Known Member
Я кажи ясно и просто какво означава Европа?
chokoev
Active Member
По същата поради която трябва да се обадиш в полицията като видиш крадец в къщата на съседа. Поради това, че аджеба всеки иска да живее в свят в който всички спазват правилата, а не по-силния да може да прави каквото си иска. Поради това, че управниците на Русия са едни лъжци, които с месеци лъжеха света че правят учения, че няма да нападат Украйна, че всичко това са измишльотини.
Стотици мъже умират ежедневно заради лудостта на шепа хора. Милиони хора търпят финансови несгоди заради същата тази шепа. Милиони гладуват пак заради тия същите. И да, тая шепа не е само от руснаци, в нея има и американци, украинци, белгийци, немци и тн. И все пак, агресора е ясен. Ясно е кой е на територията на чужда държава. Ясно е кой проведе първият изстрел на чужда територия.
Заради всичко по-горе трябва да сме на страната на Украйна.
fast_and_the_curious
Well-Known Member
Глупости на търкалета! Има милиони причини защо трябва да заемем страната на Украйна!
Krumov
Well-Known Member
Нека и аз да се направя на чук сега, кажи поне една?
fast_and_the_curious
Well-Known Member
Няма нужда да изброявам. Излез поговори със случайни хора, пътувай в поне 10 населени места във всеки край на България и ще разбереш сам.
nandibandi
Well-Known Member
Защо да подкрепим държава, която се докара до реална война, отказвайки да спазва подписани от нея споразумения и като цяло ХАРТАТА ЗА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА?
Държава, която се продаде! Държава, която обстрелва ядрена електроцентрала, язовирна стена, кораби, осигуряващи безопасното транспортиране на украинско жито... Държава-кенеф, която дори не е партньор на ЕС и НАТО или в какъвто и да е договор за взаимопомощ с която и да е страна по света?
С какво Уйня е по-важна от Хаити, Сирия, Афганистан, Ирак, Либия, Сърбия, Йемен???
Само по показател КОРУПЦИЯ държавата-кенеф е над всички останали.
Държава, която се продаде! Държава, която обстрелва ядрена електроцентрала, язовирна стена, кораби, осигуряващи безопасното транспортиране на украинско жито... Държава-кенеф, която дори не е партньор на ЕС и НАТО или в какъвто и да е договор за взаимопомощ с която и да е страна по света?
С какво Уйня е по-важна от Хаити, Сирия, Афганистан, Ирак, Либия, Сърбия, Йемен???
Само по показател КОРУПЦИЯ държавата-кенеф е над всички останали.
Torbalan Trolski
Well-Known Member
Ако го направиш ти ще установиш много интересен факт. Украйна е като румънската митология - съществува, но всички ги боли кура за нея
fast_and_the_curious
Well-Known Member
Sure thing, broАко го направиш ти ще установиш много интересен факт. Украйна е като румънската митология - съществува, но всички ги боли кура за нея
Източник
EGraphix
Well-Known Member
Мале, големо скачане под строй. След края на войната, България трябва да е от страната на победителите, а това ще е така ако подкрепим пряко Украйна и имаме твърда позиция. Ето това ще е икономически добре за нас, защото след това ще се отворят много врати и възможности, точно обратното ще е ако се скрием в ъгъла, там ще си останем и след това. Русия скъса взаимоотношенията и ни обяви за "неприятелска" държава много преди официалната позиция за изпращане на оръжия но тук "икономистите" искат да продължим да й ближем гз, щото било икономически изгодно. Нещо като служебния министър, който още си чака отговор и го унижиха, като ученичка. Да изброявам ли "приятелските" случки, които ни се случиха? Случая, Гебрев, хакерски атаки, взривяващи се военни складове и заводи през ден, разкриването на група за шпионаж в полза на Русия, и още, и още. Явно тук си харесваме положението - бий ма, обичам та.
"Ние сме малка страна, от нас нищо не зависи, по-добре да сме неутрални". Словения, каква страна са, Чехия, Словакия, Литва? Те сега останаха ли без оръжия? Както не един път съм казвал, комплекса ни за малоценност е ударил голяма част от обществото ни, тук виждаме такава извадка. Дори бесарабските българки в писмо до България ни призоваха за реална помощ и военна подкрепа. Много е лошо, когато поставиш икономиката пред морала.
"Ние сме малка страна, от нас нищо не зависи, по-добре да сме неутрални". Словения, каква страна са, Чехия, Словакия, Литва? Те сега останаха ли без оръжия? Както не един път съм казвал, комплекса ни за малоценност е ударил голяма част от обществото ни, тук виждаме такава извадка. Дори бесарабските българки в писмо до България ни призоваха за реална помощ и военна подкрепа. Много е лошо, когато поставиш икономиката пред морала.
Последно редактирано:
EGraphix
Well-Known Member
Да го пуснем и въпросното писмо, защото много пропаганда се изля, как са били репресирани, забраняван им бил езика и куп други гпупости. Интересно сега, когато има черно на бяло такова писмо, подписано от над 800 души, които са от там и някои все още са там, дали ще повярваме на тях, или пак ще сме по-католици от папата?
"Ние, украинските българи - част от които сме в Бесарабия, други - в Таврия, трети – тук в България, а четвърти - пръснати по света – всички ние днес се обръщаме към българите в България.
Ние, украинските българи, завинаги ще сме с два корена в сърцето си, но един дом. И този дом за нас е Украйна.
Това е нашето място на силата. Не просто земя, прозорци, стени и врати, а семейно гнездо, място, където се пази родовата памет.
Не знаем дали човечеството някога е виждало по-коварна, несправедлива и неоправдана война от тази. Но от 24 февруари ние не живеем. Някои - в буквалния смисъл. Нашата икономика и нормалният ни ритъм на живот спряха. Ние всеки ден губим работата си, домовете си и, което е най-лошото, близките си. Хиляди българи станаха бежанци или принудителни изселници, а мнозина остават в окупация и не могат да подпишат това писмо, тъй като се боят да бъдат репресирани от окупаторите. Нямаме планове за бъдеще и дори не знаем, дали имаме бъдеще. Днес нашият дом е атакуван от съседа ни, който всеки момент може да ни убие.
Използвайки случая, искаме, първо, за пореден път да благодарим на България за подкрепата на Украйна и помощта на нашите бежанци. Без тази подадена ръка мнозина нямаше да оцелеят.
В същото време ние, украинските българи, очакваме и друг вид подкрепа от България.
Българите в Украйна очаквахме България еднозначно и категорично да застане на страната на справедливата борба на Украйна и, съответно, на наша страна. На българите в Украйна.
От друга страна, разбираме, че тук се повтарят откровените лъжи на руската пропаганда за това, че националните малцинства в Украйна са потиснати, и че бесарабските и таврийските българи очакват тъй наречените “освободители”.
Нещо повече, научаваме, че едва ли не точно това е причината България да откаже военна помощ на Украйна - за да “защити българите там от украинските нацисти”.
Ако сред вас има такива, които мислят така, нека споделим някои факти:
Руската пропаганда твърди, че Украйна забранява на българите да говорят и учат български.
Истината е, че до разпадането на Съветския Съюз българският език се е използвал само като битов и именно в независима Украйна започва да се изучава в училищата, откриват се български групи в университетите. Именно тогава се създават първите български дружества и организации, започват да се издават вестници, в ефир излизат радио и телевизионни предавания на български език. И всичко това ни го даде на нас - българите - Украйна. И всичко това се финансира от украинската държава. Това ли се нарича потисничество? От това ли искат да ни освобождават?
И сега най-тежката мантра: тази за Русия освободителка, спасила българите от турския ятаган и милостиво позволила да се заселят в буренясалата и непригодна за живот бесарабска пустош. Това е най-тежкото клеймо - на неблагодарник! - с което и досега руската пропаганда се опитва да жигоса всеки, дръзнал да надигне глас срещу Русия. От друга страна, историческите факти недвусмислено говорят, че и за самото ни “спасяване” и за настаняването на предците ни именно на тези земи Русия си е имала свои стратегически, политически и икономически интереси. Както, впрочем, и предоставянето ни на статута на колонисти, от благодарност за което ние сме изградили прекрасния Преображенски събор в Болград. Българите можем да сме благодарни. Но знаете ли какво става по-късно?
Нужно ли е да напомняме за многобройните репресии от съветските власти и разкулачването на "кулаците" (а в същност работещи земеделци), и депортираните в Сибир? За дванадесетте хиляди българи, депортирани от Крим през 1944 година и разхвърлени из целия Сибир и Средна Азия? Да преразказваме ли спомените на нашите дядовци, изпращани на заточение за три царевични мамула? Да отваряме ли думата за двата тъй наречени Гладомора - изкуствено предизвикан глад: през 1932 - 1933, вследствие на който загиват изчезват цели български села в Таврия, и 1946 - 1947, отнел живота на стотици хиляди българи в Бесарабия? Все още има живи свидетели на тези жестоки събития, а спомените на загиналите са запазени в архиви, книги и филми. Можете да попитате, чуете, видите и прочетете за всичко това. Стига да имате желание!
Това, което трябва да разбира всеки мислещ човек, е, че Руската империя, която уж подала ръка на нашите предци преди 200 години, за което трябвало да сме благодарни, е нещо много различно от последващия съветски режим на атеистична Русия, от постсъветска „демократична“ Русия, и от сегашната Русия с путинския терористичен режим. Трябва ли, според вас, благодарността за тогавашната помощ да ни задължава да подкрепяме престъплението срещу човечеството, което извършва Русия днес?
Макар въпросът да е риторичен, българите в Украйна имаме своя точен и категоричен отговор на него.
За повече от 200 години, въпреки трудности и лишения, терор и издевателства, смени на власт и режими, българите направиха от Буджакската степ и таврийското Диво поле райски градини, запазихме езика, културата и идентичността, и най-накрая, благодарение на независима и свободна Украйна започнахме да живеем свободно, и името “българин” да носим открито и с гордост. Затова представителите на българската общност в Украйна, рамо до рамо със свои съграждани от други национални общности защитават родната си земя от нашествениците. Защото украинската земя е нашата родина и роден дом за всеки от нас. В цяла Украйна и далеч извън нейните граници са известни имената на героите в тази война – българи по произход - капитаните Димитър Бурлаков, награден с Указ на президента на Украйна Володимир Зеленски с орден “Богдан Хмелницки” ІІІ степен, и Иван Пепеляшко, кавалер на ордена “За мъжество” ІІІ степен. Както и на други - Иван Минков и Иван Чумаков от с. Криничне (Чушмелий), Максим Близнак и Евгений Качай от с. Лощинивка (Кайраклия), Михаил Киосе и Радион Вайцман от с. Калчево – все българи, отдали живота си в борбата срещу руската агресия, за свободата на своята родина Украйна.
Това е нашият отговор и той е категоричен: българите в Украйна, заедно с всички други националности се борят за свободата, териториалната цялост и независимостта на своята родина Украйна.
И в тази борба имаме нужда от помощта на България.
България, която е член на Евопейския съюз.
България, чийто суверенитет и независимост са гарантирани от членството й в НАТО - Организацията на Северноатлантическия договор. Украйна също се стреми към пълноправно членство в тези организации. Българската диаспора на страната ни, най-голямата сред всички подобни групи българи извън родината, беше, е и ще бъде последователен лидер на тези процеси, тъй като искаме да вървим заедно с България в един съюз и в една посока.
Днес именно този път е пътят на светлината и човешките ценности. Но за да поемем по този път, първо трябва да оцелеем.
От първия ден на войната и до днес на жестоки обстрели е подложено българското село Тернивка - квартал на град Миколаив.
Населението на 30 български села от Бердянския и Мелитополския райони в Запорижка област, град Херсон и част от Херсонска област в момента са в границите на окупираните територии и техните жители са подложени на всички „прелести“ на „руския свят“. Повечето от българските неделни училища не могат да работят, премахнати са информационните материали, разказващи за живота на прародината ни. Стотици учители и служители на местните органи на самоуправление, които не желаят да сътрудничат с окупаторите и техните поддръжници, са подложени на сплашване и преследване. Земеделците под дулата на картечници са принудени да продават на безценица плодовете на своя труд на земята, обилно напоена с потта на техните предци и самите тях.
През последните седмици на октомври Русия предприе масирани удари по енергийната инфраструктура из цяла Украйна, с неприкритото желание да ни остави на тъмно и студено и да предизвика поредната бежанска вълна, която, ако се случи - неминуемо ще засегне и България. И много от тези бежанци, най-вероятно, ще са украински българи.
И всичко това се случва сега.
В този момент, докато четете писмото, някъде в Украйна загиват хора, други са подложени на терор и унижение. Всичко това се случва в година 22 на 21 век. В Европа. Случва се с украинския народ, и в частност и с нас, българите.
И днес ние питаме всички вас: грижа ли я е България за това?
Грижа ли я е България за над 200 хиляди българи в Украйна?
За да можем ние, украинските българи, да си кажем: Да, България е с нас. България избира нас, българите в Украйна, а не терористичния режим на Путин.
Защото е съвсем очевидно, че тази война не е само война между Русия и Украйна, а глобална битка между цивилизования свят и примитивното средновековно варварство, между демокрацията и авторитаризма.
И ние, украинските българи, призоваваме българския Президент, българското Народно събрание, българското правителство да заемат ясна и категорична позиция и да я подкрепят с реални действия и постъпки.
Призоваваме ви да спрете продължаващата се в българските медии руска пропаганда, която ни наранява, компрометира и оскърбява паметта на загиналите герои-българи.
Призоваваме ви да спрете тези политически лидери и сили, които имат наглостта да говорят от нашето име вместо нас.
Призоваваме ви да изпратите на Украйна военна помощ, както това вече направиха повечето държави от Европейския Съюз. С това ние не ви въвличаме във война. Напротив, искаме да я спрем, за да не стигне войната до България.
България може да пречупи хода на войната, ако ни помогне да се защитим. Или да се откаже, и така да ни предаде нас, украинските българи.
Сега е моментът да направите правилния избор.
И, накрая, още малко история.
През 1943 първенците на българските села в Таврия, насърчавани от писателя и интелектуалец Мишо Хаджийски се обръщат към цар Борис ІІІ с прошение да ги спаси от хитлеристския режим и да ги «приеме в царството си». България отваря врати и сърца за таврийските сънародници, и в началото на пролетта на 1944, след много месеци тежък преход и лишения, 1500 българи успяват да се доберат до България и да целунат българска земя.
Само няколко месеца по-късно, след установяване на комунистическия режим тук, България ги връща на Сталин, обричайки ги по този начин на вярна гибел. Почти всички те загиват или удавени в Черно море или унищожени в сталинския ГУЛАГ. Тогава България ги предаде. А това се помни, господа.
И днес дойде време разделно.
България има историческия шанс този път да застанете на страната на своята кръв.
Не ни предавайте отново!"
"Ние, украинските българи - част от които сме в Бесарабия, други - в Таврия, трети – тук в България, а четвърти - пръснати по света – всички ние днес се обръщаме към българите в България.
Ние, украинските българи, завинаги ще сме с два корена в сърцето си, но един дом. И този дом за нас е Украйна.
Това е нашето място на силата. Не просто земя, прозорци, стени и врати, а семейно гнездо, място, където се пази родовата памет.
Не знаем дали човечеството някога е виждало по-коварна, несправедлива и неоправдана война от тази. Но от 24 февруари ние не живеем. Някои - в буквалния смисъл. Нашата икономика и нормалният ни ритъм на живот спряха. Ние всеки ден губим работата си, домовете си и, което е най-лошото, близките си. Хиляди българи станаха бежанци или принудителни изселници, а мнозина остават в окупация и не могат да подпишат това писмо, тъй като се боят да бъдат репресирани от окупаторите. Нямаме планове за бъдеще и дори не знаем, дали имаме бъдеще. Днес нашият дом е атакуван от съседа ни, който всеки момент може да ни убие.
Използвайки случая, искаме, първо, за пореден път да благодарим на България за подкрепата на Украйна и помощта на нашите бежанци. Без тази подадена ръка мнозина нямаше да оцелеят.
В същото време ние, украинските българи, очакваме и друг вид подкрепа от България.
Българите в Украйна очаквахме България еднозначно и категорично да застане на страната на справедливата борба на Украйна и, съответно, на наша страна. На българите в Украйна.
От друга страна, разбираме, че тук се повтарят откровените лъжи на руската пропаганда за това, че националните малцинства в Украйна са потиснати, и че бесарабските и таврийските българи очакват тъй наречените “освободители”.
Нещо повече, научаваме, че едва ли не точно това е причината България да откаже военна помощ на Украйна - за да “защити българите там от украинските нацисти”.
Ако сред вас има такива, които мислят така, нека споделим някои факти:
Руската пропаганда твърди, че Украйна забранява на българите да говорят и учат български.
Истината е, че до разпадането на Съветския Съюз българският език се е използвал само като битов и именно в независима Украйна започва да се изучава в училищата, откриват се български групи в университетите. Именно тогава се създават първите български дружества и организации, започват да се издават вестници, в ефир излизат радио и телевизионни предавания на български език. И всичко това ни го даде на нас - българите - Украйна. И всичко това се финансира от украинската държава. Това ли се нарича потисничество? От това ли искат да ни освобождават?
И сега най-тежката мантра: тази за Русия освободителка, спасила българите от турския ятаган и милостиво позволила да се заселят в буренясалата и непригодна за живот бесарабска пустош. Това е най-тежкото клеймо - на неблагодарник! - с което и досега руската пропаганда се опитва да жигоса всеки, дръзнал да надигне глас срещу Русия. От друга страна, историческите факти недвусмислено говорят, че и за самото ни “спасяване” и за настаняването на предците ни именно на тези земи Русия си е имала свои стратегически, политически и икономически интереси. Както, впрочем, и предоставянето ни на статута на колонисти, от благодарност за което ние сме изградили прекрасния Преображенски събор в Болград. Българите можем да сме благодарни. Но знаете ли какво става по-късно?
Нужно ли е да напомняме за многобройните репресии от съветските власти и разкулачването на "кулаците" (а в същност работещи земеделци), и депортираните в Сибир? За дванадесетте хиляди българи, депортирани от Крим през 1944 година и разхвърлени из целия Сибир и Средна Азия? Да преразказваме ли спомените на нашите дядовци, изпращани на заточение за три царевични мамула? Да отваряме ли думата за двата тъй наречени Гладомора - изкуствено предизвикан глад: през 1932 - 1933, вследствие на който загиват изчезват цели български села в Таврия, и 1946 - 1947, отнел живота на стотици хиляди българи в Бесарабия? Все още има живи свидетели на тези жестоки събития, а спомените на загиналите са запазени в архиви, книги и филми. Можете да попитате, чуете, видите и прочетете за всичко това. Стига да имате желание!
Това, което трябва да разбира всеки мислещ човек, е, че Руската империя, която уж подала ръка на нашите предци преди 200 години, за което трябвало да сме благодарни, е нещо много различно от последващия съветски режим на атеистична Русия, от постсъветска „демократична“ Русия, и от сегашната Русия с путинския терористичен режим. Трябва ли, според вас, благодарността за тогавашната помощ да ни задължава да подкрепяме престъплението срещу човечеството, което извършва Русия днес?
Макар въпросът да е риторичен, българите в Украйна имаме своя точен и категоричен отговор на него.
За повече от 200 години, въпреки трудности и лишения, терор и издевателства, смени на власт и режими, българите направиха от Буджакската степ и таврийското Диво поле райски градини, запазихме езика, културата и идентичността, и най-накрая, благодарение на независима и свободна Украйна започнахме да живеем свободно, и името “българин” да носим открито и с гордост. Затова представителите на българската общност в Украйна, рамо до рамо със свои съграждани от други национални общности защитават родната си земя от нашествениците. Защото украинската земя е нашата родина и роден дом за всеки от нас. В цяла Украйна и далеч извън нейните граници са известни имената на героите в тази война – българи по произход - капитаните Димитър Бурлаков, награден с Указ на президента на Украйна Володимир Зеленски с орден “Богдан Хмелницки” ІІІ степен, и Иван Пепеляшко, кавалер на ордена “За мъжество” ІІІ степен. Както и на други - Иван Минков и Иван Чумаков от с. Криничне (Чушмелий), Максим Близнак и Евгений Качай от с. Лощинивка (Кайраклия), Михаил Киосе и Радион Вайцман от с. Калчево – все българи, отдали живота си в борбата срещу руската агресия, за свободата на своята родина Украйна.
Това е нашият отговор и той е категоричен: българите в Украйна, заедно с всички други националности се борят за свободата, териториалната цялост и независимостта на своята родина Украйна.
И в тази борба имаме нужда от помощта на България.
България, която е член на Евопейския съюз.
България, чийто суверенитет и независимост са гарантирани от членството й в НАТО - Организацията на Северноатлантическия договор. Украйна също се стреми към пълноправно членство в тези организации. Българската диаспора на страната ни, най-голямата сред всички подобни групи българи извън родината, беше, е и ще бъде последователен лидер на тези процеси, тъй като искаме да вървим заедно с България в един съюз и в една посока.
Днес именно този път е пътят на светлината и човешките ценности. Но за да поемем по този път, първо трябва да оцелеем.
От първия ден на войната и до днес на жестоки обстрели е подложено българското село Тернивка - квартал на град Миколаив.
Населението на 30 български села от Бердянския и Мелитополския райони в Запорижка област, град Херсон и част от Херсонска област в момента са в границите на окупираните територии и техните жители са подложени на всички „прелести“ на „руския свят“. Повечето от българските неделни училища не могат да работят, премахнати са информационните материали, разказващи за живота на прародината ни. Стотици учители и служители на местните органи на самоуправление, които не желаят да сътрудничат с окупаторите и техните поддръжници, са подложени на сплашване и преследване. Земеделците под дулата на картечници са принудени да продават на безценица плодовете на своя труд на земята, обилно напоена с потта на техните предци и самите тях.
През последните седмици на октомври Русия предприе масирани удари по енергийната инфраструктура из цяла Украйна, с неприкритото желание да ни остави на тъмно и студено и да предизвика поредната бежанска вълна, която, ако се случи - неминуемо ще засегне и България. И много от тези бежанци, най-вероятно, ще са украински българи.
И всичко това се случва сега.
В този момент, докато четете писмото, някъде в Украйна загиват хора, други са подложени на терор и унижение. Всичко това се случва в година 22 на 21 век. В Европа. Случва се с украинския народ, и в частност и с нас, българите.
И днес ние питаме всички вас: грижа ли я е България за това?
Грижа ли я е България за над 200 хиляди българи в Украйна?
За да можем ние, украинските българи, да си кажем: Да, България е с нас. България избира нас, българите в Украйна, а не терористичния режим на Путин.
Защото е съвсем очевидно, че тази война не е само война между Русия и Украйна, а глобална битка между цивилизования свят и примитивното средновековно варварство, между демокрацията и авторитаризма.
И ние, украинските българи, призоваваме българския Президент, българското Народно събрание, българското правителство да заемат ясна и категорична позиция и да я подкрепят с реални действия и постъпки.
Призоваваме ви да спрете продължаващата се в българските медии руска пропаганда, която ни наранява, компрометира и оскърбява паметта на загиналите герои-българи.
Призоваваме ви да спрете тези политически лидери и сили, които имат наглостта да говорят от нашето име вместо нас.
Призоваваме ви да изпратите на Украйна военна помощ, както това вече направиха повечето държави от Европейския Съюз. С това ние не ви въвличаме във война. Напротив, искаме да я спрем, за да не стигне войната до България.
България може да пречупи хода на войната, ако ни помогне да се защитим. Или да се откаже, и така да ни предаде нас, украинските българи.
Сега е моментът да направите правилния избор.
И, накрая, още малко история.
През 1943 първенците на българските села в Таврия, насърчавани от писателя и интелектуалец Мишо Хаджийски се обръщат към цар Борис ІІІ с прошение да ги спаси от хитлеристския режим и да ги «приеме в царството си». България отваря врати и сърца за таврийските сънародници, и в началото на пролетта на 1944, след много месеци тежък преход и лишения, 1500 българи успяват да се доберат до България и да целунат българска земя.
Само няколко месеца по-късно, след установяване на комунистическия режим тук, България ги връща на Сталин, обричайки ги по този начин на вярна гибел. Почти всички те загиват или удавени в Черно море или унищожени в сталинския ГУЛАГ. Тогава България ги предаде. А това се помни, господа.
И днес дойде време разделно.
България има историческия шанс този път да застанете на страната на своята кръв.
Не ни предавайте отново!"
Последно редактирано:
slavchev
Well-Known Member
Украинци с апел до Европа: Спрете парите на България за бежанците от войната
"Ние знаем, че ЕК е отделила пари и те вече са тук и трябва правилно да се разпределят. Затова молим тези пари да се използват за финансиране на хотелите, където вече живеем", заяви протестираща украинка
www.vesti.bg
Храни куче да те лае. Такава сган ли искате в България?