bgtupanfighter
Well-Known Member
blaaa blaaaa blaaa bla blah
Остави хората на мира да си размишляват абаут дъ уар, и стига пуска мая мазна дупара, нищо че знаеш как ме съблазнява
bgtupanfighter
Well-Known Member
Ееее джоне джоне, ти елементарна путьовица се оказа, язък дет похабих общоо 14 минимути да ти изкарам розовото цвъртящо дупе на показ
Хайде лека нощ!
етерИум
Well-Known Member
Aaa, моля, моля - тука, в полето за коментар, пише "Напишете отговор". И пиша квото си мисля, както всеки друг. Мирът и покоят не може да се търси в място, къдео всеки може да изрази мнение. Има си клубове по интереси за целта (и строги модератори там, които чистят неприемливото).
Еми да беше ме преценил по-рано, да не се абиш.Ееее джоне джоне, ти елементарна путьовица се оказа, язък дет похабих общоо 14 минимути да ти изкарам розовото цвъртящо дупе на показ
Айде тогава!Хайде лека нощ!
YoungSupreme
Well-Known Member
Айдеее - програма Слава Русия започна! Слава Путин! Слава братя! Привет Нов Световен Ред!
СЕО БГ
Well-Known Member
Втресе ме :Х А в телеграм групите уркаинските и руските е мазало от информация
Ексклузивно от Путин – за културата на отмяна на Запада - https://novini.v.bg/ексклузивно-от-путин-за-културата-на-о/
Защо никой не говори за това, че украински въоръжени сили убиват украинци?! - https://xn--e1amjalj.xn--e1a4c/read-blog/14
Ексклузивно от Путин – за културата на отмяна на Запада - https://novini.v.bg/ексклузивно-от-путин-за-културата-на-о/
Защо никой не говори за това, че украински въоръжени сили убиват украинци?! - https://xn--e1amjalj.xn--e1a4c/read-blog/14
етерИум
Well-Known Member
Приятелю, кога и къде съм казал, че в Украйна няма гадни бандеровци, които години наред извършват престъпления в Донбас, и че не е нужно те да се прочистят? Отлични материали знам, супер описателни, които не спестяват нищо и са направо като учебник за бандеровщината. Дори ги бях приготвил да ги цъкна тука. Как се случи, че излезе, че съм бил едва ли не ЗА бандеровците (или поне, че не съм признавал проблема)? Ти не ми ли видя други постове, в които абсолютно за това се говори - за нацизоидите в Украйна?
Проблемът е, че не съм за това, което правят Русия. Значи подкрепям бандеровците? Как така? Колко пъти да казвам, че не вярвам, че се прави това, което Русия казва, че прави? Но не, че Русия лъже, а всички заедно лъжат, а хиперинфлацията, енергийната криза, сривът на долара и последвалите ограничаващи права и свободи и на Запад и на Изток решения, са това, което се цели с тая специална операция. Защо тая работа започна ТОЧНО СЕГА, веднага след като изневиделица(?!) страшната пандемия, в която всички бяха заедно, утихна? Нали писах? Пак ли? Ми аз постоянно го пиша. Кое не е ясно? Ето: Защо сега? Нали от поне 8 години е тоя проблем? Но те изчакаха пландемията да "свърши" и почнаха. Пландемията, която... Не чакай, чакай, ето тия двете следни чете ли ги и какъв е твоят отговор? Или не трябва да си задаваме допълнителни въпроси? Само да вярваме на очевидното и да подкрепяме? Ето двете ми мнения, абсолютно неизчерпващи множеството неизвестни в "конфликта":
Не, не мога да разбера кои наричаш рефери на мача. Ако искаш кажи.
Но в един уговорен мач и реферите са уговорени, и всичко се случва заради крайния взаимоизгоден резултат. Тогава всички ще приберат заработките, а шефовете ще ожънат едрата печалба. Но ние, феновете, ще видим някакъв мач.
И така, съвсем бегъл опит за някакво кратко и непълно обобщение:
-Престъпленията в Донбас, които се случват от години, са факт. И също (преди руската операция) започна обстрел на Донбас и избиване на населението там.
-Разширяването на нато, което уж нямаше да правят, е факт. Не само, но и допълнително раздвижване, цяло подмолно попълзновение към границите на Русия, чрез гранични и близки й държави.
- Биолаборатории, не само в Украйна, но и в Грузия (и забравих в кои близки до Русия страни). В които се работи и естествено, ако щатските филантропи решат, ще изкарат заек оттам.
И тогава Путин напада, или нахлува, или както да го наречем (със сигурност, поне за мен - не и война, или инвазия, или както го наричат западните медийки; аз силно се съмнявам в размерите на конфликта, който гледаме от медии, платформи и правителствени източници). Какво е казал като официална причина, не ме вълнува толкова. Важното е каква е причината. Микс от горните 3, да речем. И Русия нахлува...
Чакай, чакай, бе ТОЧНО ПРЕДИ ТОВА, нямаше ли една двугодишна пландемийка, която приключи току преди руската операция? (И тука имаме едната разделителна линия - за някои е нямало пландемия, а реална пандемия и адекватна реакция от властите. Но аз само да питам моите по-близики хора от оная тема: "Ние заблудихме ли се? Това не беше ли част от план към нешо? Щото русия беше ток и жица с всички останали тогава? Ако това сега е продължение на ония план, в който рус участваше активно наравно, сега кво стана? И т.н.")
И Как се държа Русия в тая пландемийка? Не правеше ли същото като запада и Китай, и целия свят?
А каква беше целта на тая п(л)андемийка? Едно е сигурно - беше ОБЩА цел, за целия свят, вкл. Русия. (Може би целта е била да спасят населенията, добра идеална цел?)
И какви резултати бяха постигнати чрез пландемийката, след нейното така навременно приключване? За икономиката, за ЦИФРОВИЗАЦИЯТА (която хвръкна, и което тук не се споменава почти, щото хората са в тоя бизнес и за тях е добре, разбирам го и не ме интересува, нито в чужди паници гледам; но само гледайте Накъде води това
Има един Топа на Топа резултат, който и сега се случва, но колко повече занапред. Забравих я тая дума, депопо..нещо си беше.
А извън пландемиума къде беше Русия (да не забравяме Китай, щото те ще поемат руля, ако или когато долара и щатите изпаднат)? Къде в ЦУР, къде в Четвъртата Индустриална Революция, къде в плановете нза новия международен ред базиран на правила (IRBO)? Имаха ли равнопоставено със западните фактори място на масата на международните спогодби за близкото бъдеще? Искаха ли да направят същото като тях? (Къде беше на световната маса извън пландемията...която е толкова несвързана с ЦУР, 4IR, IRBO и др. лайна, но ускори пътя към постигането на целите на им.)
Сега кво стана сега? В сайта на WEF примерно, има две съобщения: че Клаус Шваб и другия шеф кастегорично осъждат "руската инвазия" (с уточнение отдолу, че това било тяхното лично мнение, а не на форума). Обаче онова, в което сключват споразумение с Русия и я наричат "бъдещ център на четвъртата индустриална революция", не е пипнато и си стои. Кво стана? Не го ли отмениха заради "инвазията"? Стои си също и съвместните действия по киберсигурността.
Начи, да кажеш, че две години не е било това, което беше - е теория на конспирацията. Да кажеш, че русия (и китай) не беше с целия останал свят - е теория на конспрацията. И сега кво стана? Заради Украйна разтуриха задругата?
Допреди "инвазията", която стартира точно след затишието на "пандемията" (която ускори Целите за Устойчиво Развитие), също имаше проблеми в Донбас, също имаше разработки в биолабораториите, и нато също се разширяваше в разрез с обещанието си - за всичко което Москва отлично знаеше. Но нищо не направи до преди...затишието на пандемията, която през двете си години задвижи целите на ЦУР, в които и Русия (и Китай) участват. Но не - сега не е продължението, а е съвсем отделен конфликт.
Начи, аз се присмивам на либералния запад - щатите, европа, гади ми се от тях, ужасявам се да живея в такова нещо (и особено в това, в което ще прерастне). Никога нищо добро не съм говорил за тях.
Но ся, щом съм бил преминаващ по джендърската конституция, ша оспамя, е ся
Под тия двете, Крумов, който подозирам че много добре знае, че аз не говоря ей така на въпреки, за да съм в опозиция или да се правя на интересен, ми е сложил лайк. И Крумов е абсолютно за Русия, с което аз нямам проблем. Под второто лайк е сложил Ноке, който е абсолютно за Русия. Също и Димитър7, който също многократно се е изказвал на страната на Русия..Ето:
Русия в комбина с Китай побеждават и поемат руля след като долара и сащ падат, а с него и нато отслабва. И? Те кво искат? Къв НСР? Примерно само две-три точици:
-Няма да има натиск към джендърство, към разврат децата да си избират пола. Тва е добре, мен ме устройва. (Остава само да кажат, че ваксдемията е била фалшива и няма да прилагат масово генна терапия, едно от приложенията на която кво беше... А, ми те май не го казаха 2 години, хмм, и прилагаха, хмм. Да, да - точно прилагаха. Векторна, мекторна, ала-бала - нема таков филм, на същата основа са. Сега, като бият, кво ше правят с ваксдемиите?
-Кво стана през двете пландемични години? Кво се отне и за кво хората недоволстваха? Права и свободи. Я да видим - извън сравненията със запада - какво е нивото на правата и свободите в Русия и Китай? Кво е нивото по принцип, и кво беше по време на двете отминали години? Китайската система ква е и накъде се развива?
А, Я ми кажете руски и особено китайски алтернативни медии? Русите имат малко, китайците май не. Ама не щото не са "демократи като на запад"
А те искат ли? Вие искате ли? Добре: няма да възцари свобода на словото, но ще има.. сигурност? Ше има ли, верно? Сега има ли? В Китай има ли? Хубаво ли е? На запад е киреч отвсекъде и като погледнеш което и да е през тая сбъркана призма - можеш да го видиш по-хубаво, отколкото е. А иначе какво е? И като дойде такова, каквото е, а не каквото се е виждало през кривия макарон, кво?
Истината е, че, като изключим преувеличенията, "другия отбор" са в голяма степен прави за Русия, но те винаги или пропускат да споменат западните лайна, или ги представят за цветя, като антитеза на руското. Което е смешно. Но сама по себе си как е Русия, как е там живота, как е свободата на словото, как е? (Не като нашата и западната фалшиви свободи, но някаква реална.)
Сега, като е конфликт, лесно можеш да избереш морално правилната страна на притиснатата в ъгъла и оклеветена русия и да си за нея. И може да забравим за всичко лошо там. Тя изведнъж стана рай. Ма верно? Ми тогава и аз да питам: ЩО НИКОЙ НЕ Е ТАМ, НИТО ЕДИН, А ИЛИ СТЕ В БГ, ИЛИ НА ЗАПАД? Щото в Русия не предлагат такива възможности, които да се струват изкушаващи. Не дават такива заплати. Няма такова търсене на хора. Ок, ясно, така е. И все пак никой не е там. Но тва не значи, че предлагащия възможности запад е рай. Той е лайно и скоро ще стане ад.
Но няма да ни опедерастяват - нас и децата. Това е добре. Това е победа за истинската, а не фалшивата западна демокрация
(И пак: къде беше Русия в международните спогодби за бъдещия свят и Кой сътвори модерното китайско чудо? Бе да не беше запада? И сега Китай с Русия ще ги набият и ще им вземат властта? А, чака, чакай , а запада що сътвори китайското чудо, не беше ли заради нещо по-напред, нещо предстоящо? Нещо и като да видят как на практика става соц кредитната система, за да я приложат и усъвършенстват на запад? Изпари ли се това?)
Квото и да си мисли който и да е - сцената изглежда отлично подготвена за падане на запада и поемане от изтока, който...е в съглашение с притежателите на запада, да не кажа, че е почти сътворен (в модерния си вид) от тях. Мисли ли някой, че западните царе просто ще паднат?
Е, защо? Аз ли ги накарах? Според теб, така като си им чел мненията, не смяташ ли че са доста интелигентни пичове? Освен това с характер? Явно са видяли, че има нещо, заради което си струват тия двете мои мнения и те ги одобряват, ВЪПРЕКИ, че противоречат на това, което те смятат по въпроса. Не мислиш ли?
Е, точно тия ми мнения са това, което имам против стандартния разказ.
Ти сигурно си се засегнал, че викам: "Айдеее - програма Слава Русия започна! Слава Путин! Слава братя! Привет Нов Световен Ред!
" Добре, съгласен съм, сигурно е кофти така да го кажа. Но все пак ИЗОБЩО не вярвам, че целта на специалната операция е денацификация.Обаче аз мога да мисля по вашата гледна точка, пуснал съм множество материалчета отлично подкрепящи я, и много против щатските, натовски, либерални боклуци, които ненавиждам, но ако в същото време не подкрепя официалния руски разказ, тогава е проблем. И никой не ще да обмисли моята гл.т. Ами хубаво, няма проблеми, то и аз не държа на това, хич даже.
Ше си пускам това, което аз мисля, както всеки друг.С 2 думи: има гадни бандеровци, които трябва да се прочистят за доброто на всички живущи в Украйна. И аз не вярвам, че това е целта на руската операция. Не вярвам, че е руска, а обща, с общи цели - вкл и на запада, и на китай.
етерИум
Well-Known Member
Добре, ето - за радост на всички - едно скромно матрялче:
7 МАРТ 2022 Г
Русия започна военна кампания в Украйна. Това беше наречено инвазия от западните масови медии (MSM), от политиците, лоялни към трансатлантическия алианс, и от ЕС и НАТО.
В момента изглежда, че е имало сблъсъци в Източна Украйна, около Харков на север и Одеса на юг. Въпреки това, не е ясно дали сраженията са почти толкова мащабни, колкото се съобщава от западните МСМ.
Русия със сигурност е насочена с въздушни удари по въздушните бази и военната инфраструктура . На този етап намеренията на Русия изглеждат доста ясни. Русия повтори, че няма планове да окупира Украйна.
В изказване на 24 февруари президентът Владимир Путин очерта целите на т. нар. „специална военна операция на Русия“:
[С]разрастването на НАТО на изток ситуацията за Русия става все по-лоша и по-опасна от година на година. [. . .] Всяко по-нататъшно разширяване на инфраструктурата на Северноатлантическия алианс или продължаващите усилия за придобиване на военен плацдарм на украинската територия са неприемливи за нас. [. . .] [В]водещите страни от НАТО подкрепят крайнодесните националисти и неонацисти в Украйна, онези, които никога няма да простят на народа на Крим и Севастопол, че свободно са направили избор да се обединят с Русия. Те несъмнено ще се опитат да внесат война в Крим точно както направиха в Донбас. [. . . ] Целта на тази операция е да защити хората, които вече осем години са изправени пред унижение и геноцид, извършен от режима в Киев. За тази цел ще се стремим да демилитаризираме и денацифицираме Украйна, както и да изправи пред съд онези, които са извършили множество кървави престъпления срещу цивилни, включително срещу граждани на Руската федерация. Нашият план не е да окупираме украинска територия. Нямаме намерение да налагаме нищо на никого със сила.
От малкото известно на Запад, който е забелязал забележителна липса на доклади от вътрешността на страната, от 4 март руските сили изглежда са участвали в операции в ДНР и ЛНР и на територия на север от Крим. Твърди се, че те са близо до заобикалянето на северните градове Харков и Киев и са се преместили на северозапад от Одеса, за да обезопасят територия по границата между Одеска област и Молдова.
Заявено руско нахлуване 04-03-2022
Тази военна акция на Русия е част от много по-широка геополитическа, икономическа и глобалистична картина. Ще проучим този фон подробно в Част 2 – 4.
Конфликтът се развива бързо и няма начин да се предвиди точно какво ще се случи. Рисковете не могат да бъдат по-високи. Докато прочетете това, ситуацията на място може да е коренно различна.
Отхвърлянето от страна на НАТО на украинските призиви за опит за създаване на зона, забранена за полети, може би успокои опасенията от разпространение на конфликта отвъд украинските граници в непосредствен до краткосрочен план. Владимир Путин заяви, че Русия ще разглежда това като акт на война . Йенс Столтенберг, генерален секретар на НАТО, каза:
Ние не сме част от този конфликт и носим отговорност да гарантираме, че той няма да ескалира и да се разпространи извън Украйна, защото това би било още по-опустошително и по-опасно, с още повече човешки страдания. [. . .] НАТО не се стреми към война с Русия.
В тази поредица от четири части първо ще разгледаме някои от съвременните исторически влияния в Украйна, довели до руската атака. В част 2 – 4 ще разгледаме по-широките последици в контекста както на геополитическата, така и на глобалистката трансформация на международния ред, базиран на правила (IRBO).
На нас остава да проучим доказателствата. МСМ на Запад е партньор на западните правителства и не служи като нищо друго освен тяхната пропагандна машина. Целите на МСМ на Изток са до голяма степен идентични, въпреки че в Русия е разрешено поне по-голямо множество мнения. От западна гледна точка обаче, източните МСМ продават официалния алтернативен разказ.
Непременно, опитвайки се да разпознаем реалността, ние трябва да разчитаме както на западно ориентираните, така и на източните МСМ до известна степен. Противопоставянето на тяхното изобразяване на събития може да бъде полезно, стига да разберем, че нито едно от тях не заслужава доверие и че и двете трябва да се четат с критично мислене.
Съвременна украинска история
Украйна е древна земя с богата история. Въпреки това, границите на националната държава, която признаваме днес, се появяват за първи път с Украинската народна република (1917-1920). Гражданската война със Западноукраинската народна република (Източна Галиция) беше кратък период, в който Югоизточна Украйна се отцепи.
Създадена е анархистката свободна територия на Махновщина (Махновия 1918-1921). Защитен от Черната армия на Нестор Махно, през 1918 г. той пише публично писмо до народа и съобщава:
Заедно ще унищожим робската система, за да изведем себе си и нашите другари по пътя на новата система. Ние го организираме на базата на свободно общество, чието съдържание ще позволи на цялото население, без да експлоатира труда на другите, да изгради целия си социален и социален живот в собствените си общности, напълно свободно и независимо от държавата и нейните длъжностни лица
Освобождението от Черната армия беше освобождение в истинския смисъл на думата. Когато град или град беше спечелен, те ще публикуват известия, които гласят:
Тази армия не служи на нито една политическа партия, никаква власт, никаква диктатура. [. . .] Тя се стреми да защити свободата на действие, свободния живот на работниците, срещу всякаква експлоатация и господство. Следователно махновската армия не представлява никаква власт. Той няма да обвърже никого с каквито и да било задължения. Неговата роля се свежда до защита на свободата на работниците. Свободата на селяните и работниците принадлежи на самите тях и не трябва да търпи никакви ограничения.
Хората от Махновия функционираха напълно добре без никакво правителство, живееха в относителен мир и се наслаждаваха на оживена каталактика . Но регионалните сили бяха категорично против неговото съществуване и болшевишката Червена армия го смазва през 1921 г. С правителството отново под контрол, това, което последва, беше неизбежно насилие и унищожение.
Украинската съветска социалистическа република (УкрССР) е създадена през 1922 г. Благодарение на съветската селскостопанска политика (колективизъм) между 1931 и 1934 г. повече от 5,5 милиона души умират от глад в Съюза на съветските социалистически републики (СССР или Съветския съюз). Този изцяло създаден от правителството глад беше най-тежък през 1932 и 1933 г., особено в Украйна, където около 4 милиона души загинаха по време на Голодомора.
През юни 1941 г. германската армия откри източния фронт на Втората световна война с операция Барбароса. Неговото нахлуване в СССР създаде страдание в невъобразими мащаби. Загубите от такъв мащаб са трудни за количествено определяне, но Германия загуби приблизително 5,5 милиона войници и близо 2 милиона цивилни. Полските цивилни загуби бяха подобни.
През Втората световна война Съветският съюз губи 25-35 милиона войници и цивилни - близо 14% от цялото си население. Около 4 милиона от тях са били в Украйна.
През 1945 г. УкрССР става един от основателите на Организацията на обединените нации. През 1954 г. територията му се разширява, когато тогавашният президент на СССР Никита Хрушчов отстъпва Крим на УкрССР.
Крим е станал руска територия през 1783 г., когато Османската империя, след като е била решително победена от руските царски сили в битката при Козлуджа през 1774 г., губи полуострова от имперска Русия (1721–1917). През 1944 г. татарското, арменското, българското и гръцкото население е насилствено депортирано от Крим от Сталин, който насърчава по-нататъшното руско заселване там.
До 1945 г. Крим е независима република на Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР). С принудителното преместване на татарското население Крим става област (регион) на РСФСР. До 1954 г. приблизително 75% от тогавашните 1,1 милиона души, живеещи в Крим , са етнически руснаци и 25% украинци.
През януари 1991 г., в очакване на предстоящия референдум за независимост на Украйна, приблизително 93% от кримските избиратели избраха да запазят независимостта на Крим . При 80% избирателна активност това представлява 74% от електората. Впоследствие това беше признато от Радата на УкрССР, която на 12 февруари 1991 г. прие закон за установяване на Крим като автономна република в границите на Украйна.
През декември 1991 г. националният референдум обявява украинския суверенитет. Най-ниската избирателна активност в която и да е украинска област е била в Крим. От гласувалите 65% от електората в Крим, само 54% от тях са избрали украинската независимост. Така само 35% от кримчаните, имащи право на глас, подкрепиха независимостта на Украйна от Руската федерация.
През март 1994 г., когато политическите сътресения между правителствата на Киев и Симферопол (столицата на Крим) стават все по-разгорещени, друг референдум отново видя, че хората в Крим избират с преобладаващото мнозинство по-нататъшна независимост от Киев и по-тесни връзки с Русия. Напрежението между Киев и Симферопол продължава до края на 20-ти век и през първите две десетилетия на 21-ви.
Етническият микс в Крим се промени през последните десетилетия. Много татари се завърнаха след разпадането на СССР. Днес приблизително 68% са етнически руснаци, 16% са украинци и 13% са кримски татари. Останалите 3% са беларуси, арменци и евреи. Населението е нараснало до приблизително 2,4 милиона.
Украинските неонацисти
През 2010 г. тогавашният украински президент Виктор Юшченко посмъртно удостои с държавни отличия един от лидерите на Организацията на украинските националисти (ОУН) от Втората световна война Степан Бандера. Юшченко обяви Бандера за „Герой на Украйна“.
През 1922 г. съвременните украински области Лвов и Волин са част от Втората полска република. Следователно през 20-те и 30-те години на миналия век в Източна Полша се появява украинско националистическо движение. Нейните членове сформираха Украинската военна организация (УВО), която водеше терористична кампания в региона.
Между 1929 и 1934 г. UVO постепенно се превръща в основата на Организацията на украинските националисти (ОУН). След избухването на Втората световна война ОУН се разделя на ОУН-М, под ръководството на Андрий Мелник, и ОУН-Б под ръководството на Степан Бандера.
Степан Бандера беше нацистки колаборационист, ултранационалист и яростен антисемит . През 1941 г., работейки с нацистките отряди на смъртта (Einsatzgruppen), Бандера започва да координира серия от погроми, започвайки от град Лвов, където 4000 евреи са избити за няколко ужасяващи дни. Брошура със смъртна заплаха, разрешена от Бандера преди клането, гласеше: „Ние ще положим главите ви в краката на Хитлер“.
ОУН-Б на Бандера се надяваше да създаде етнически чиста Украйна. Поляци, евреи и руснаци бяха техните цели за изчезване.
Северните и особено западните украински области приветстваха нацистите като освободители от съветската власт. Много етнически украинци се присъединиха към германските „освободители“. Военни части като 14-та SS-доброволческа дивизия (Галисийска) и батальонът Нахтигал и Роланд до голяма степен са сформирани от последователи на OUN и UPA. (Повече за тях скоро.)
Приблизително 1 милион украинци евреи, украински руснаци и поляци са били систематично убити през годините на Холокоста. Само за два дни през септември 1941 г. в дерето Бабий Яр в Киев бяха убити приблизително 34 000 еврейски мъже, жени и деца.
Макар и арестуван от германците през юли 1941 г., след обявяването на украинската държавност и обещанието да подкрепи 4-ти райх, Бандера продължава да вдъхновява своите бандеровци. ОУН-Б сформира Украинската въстаническа армия (УПА). Между 1941 и 1945 г. УПА систематично измъчва и избива около 100 000 поляци в западните области на съвременна Украйна.
Документите на ЦРУ, публикувани през 2007 г. , разкриват, че след войната Бандера е работил с британското разузнаване, управлявайки агенти в УкрССР. Оттогава отношенията между западните сили и украинската крайна десница продължават.
www.cia.gov
ЦРУ не работи директно с Бандера, а вместо това работи с други членове на ОУН и нейните отцепени организации. В крайна сметка, докато си сътрудничи със западногерманското разузнаване (BND), което беше силно инфилтрирано от КГБ (службата за външно разузнаване на СССР), Бандера беше убит от Съветите през 1959 г.
След победата на СССР в Украйна през 1944 г., ОУН продължава да оказва съпротива, най-вече в източните галисийски области на съвременна Украйна. ОУН води партизанска война до средата на 50-те години. По ирония на съдбата Бандера не беше нито най-видният, нито най-мощният от лидерите на ОУН. Убийството му обаче го направи мъченик за украинските националисти и символ на тяхната неонацистка идеология.
През 1991 г. Олег Тяхнибок става един от основателите на Свобода, Социалната национална партия на Украйна (SNPU). Той призова украинските ултранационалисти (ултраси) да освободят страната от евреи и руснаци. През 1998 г. имаше достатъчна обществена подкрепа за Тяхнибок, за да бъде избран в украинския парламент (Върховната Рада), където той служи като член на фракцията на Народното движение на Украйна . След преизбирането си в Радата през 2002 г., той става лидер на Свобода през 2004 г.
Олег Тяхнибок
Малкият политически успех на Свободо вдъхнови други неонацисти като Дмитро Ярош , който е съосновател на Trizub (Trident) през 1994 г., става неин лидер през 2005 г. През 2013 г. Ярош става помощник-консултант на заместник-лидера на опозицията в Радата, Валентин Наливайченко . Това съвпадна с издигането на Ярош до лидерството на ултранеонацисткия десен сектор , с Тризуб в основата му.
Преди това Наливайченко е служил във Вашингтон от 2001 до 2005 г., първо като консулски съветник, след това като директор на консулската служба в украинското посолство. Той беше ръководител на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) между 2006 и 2010 г. и беше назначен на този пост отново през 2014 г.
Другият основател на SNPU беше Андрий Парубий . SNPU стана Свобода през 2004 г. и Парубий, който беше лидер на нейното паравоенно крило, наречено Патриотите на Украйна , между 1998 и 2004 г., публично премина от войнственост към политика.
Политическата кариера на Парубий включваше назначаването му през 2014 г. за секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна и избирането му през 2016 г. за длъжността председател (председател) на Радата.
Когато Виктор Юшченко официално призна Бандера за герой, много членове на ЕС бяха възмутени. Именно Парубий ги призова да подкрепят решението на Юшченко.
Може би, като отдава тази чест на Бандера, Юшченко пресмята потенциалните си бъдещи политически перспективи. Неонацистите бяха незначителна, но непропорционално мощна сила в украинската политика. Това се потвърждава от коментарите на съименника и внука на Бандера, който, след като чу новината за обожествяването на дядо си, според съобщенията каза :
Президентът постъпи мъдро, можеше да го направи и по-рано, но това щеше да се възприеме като опит за спечелване на гласове.
Това по никакъв начин не предполага, че по-голямата част от украинците или тяхното правителство са фашисти. Въпреки някои ограничени изборни успехи, украинската крайна десница остава в периферията на украинската политика.
Украинската електорална история показва, че традиционният социализъм – демократичният социализъм, а не националсоциализмът – е доминиращата политическа идеология. Независимо от това, би било неискрено да се преструваме, че украинският ултранационализъм няма забележителна народна подкрепа, особено в западните области.
Политическото влияние на неонацистите в Украйна надхвърля техния електорален обхват само поради значителната подкрепа, която получават от хегемонията на Запада, обвързана с НАТО. Украйна, както е днес, стана наистина независима суверенна нация за първи път през 1991 г., след разпадането на Съветския съюз. Етнически, езиково, политически и културно това е страна на две половини.
Преобладаващо рускоговорящото население в южните и източните области последователно гласува за социалисти или комунистически кандидати и твърдо се застъпва за поддържане на близки отношения с Русия. На голямата шахматна дъска* на геополитиката и двете страни на Украйна, източната и западната, са експлоатирани от чуждите велики сили.
*https://web.archive.org/web/2021081...iew_Brzezinski_-_The_Grand_ChessBoard.doc.pdf
Настоящите военни действия на Русия в Украйна се раждат от тази международна политическа борба. Не се заблуждавайте: западните МСМ и неговата политическа класа са изцяло съучастници в ускоряването на кризата.
В част 4 ще проучим тази тема задълбочено. Първо обаче трябва да разгледаме обстоятелствата, довели до и около гражданските вълнения от преврата на Евромайдана през 2013–2014 г., предполагаемото анексиране на Крим и обстановката за последващата война в Донбас.
Десен сектор и Знамена на Свобода
7 МАРТ 2022 Г
Русия започна военна кампания в Украйна. Това беше наречено инвазия от западните масови медии (MSM), от политиците, лоялни към трансатлантическия алианс, и от ЕС и НАТО.
В момента изглежда, че е имало сблъсъци в Източна Украйна, около Харков на север и Одеса на юг. Въпреки това, не е ясно дали сраженията са почти толкова мащабни, колкото се съобщава от западните МСМ.
Русия със сигурност е насочена с въздушни удари по въздушните бази и военната инфраструктура . На този етап намеренията на Русия изглеждат доста ясни. Русия повтори, че няма планове да окупира Украйна.
В изказване на 24 февруари президентът Владимир Путин очерта целите на т. нар. „специална военна операция на Русия“:
[С]разрастването на НАТО на изток ситуацията за Русия става все по-лоша и по-опасна от година на година. [. . .] Всяко по-нататъшно разширяване на инфраструктурата на Северноатлантическия алианс или продължаващите усилия за придобиване на военен плацдарм на украинската територия са неприемливи за нас. [. . .] [В]водещите страни от НАТО подкрепят крайнодесните националисти и неонацисти в Украйна, онези, които никога няма да простят на народа на Крим и Севастопол, че свободно са направили избор да се обединят с Русия. Те несъмнено ще се опитат да внесат война в Крим точно както направиха в Донбас. [. . . ] Целта на тази операция е да защити хората, които вече осем години са изправени пред унижение и геноцид, извършен от режима в Киев. За тази цел ще се стремим да демилитаризираме и денацифицираме Украйна, както и да изправи пред съд онези, които са извършили множество кървави престъпления срещу цивилни, включително срещу граждани на Руската федерация. Нашият план не е да окупираме украинска територия. Нямаме намерение да налагаме нищо на никого със сила.
От малкото известно на Запад, който е забелязал забележителна липса на доклади от вътрешността на страната, от 4 март руските сили изглежда са участвали в операции в ДНР и ЛНР и на територия на север от Крим. Твърди се, че те са близо до заобикалянето на северните градове Харков и Киев и са се преместили на северозапад от Одеса, за да обезопасят територия по границата между Одеска област и Молдова.
Заявено руско нахлуване 04-03-2022
Тази военна акция на Русия е част от много по-широка геополитическа, икономическа и глобалистична картина. Ще проучим този фон подробно в Част 2 – 4.
Конфликтът се развива бързо и няма начин да се предвиди точно какво ще се случи. Рисковете не могат да бъдат по-високи. Докато прочетете това, ситуацията на място може да е коренно различна.
Отхвърлянето от страна на НАТО на украинските призиви за опит за създаване на зона, забранена за полети, може би успокои опасенията от разпространение на конфликта отвъд украинските граници в непосредствен до краткосрочен план. Владимир Путин заяви, че Русия ще разглежда това като акт на война . Йенс Столтенберг, генерален секретар на НАТО, каза:
Ние не сме част от този конфликт и носим отговорност да гарантираме, че той няма да ескалира и да се разпространи извън Украйна, защото това би било още по-опустошително и по-опасно, с още повече човешки страдания. [. . .] НАТО не се стреми към война с Русия.
В тази поредица от четири части първо ще разгледаме някои от съвременните исторически влияния в Украйна, довели до руската атака. В част 2 – 4 ще разгледаме по-широките последици в контекста както на геополитическата, така и на глобалистката трансформация на международния ред, базиран на правила (IRBO).
На нас остава да проучим доказателствата. МСМ на Запад е партньор на западните правителства и не служи като нищо друго освен тяхната пропагандна машина. Целите на МСМ на Изток са до голяма степен идентични, въпреки че в Русия е разрешено поне по-голямо множество мнения. От западна гледна точка обаче, източните МСМ продават официалния алтернативен разказ.
Непременно, опитвайки се да разпознаем реалността, ние трябва да разчитаме както на западно ориентираните, така и на източните МСМ до известна степен. Противопоставянето на тяхното изобразяване на събития може да бъде полезно, стига да разберем, че нито едно от тях не заслужава доверие и че и двете трябва да се четат с критично мислене.
Съвременна украинска история
Украйна е древна земя с богата история. Въпреки това, границите на националната държава, която признаваме днес, се появяват за първи път с Украинската народна република (1917-1920). Гражданската война със Западноукраинската народна република (Източна Галиция) беше кратък период, в който Югоизточна Украйна се отцепи.
Създадена е анархистката свободна територия на Махновщина (Махновия 1918-1921). Защитен от Черната армия на Нестор Махно, през 1918 г. той пише публично писмо до народа и съобщава:
Заедно ще унищожим робската система, за да изведем себе си и нашите другари по пътя на новата система. Ние го организираме на базата на свободно общество, чието съдържание ще позволи на цялото население, без да експлоатира труда на другите, да изгради целия си социален и социален живот в собствените си общности, напълно свободно и независимо от държавата и нейните длъжностни лица
Освобождението от Черната армия беше освобождение в истинския смисъл на думата. Когато град или град беше спечелен, те ще публикуват известия, които гласят:
Тази армия не служи на нито една политическа партия, никаква власт, никаква диктатура. [. . .] Тя се стреми да защити свободата на действие, свободния живот на работниците, срещу всякаква експлоатация и господство. Следователно махновската армия не представлява никаква власт. Той няма да обвърже никого с каквито и да било задължения. Неговата роля се свежда до защита на свободата на работниците. Свободата на селяните и работниците принадлежи на самите тях и не трябва да търпи никакви ограничения.
Хората от Махновия функционираха напълно добре без никакво правителство, живееха в относителен мир и се наслаждаваха на оживена каталактика . Но регионалните сили бяха категорично против неговото съществуване и болшевишката Червена армия го смазва през 1921 г. С правителството отново под контрол, това, което последва, беше неизбежно насилие и унищожение.
Украинската съветска социалистическа република (УкрССР) е създадена през 1922 г. Благодарение на съветската селскостопанска политика (колективизъм) между 1931 и 1934 г. повече от 5,5 милиона души умират от глад в Съюза на съветските социалистически републики (СССР или Съветския съюз). Този изцяло създаден от правителството глад беше най-тежък през 1932 и 1933 г., особено в Украйна, където около 4 милиона души загинаха по време на Голодомора.
През юни 1941 г. германската армия откри източния фронт на Втората световна война с операция Барбароса. Неговото нахлуване в СССР създаде страдание в невъобразими мащаби. Загубите от такъв мащаб са трудни за количествено определяне, но Германия загуби приблизително 5,5 милиона войници и близо 2 милиона цивилни. Полските цивилни загуби бяха подобни.
През Втората световна война Съветският съюз губи 25-35 милиона войници и цивилни - близо 14% от цялото си население. Около 4 милиона от тях са били в Украйна.
През 1945 г. УкрССР става един от основателите на Организацията на обединените нации. През 1954 г. територията му се разширява, когато тогавашният президент на СССР Никита Хрушчов отстъпва Крим на УкрССР.
Крим е станал руска територия през 1783 г., когато Османската империя, след като е била решително победена от руските царски сили в битката при Козлуджа през 1774 г., губи полуострова от имперска Русия (1721–1917). През 1944 г. татарското, арменското, българското и гръцкото население е насилствено депортирано от Крим от Сталин, който насърчава по-нататъшното руско заселване там.
До 1945 г. Крим е независима република на Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР). С принудителното преместване на татарското население Крим става област (регион) на РСФСР. До 1954 г. приблизително 75% от тогавашните 1,1 милиона души, живеещи в Крим , са етнически руснаци и 25% украинци.
През януари 1991 г., в очакване на предстоящия референдум за независимост на Украйна, приблизително 93% от кримските избиратели избраха да запазят независимостта на Крим . При 80% избирателна активност това представлява 74% от електората. Впоследствие това беше признато от Радата на УкрССР, която на 12 февруари 1991 г. прие закон за установяване на Крим като автономна република в границите на Украйна.
През декември 1991 г. националният референдум обявява украинския суверенитет. Най-ниската избирателна активност в която и да е украинска област е била в Крим. От гласувалите 65% от електората в Крим, само 54% от тях са избрали украинската независимост. Така само 35% от кримчаните, имащи право на глас, подкрепиха независимостта на Украйна от Руската федерация.
През март 1994 г., когато политическите сътресения между правителствата на Киев и Симферопол (столицата на Крим) стават все по-разгорещени, друг референдум отново видя, че хората в Крим избират с преобладаващото мнозинство по-нататъшна независимост от Киев и по-тесни връзки с Русия. Напрежението между Киев и Симферопол продължава до края на 20-ти век и през първите две десетилетия на 21-ви.
Етническият микс в Крим се промени през последните десетилетия. Много татари се завърнаха след разпадането на СССР. Днес приблизително 68% са етнически руснаци, 16% са украинци и 13% са кримски татари. Останалите 3% са беларуси, арменци и евреи. Населението е нараснало до приблизително 2,4 милиона.
Украинските неонацисти
През 2010 г. тогавашният украински президент Виктор Юшченко посмъртно удостои с държавни отличия един от лидерите на Организацията на украинските националисти (ОУН) от Втората световна война Степан Бандера. Юшченко обяви Бандера за „Герой на Украйна“.
През 1922 г. съвременните украински области Лвов и Волин са част от Втората полска република. Следователно през 20-те и 30-те години на миналия век в Източна Полша се появява украинско националистическо движение. Нейните членове сформираха Украинската военна организация (УВО), която водеше терористична кампания в региона.
Между 1929 и 1934 г. UVO постепенно се превръща в основата на Организацията на украинските националисти (ОУН). След избухването на Втората световна война ОУН се разделя на ОУН-М, под ръководството на Андрий Мелник, и ОУН-Б под ръководството на Степан Бандера.
Степан Бандера беше нацистки колаборационист, ултранационалист и яростен антисемит . През 1941 г., работейки с нацистките отряди на смъртта (Einsatzgruppen), Бандера започва да координира серия от погроми, започвайки от град Лвов, където 4000 евреи са избити за няколко ужасяващи дни. Брошура със смъртна заплаха, разрешена от Бандера преди клането, гласеше: „Ние ще положим главите ви в краката на Хитлер“.
ОУН-Б на Бандера се надяваше да създаде етнически чиста Украйна. Поляци, евреи и руснаци бяха техните цели за изчезване.
Северните и особено западните украински области приветстваха нацистите като освободители от съветската власт. Много етнически украинци се присъединиха към германските „освободители“. Военни части като 14-та SS-доброволческа дивизия (Галисийска) и батальонът Нахтигал и Роланд до голяма степен са сформирани от последователи на OUN и UPA. (Повече за тях скоро.)
Приблизително 1 милион украинци евреи, украински руснаци и поляци са били систематично убити през годините на Холокоста. Само за два дни през септември 1941 г. в дерето Бабий Яр в Киев бяха убити приблизително 34 000 еврейски мъже, жени и деца.
Макар и арестуван от германците през юли 1941 г., след обявяването на украинската държавност и обещанието да подкрепи 4-ти райх, Бандера продължава да вдъхновява своите бандеровци. ОУН-Б сформира Украинската въстаническа армия (УПА). Между 1941 и 1945 г. УПА систематично измъчва и избива около 100 000 поляци в западните области на съвременна Украйна.
Документите на ЦРУ, публикувани през 2007 г. , разкриват, че след войната Бандера е работил с британското разузнаване, управлявайки агенти в УкрССР. Оттогава отношенията между западните сили и украинската крайна десница продължават.
Search | CIA FOIA (foia.cia.gov)
ЦРУ не работи директно с Бандера, а вместо това работи с други членове на ОУН и нейните отцепени организации. В крайна сметка, докато си сътрудничи със западногерманското разузнаване (BND), което беше силно инфилтрирано от КГБ (службата за външно разузнаване на СССР), Бандера беше убит от Съветите през 1959 г.
След победата на СССР в Украйна през 1944 г., ОУН продължава да оказва съпротива, най-вече в източните галисийски области на съвременна Украйна. ОУН води партизанска война до средата на 50-те години. По ирония на съдбата Бандера не беше нито най-видният, нито най-мощният от лидерите на ОУН. Убийството му обаче го направи мъченик за украинските националисти и символ на тяхната неонацистка идеология.
През 1991 г. Олег Тяхнибок става един от основателите на Свобода, Социалната национална партия на Украйна (SNPU). Той призова украинските ултранационалисти (ултраси) да освободят страната от евреи и руснаци. През 1998 г. имаше достатъчна обществена подкрепа за Тяхнибок, за да бъде избран в украинския парламент (Върховната Рада), където той служи като член на фракцията на Народното движение на Украйна . След преизбирането си в Радата през 2002 г., той става лидер на Свобода през 2004 г.
Олег Тяхнибок
Малкият политически успех на Свободо вдъхнови други неонацисти като Дмитро Ярош , който е съосновател на Trizub (Trident) през 1994 г., става неин лидер през 2005 г. През 2013 г. Ярош става помощник-консултант на заместник-лидера на опозицията в Радата, Валентин Наливайченко . Това съвпадна с издигането на Ярош до лидерството на ултранеонацисткия десен сектор , с Тризуб в основата му.
Преди това Наливайченко е служил във Вашингтон от 2001 до 2005 г., първо като консулски съветник, след това като директор на консулската служба в украинското посолство. Той беше ръководител на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) между 2006 и 2010 г. и беше назначен на този пост отново през 2014 г.
Другият основател на SNPU беше Андрий Парубий . SNPU стана Свобода през 2004 г. и Парубий, който беше лидер на нейното паравоенно крило, наречено Патриотите на Украйна , между 1998 и 2004 г., публично премина от войнственост към политика.
Политическата кариера на Парубий включваше назначаването му през 2014 г. за секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна и избирането му през 2016 г. за длъжността председател (председател) на Радата.
Когато Виктор Юшченко официално призна Бандера за герой, много членове на ЕС бяха възмутени. Именно Парубий ги призова да подкрепят решението на Юшченко.
Може би, като отдава тази чест на Бандера, Юшченко пресмята потенциалните си бъдещи политически перспективи. Неонацистите бяха незначителна, но непропорционално мощна сила в украинската политика. Това се потвърждава от коментарите на съименника и внука на Бандера, който, след като чу новината за обожествяването на дядо си, според съобщенията каза :
Президентът постъпи мъдро, можеше да го направи и по-рано, но това щеше да се възприеме като опит за спечелване на гласове.
Това по никакъв начин не предполага, че по-голямата част от украинците или тяхното правителство са фашисти. Въпреки някои ограничени изборни успехи, украинската крайна десница остава в периферията на украинската политика.
Украинската електорална история показва, че традиционният социализъм – демократичният социализъм, а не националсоциализмът – е доминиращата политическа идеология. Независимо от това, би било неискрено да се преструваме, че украинският ултранационализъм няма забележителна народна подкрепа, особено в западните области.
Политическото влияние на неонацистите в Украйна надхвърля техния електорален обхват само поради значителната подкрепа, която получават от хегемонията на Запада, обвързана с НАТО. Украйна, както е днес, стана наистина независима суверенна нация за първи път през 1991 г., след разпадането на Съветския съюз. Етнически, езиково, политически и културно това е страна на две половини.
Преобладаващо рускоговорящото население в южните и източните области последователно гласува за социалисти или комунистически кандидати и твърдо се застъпва за поддържане на близки отношения с Русия. На голямата шахматна дъска* на геополитиката и двете страни на Украйна, източната и западната, са експлоатирани от чуждите велики сили.
*https://web.archive.org/web/2021081...iew_Brzezinski_-_The_Grand_ChessBoard.doc.pdf
Настоящите военни действия на Русия в Украйна се раждат от тази международна политическа борба. Не се заблуждавайте: западните МСМ и неговата политическа класа са изцяло съучастници в ускоряването на кризата.
В част 4 ще проучим тази тема задълбочено. Първо обаче трябва да разгледаме обстоятелствата, довели до и около гражданските вълнения от преврата на Евромайдана през 2013–2014 г., предполагаемото анексиране на Крим и обстановката за последващата война в Донбас.
Десен сектор и Знамена на Свобода
етерИум
Well-Known Member
The Euromaiden Coup
На президентските избори в Украйна през 2004 г. подкрепяният от Запада Виктор Юшченко се състезава за държавен глава срещу подкрепяния от Русия Виктор Янукович. Изборите бяха изключително близки, което илюстрира дълбокото разделение в украинското общество. Първоначално Янукович беше обявен за победител с малка разлика.
Въпреки това, на фона на широко разпространените и достоверни твърдения за изборни измами, привържениците на Юшченко не биха приели резултата. На 22 ноември 2004 г. те започнаха да се събират на централния площад на Майдан в Киев, размахвайки оранжеви транспаранти (оттук и името „Оранжева революция“) и настоявайки за повторение на изборите.
Изцяло мирните протестиращи запазиха бдението си в продължение на един месец, бяха извършени изборни реформи и при повторение Юшченко беше избран надлежно. Но той не успя да направи обещаните икономически реформи. Следователно украинците избраха Янукович през 2010 г. Въпреки протеста пред Върховния административен съд от неговата опонентка Юлия Тимошенко, Янукович встъпи в длъжност.
Президентските избори през 2010 г. бяха счетени за свободни и честни от международните наблюдатели. Парламентарните избори през 2012 г. консолидираха политическия авторитет на Партията на регионите на Янукович ; тази партия увеличи местата си до 185. И, както е показателно за продължаващите разделения в украинското общество, на изборите през 2012 г. Свобода, под ръководството на Тяхнибок, увеличи местата си до 37, което я прави четвъртата по големина партия в Радата.
Резултати от изборите през 2010 г
През този период на политически промени, предшестващ и до преврата в Европа през 2013/14 г., Янукович беше демократично избраният лидер на Украйна. Това е важен факт, който трябва да запомните, докато преминаваме към обсъждане на последвалите събития, които отчасти доведоха до сегашните руски военни действия.
След изборите през 2012 г. правителството на Янукович одобри проекта на Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Украйна . В отговор на това споразумение Русия усили натиск върху украинското правителство, предупреждавайки за нарушаване на все още съществуващо споразумение, подписано през 1997 г. Като се има предвид, че Русия е най-големият кредитор и търговски партньор на Украйна, Янукович се колебаеше да подпише търговския елемент от споразумението с ЕС. Този елемент беше наречен Дълбока и всеобхватна зона за свободна търговия (DCFTA).
Украинците имаха причина да поставят под въпрос предложеното от ЕС споразумение за DCFTA. Техните съществуващи основни търговски споразумения бяха с Общността на независимите държави (ОНД) и не беше ясно как ще бъдат компенсирани от ЕС за загубата на тази търговия. Загрижен за потенциален драматичен спад в производителността на промишлеността, вицепремиерът Юрий Бойко обяви спиране на преговорите, докато въпросът не бъде изяснен с ЕС.
Хванат между икономическата и финансовата мощ на ЕС и Русия и с нарастващите вълнения у дома, Янукович се опита да договори пакет от преструктуриране на дълга. С одобрението на Русия той предложи тристранно споразумение между ЕС, Украйна и Русия. ЕС отхвърли сделката и МВФ отказа да преструктурира дълговите задължения на Украйна.
Многобройни изявления на представители на Партията на регионите, включително Янокович и Бойка , настояваха, че сделката не е мъртва, че преговорите продължават и възнамеряват да подпишат сделката. Ройтерс и много други западни медии обаче напълно пренебрегнаха непримиримостта на ЕС и МВФ и вместо това избраха Янукович за злодей, твърдейки, че е „наложил вето“ на опитите на ЕС да спаси сделката. В действителност, както по-късно признаха МСМ , ЕС беше този, който беше затворил вратата.
През ноември 2013 г. проевропейски демонстрации започнаха да се строят на площад Независимост (Майдан) в Киев. Първоначално протестите бяха мирни, както през 2004 г. по време на цветната революция, известна като Оранжева революция.
След това западните МСМ хвърлиха тежестта си зад протестите и бяха присъединени в репортажите си за Майдана от новосъздадена група украински медии. Между 21 и 24 ноември три от тях – Espreso.tv, Spilno.tv и hromadske.tv – излязоха в ефира, като моментално се превърнаха в онлайн явление сред украинската публика.
Ден след ден всички тези сегменти на медиите продължиха да предизвикват недоволство към демократично избраното правителство на Украйна и по-специално към Янукович. Например, те твърдят, че светът е свидетел на „раждането на нация“ вместо на преврат.
В резултат на това протестите се натрупаха в брой и по сила. Въпреки че враждебността към Янукович се засилваше, протестите останаха изключително мирни.
Мирът беше нарушен на 30 ноември, когато специалната полиция за безредици (Беркут) беше обвинена от западните МСМ и украинските проевропейски медии в нападение срещу протестиращите.
web.archive.org
Про-ЕС/НАТО МСМ присъстваха в техните тълпи в ранните сутрешни часове (03:00 часа), за да заснемат и докладват за събитието. Пристигането им в такъв брой в такъв несоциален час беше много необичайно.
Не е изненадващо обаче, че никой от тях не е съобщил точно какво се е случило. Вместо това те създадоха единен сплотен и фалшив наратив, обвинявайки Янукович и украинското правителство за насилието. Западните правителства, особено тези, които са членове на управлявания от НАТО разузнавателен съюз Five Eyes и ЕС, знаеха, че тази версия на събитията е лъжа, но тогава застанаха на нейната страна — и поддържат пропагандата и до днес.
Въпреки че е вярно, че елементи в украинското правителство са се сговорили със Свобода и Десния сектор, за да предизвикат насилието, Янукович и ръководството на Партията на регионите не ги контролираха. По-скоро тези крайнодесни елементи действаха автономно с подкрепата на западните правителства, по-специално неоконските ястреби в САЩ и други глобалисти (вижте част 3 ).
Видеозаписи показват, че Десният сектор и други ултраси, въоръжени с бухалки и снаряди, вече са били на позиция, когато пристига Беркут.
Те нападнаха полицията за безредици, която отговори с побой на всички протестиращи. Това призна Игор Мазур, боен командир на Украинската народна самоотбрана – УНА-УНСО, който каза, че Десният сектор е започнал конфронтацията, преди да се оттегли .
lb.ua
Още след този насилствен епизод коментарите на Путин за „денацифицирането“ на Украйна бяха осмивани от западните МСМ. Политическият истеблишмънт на Запада се натрупа. В емоционално изявление по американската телевизия Майкъл Макфол, бивш посланик на САЩ в Русия, каза, че „няма нацисти в Украйна“.
www.nbcnews.com
Арсений Яценюк , който по-късно стана украински министър-председател (2014–2016), беше сред лидерите на Майдана , които предварително знаеха за планираното разпръскване на протестиращите от Беркут.
www.pravda.com.ua
руги в плановете включват Андрий Парубий, който според показанията на свидетели е бил подслушан да обсъжда акцията с Беркут, преди тя да се случи.
И все пак нито той, нито Яценюк, нито някой от другите лидери на Майдана, включително Олег Тяхнибок, предупредиха протестиращите. Те бяха доволни да наблюдават последвалото насилие, без да коригират фалшивите доклади.
През следващите дни и седмици насилието ескалира, тъй като протестиращите, погрешно вярвайки, че Беркут е започнал кръвопролитието, се събират в нарастващ брой. На 1 декември те издигнаха барикади, за да блокират достъпа до правителствени сгради, окупираха кметството на Киев и се сблъскаха с Беркут в редица случаи. Видео анализът ясно показва, че агитките от Десния сектор отново са били инструмент за насилието.
Стоп кадър ясно показва активисти от Десния сектор, които ръководят насилието
На 2 декември Олег Тяхнибок открито призова за революция:
Поздравявам всички, които се борят за нашата кауза, за идеята, себе си и децата си. Имаме първите си победи и това е точно защото започнахме тези протести в цяла Украйна. Това е истински натиск върху престъпния режим, който прекрачи всички граници и трябва да си тръгне! [. . .] Ние всички тук бихме искали да се обърнем към всички военни офицери, генерали, войници и служители на реда [. . .]: изберете нашата страна, не изпълнявайте престъпни заповеди и се присъединете към украинската революция.
Десният сектор очевидно се подготвяше за значително насилие. Говорейки през януари 2014 г., координаторът на Десния сектор Андрей Тарасенко, позовавайки се на Беркут , каза:
Ако нападнат и се опитат да извършат кървава репресия, мисля, че ще има клане. [. . .] В Украйна ще започне партизанска война
www.rferl.org
Спорадичното насилие продължи през януари и февруари. Движенията и контрадвиженията напредваха, докато на 16 февруари протестиращите изоставиха окупацията на кметството в Киев в замяна на правителствените гаранции за освобождаване на всички арестувани протестиращи и за предоставяне на амнистия от съдебно преследване на всички други демонстранти.
web.archive.org
На 19 февруари правителството на Янукович и протестиращите обявиха примирие
web.archive.org
Тъй като броят на загиналите сред полицията и протестиращите вече е 26, правителството на Янукович и всички опозиционни партии, включително Свобода, изглежда подкрепиха примирието. Янукович отново предложи ролята на временен министър-председател на Арсений Яценюк.
Отговорът на американската администрация беше обвинителен. Президентът Барак Обама каза:
Ще наблюдаваме внимателно. [. . .] Ние считаме украинското правителство основно отговорно.
Примирието продължи няколко часа преди ужасяваща експлозия на насилие. Приблизително 60 души, както полицаи, така и протестиращи, бяха избити от снайперисти, разположени около площад Майдан. BBC, заедно с почти всеки друг западен MSM канал, обявиха без разследване в подкрепа на тях:
Най-малко 21 протестиращи бяха убити от силите за сигурност в Киев. [. . .] Белият дом заяви, че е „възмутен от образите на украинските сили за сигурност, които стрелят с автоматични оръжия срещу собствения си народ“.
archive.ph
Освен точното цитиране на Белия дом, всички медийни репортажи за инцидента бяха дезинформация. Нямаше основание за твърдението, че украинските служби за сигурност са открили огън по протестиращите. Би Би Си беше част от обединен западен медиен фронт, който умишлено заблуждаваше читателите и публиката. Дори и на петгодишната годишнина от събитието, МСМ все още разпространяваха мита , а не реалността.
www.nbcnews.com
В отговор на клането на 21 февруари 2014 г. ЕС и Русия сключиха споразумение за уреждане на политическата криза в Украйна
en.wikipedia.org
Планът беше да се създаде правителство на националното единство през следващите десет дни, в очакване на нови президентски избори до края на годината, като пълното разследване на стрелбата да започне възможно най-скоро. Освен това бяха договорени конституционна реформа и ребалансиране на поделянето на властта между президентския офис и парламента.
Лидерът на Десния сектор Дмитро Ярош отхвърли сделката и заплаши със сила да превземе парламента и президентския дворец. Ярош каза:
Трябва да констатираме очевидния факт, че престъпният режим все още не е осъзнал [. . .] тежестта на неговото зло вършене.
www.kyivpost.com
Той добави :
Десният сектор обявява акция за принуждаване на охранителите на режима към мир.
www.pravda.com.ua
Двуличността на това твърдение скоро ще стане очевидна. Ярош може би е бил загрижен, че крайната десница ще се върне в периферията на украинската политика, ако сделката остане. Проучване в началото на февруари показа, че мнозинството от украинците са против протестите на Майдана.
На следващия ден, когато силите за сигурност се оттеглиха от площад Майдан, протестиращите, водени от Парубий и Ярош, наред с други, превзеха Върховната Рада и президентските офиси. Янукович избяга в източния град Харков, откъдето даде телевизионно обръщение, обещавайки да задържи президентския пост.
Арсений Яценюк веднага положи клетва като временен министър-председател. Когато Партията на регионите се дистанцира от Яникович и беше издадена заповед за ареста му, Янукович избяга през границата с Русия с руска помощ.
Събитията, които се случиха между ноември 2013 г. и февруари 2014 г., несъмнено представляваха държавен преврат. Това не означава, че в протестите е имало нещо недемократично. Естеството на тези протести обаче беше изкривено от действията на подкрепяна от Запада украинска крайна десница.
По ирония на съдбата законното право на мирен протест бързо се подкопава на Запад. Последните събития в Канада показват, че западните правителства нямат реален ангажимент към демокрацията. Тяхното публично почитане на демокрацията е просто знаме за удобство. В целия западен свят правата, които са в основата на демократичното общество, просто се отхвърлят и на тяхно място се установяват диктатури.
Член 108 от украинската конституция (версиите от 1996 г. и 2004 г. не се различават в това отношение) е ясен по отношение на това как президентът може да бъде отстранен. Член 111 очертава процеса на импийчмънт.
Според украинската конституция действащ президент може да бъде отстранен само за държавна измяна или за друго престъпление. Въпреки това, в решението си да отстрани Янукович, фракцията на Майдана в Радата заяви, че причината е, че Янукович „не е в състояние да изпълнява задълженията си“. Това беше конституционна глупост.
Въпреки това, независимо от посочената причина, за импийчмънт са необходими 338 от 450- те делегати на Радата. Контингентът на Майдана постигна само 328 гласа, с 10 по-малко от конституционното изискване. Така новото правителство на Майдана започна управлението си, пренебрегвайки украинската конституция.
Янукович беше демократично избраният президент. Той беше отстранен от власт със сила. Протестиращите не представляваха възгледите на цялото украинско население. Съпротивата срещу преврата в южните и източните области беше значителна.
Като се има предвид това, огромното мнозинство от протестиращите на Майдана не бяха крайнодесни главорези, а обикновени хора, които вярваха, че членството в ЕС ще подобри техния жизнен стандарт и възможности за живот. Противопоставянето на протестиращите срещу правителството беше истинско. Това не беше фашистки преврат , както някои предполагат.
По същия начин обаче в протестното движение имаше елементи, които бяха неонацисти. Те използваха ситуацията за собствените си по същество расистки, политически и военни амбиции. В част 3 ще разгледаме международната мрежа, която ги подкрепя тогава и която продължава да ги подкрепя и до днес.
Явно в Украйна няма нацисти
Ролята на крайната десница в преврата на Евромайдана
Казус от Университета в Отава анализира доклади и видеозаписи от събитията.
Проучването разкрива ролята на подкрепяните от Запада активисти на Совбода и Десния сектор както в разпалването на насилието, така и в стрелбите. Той също така силно предполага, че е имало значително тайно споразумение между някои звена в украинските служби за сигурност, от последвалото правителство на Майдана и от съдебната система:
Анализът показа, че всички големи крайнодесни организации в Украйна са участвали в Евромайдана. Общата им цел беше повече или по-малко национална революция, която ще свали проруското правителство на Янукович и ще изкове украинската нация. [. . .] [V]видео и предавания на живо от протести често показват, че има голям брой знамена на Свобода, представляващи значителна част от знамената в много протестни акции. [. . .] [Т]ролята на крайната десница в насилствени атаки и други случаи на политическо насилие по време на Евромайдана беше много по-значима от тяхното числено присъствие сред протестиращите.
Свобода като политическо движение се дистанцира от насилието, но видеодоказателствата ясно показват , че активисти под нейното знаме често са подбудители.
BBC интервюира членове на свързаното със Свобода C14, неонацистко младежко движение.
Проведена през март 2014 г. , тя разкри идеологията на своите членове.
Млад активист на C14 каза:
Националсоциалистическите теми са популярни сред някои от нас. Идеята за един народ. [. . .] Искам да има една нация, един народ, една държава. Чиста държава, не като при Хитлер, но по наш начин, малко така. Тези, които харесват Русия, нека се преместят в Русия. Украйна ще бъде само за украинците.
Твърдите членове на C14 желаят публично да поддържат разграничение между себе си и нацистите, техният лидер Евхен Карас ясно подкрепя фашистката реторика, която мрази повечето от света.
Позовавайки се на Русия, но и на ЕС, той каза, че целта на движението е „напълно да разруши веригите, които свързват страната ни с имперската сила от миналото“. Отричайки, че е нацист и описвайки себе си като украински националист, Карас добави:
Някои етнически групи контролират много бизнес структури, някои икономически, някои политически сили. [. . .] Руснаци и евреи и поляци.
Можете ли да познаете кой е Евхен Карас?
Десният сектор и Свобода използваха убийства под фалшиво знаме, за да вбесят по-широките протестни движения в Украйна. Първите трима убити протестиращи на Майдана бяха убити на 22 януари. Смъртта им е обвинена в "Беркут", но съдебните документи показват , че първоначалните местни разследвания предполагат, че са били убити от членове на УНА-УНСО.
web.archive.org
По-мащабното официално правителствено разследване ще продължи да поддържа твърдения за отговорност на Беркут. На 24 февруари 2014 г. обаче членът на Свобода Олег Махницки беше назначен за главен прокурор и именно той ръководи първоначалното „разследване“ на насилието на площад Майдан.
В деня на клането протестиращите, Беркут и други украински сили за сигурност се изправиха един срещу друг по улиците. Ето защо в официалната история, повторена от западните МСМ , се твърди, че протестиращите и служителите на Беркут са били застреляни по хоризонтална траектория при размяна на огън.
archive.ph
3D моделирането в подкрепа на това заключение беше предоставено на украинския съд от SITU, базирана в Ню Йорк фирма, която предприема разследвания въз основа на архитектурен анализ. Фирмата казва за себе си:
Нашата практика е целенасочено сътрудничество, ангажиране в работа с неправителствени организации, университети, мозъчни тръстове и физически лица
SITU се финансира от освободени от данъци филантропични фондации и ЕС
Тези фондации и правителствени агенции, наред с неправителствени организации и други ключови лица в чуждите правителства, са изключително влиятелни както в преврата на Евромайдана, така и в последвалата война в Донбас . SITU предостави очевидно фиктивен 3D модел , чиято цел беше да популяризира фалшив официален разказ.
web.archive.org
Съдебномедицинските доказателства и свидетелските показания , представени на последвалия процес, показват, че убитите са застреляни или отстрани, или от високо място на територия, държана от Майдана. Дупки от куршуми разкриха, че хотел Украйна е получил силен огън от Беркут и от подразделението Омега на службите за вътрешна сигурност.
Те стреляха над главите на протестиращите към хотела и други високи позиции. Това съответства на криминалистичния анализ и показва, че хотел Украйна, банка Аркада, сградата на консерваторията и други места в ръцете на Майдан са осигурили огневата позиция за снайперистите, извършили клането.
Измамните западни МСМ ефективно прикриваха масови убийци. Например, в един репортаж на BBC Newsnight , фелдшер е цитиран да казва, че има шестима мъртви, които са били застреляни от снайперисти.
Всъщност парадемията сочеше към Банката Аркада и предупреждаваше за снайперисти на покрива.
Справедливо е да се каже, че съдиите на Майдана и водещите следователи нямаха голям интерес да открият истината. Докладът на университета в Отава описва някои от очевидно необяснимите решения, които са взели:
През януари 2015 г. съдебно-балистична експертиза, извършена по искане на прокуратурата, заключи, че куршумите, извлечени от убити протестиращи, не съвпадат с пробите на куршумите от който и да е автомат „Калашников“, който членовете на специалните полицейски сили „Беркут“ тогава са били въоръжени. Резултатите от това компютърно базирано балистично изследване и резултатите от другите 40 балистични изследвания бяха отменени в няколко балистични прегледа, проведени ръчно в самия край на разследването. Такива необясними промени, които противоречат на други доказателства, като показания на ранени протестиращи и резултати от съдебномедицински експертизи, предполагат, че констатациите от новите експертизи на куршуми са ненадеждни и вероятно фалшифицирани.
Тази фалшификация на доказателства беше извършена, за да прикрие факта, че Десният сектор и обединените групи извършиха операция под фалшиво знаме, за да предизвикат умишлено хаос и да обвинят своите политически опоненти. Те убиха както протестиращите, включително някои от техните собствени, така и офицери от Беркут, за да завземат непропорционална политическа и военна власт впоследствие. След това техните лидери щяха да се представят за герои на Революцията на достойнството : неприличен оксиморон.
en.wikipedia.org
Андрий Парубий, генералният командир на ротите за самоотбрана на Майдана, и Дмитро Ярош, командващ ротата на Десния сектор, бяха сред ръководството на Майдана, което насочваше движенията на иначе мирни протестиращи в зоната на убийството. Командирите на роти за самоотбрана на Майдан свидетелстваха , че Парубий им е заповядал да започнат „кръвопролитие“ по време на „мирния поход“ на 18 февруари 2014 г.
https://web.archive.org/web/2020100...tube.com/watch?v=aKGhWnKLMok&feature=applinks
Парубий и Ярош създадоха военния съвет на Самоотбрана и Десен сектор на Майдан на 21 февруари, ден след най-тежкото от убийствата в Киев.
Андрий Парубий с Джъстин Трюдо
Иван Бубенчик призна в две отделни телевизионни интервюта през 2014 и 2016 г., че е застрелял офицери на Беркут от консерваторията.
birdinflight.com
Тези изявления го идентифицираха като принадлежащ към специалната рота на Майдан – под командването на Владимир Парасюк – чиито членове са заели позиции в сградата.
www.pravda.com.ua
По отношение на основното местоположение на позициите на снайперистите, проучването на Отава отбелязва:
Свобода заяви, че нейните активисти са взели хотел Украйна под свой контрол и охрана на 25 януари 2014 г. [. . .] Множество видеозаписи показват, че вътре в хотела остава под контрола на протестиращите. [. . .] Това е в съответствие със записите за видеонаблюдение в хотела и изявленията на командира на отряда за самоотбрана на Майдан и персонала на хотела, че полицията никога не е влизала в хотела [. . .] Видеозаписи също така показаха, че депутат от Свобода и протестиращите на Майдана са охранявали хотел Украйна преди, по време и след групи от прикрити стрелци, убиващи протестиращи от този хотел.
Доказателствата ясно показват, че снайперистите, под контрола на Свобода, Десния сектор и свързаните с него организации са отговорни за клането. Голяма част от тези доказателства се появиха по време на процеса, но не успяха да достигнат до каквото и да е заключение, тъй като изчезнаха в тъжна бъркотия от иск и обратен иск. В крайна сметка се твърди, че петима бивши офицери на Беркут са били разменени в сделка за размяна на затворници с Русия.
Това даде малко гориво на алтернативната теория за „трета сила“ от подкрепяни от Русия бунтовници, които стрелят по протестиращите.
www.faz.net
Тази идея многократно беше прокарвана от близък сътрудник на Ярош Валентин Наливайченко, който беше два пъти шеф на СБУ.
Има малко или никакви доказателства в подкрепа на тази теория, която стои в рязък контраст с богатството от доказателства, сочещи към крайнодясна вина. Подобна операция не би имала никакъв смисъл от руска гледна точка, чиито интереси не бяха обслужвани от падането на правителството на Янукович.
Най-вероятното обяснение е обобщено в канадската изследователска статия:
[. . .] Различни доказателства сочат прикриване на свързаните с крайната десница „снайперисти“ на Майдан и фалшифициране на официалното разследване на клането на Майдана. [. . .] липсата на каквито и да било разследвания [. . .] отговаря на модела на прикриване и фалшифициране на разследването на клането на Майдана от върха на украинското правителство. [. . .] Активистите на крайнодесните организации не са имали значителни позиции в националните правителства и правоприлагащите органи на Украйна преди Евромайдана. Няколко от тях след Евромайдана заеха висши държавни постове. Това е още едно косвено доказателство за участието на крайнодесните организации в насилственото сваляне на правителството на Янукович в съюз с елементи на олигархични партии.
На президентските избори в Украйна през 2004 г. подкрепяният от Запада Виктор Юшченко се състезава за държавен глава срещу подкрепяния от Русия Виктор Янукович. Изборите бяха изключително близки, което илюстрира дълбокото разделение в украинското общество. Първоначално Янукович беше обявен за победител с малка разлика.
Въпреки това, на фона на широко разпространените и достоверни твърдения за изборни измами, привържениците на Юшченко не биха приели резултата. На 22 ноември 2004 г. те започнаха да се събират на централния площад на Майдан в Киев, размахвайки оранжеви транспаранти (оттук и името „Оранжева революция“) и настоявайки за повторение на изборите.
Изцяло мирните протестиращи запазиха бдението си в продължение на един месец, бяха извършени изборни реформи и при повторение Юшченко беше избран надлежно. Но той не успя да направи обещаните икономически реформи. Следователно украинците избраха Янукович през 2010 г. Въпреки протеста пред Върховния административен съд от неговата опонентка Юлия Тимошенко, Янукович встъпи в длъжност.
Президентските избори през 2010 г. бяха счетени за свободни и честни от международните наблюдатели. Парламентарните избори през 2012 г. консолидираха политическия авторитет на Партията на регионите на Янукович ; тази партия увеличи местата си до 185. И, както е показателно за продължаващите разделения в украинското общество, на изборите през 2012 г. Свобода, под ръководството на Тяхнибок, увеличи местата си до 37, което я прави четвъртата по големина партия в Радата.
Резултати от изборите през 2010 г
През този период на политически промени, предшестващ и до преврата в Европа през 2013/14 г., Янукович беше демократично избраният лидер на Украйна. Това е важен факт, който трябва да запомните, докато преминаваме към обсъждане на последвалите събития, които отчасти доведоха до сегашните руски военни действия.
След изборите през 2012 г. правителството на Янукович одобри проекта на Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Украйна . В отговор на това споразумение Русия усили натиск върху украинското правителство, предупреждавайки за нарушаване на все още съществуващо споразумение, подписано през 1997 г. Като се има предвид, че Русия е най-големият кредитор и търговски партньор на Украйна, Янукович се колебаеше да подпише търговския елемент от споразумението с ЕС. Този елемент беше наречен Дълбока и всеобхватна зона за свободна търговия (DCFTA).
Украинците имаха причина да поставят под въпрос предложеното от ЕС споразумение за DCFTA. Техните съществуващи основни търговски споразумения бяха с Общността на независимите държави (ОНД) и не беше ясно как ще бъдат компенсирани от ЕС за загубата на тази търговия. Загрижен за потенциален драматичен спад в производителността на промишлеността, вицепремиерът Юрий Бойко обяви спиране на преговорите, докато въпросът не бъде изяснен с ЕС.
Хванат между икономическата и финансовата мощ на ЕС и Русия и с нарастващите вълнения у дома, Янукович се опита да договори пакет от преструктуриране на дълга. С одобрението на Русия той предложи тристранно споразумение между ЕС, Украйна и Русия. ЕС отхвърли сделката и МВФ отказа да преструктурира дълговите задължения на Украйна.
Многобройни изявления на представители на Партията на регионите, включително Янокович и Бойка , настояваха, че сделката не е мъртва, че преговорите продължават и възнамеряват да подпишат сделката. Ройтерс и много други западни медии обаче напълно пренебрегнаха непримиримостта на ЕС и МВФ и вместо това избраха Янукович за злодей, твърдейки, че е „наложил вето“ на опитите на ЕС да спаси сделката. В действителност, както по-късно признаха МСМ , ЕС беше този, който беше затворил вратата.
През ноември 2013 г. проевропейски демонстрации започнаха да се строят на площад Независимост (Майдан) в Киев. Първоначално протестите бяха мирни, както през 2004 г. по време на цветната революция, известна като Оранжева революция.
След това западните МСМ хвърлиха тежестта си зад протестите и бяха присъединени в репортажите си за Майдана от новосъздадена група украински медии. Между 21 и 24 ноември три от тях – Espreso.tv, Spilno.tv и hromadske.tv – излязоха в ефира, като моментално се превърнаха в онлайн явление сред украинската публика.
Ден след ден всички тези сегменти на медиите продължиха да предизвикват недоволство към демократично избраното правителство на Украйна и по-специално към Янукович. Например, те твърдят, че светът е свидетел на „раждането на нация“ вместо на преврат.
В резултат на това протестите се натрупаха в брой и по сила. Въпреки че враждебността към Янукович се засилваше, протестите останаха изключително мирни.
Мирът беше нарушен на 30 ноември, когато специалната полиция за безредици (Беркут) беше обвинена от западните МСМ и украинските проевропейски медии в нападение срещу протестиращите.
Violent police crackdown in Kiev
Protesters in Ukraine's capital forced out of main square with batons and stun grenades after president snubbed EU pact
web.archive.org
Не е изненадващо обаче, че никой от тях не е съобщил точно какво се е случило. Вместо това те създадоха единен сплотен и фалшив наратив, обвинявайки Янукович и украинското правителство за насилието. Западните правителства, особено тези, които са членове на управлявания от НАТО разузнавателен съюз Five Eyes и ЕС, знаеха, че тази версия на събитията е лъжа, но тогава застанаха на нейната страна — и поддържат пропагандата и до днес.
Въпреки че е вярно, че елементи в украинското правителство са се сговорили със Свобода и Десния сектор, за да предизвикат насилието, Янукович и ръководството на Партията на регионите не ги контролираха. По-скоро тези крайнодесни елементи действаха автономно с подкрепата на западните правителства, по-специално неоконските ястреби в САЩ и други глобалисти (вижте част 3 ).
Видеозаписи показват, че Десният сектор и други ултраси, въоръжени с бухалки и снаряди, вече са били на позиция, когато пристига Беркут.
Ігор Мазур: Я намагався не допустити, щоб громадяни однієї держави вбивали один одного
Ігор «Тополя» Мазур – легендарний бойовий командир УНА-УНСО. Мабуть, легше перелічити збройні конфлікти на території колишнього СРСР, у яких він не брав участі, ніж навпаки. Але геть широкий загал дізнався про Мазура в останні місяці, коли він став одним зі спікерів «Правого сектору». Утім, він...
Още след този насилствен епизод коментарите на Путин за „денацифицирането“ на Украйна бяха осмивани от западните МСМ. Политическият истеблишмънт на Запада се натрупа. В емоционално изявление по американската телевизия Майкъл Макфол, бивш посланик на САЩ в Русия, каза, че „няма нацисти в Украйна“.
Putin using false 'Nazi' narrative to justify Russia's attack on Ukraine, experts say
He hopes Russians will back military action by touching upon generations-old scars left from World War II.
www.nbcnews.com
Арсений Яценюк , който по-късно стана украински министър-председател (2014–2016), беше сред лидерите на Майдана , които предварително знаеха за планираното разпръскване на протестиращите от Беркут.
ÐÑиÑенко: лÑди ЯÑенÑка конÑÑолиÑовали пеÑеговоÑÑ âÐеÑкÑÑаâ в ноÑÑ Ñазгона ÑÑÑденÑов
ÐепÑÑÐ°Ñ ÐнаÑолий ÐÑиÑенко, коÑоÑÑй подал заÑвление о вÑÑоде из ÑÑакÑии âÐаÑÑкивÑинаâ, заÑвил, ÑÑо окÑÑжение лидеÑа ÑÑакÑии ÐÑÑÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¯ÑенÑка конÑÑолиÑовало пеÑеговоÑÑ Ñиловиков и могло...
www.pravda.com.ua
През следващите дни и седмици насилието ескалира, тъй като протестиращите, погрешно вярвайки, че Беркут е започнал кръвопролитието, се събират в нарастващ брой. На 1 декември те издигнаха барикади, за да блокират достъпа до правителствени сгради, окупираха кметството на Киев и се сблъскаха с Беркут в редица случаи. Видео анализът ясно показва, че агитките от Десния сектор отново са били инструмент за насилието.
Стоп кадър ясно показва активисти от Десния сектор, които ръководят насилието
На 2 декември Олег Тяхнибок открито призова за революция:
Поздравявам всички, които се борят за нашата кауза, за идеята, себе си и децата си. Имаме първите си победи и това е точно защото започнахме тези протести в цяла Украйна. Това е истински натиск върху престъпния режим, който прекрачи всички граници и трябва да си тръгне! [. . .] Ние всички тук бихме искали да се обърнем към всички военни офицери, генерали, войници и служители на реда [. . .]: изберете нашата страна, не изпълнявайте престъпни заповеди и се присъединете към украинската революция.
Десният сектор очевидно се подготвяше за значително насилие. Говорейки през януари 2014 г., координаторът на Десния сектор Андрей Тарасенко, позовавайки се на Беркут , каза:
Ако нападнат и се опитат да извършат кървава репресия, мисля, че ще има клане. [. . .] В Украйна ще започне партизанска война
Far-Right Group Vows 'Guerrilla War'
With street clashes between police and pro-European protestors in Kyiv continuing, the far-right youth group Pravyy Sektor has vowed to fight the Ukrainian authorities to the bitter end. What is Pravyy Sektor and where did it come from?
www.rferl.org
Спорадичното насилие продължи през януари и февруари. Движенията и контрадвиженията напредваха, докато на 16 февруари протестиращите изоставиха окупацията на кметството в Киев в замяна на правителствените гаранции за освобождаване на всички арестувани протестиращи и за предоставяне на амнистия от съдебно преследване на всички други демонстранти.
Kiev protesters leave city hall | Ukraine | The Guardian
<p>Concession from opposition comes after authorities released all protesters arrested since Ukraine unrest erupted in November</p>
web.archive.org
На 19 февруари правителството на Янукович и протестиращите обявиха примирие
Truce declared in bloodied Ukraine, but will it last through talks?
Ukraine's president declares the start of "negotiations aimed at cessation of bloodshed and stabilization" in the unsettled Eastern European nation.
web.archive.org
Отговорът на американската администрация беше обвинителен. Президентът Барак Обама каза:
Ще наблюдаваме внимателно. [. . .] Ние считаме украинското правителство основно отговорно.
Примирието продължи няколко часа преди ужасяваща експлозия на насилие. Приблизително 60 души, както полицаи, така и протестиращи, бяха избити от снайперисти, разположени около площад Майдан. BBC, заедно с почти всеки друг западен MSM канал, обявиха без разследване в подкрепа на тях:
Най-малко 21 протестиращи бяха убити от силите за сигурност в Киев. [. . .] Белият дом заяви, че е „възмутен от образите на украинските сили за сигурност, които стрелят с автоматични оръжия срещу собствения си народ“.
Ukraine unrest: At least 21 protesters dead in clashes - BBC News
archived 27 Feb 2022 20:19:02 UTC
Освен точното цитиране на Белия дом, всички медийни репортажи за инцидента бяха дезинформация. Нямаше основание за твърдението, че украинските служби за сигурност са открили огън по протестиращите. Би Би Си беше част от обединен западен медиен фронт, който умишлено заблуждаваше читателите и публиката. Дори и на петгодишната годишнина от събитието, МСМ все още разпространяваха мита , а не реалността.
A massacre, a toppled pro-Putin president and a country 'saved'
The dozens who lost their lives during Ukraine's revolution became known as the "Heavenly Hundred," and include more than 50 killed 5 years ago Wednesday.
www.nbcnews.com
В отговор на клането на 21 февруари 2014 г. ЕС и Русия сключиха споразумение за уреждане на политическата криза в Украйна
Agreement on settlement of political crisis in Ukraine - Wikipedia
Лидерът на Десния сектор Дмитро Ярош отхвърли сделката и заплаши със сила да превземе парламента и президентския дворец. Ярош каза:
Трябва да констатираме очевидния факт, че престъпният режим все още не е осъзнал [. . .] тежестта на неговото зло вършене.
Parliament votes 328-0 to impeach Yanukovych on Feb. 22; sets May 25 for new election; Tymoshenko free (VIDEO)
Editor's Note: The Kyiv Post has been covering the anti-government, pro-democracy EuroMaidan protests… - Feb. 23, 2014. By Kyiv Post
www.kyivpost.com
Той добави :
Десният сектор обявява акция за принуждаване на охранителите на режима към мир.
âÐÑавий ÑекÑоÑâ вÑдповÑв СÐУ: оголоÑив âакÑÑÑ Ð¿ÑимÑÑÑ Ð´Ð¾ миÑÑâ
У вÑдповÑÐ´Ñ Ð½Ð° оголоÑÐµÐ½Ñ Ð¡ÐУ âанÑиÑеÑоÑиÑÑиÑÐ½Ñ Ð¾Ð¿ÐµÑаÑÑÑâ ÐÑавий ÑекÑÐ¾Ñ Ð¾Ð³Ð¾Ð»Ð¾Ñив пÑо пÑÐ¾Ð²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð½Ñ Ð°ÐºÑÑÑ Ð¿ÑимÑÑÑ ÑежимооÑоÑонÑÑв до миÑÑ
www.pravda.com.ua
Двуличността на това твърдение скоро ще стане очевидна. Ярош може би е бил загрижен, че крайната десница ще се върне в периферията на украинската политика, ако сделката остане. Проучване в началото на февруари показа, че мнозинството от украинците са против протестите на Майдана.
На следващия ден, когато силите за сигурност се оттеглиха от площад Майдан, протестиращите, водени от Парубий и Ярош, наред с други, превзеха Върховната Рада и президентските офиси. Янукович избяга в източния град Харков, откъдето даде телевизионно обръщение, обещавайки да задържи президентския пост.
Арсений Яценюк веднага положи клетва като временен министър-председател. Когато Партията на регионите се дистанцира от Яникович и беше издадена заповед за ареста му, Янукович избяга през границата с Русия с руска помощ.
Събитията, които се случиха между ноември 2013 г. и февруари 2014 г., несъмнено представляваха държавен преврат. Това не означава, че в протестите е имало нещо недемократично. Естеството на тези протести обаче беше изкривено от действията на подкрепяна от Запада украинска крайна десница.
По ирония на съдбата законното право на мирен протест бързо се подкопава на Запад. Последните събития в Канада показват, че западните правителства нямат реален ангажимент към демокрацията. Тяхното публично почитане на демокрацията е просто знаме за удобство. В целия западен свят правата, които са в основата на демократичното общество, просто се отхвърлят и на тяхно място се установяват диктатури.
Член 108 от украинската конституция (версиите от 1996 г. и 2004 г. не се различават в това отношение) е ясен по отношение на това как президентът може да бъде отстранен. Член 111 очертава процеса на импийчмънт.
Според украинската конституция действащ президент може да бъде отстранен само за държавна измяна или за друго престъпление. Въпреки това, в решението си да отстрани Янукович, фракцията на Майдана в Радата заяви, че причината е, че Янукович „не е в състояние да изпълнява задълженията си“. Това беше конституционна глупост.
Въпреки това, независимо от посочената причина, за импийчмънт са необходими 338 от 450- те делегати на Радата. Контингентът на Майдана постигна само 328 гласа, с 10 по-малко от конституционното изискване. Така новото правителство на Майдана започна управлението си, пренебрегвайки украинската конституция.
Янукович беше демократично избраният президент. Той беше отстранен от власт със сила. Протестиращите не представляваха възгледите на цялото украинско население. Съпротивата срещу преврата в южните и източните области беше значителна.
Като се има предвид това, огромното мнозинство от протестиращите на Майдана не бяха крайнодесни главорези, а обикновени хора, които вярваха, че членството в ЕС ще подобри техния жизнен стандарт и възможности за живот. Противопоставянето на протестиращите срещу правителството беше истинско. Това не беше фашистки преврат , както някои предполагат.
По същия начин обаче в протестното движение имаше елементи, които бяха неонацисти. Те използваха ситуацията за собствените си по същество расистки, политически и военни амбиции. В част 3 ще разгледаме международната мрежа, която ги подкрепя тогава и която продължава да ги подкрепя и до днес.
Явно в Украйна няма нацисти
Ролята на крайната десница в преврата на Евромайдана
Казус от Университета в Отава анализира доклади и видеозаписи от събитията.
Проучването разкрива ролята на подкрепяните от Запада активисти на Совбода и Десния сектор както в разпалването на насилието, така и в стрелбите. Той също така силно предполага, че е имало значително тайно споразумение между някои звена в украинските служби за сигурност, от последвалото правителство на Майдана и от съдебната система:
Анализът показа, че всички големи крайнодесни организации в Украйна са участвали в Евромайдана. Общата им цел беше повече или по-малко национална революция, която ще свали проруското правителство на Янукович и ще изкове украинската нация. [. . .] [V]видео и предавания на живо от протести често показват, че има голям брой знамена на Свобода, представляващи значителна част от знамената в много протестни акции. [. . .] [Т]ролята на крайната десница в насилствени атаки и други случаи на политическо насилие по време на Евромайдана беше много по-значима от тяхното числено присъствие сред протестиращите.
Свобода като политическо движение се дистанцира от насилието, но видеодоказателствата ясно показват , че активисти под нейното знаме често са подбудители.
Ukrainian neo-Nazi C14, known for racist and homophobic attacks, gets public funding for ‘patriotic education’
‘C14’, a neo-Nazi group involved over recent months in anti-Roma, homophobic and other attacks in Ukraine, has become one of the recipients of Ministry of Youth and Sport grants, together with an organization linked to the far-right Svoboda party.
khpg.org
Far-right armed with bats patrol Kiev
Ukraine's former President Viktor Yanukovych apologised for not "having enough strength to keep stability" in Ukraine and called his usurpers "young, neo-fascist thugs".
www.bbc.com
Националсоциалистическите теми са популярни сред някои от нас. Идеята за един народ. [. . .] Искам да има една нация, един народ, една държава. Чиста държава, не като при Хитлер, но по наш начин, малко така. Тези, които харесват Русия, нека се преместят в Русия. Украйна ще бъде само за украинците.
Твърдите членове на C14 желаят публично да поддържат разграничение между себе си и нацистите, техният лидер Евхен Карас ясно подкрепя фашистката реторика, която мрази повечето от света.
Някои етнически групи контролират много бизнес структури, някои икономически, някои политически сили. [. . .] Руснаци и евреи и поляци.
Можете ли да познаете кой е Евхен Карас?
Десният сектор и Свобода използваха убийства под фалшиво знаме, за да вбесят по-широките протестни движения в Украйна. Първите трима убити протестиращи на Майдана бяха убити на 22 януари. Смъртта им е обвинена в "Беркут", но съдебните документи показват , че първоначалните местни разследвания предполагат, че са били убити от членове на УНА-УНСО.
Єдиний державний реєстр судових рішень
web.archive.org
По-мащабното официално правителствено разследване ще продължи да поддържа твърдения за отговорност на Беркут. На 24 февруари 2014 г. обаче членът на Свобода Олег Махницки беше назначен за главен прокурор и именно той ръководи първоначалното „разследване“ на насилието на площад Майдан.
В деня на клането протестиращите, Беркут и други украински сили за сигурност се изправиха един срещу друг по улиците. Ето защо в официалната история, повторена от западните МСМ , се твърди, че протестиращите и служителите на Беркут са били застреляни по хоризонтална траектория при размяна на огън.
Who Killed the Kiev Protesters? A 3-D Model Holds the Clues - The New…
archived 19 Feb 2022 05:07:01 UTC
3D моделирането в подкрепа на това заключение беше предоставено на украинския съд от SITU, базирана в Ню Йорк фирма, която предприема разследвания въз основа на архитектурен анализ. Фирмата казва за себе си:
Нашата практика е целенасочено сътрудничество, ангажиране в работа с неправителствени организации, университети, мозъчни тръстове и физически лица
SITU се финансира от освободени от данъци филантропични фондации и ЕС
The Buried Maidan Massacre and Its Misrepresentation by the West
The new Ukrainian government is faced with reopening an inquiry into evidence of an organized mass killing in Kiev that Poroshenko stonewalled. Ivan Katchanovski investigates. By Ivan Katchanovski Special to Consortium News Five years ago, the Maidan massacre in Kiev, Ukraine, of Feb. 18-20, 2014
web.archive.org
Съдебномедицинските доказателства и свидетелските показания , представени на последвалия процес, показват, че убитите са застреляни или отстрани, или от високо място на територия, държана от Майдана. Дупки от куршуми разкриха, че хотел Украйна е получил силен огън от Беркут и от подразделението Омега на службите за вътрешна сигурност.
Те стреляха над главите на протестиращите към хотела и други високи позиции. Това съответства на криминалистичния анализ и показва, че хотел Украйна, банка Аркада, сградата на консерваторията и други места в ръцете на Майдан са осигурили огневата позиция за снайперистите, извършили клането.
Измамните западни МСМ ефективно прикриваха масови убийци. Например, в един репортаж на BBC Newsnight , фелдшер е цитиран да казва, че има шестима мъртви, които са били застреляни от снайперисти.
Справедливо е да се каже, че съдиите на Майдана и водещите следователи нямаха голям интерес да открият истината. Докладът на университета в Отава описва някои от очевидно необяснимите решения, които са взели:
През януари 2015 г. съдебно-балистична експертиза, извършена по искане на прокуратурата, заключи, че куршумите, извлечени от убити протестиращи, не съвпадат с пробите на куршумите от който и да е автомат „Калашников“, който членовете на специалните полицейски сили „Беркут“ тогава са били въоръжени. Резултатите от това компютърно базирано балистично изследване и резултатите от другите 40 балистични изследвания бяха отменени в няколко балистични прегледа, проведени ръчно в самия край на разследването. Такива необясними промени, които противоречат на други доказателства, като показания на ранени протестиращи и резултати от съдебномедицински експертизи, предполагат, че констатациите от новите експертизи на куршуми са ненадеждни и вероятно фалшифицирани.
Тази фалшификация на доказателства беше извършена, за да прикрие факта, че Десният сектор и обединените групи извършиха операция под фалшиво знаме, за да предизвикат умишлено хаос и да обвинят своите политически опоненти. Те убиха както протестиращите, включително някои от техните собствени, така и офицери от Беркут, за да завземат непропорционална политическа и военна власт впоследствие. След това техните лидери щяха да се представят за герои на Революцията на достойнството : неприличен оксиморон.
Revolution of Dignity - Wikipedia
Андрий Парубий, генералният командир на ротите за самоотбрана на Майдана, и Дмитро Ярош, командващ ротата на Десния сектор, бяха сред ръководството на Майдана, което насочваше движенията на иначе мирни протестиращи в зоната на убийството. Командирите на роти за самоотбрана на Майдан свидетелстваха , че Парубий им е заповядал да започнат „кръвопролитие“ по време на „мирния поход“ на 18 февруари 2014 г.
https://web.archive.org/web/2020100...tube.com/watch?v=aKGhWnKLMok&feature=applinks
Парубий и Ярош създадоха военния съвет на Самоотбрана и Десен сектор на Майдан на 21 февруари, ден след най-тежкото от убийствата в Киев.
Андрий Парубий с Джъстин Трюдо
Иван Бубенчик призна в две отделни телевизионни интервюта през 2014 и 2016 г., че е застрелял офицери на Беркут от консерваторията.
Maidan Activist Ivan Bubenchyk: It’s True I Shot Them in the Back of the Head — Bird In Flight
On February 20, 2014, the day when the protesters were shot on Instytutska street, the first people who died were not Maidan activists, but Berkut special force police officers. Ivan Bubenchyk from Lviv claims they were downed by his gun. Ivan Siyak met him to hear his story.
birdinflight.com
СоÑник, Ñкий пеÑеломив ÑÑд ÑÑÑоÑÑÑ: ТÑеба бÑло доÑиÑкаÑи
Шкода, Ñо полÑÑики забÑли, Ñк вони здобÑли Ñе, Ñо заÑаз вÑдбÑваÑÑÑÑÑ Ñ Ð Ð°Ð´Ñ. Ðо ÑÑеба займаÑиÑÑ Ð½Ð°ÑлÑдками ÑеволÑÑÑÑ. Ðо Ñе деÑÐºÑ Ð»Ñди не випÑÑÐµÐ½Ñ Ð· ÑÑÑем. Ðе покаÑÐ°Ð½Ñ Ð¿ÑиÑеÑÐ½Ñ Ð´Ð¾ вбивÑÑв. Ð...
www.pravda.com.ua
По отношение на основното местоположение на позициите на снайперистите, проучването на Отава отбелязва:
Свобода заяви, че нейните активисти са взели хотел Украйна под свой контрол и охрана на 25 януари 2014 г. [. . .] Множество видеозаписи показват, че вътре в хотела остава под контрола на протестиращите. [. . .] Това е в съответствие със записите за видеонаблюдение в хотела и изявленията на командира на отряда за самоотбрана на Майдан и персонала на хотела, че полицията никога не е влизала в хотела [. . .] Видеозаписи също така показаха, че депутат от Свобода и протестиращите на Майдана са охранявали хотел Украйна преди, по време и след групи от прикрити стрелци, убиващи протестиращи от този хотел.
Доказателствата ясно показват, че снайперистите, под контрола на Свобода, Десния сектор и свързаните с него организации са отговорни за клането. Голяма част от тези доказателства се появиха по време на процеса, но не успяха да достигнат до каквото и да е заключение, тъй като изчезнаха в тъжна бъркотия от иск и обратен иск. В крайна сметка се твърди, че петима бивши офицери на Беркут са били разменени в сделка за размяна на затворници с Русия.
Това даде малко гориво на алтернативната теория за „трета сила“ от подкрепяни от Русия бунтовници, които стрелят по протестиращите.
Ukraine: Die Hundertschaften und die dritte Kraft
Über die Hintergründe des Blutbades auf dem Majdan ist bis heute nicht viel bekannt. Nach offiziellen Angaben sind bei der Kiewer Revolution 102 Demonstranten und 13 Polizisten getötet worden. Eine Spurensuche in Kiew.
www.faz.net
Има малко или никакви доказателства в подкрепа на тази теория, която стои в рязък контраст с богатството от доказателства, сочещи към крайнодясна вина. Подобна операция не би имала никакъв смисъл от руска гледна точка, чиито интереси не бяха обслужвани от падането на правителството на Янукович.
Най-вероятното обяснение е обобщено в канадската изследователска статия:
[. . .] Различни доказателства сочат прикриване на свързаните с крайната десница „снайперисти“ на Майдан и фалшифициране на официалното разследване на клането на Майдана. [. . .] липсата на каквито и да било разследвания [. . .] отговаря на модела на прикриване и фалшифициране на разследването на клането на Майдана от върха на украинското правителство. [. . .] Активистите на крайнодесните организации не са имали значителни позиции в националните правителства и правоприлагащите органи на Украйна преди Евромайдана. Няколко от тях след Евромайдана заеха висши държавни постове. Това е още едно косвено доказателство за участието на крайнодесните организации в насилственото сваляне на правителството на Янукович в съюз с елементи на олигархични партии.
етерИум
Well-Known Member
Анексията на Крим
Докато протестите в Киев имаха известна народна подкрепа от северните и западните украински области, нацията отново беше разделена по политически, езикови и етнически линии. Южните и източните области бяха до голяма степен, макар и не изцяло, против Евромайдана.
След преврата на Евромайдана рускоговорящите жители на Донбас (Донецка и Луганска области), рускоговорящите в Одеска област и предимно етническата руска република Крим засилиха протестите си срещу Майдана . Основната им грижа беше да попречат на крайнодесните елементи в украинското правителство и военните да ги атакуват. Те имаха ясна историческа причина да се страхуват от неонацистите.
Области в Украйна
Русия имаше стратегически интереси в тези области – тема, която ще разгледаме в част 2. Въпреки това, в края на февруари 2014 г. сблъсъците между проруски и прокиевски протестиращи пред Кримската Рада в Симферопол станаха все по-ожесточени. Проруският контингент открито призоваваше Русия за военна намеса. Едновременно с това Русия мобилизира войски на югозападната си граница.
archive.ph
Точно както протестите на Майдана бяха инфилтрирани от членове на крайната десница, които бяха използвани като агенти-провокатори и терористи с фалшиво знаме, така и протестиращите срещу Майдана почти сигурно бяха инфилтрирани и подкрепени от руски агенти, които бяха докарани, за да разпалват ситуацията. Знаем, например, че руската военноморска база в Севастопол имаше значително присъствие на Федералното бюро за сигурност (ФСБ) към нея.
През 2009 г., в отговор на исканията на Валентин Наливайченко по време на първия му престой като ръководител на СБУ всички руски агенти да напуснат Крим , говорителят на руското външно министерство Андрей Нестеренко каза:
Всички подразделения и служби на Черноморския флот се намират в Украйна
Използването на неонацисти в протестите на Евромайдана не означава, че по-голямата част от протестиращите са били или фашисти, или агенти на чужди сили. Несъмненото присъствие на руски агенти в движението срещу Майдана също не означава, че протестите им са били нелегитимни или не са имали обществена подкрепа.
Ако просто приемем опростения разказ за добрите и лошите, натрапен ни от един умиращ МСМ, никога няма да разберем глобалните сили, довели до сегашните военни действия в Украйна. Нито пък ще оценим по-широките му последици.
От януари 2014 г. от младежкото крило на Партията на единството на Русия, ръководено от Сергей Аксьонов , започнаха да се появяват милиционери, наричащи себе си Кримските сили за самоотбрана (SDF) . Несъмнено подкрепяни от Русия мъже, облечени в обикновени зелени униформи без отличителни знаци, завзеха Радата на Крим на 27 февруари. Същия ден новоназначеният министър-председател на Крим Сергей Акасиенов направи публично изявление с молба за руска помощ :
Разбирайки отговорността си за живота и сигурността на гражданите, се обръщам към президента на Русия Владимир Путин за съдействие за гарантиране на мира и спокойствието на територията на автономна република Крим.
Липсата на идентификация на руските войски, които са работили заедно с местните проруски милиции , предизвика значително объркване в западните медии. Но беше доста очевидно, че са руснаци. Те носеха руска стандартна военна техника и въоръжение и тръгваха от Севастопол с руски регистрирани превозни средства.
Не е имало нахлуване в Крим като такова. Съгласно условията на пакта Харков от 2010 г. между Украйна и Русия, който разрешава военноморската база в Севастопол до 2042 г., Русия може да поддържа 25 000 войници на полуострова. По време на операцията са били разположени само 16 000 души.
www.oxfordenergy.org
Въпреки това, напускайки пределите на базата, те на практика нарушиха споразумението. Путин най-накрая призна, че руските войски са били замесени през април 2014 г.
www.reuters.com
По време на операцията те завзеха ключови цели, като летището и граничните пунктове, без да стрелят по никого.
Общо имаше шест смъртни случая по време на предполагаемата „анексия“. Двама проруски протестиращи и един проукраински протестиращи загинаха при насилствени сблъсъци между групите, а двама руски войници и един член на SDF са били убити от украинските сили и в отделна операция за разбиване на предполагаема терористична клетка.
archive.ph
Военната задача на руснаците беше улеснена от факта, че те бяха приветствани от кримското мнозинство. Назначените за рицари командири на ордена на Свети Георги и Свети Михаил са сред тези, които твърдят, че референдумът е проведен под прицел.
Тъкмо защо Русия би сметнала за необходимо да направи това, като се има предвид, че хората на Крим многократно и последователно се опитваха да поддържат по-тесни връзки, ако не и обединението, с Русия, е загадка. Само малцина избрани и тези, които вярват в западните приказки за MSM, могат да го проумеят.
Съгласно международното право „анексията“ може да бъде описана като :
Придобиването на правен суверенитет от една държава над територията на друга, обикновено чрез окупация или завоевание. Понастоящем анексията обикновено се счита за незаконна в международното право, дори когато е резултат от законно използване на сила (напр. при самозащита). Впоследствие обаче може да стане легален чрез признаване от други държави.
Крим беше независима република със собствено правителство, чиито лидери призоваха за защита на Русия пред лицето на неонацистката заплаха, която, както ще видим, определено представляваше опасност за населението. В нито един момент Русия не е придобила суверенитет по нищо друго освен законната, демократична воля на народа на Крим.
На 10 март парламентът на Крим изпрати покани до Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) да наблюдава гласуването. Швейцарският външен министър Дидие Буркхалтер заяви, че ОССЕ е отказала и заяви, че референдумът е противоконституционен.
www.osce.org
Организацията на обединените нации, която се превърна в нещо повече от продължение на Западния международен ред, основан на правилата , също заяви, че референдумът е противоконституционен . И все пак превратът в Евромайдана, който беше насилствен, до голяма степен организиран от подкрепяни от Запада неонацисти и наистина противоконституционен, очевидно в очите на ООН е ярък пример за демокрация. Позицията на ООН е едновременно партийна и абсурдна.
На 16 март, малко повече от две седмици след обезопасяването на Крим от фашистки атаки, се проведе нов референдум. За пореден път хората гласуваха за обединение с Русия . Въз основа на 83% избирателна активност, 97% вот за обединение означаваше, че повече от 80% от украинското население, непременно включително много украинци и татари, избраха да се присъединят отново към Руската федерация.
web.archive.org
Екип от 135 международни наблюдатели от 23 различни държави, включително членове на Европейския парламент, установиха, че референдумът е свободен и честен.
www.globalresearch.ca
Защитеното мнение на ООН не е обвързващо. С това международно признание Крим вече е законна република на Руската федерация. Или поне би било така, ако международното право всъщност означаваше нещо извън силата е правилно.
На 21 март Руското федерално събрание ратифицира договора за обединение с Република Крим, правейки я де факто република на Руската федерация. Впоследствие републиката е призната от Афганистан, Боливия, Северна Корея, Куба, Киргизстан, Никарагуа, Сирия, Судан и Зимбабве. Не е имало незаконна анексия от Русия. Всяко твърдение, което е имало, е напълно невярно.
Докато протестите в Киев имаха известна народна подкрепа от северните и западните украински области, нацията отново беше разделена по политически, езикови и етнически линии. Южните и източните области бяха до голяма степен, макар и не изцяло, против Евромайдана.
След преврата на Евромайдана рускоговорящите жители на Донбас (Донецка и Луганска области), рускоговорящите в Одеска област и предимно етническата руска република Крим засилиха протестите си срещу Майдана . Основната им грижа беше да попречат на крайнодесните елементи в украинското правителство и военните да ги атакуват. Те имаха ясна историческа причина да се страхуват от неонацистите.
Области в Украйна
Русия имаше стратегически интереси в тези области – тема, която ще разгледаме в част 2. Въпреки това, в края на февруари 2014 г. сблъсъците между проруски и прокиевски протестиращи пред Кримската Рада в Симферопол станаха все по-ожесточени. Проруският контингент открито призоваваше Русия за военна намеса. Едновременно с това Русия мобилизира войски на югозападната си граница.
Putin orders military exercise as protesters clash in Crimea | Russia…
archived 27 Feb 2014 09:24:37 UTC
Точно както протестите на Майдана бяха инфилтрирани от членове на крайната десница, които бяха използвани като агенти-провокатори и терористи с фалшиво знаме, така и протестиращите срещу Майдана почти сигурно бяха инфилтрирани и подкрепени от руски агенти, които бяха докарани, за да разпалват ситуацията. Знаем, например, че руската военноморска база в Севастопол имаше значително присъствие на Федералното бюро за сигурност (ФСБ) към нея.
През 2009 г., в отговор на исканията на Валентин Наливайченко по време на първия му престой като ръководител на СБУ всички руски агенти да напуснат Крим , говорителят на руското външно министерство Андрей Нестеренко каза:
Всички подразделения и служби на Черноморския флот се намират в Украйна
Използването на неонацисти в протестите на Евромайдана не означава, че по-голямата част от протестиращите са били или фашисти, или агенти на чужди сили. Несъмненото присъствие на руски агенти в движението срещу Майдана също не означава, че протестите им са били нелегитимни или не са имали обществена подкрепа.
Ако просто приемем опростения разказ за добрите и лошите, натрапен ни от един умиращ МСМ, никога няма да разберем глобалните сили, довели до сегашните военни действия в Украйна. Нито пък ще оценим по-широките му последици.
От януари 2014 г. от младежкото крило на Партията на единството на Русия, ръководено от Сергей Аксьонов , започнаха да се появяват милиционери, наричащи себе си Кримските сили за самоотбрана (SDF) . Несъмнено подкрепяни от Русия мъже, облечени в обикновени зелени униформи без отличителни знаци, завзеха Радата на Крим на 27 февруари. Същия ден новоназначеният министър-председател на Крим Сергей Акасиенов направи публично изявление с молба за руска помощ :
Разбирайки отговорността си за живота и сигурността на гражданите, се обръщам към президента на Русия Владимир Путин за съдействие за гарантиране на мира и спокойствието на територията на автономна република Крим.
Липсата на идентификация на руските войски, които са работили заедно с местните проруски милиции , предизвика значително объркване в западните медии. Но беше доста очевидно, че са руснаци. Те носеха руска стандартна военна техника и въоръжение и тръгваха от Севастопол с руски регистрирани превозни средства.
Не е имало нахлуване в Крим като такова. Съгласно условията на пакта Харков от 2010 г. между Украйна и Русия, който разрешава военноморската база в Севастопол до 2042 г., Русия може да поддържа 25 000 войници на полуострова. По време на операцията са били разположени само 16 000 души.
The April 2010 Russo-Ukrainian gas agreement and its implications for Europe
An agreement signed on 21 April 2010 by Russian president Dmitry Medvedev and his newly-elected Ukrainian counterpart Viktor Yanukovich provided for a 30% discount on Russian gas imported to Ukraine, in return for a 25-year extension of the lease to Russia of the Black Sea naval base at...
www.oxfordenergy.org
Въпреки това, напускайки пределите на базата, те на практика нарушиха споразумението. Путин най-накрая призна, че руските войски са били замесени през април 2014 г.
Putin admits Russian forces were deployed to Crimea
President Vladimir Putin said Russian forces had been active in Crimea in order to support local defence forces, the first time he has admitted deployment of Russian troops on the Black Sea peninsula.
www.reuters.com
Общо имаше шест смъртни случая по време на предполагаемата „анексия“. Двама проруски протестиращи и един проукраински протестиращи загинаха при насилствени сблъсъци между групите, а двама руски войници и един член на SDF са били убити от украинските сили и в отделна операция за разбиване на предполагаема терористична клетка.
Putin accuses Ukraine of 'terror' over alleged Crimea raid
archived 5 Mar 2022 23:02:28 UTC
Тъкмо защо Русия би сметнала за необходимо да направи това, като се има предвид, че хората на Крим многократно и последователно се опитваха да поддържат по-тесни връзки, ако не и обединението, с Русия, е загадка. Само малцина избрани и тези, които вярват в западните приказки за MSM, могат да го проумеят.
Съгласно международното право „анексията“ може да бъде описана като :
Придобиването на правен суверенитет от една държава над територията на друга, обикновено чрез окупация или завоевание. Понастоящем анексията обикновено се счита за незаконна в международното право, дори когато е резултат от законно използване на сила (напр. при самозащита). Впоследствие обаче може да стане легален чрез признаване от други държави.
Крим беше независима република със собствено правителство, чиито лидери призоваха за защита на Русия пред лицето на неонацистката заплаха, която, както ще видим, определено представляваше опасност за населението. В нито един момент Русия не е придобила суверенитет по нищо друго освен законната, демократична воля на народа на Крим.
На 10 март парламентът на Крим изпрати покани до Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) да наблюдава гласуването. Швейцарският външен министър Дидие Буркхалтер заяви, че ОССЕ е отказала и заяви, че референдумът е противоконституционен.
OSCE Chair says Crimean referendum in its current form is illegal and calls for alternative ways to address the Crimean issue
BERN, March 11 2014 – In its current form the referendum regarding Crimea scheduled for March 16, 2014, is in contradiction with the Ukrainian Constitution and must be considered illegal, Swiss Foreign Minister and OSCE Chair Didier Burkhalter said.
www.osce.org
Организацията на обединените нации, която се превърна в нещо повече от продължение на Западния международен ред, основан на правилата , също заяви, че референдумът е противоконституционен . И все пак превратът в Евромайдана, който беше насилствен, до голяма степен организиран от подкрепяни от Запада неонацисти и наистина противоконституционен, очевидно в очите на ООН е ярък пример за демокрация. Позицията на ООН е едновременно партийна и абсурдна.
На 16 март, малко повече от две седмици след обезопасяването на Крим от фашистки атаки, се проведе нов референдум. За пореден път хората гласуваха за обединение с Русия . Въз основа на 83% избирателна активност, 97% вот за обединение означаваше, че повече от 80% от украинското население, непременно включително много украинци и татари, избраха да се присъединят отново към Руската федерация.
Official results: 97 percent of Crimea voters back joining Russia
Crimea, Ukraine governments react swiftly to vote; Western leaders expected to quickly impose sanctions on Russia
Екип от 135 международни наблюдатели от 23 различни държави, включително членове на Европейския парламент, установиха, че референдумът е свободен и честен.
What the Western Media Won't Tell You: Crimean Tatars and Ukrainians Also Voted to Join Russia - Global Research
16 марта мы выбираем или Image: “On the 16th of March We Choose”: neo-Nazi Ukraine “Or” Russia? Media reports acknowledge that 83.1 percent of eligible Crimean voters cast their ballot in the March 16th referendum. The final tally of the vote was 96.77 percent in favor of joining the Russian...
www.globalresearch.ca
На 21 март Руското федерално събрание ратифицира договора за обединение с Република Крим, правейки я де факто република на Руската федерация. Впоследствие републиката е призната от Афганистан, Боливия, Северна Корея, Куба, Киргизстан, Никарагуа, Сирия, Судан и Зимбабве. Не е имало незаконна анексия от Русия. Всяко твърдение, което е имало, е напълно невярно.
етерИум
Well-Known Member
Причина за страх
Извън Крим руската защита в Украйна беше неравномерна. Когато Десният сектор се опита да атакува проруски кандидат за президент в хотел в Одеса, руските специални части го ескортираха на безопасно място.
web.archive.org
За съжаление други проруснаци, които бяха атакувани от крайната десница, имаха по-малко късмет. Това беше само една от многото подобни атаки, тъй като политиците на Майдана в Киев, сред които Андрий Парубий, се стремяха да потиснат нарастващите антимайданови протести в Донбас и Одеса.
На 2 май 2014 г. правителството на Майдана в Киев нареди на местните областни законодателни органи да си върнат правителствените сгради, заети от протестиращи срещу Майдана. В отговор на всеки от законодателните органи беше разрешено да плащат за милиции до 200 души, много от които бяха изпратени от други области. Тези милиции бяха доминирани от Десния сектор, но също така включваха местни престъпни групировки , които се стремяха да използват хаоса.
journal-neo.org
В град Одеса протестиращите срещу Майдана построиха лагер на командния център на Куликово поле близо до сградата на профсъюзите . Под командването на Парубий Съветът за национална сигурност и отбрана в Киев организира изпращането на активисти от Десния сектор в местните милиции на Майдана под прикритието, че посещават футболен мач.
Андрий Парубий раздава техника на Николай Волков
На 2 май 2014 г. по улиците на Одеса се завъртяха разгорещени битки между антимайданистите и промайданистите активисти и милиции. Насилието ескалира и силите за сигурност в най-добрия случай не могат да се справят. Някои от тях изглежда си сътрудничат с Десния сектор. Смазани, много от протестиращите срещу Майдана потърсиха убежище в сградата на профсъюзите.
Анализът на видеозаписите недвусмислено показва, че последвалото клане отново е ръководено от Десния сектор на Парубий. Приблизително 40 души са били изгорени живи, починали от вдишване на дим или скочили на смърт от сградата.
web.archive.org
Десният сектор запали сградата (идете на 01:15:46), като знаеха, че вътре са заклещени активисти срещу Майдана.
www.bitchute.com
Волков – Одеса – 02/05/2014
Свидетелските показания записват други убийства, извършени в сградата и около нея. Побоят до смърт на онези, които за кратко оцеляха след падането от ада, бяха придружени от викове на „Колорадски бръмбар“, епитет, използван от Десния сектор, за да намекне, че жертвите са нечовеци и трябва да бъдат смачкани.
Практически идентично клане беше извършено в Мариупол само няколко дни по-късно.
archive.ph
Новината за това беше посрещната с злорадство в Киев.
Парубий посети Одеса, където се срещна с контролно-пропускателни пунктове на местната милиция и раздаде оборудване – включително филм от среща, която имаше с Николай Волков от Десния сектор.
web.archive.org
По-късно Волков беше заснет да стреля в сградата на профсъюзите, докато носи една такава жилетка. Той очевидно беше сред ръководителите на атаката. Ролята му е потвърдена както от видеозаписи, така и от свидетелски показания.
Андрий Парубий е обща връзка между кланетата на Майдана, Одеса и Мариупол. Ротите на Парубий за самоотбрана на Майдана бързо бяха включени в батальона (полкове) на Асов на украинската национална гвардия и други „специализирани“ украински военни части. Те ще продължат да играят основна роля в продължилата осем години война в Донбас.
Хората в Крим не само имаха болезнена история, изпъстрена от нацистки зверства срещу тях, но и имаха основание да се страхуват, че неонацистите от десния сектор представляват ясна и настояща опасност за живота им. За много от нас на Запад думите „фашист“ или „нацист“ се използват толкова често, че на практика са загубили значението си. Ако беше същото за гражданите на Украйна и Крим.
Десният сектор и паравоенната част на Свобода не са просто консерватори или хора, с които западната либерална интелигенция не е съгласна. Те са пълноценни неонацисти, чиито вярвания се водят от омраза и от непоклатима идеология на върховната раса. Те са получавали и продължават да получават непоколебимата подкрепа на правителствата на НАТО. От своя страна тези правителства обслужват глобалистка мрежа от публично-частни партньорства.
Именно този по-широк геополитически контекст ще изследваме в част 2 . Без този анализ не можем да оценим силите, довели до руските „специални военни операции“ в Украйна. Едно нещо е сигурно: ако безспорно вярваме или на западните, или на източните МСМ, никога няма да разберем по-голямата картина.
Одеса
„Позволявайки на всички политически партии и организации пълна и пълна свобода да разпространяват своите идеи, Махновската въстаническа армия иска да информира всички партии, че всеки опит за подготовка, организиране и налагане на политическа власт върху работническите маси няма да бъде разрешен от революционерите. бунтовници, подобен акт няма нищо общо със свободата на идеите.”
[Революционен военен съвет на махновската въстаническа черна армия – ноември 1919 г.]
Извън Крим руската защита в Украйна беше неравномерна. Когато Десният сектор се опита да атакува проруски кандидат за президент в хотел в Одеса, руските специални части го ескортираха на безопасно място.
Clashes, disappearance mar presidential hopeful’s campaign in Ukraine
Seven people were injured in clashes near an Odessa hotel where a Ukrainian presidential candidate was staying, as the building was assaulted by members of the radical Right Sector group.
На 2 май 2014 г. правителството на Майдана в Киев нареди на местните областни законодателни органи да си върнат правителствените сгради, заети от протестиращи срещу Майдана. В отговор на всеки от законодателните органи беше разрешено да плащат за милиции до 200 души, много от които бяха изпратени от други области. Тези милиции бяха доминирани от Десния сектор, но също така включваха местни престъпни групировки , които се стремяха да използват хаоса.
Ukraine: The Anti-Maidan Begins
It was predicted that the regime in Kiev would not last long, and that almost immediately there would be a backlash. First, opposition would come from eastern Ukraine where Ukrainians stand by their nation’s long historical, linguistic, cultural, economic, and strategic ties to Russia. Then...
В град Одеса протестиращите срещу Майдана построиха лагер на командния център на Куликово поле близо до сградата на профсъюзите . Под командването на Парубий Съветът за национална сигурност и отбрана в Киев организира изпращането на активисти от Десния сектор в местните милиции на Майдана под прикритието, че посещават футболен мач.
Андрий Парубий раздава техника на Николай Волков
На 2 май 2014 г. по улиците на Одеса се завъртяха разгорещени битки между антимайданистите и промайданистите активисти и милиции. Насилието ескалира и силите за сигурност в най-добрия случай не могат да се справят. Някои от тях изглежда си сътрудничат с Десния сектор. Смазани, много от протестиращите срещу Майдана потърсиха убежище в сградата на профсъюзите.
Анализът на видеозаписите недвусмислено показва, че последвалото клане отново е ръководено от Десния сектор на Парубий. Приблизително 40 души са били изгорени живи, починали от вдишване на дим или скочили на смърт от сградата.
The Odessa Massacre - detailed video analysis - one month later. - Shadowproof
The Odessa Massacre….extensive compilation of the entire story of Odessa including videos and links that paint the entire picture and layout US and EU government involvement and media complicity in the cover-up. Here’s the HD vid of Odessa from the moment the Right Sector organized and...
web.archive.org
Ukraine on Fire
Oliver Stone, 2016 Ukraine. Across its eastern border is Russia and to its west-Europe. For centuries, it has been at the center of a tug-of-war between powers seeking to control its rich lands and access to the Black Sea. 2014's Maidan Massacre …
www.bitchute.com
Волков – Одеса – 02/05/2014
Свидетелските показания записват други убийства, извършени в сградата и около нея. Побоят до смърт на онези, които за кратко оцеляха след падането от ада, бяха придружени от викове на „Колорадски бръмбар“, епитет, използван от Десния сектор, за да намекне, че жертвите са нечовеци и трябва да бъдат смачкани.
Практически идентично клане беше извършено в Мариупол само няколко дни по-късно.
Ukraine crisis: Bloody assault in Mariupol dashes hopes of avoiding c…
archived 9 May 2014 23:24:56 UTC
Парубий посети Одеса, където се срещна с контролно-пропускателни пунктове на местната милиция и раздаде оборудване – включително филм от среща, която имаше с Николай Волков от Десния сектор.
The Sixth Anniversary of the Odessa Massacre • Stalker Zone
Stalker Zone is anti-capitalist, anti-war, and anti-liberal.
web.archive.org
Андрий Парубий е обща връзка между кланетата на Майдана, Одеса и Мариупол. Ротите на Парубий за самоотбрана на Майдана бързо бяха включени в батальона (полкове) на Асов на украинската национална гвардия и други „специализирани“ украински военни части. Те ще продължат да играят основна роля в продължилата осем години война в Донбас.
Хората в Крим не само имаха болезнена история, изпъстрена от нацистки зверства срещу тях, но и имаха основание да се страхуват, че неонацистите от десния сектор представляват ясна и настояща опасност за живота им. За много от нас на Запад думите „фашист“ или „нацист“ се използват толкова често, че на практика са загубили значението си. Ако беше същото за гражданите на Украйна и Крим.
Десният сектор и паравоенната част на Свобода не са просто консерватори или хора, с които западната либерална интелигенция не е съгласна. Те са пълноценни неонацисти, чиито вярвания се водят от омраза и от непоклатима идеология на върховната раса. Те са получавали и продължават да получават непоколебимата подкрепа на правителствата на НАТО. От своя страна тези правителства обслужват глобалистка мрежа от публично-частни партньорства.
Именно този по-широк геополитически контекст ще изследваме в част 2 . Без този анализ не можем да оценим силите, довели до руските „специални военни операции“ в Украйна. Едно нещо е сигурно: ако безспорно вярваме или на западните, или на източните МСМ, никога няма да разберем по-голямата картина.
Одеса
„Позволявайки на всички политически партии и организации пълна и пълна свобода да разпространяват своите идеи, Махновската въстаническа армия иска да информира всички партии, че всеки опит за подготовка, организиране и налагане на политическа власт върху работническите маси няма да бъде разрешен от революционерите. бунтовници, подобен акт няма нищо общо със свободата на идеите.”
[Революционен военен съвет на махновската въстаническа черна армия – ноември 1919 г.]
етерИум
Well-Known Member
Еми, толкова си мога, Тупанче, кво да прайм. Прав си.Етере!! Ти Дато проклета, Я да се мащаш от тоя форум! И спама ти се изтърка и терикатлъците..
етерИум
Well-Known Member
И след като изпълних дългът си към изискванията на темата и доказах, че "във всеки мой пост защитавам онеправданите бандеровци", и преди да бъда "почистен" в името на чистотата на форума, както неонацисткия Тупан призова, или да си направя самоотвод, да постна все пак и един спам ОТНОСНО ОПЕРАЦИЯТА В УКРАЙНА, който мен ме интересува (като за некои неща се различаваме с автора, като кои са/кои включват основните играчи, но иначе добре го е казал):
---
Новият световен ред на Джо Байдън ли е?
26 МАРТ 2022 Г
Говорейки на бизнес конгрес на Белия дом на 21 март 2022 г., президентът на САЩ Джо Байдън каза:
Смятам, че сме в преломна точка в световната икономика [. . .] се среща на всеки три от четири поколения. [. . .] Сега е време, когато нещата се променят, там ще има нов световен ред и ние трябва да го ръководим и трябва да обединим останалата част от свободния свят, за да го направим.
archive.ph
Това предизвика малко буря, защото Байдън отново използва термина „Нов световен ред“ (NWO). Казват ни, че няма разпознаваем глобалистки проект, наречен NWO. Очевидно единствените хора, които смятат, че съществува такъв проект, са „теоретиците на конспирацията“. Всички тези хора са антисемити , не може да им се вярва и абсолютно не трябва да бъдат чувани или нещо подобно.
archive.ph
В статията си от 1992 г. за Wall Street Journal, озаглавена „ Как се научих да обичам новия световен ред“ , Байдън говори за „правилната роля на Америка в новия световен ред“.
Последното му изявление показва, че загрижеността му продължава, по този повод с основателна причина. Позицията на САЩ като номинални лидери на NWO е под заплаха от Русия и Китай.
Политици, олигарси и други предполагаеми „водещи гласове“ продължават да говорят за NWO. Всеки път, когато го споменават, масовите медии (MSM) незабавно влизат в действие, нетърпеливи да „разсеят митовете“ или „да изправят рекорда“, дефинирайки термина за нас. Защо чувстват нужда да продължат да правят това? Защо истеблишментът и техните медии са толкова чувствителни към термина „нов световен ред?“
NWO не е антисемитски троп
„Новият световен ред“ е фраза, която се разнася от всякакви хора по различни причини. Понякога се изразява в ясно антисемитски термини.
Някои хора вярват, че NWO е „еврейски заговор за поробване на човечеството“. Много малко хора, които са изследвали и изучавали NWO, споделят това мнение. Не се подкрепя от доказателствата.
Независимо от това, фалшивите твърдения за антисемитизъм, прилагани към всеки, който говори за NWO, предоставя много полезен слух, който „развенчаващите“ последователно използват. Както историкът проф. Антони К. Сътън посочи в своето изследване на Уолстрийт и Болшевишката революция:
Настойчивостта, с която се налага митът за еврейския заговор, предполага, че това може да е умишлено средство за отклоняване на вниманието от истинските проблеми и истинските причини. [. . .] Какъв по-добър начин да се отклони вниманието от истинските оператори от средновековния измамник на антисемитизма?
Основната роля на медиите (MSM) е да объркват и подвеждат обществеността. Те не искат хората да знаят какво всъщност е NWO. Те крият историята му и като цяло отричат съществуването му, но ако това не успее, те ще използват Холокоста, за да подсилят дезинформацията си.
Антисемитизмът означава „враждебност или предразсъдъци към еврейския народ“. Тази враждебност и предразсъдъци доведоха до Холокоста. Фалшивото обвиняване на хората в антисемитизъм, просто за да подкопае техните аргументи, размива истинското му значение. Това показва липса на уважение към жертвите на Холокоста и небрежно пренебрежение към еврейския народ и неговата история.
МСМ настояват, че когато президентите на САЩ говорят за NWO, те просто имат предвид промени в поведенческите норми, регулации и закони, които оформят като цяло международните отношения. Това може да е така, но това не променя факта, че NWO има точно историческо значение.
Като се има предвид, че това е силно зареден термин, вероятно ли е висшите политици, външнополитическите стратези и националните лидери рутинно да го използват несъзнателно, без да разбират какво означава? Може би е така в някои случаи, но не във всички. Ясно е, че много президенти, министър-председатели и геополитически експерти са се позовали на NWO в неговия правилен контекст.
---
Новият световен ред на Джо Байдън ли е?
26 МАРТ 2022 Г
Говорейки на бизнес конгрес на Белия дом на 21 март 2022 г., президентът на САЩ Джо Байдън каза:
Смятам, че сме в преломна точка в световната икономика [. . .] се среща на всеки три от четири поколения. [. . .] Сега е време, когато нещата се променят, там ще има нов световен ред и ние трябва да го ръководим и трябва да обединим останалата част от свободния свят, за да го направим.
What is the ‘New World Order’ and why has Joe Biden caused uproar by …
archived 22 Mar 2022 15:45:15 UTC
Това предизвика малко буря, защото Байдън отново използва термина „Нов световен ред“ (NWO). Казват ни, че няма разпознаваем глобалистки проект, наречен NWO. Очевидно единствените хора, които смятат, че съществува такъв проект, са „теоретиците на конспирацията“. Всички тези хора са антисемити , не може да им се вярва и абсолютно не трябва да бъдат чувани или нещо подобно.
Nigel Farage under fire over 'antisemitic tropes' on far-right US tal…
archived 6 May 2019 18:41:28 UTC
В статията си от 1992 г. за Wall Street Journal, озаглавена „ Как се научих да обичам новия световен ред“ , Байдън говори за „правилната роля на Америка в новия световен ред“.
Последното му изявление показва, че загрижеността му продължава, по този повод с основателна причина. Позицията на САЩ като номинални лидери на NWO е под заплаха от Русия и Китай.
Политици, олигарси и други предполагаеми „водещи гласове“ продължават да говорят за NWO. Всеки път, когато го споменават, масовите медии (MSM) незабавно влизат в действие, нетърпеливи да „разсеят митовете“ или „да изправят рекорда“, дефинирайки термина за нас. Защо чувстват нужда да продължат да правят това? Защо истеблишментът и техните медии са толкова чувствителни към термина „нов световен ред?“
NWO не е антисемитски троп
„Новият световен ред“ е фраза, която се разнася от всякакви хора по различни причини. Понякога се изразява в ясно антисемитски термини.
Някои хора вярват, че NWO е „еврейски заговор за поробване на човечеството“. Много малко хора, които са изследвали и изучавали NWO, споделят това мнение. Не се подкрепя от доказателствата.
Независимо от това, фалшивите твърдения за антисемитизъм, прилагани към всеки, който говори за NWO, предоставя много полезен слух, който „развенчаващите“ последователно използват. Както историкът проф. Антони К. Сътън посочи в своето изследване на Уолстрийт и Болшевишката революция:
Настойчивостта, с която се налага митът за еврейския заговор, предполага, че това може да е умишлено средство за отклоняване на вниманието от истинските проблеми и истинските причини. [. . .] Какъв по-добър начин да се отклони вниманието от истинските оператори от средновековния измамник на антисемитизма?
Основната роля на медиите (MSM) е да объркват и подвеждат обществеността. Те не искат хората да знаят какво всъщност е NWO. Те крият историята му и като цяло отричат съществуването му, но ако това не успее, те ще използват Холокоста, за да подсилят дезинформацията си.
Антисемитизмът означава „враждебност или предразсъдъци към еврейския народ“. Тази враждебност и предразсъдъци доведоха до Холокоста. Фалшивото обвиняване на хората в антисемитизъм, просто за да подкопае техните аргументи, размива истинското му значение. Това показва липса на уважение към жертвите на Холокоста и небрежно пренебрежение към еврейския народ и неговата история.
МСМ настояват, че когато президентите на САЩ говорят за NWO, те просто имат предвид промени в поведенческите норми, регулации и закони, които оформят като цяло международните отношения. Това може да е така, но това не променя факта, че NWO има точно историческо значение.
Като се има предвид, че това е силно зареден термин, вероятно ли е висшите политици, външнополитическите стратези и националните лидери рутинно да го използват несъзнателно, без да разбират какво означава? Може би е така в някои случаи, но не във всички. Ясно е, че много президенти, министър-председатели и геополитически експерти са се позовали на NWO в неговия правилен контекст.
етерИум
Well-Known Member
Терминът „нов световен ред” като пропаганда
В типичен пример за дезинформация на МСМ, британският вестник Independent се опита да прикрие подхлъзването на Байдън, като разпространи обичайните отричания и замъглявания. Те твърдяха, че Байдън просто има предвид „разместващите се пясъци на геополитическите отношения“.
The Independent не разкри реалността на NWO на своите читатели. Вместо това разчиташе на уморените обиди и обвинения, които традиционно се използват за дискредитиране на онези, които обсъждат NWO. Independent твърди:
[P]следвоенната параноя се докосна до много по-древни социални тревоги относно възможността сенчести тайни ковени да участват в злото [. . .] Илюминатите, моделът за всички последващи зловещи заговорници зад затворени врати, от които се страхуват теоретиците на конспирацията [. . .] води началото си от немското Просвещение от 18 век. Вярата в такава група, която планира въстание, за да реализира своя „нов световен ред“, за първи път придоби истинска известност в САЩ сред антиправителствените екстремисти през 90-те години на миналия век. [. . .] Движението обединява американските десни войнствени инстинкти с християнските фундаменталистки пророчества за гибел [. . .] и избухна през последните три десетилетия в тандем с растежа на интернет. [. . .] Теориите на конспирацията вече се превърнаха във форма на масово забавление в социалните медии. [. . .] [Z]елотите, отегчени в блокиране по време на пандемията, смесва древни антисемитски щрихи с митологии и заемки от поп културата, за да постигне обезпокоителни цели.
archive.ph
Така нареченият „вестник” следваше докрай цялата одобрена от държавата пропаганда. Смесвайки истинската история – да, илюминатите наистина съществуваха – с пълната глупост – няма „движение“ на „екстремисти“, разобличаващи NWO, Independent успя да слее „теорията на конспирацията“ с „десния“ екстремизъм и антисемитизъм. Това е стандартният подход към отричането на NWO.
Чрез свързването на цялата мътничка заедно, в салата от думи от погрешни указания и намек, Independent успяха да предадат своето основно послание: хората, които говорят за NWO, не вярват на правителството и поставянето под въпрос правителството може да доведе само до „тревожни краища“.
The Independent не предложи никакви доказателства в подкрепа на заключението си, но информирането на читателите не беше смисълът на статията. Твърдението, че всички изследователи на NWO са антисемити, които вярват в „мъжете гущери“, позволява на читателя безопасно да отхвърля историците и геополитическите анализатори, които са публикували изследвания на NWO, като луди хора.
Според Independent никой дори не би си направил труда да говори за NWO, ако не беше интернет. С твърдението, че поставянето под въпрос правителствената политика онлайн е „екстремизъм“, Independent предложи подкрепата си за предложената от правителството цензура на интернет.
www.techdirt.com
По ирония на съдбата най-добрите историци от НСО публикуваха работата си много преди изобретяването на интернет. Както беше посочено, в едно от многото противоречия в статията на Independent, NWO беше гореща тема за разговори десетилетия преди да се заемем с нашите клавиатури и устройства.
В типичен пример за дезинформация на МСМ, британският вестник Independent се опита да прикрие подхлъзването на Байдън, като разпространи обичайните отричания и замъглявания. Те твърдяха, че Байдън просто има предвид „разместващите се пясъци на геополитическите отношения“.
The Independent не разкри реалността на NWO на своите читатели. Вместо това разчиташе на уморените обиди и обвинения, които традиционно се използват за дискредитиране на онези, които обсъждат NWO. Independent твърди:
[P]следвоенната параноя се докосна до много по-древни социални тревоги относно възможността сенчести тайни ковени да участват в злото [. . .] Илюминатите, моделът за всички последващи зловещи заговорници зад затворени врати, от които се страхуват теоретиците на конспирацията [. . .] води началото си от немското Просвещение от 18 век. Вярата в такава група, която планира въстание, за да реализира своя „нов световен ред“, за първи път придоби истинска известност в САЩ сред антиправителствените екстремисти през 90-те години на миналия век. [. . .] Движението обединява американските десни войнствени инстинкти с християнските фундаменталистки пророчества за гибел [. . .] и избухна през последните три десетилетия в тандем с растежа на интернет. [. . .] Теориите на конспирацията вече се превърнаха във форма на масово забавление в социалните медии. [. . .] [Z]елотите, отегчени в блокиране по време на пандемията, смесва древни антисемитски щрихи с митологии и заемки от поп културата, за да постигне обезпокоителни цели.
What is the ‘New World Order’ and why has Joe Biden caused uproar by …
archived 25 Mar 2022 07:16:55 UTC
Така нареченият „вестник” следваше докрай цялата одобрена от държавата пропаганда. Смесвайки истинската история – да, илюминатите наистина съществуваха – с пълната глупост – няма „движение“ на „екстремисти“, разобличаващи NWO, Independent успя да слее „теорията на конспирацията“ с „десния“ екстремизъм и антисемитизъм. Това е стандартният подход към отричането на NWO.
Чрез свързването на цялата мътничка заедно, в салата от думи от погрешни указания и намек, Independent успяха да предадат своето основно послание: хората, които говорят за NWO, не вярват на правителството и поставянето под въпрос правителството може да доведе само до „тревожни краища“.
The Independent не предложи никакви доказателства в подкрепа на заключението си, но информирането на читателите не беше смисълът на статията. Твърдението, че всички изследователи на NWO са антисемити, които вярват в „мъжете гущери“, позволява на читателя безопасно да отхвърля историците и геополитическите анализатори, които са публикували изследвания на NWO, като луди хора.
Според Independent никой дори не би си направил труда да говори за NWO, ако не беше интернет. С твърдението, че поставянето под въпрос правителствената политика онлайн е „екстремизъм“, Independent предложи подкрепата си за предложената от правителството цензура на интернет.
The UK’s Online Safety Bill Would Be A Complete And Utter Disaster For An Open Internet
We already knew that the UK’s Online Safety Bill was going to be an utter disaster for the open internet, because that had been made clear early on. Last week, the government finally unveiled…
www.techdirt.com
По ирония на съдбата най-добрите историци от НСО публикуваха работата си много преди изобретяването на интернет. Както беше посочено, в едно от многото противоречия в статията на Independent, NWO беше гореща тема за разговори десетилетия преди да се заемем с нашите клавиатури и устройства.
етерИум
Well-Known Member
Представяне на Новия световен ред
Противно на мнението на пропагандистите и развенчаващите, NWO е определен глобалистки проект. Целта е да се установи глобално управление. Той е открит преди повече от 100 години и е претърпял множество промени през следващите поколения.
Въпреки че притежава огромно политическо влияние, той не е „всемогъщ“. NWO е тираничен и потиснически по природа, оттук и необходимостта от укриване и укриване. Архитектите му не могат просто да наложат своята диктатура и да очакват да им се размине. Бихме се съпротивлявали и ако го направихме в достатъчен брой, НСО не може да направи много по въпроса.
Затова трябва да бъдем контролирани с други средства. Образованието, обществото, културата, икономиката, партийната политика, финансите, приложната психология, модификацията на поведението, цензурата, пропагандата, войната и управлението на кризи се използват, за да ни накарат да приемем политическите програми на NWO. Ние упорито попадаме в този капан, защото си представяме, че нашите „избрани“ лидери вземат „големите“ решения: не са.
Новият световен ред (NWO) е идея, която е предложена за първи път от Движението за кръгла маса на Сесил Роудс . Той беше предвиден като тайна система за глобално управление, водена от англо трансатлантически алианс. Не остана „тайна“ много дълго.
Не само че политиците и лидерите на индустрията, търговията и финансите често говорят за това, но също така е подробно разобличено от историци и изследователи. Може би най-вече от професорите Карол Куигли и Антони С. Сътън
Дори в началото на 20-ти век, когато е създадена за първи път, концепцията за NWO не е особено нова идея. Това беше просто опит от един западен хегемонен силов блок да установи глобално господство. Това е продължение на вековната игра на империи.
Самият проект NWO на Родос е изграден върху вече съществуващи глобални силови структури. Венецианските банкери и другите частни предприятия, като Британската източноиндийска компания, вече бяха надминали националните държави по отношение на техните ресурси, богатство и глобален политически контрол. Визията на Роудс беше да превърне тази частна финансова сила, която притежаваше в изобилие, в една, сплотена система на глобално управление.
Моделът на NWO, който се появи след смъртта на Роудс през 1902 г., веднага се освободи. Роудс беше британски империалист, който, заедно с колегите си британци, оплакваше загубата на „тяхната“ американска колония. NWO трябваше да възстанови британския контрол в САЩ, като град Лондон управлява Уолстрийт. Не така американският контингент гледаше на процъфтяващия трансатлантически алианс и те скоро ще излязат на преден план. Междуособените борби са били постоянна характеристика на NWO през цялата му история.
NWO, който Родос и последващото му движение предложиха, беше йерархична, разделена на отделни, авторитарна структура . Проектиран е като система от пръстени-в-пръстени.
То беше водено от центъра от „Обществото на избраните“, което щеше да наблюдава и да бъде защитено от първия пръстен на властта, наречен „Асоциацията на помощниците“. След това бяха създадени последователни кръгове, осигуряващи контрол на NWO върху финансови институции, мултинационални корпорации, правителства, разузнавателни агенции и военни и т.н.
Само членовете на „Дружеството” и „Асоциацията” имаха пълна представа за целия проект на NWO. Концептуализацията на цялата система, сред членовете на всеки следващ пръстен, прогресивно намаляваше с отдалечаването на позициите им от центъра на властта. Контролираните от NWO активи , поставени в ключови административни, академични, военни, медийни или политически роли, знаеха само достатъчно, за да могат да изпълняват необходимите си задачи и да докладват точно на своите ръководители.
Противно на мнението на пропагандистите и развенчаващите, NWO е определен глобалистки проект. Целта е да се установи глобално управление. Той е открит преди повече от 100 години и е претърпял множество промени през следващите поколения.
Въпреки че притежава огромно политическо влияние, той не е „всемогъщ“. NWO е тираничен и потиснически по природа, оттук и необходимостта от укриване и укриване. Архитектите му не могат просто да наложат своята диктатура и да очакват да им се размине. Бихме се съпротивлявали и ако го направихме в достатъчен брой, НСО не може да направи много по въпроса.
Затова трябва да бъдем контролирани с други средства. Образованието, обществото, културата, икономиката, партийната политика, финансите, приложната психология, модификацията на поведението, цензурата, пропагандата, войната и управлението на кризи се използват, за да ни накарат да приемем политическите програми на NWO. Ние упорито попадаме в този капан, защото си представяме, че нашите „избрани“ лидери вземат „големите“ решения: не са.
Новият световен ред (NWO) е идея, която е предложена за първи път от Движението за кръгла маса на Сесил Роудс . Той беше предвиден като тайна система за глобално управление, водена от англо трансатлантически алианс. Не остана „тайна“ много дълго.
Не само че политиците и лидерите на индустрията, търговията и финансите често говорят за това, но също така е подробно разобличено от историци и изследователи. Може би най-вече от професорите Карол Куигли и Антони С. Сътън
Дори в началото на 20-ти век, когато е създадена за първи път, концепцията за NWO не е особено нова идея. Това беше просто опит от един западен хегемонен силов блок да установи глобално господство. Това е продължение на вековната игра на империи.
Самият проект NWO на Родос е изграден върху вече съществуващи глобални силови структури. Венецианските банкери и другите частни предприятия, като Британската източноиндийска компания, вече бяха надминали националните държави по отношение на техните ресурси, богатство и глобален политически контрол. Визията на Роудс беше да превърне тази частна финансова сила, която притежаваше в изобилие, в една, сплотена система на глобално управление.
Моделът на NWO, който се появи след смъртта на Роудс през 1902 г., веднага се освободи. Роудс беше британски империалист, който, заедно с колегите си британци, оплакваше загубата на „тяхната“ американска колония. NWO трябваше да възстанови британския контрол в САЩ, като град Лондон управлява Уолстрийт. Не така американският контингент гледаше на процъфтяващия трансатлантически алианс и те скоро ще излязат на преден план. Междуособените борби са били постоянна характеристика на NWO през цялата му история.
NWO, който Родос и последващото му движение предложиха, беше йерархична, разделена на отделни, авторитарна структура . Проектиран е като система от пръстени-в-пръстени.
То беше водено от центъра от „Обществото на избраните“, което щеше да наблюдава и да бъде защитено от първия пръстен на властта, наречен „Асоциацията на помощниците“. След това бяха създадени последователни кръгове, осигуряващи контрол на NWO върху финансови институции, мултинационални корпорации, правителства, разузнавателни агенции и военни и т.н.
Само членовете на „Дружеството” и „Асоциацията” имаха пълна представа за целия проект на NWO. Концептуализацията на цялата система, сред членовете на всеки следващ пръстен, прогресивно намаляваше с отдалечаването на позициите им от центъра на властта. Контролираните от NWO активи , поставени в ключови административни, академични, военни, медийни или политически роли, знаеха само достатъчно, за да могат да изпълняват необходимите си задачи и да докладват точно на своите ръководители.
етерИум
Well-Known Member
Няма нищо „ново“ за NWO
Тираните винаги са се стремели да наложат своята власт върху възможно най-много хора. Точно като шумерските крале или римските императори, лидерите на NWO търсеха точно същия деспотизъм, макар и в по-голям мащаб. С напредването на технологиите целта за централизирана власт над глобалната структура на управление стана по-достижима.
Въпреки че техниките за манипулиране и контрол са напреднали, целта не се е променила. Тази амбиция е стара колкото самата цивилизация. Винаги е имало хора, които искат да управляват, и много други, които са доволни да бъдат управлявани.
Нашето колективно подчинение на властта гарантира тирания. NWO в никакъв случай не е първата клептокрация, която култивира и експлоатира нашето съответствие.
Подобно на всички империи, които го предхождаха, от самото си създаване предложената NWO беше проектирана да приеме формата на публично-частно партньорство между правителството и изключително богата „Суперкласа“. Често тези личности и семейни династии идват от света на международните финанси или банкиране, но водещи индустриалци и медийни магнати също са изявени.
Те формираха ръката зад трона. Както отбелязва проф. Куигли през 1966 г.:
Наистина съществува „световна система за финансов контрол в частни ръце“, която е „способна да доминира над политическата система на всяка страна и икономиката на света“. [. . .] Сега те контролират всяка голяма международна институция, всяка голяма мултинационална и транснационална корпорация, публична и частна, всяка голяма местна и международна банкова институция, всяка централна банка, всяка национална държава на земята, природните ресурси на всеки континент и хората наоколо света чрез сложни взаимосвързани мрежи, които приличат на гигантски паяжини. [. . .] Те са отговорни за Първата световна война, Втората световна война, [. . .] Те създадоха периоди на инфлация и дефлация, за да конфискуват и консолидират богатството на света. [. . . ] Това богатство сега се използва за изграждане и поддържане на Световната империя, която е в последните етапи на развитие. [. . .] Главните архитекти на тази нова световна империя планират друга война – Трета световна война – за да премахнат всякакви остатъци от политическа, икономическа или религиозна свобода от лицето на земята. Тогава те ще контролират напълно земята и нейните природни ресурси.
Избраните политици и правителствата, които те формираха, винаги бяха младши партньори в тази мрежа. Много бяха подбрани ръчно заради тяхната гъвкавост, предразположеност към корупция или лоялност към проекта NWO. С пълно кооптиране на разузнавателните агенции и агенциите за сигурност дълбоката държава — „държавата в държавата“ или „държавата в сянка“ — процъфтява.
Партийната политическа система беше разрешена, защото гарантираше, че електоратите никога не могат да провалят проекта на NWO. Те биха могли да бъдат успокоени с неправилно чувство за демократичен надзор. Партийната политика също държеше масите заети и разсеяни, оставяйки NWO да продължи безпрепятствено с бизнеса.
Бяха определени политически програми и след това бяха инсталирани политически марионетки, за да продадат желаните политики на хората, без значение за кого са гласували. Куигли обясни подхода на NWO към партийна представителна демокрация:
Аргументът, че двете партии трябва да представляват противоположни идеали и политики, едната, може би, на дясното, а другата на лявото, е [. . .] глупава идея, приемлива само за доктринерите и академичните мислители. Вместо това двете партии трябва да са почти идентични, така че американският народ да може да „изхвърли негодниците“ на всякакви избори, без да води до дълбоки или екстремни промени в политиката.
Тираните винаги са се стремели да наложат своята власт върху възможно най-много хора. Точно като шумерските крале или римските императори, лидерите на NWO търсеха точно същия деспотизъм, макар и в по-голям мащаб. С напредването на технологиите целта за централизирана власт над глобалната структура на управление стана по-достижима.
Въпреки че техниките за манипулиране и контрол са напреднали, целта не се е променила. Тази амбиция е стара колкото самата цивилизация. Винаги е имало хора, които искат да управляват, и много други, които са доволни да бъдат управлявани.
Нашето колективно подчинение на властта гарантира тирания. NWO в никакъв случай не е първата клептокрация, която култивира и експлоатира нашето съответствие.
Подобно на всички империи, които го предхождаха, от самото си създаване предложената NWO беше проектирана да приеме формата на публично-частно партньорство между правителството и изключително богата „Суперкласа“. Често тези личности и семейни династии идват от света на международните финанси или банкиране, но водещи индустриалци и медийни магнати също са изявени.
Те формираха ръката зад трона. Както отбелязва проф. Куигли през 1966 г.:
Наистина съществува „световна система за финансов контрол в частни ръце“, която е „способна да доминира над политическата система на всяка страна и икономиката на света“. [. . .] Сега те контролират всяка голяма международна институция, всяка голяма мултинационална и транснационална корпорация, публична и частна, всяка голяма местна и международна банкова институция, всяка централна банка, всяка национална държава на земята, природните ресурси на всеки континент и хората наоколо света чрез сложни взаимосвързани мрежи, които приличат на гигантски паяжини. [. . .] Те са отговорни за Първата световна война, Втората световна война, [. . .] Те създадоха периоди на инфлация и дефлация, за да конфискуват и консолидират богатството на света. [. . . ] Това богатство сега се използва за изграждане и поддържане на Световната империя, която е в последните етапи на развитие. [. . .] Главните архитекти на тази нова световна империя планират друга война – Трета световна война – за да премахнат всякакви остатъци от политическа, икономическа или религиозна свобода от лицето на земята. Тогава те ще контролират напълно земята и нейните природни ресурси.
Избраните политици и правителствата, които те формираха, винаги бяха младши партньори в тази мрежа. Много бяха подбрани ръчно заради тяхната гъвкавост, предразположеност към корупция или лоялност към проекта NWO. С пълно кооптиране на разузнавателните агенции и агенциите за сигурност дълбоката държава — „държавата в държавата“ или „държавата в сянка“ — процъфтява.
Партийната политическа система беше разрешена, защото гарантираше, че електоратите никога не могат да провалят проекта на NWO. Те биха могли да бъдат успокоени с неправилно чувство за демократичен надзор. Партийната политика също държеше масите заети и разсеяни, оставяйки NWO да продължи безпрепятствено с бизнеса.
Бяха определени политически програми и след това бяха инсталирани политически марионетки, за да продадат желаните политики на хората, без значение за кого са гласували. Куигли обясни подхода на NWO към партийна представителна демокрация:
Аргументът, че двете партии трябва да представляват противоположни идеали и политики, едната, може би, на дясното, а другата на лявото, е [. . .] глупава идея, приемлива само за доктринерите и академичните мислители. Вместо това двете партии трябва да са почти идентични, така че американският народ да може да „изхвърли негодниците“ на всякакви избори, без да води до дълбоки или екстремни промени в политиката.
етерИум
Well-Known Member
Лидерите на Новия световен ред
Самопровъзгласилите се лидери на NWO са извлечени от така наречената „Суперкласа“. Единствените им отличителни качества са огромното лично богатство, безмилостната готовност да действат и непоклатимата вяра в тяхното божествено право да управляват.
Династиите на „старите пари“, понякога наричани Черното благородство , поддържат своя финансов и паричен контрол в продължение на почти хиляда години. През последните векове към тях се присъединиха банкови фамилии, индустриалци и напоследък „новите пари“ от предприемаческите милиардери след Втората световна война.
Идеята за „суперклас” е предложена от проф. Дейвид Роткопф.
en.wikipedia.org
Като член на дълбокодържавните мозъчни тръстове Съвета за външни отношения (CFR) и Фонда на Карнеги за международен мир (CEIP), наред с други, Роткопф беше в добра позиция да бъде лично запознат с бароните-разбойници, които възхвалява :
Ние не гледаме само на богатите; гледаме силата. И така, определението, което използвахме, беше хора, които влияят редовно върху живота на милиони отвъд границите. [. . .] Това е малка, малка част от хората на планетата Земя. [. . .] [Т]а наистина определящите характеристики на тази група е естеството на мрежите, че мрежата е множителят на силата във всякакъв вид структура на властта[.]
„Хората, които редовно влияят върху живота на милиони отвъд границите“ са се наричали с много имена. „The Rhodes Crowd“, „All Souls Group“, „The Cliveden set“, „The Pilgrims“ и много други. Днес често ги наричаме олигарси, лидери на мисли или заинтересовани страни.
Никой не избра „Суперкласата“ на Роткопф на власт.
Тяхното богатство често е наследено от военните печалби на техните предци, често е продукт на непотизъм или печалби, натрупани от по-скорошни военни интервенции . Други са се обогатили от експлоатацията на робския труд, фалшифицирани пазари, кражби на ресурси, търговия с наркотици, финансови престъпления или лихварство и т.н. „Паразитната класа“ е по-точно описание.
Самопровъзгласилите се лидери на NWO са извлечени от така наречената „Суперкласа“. Единствените им отличителни качества са огромното лично богатство, безмилостната готовност да действат и непоклатимата вяра в тяхното божествено право да управляват.
Династиите на „старите пари“, понякога наричани Черното благородство , поддържат своя финансов и паричен контрол в продължение на почти хиляда години. През последните векове към тях се присъединиха банкови фамилии, индустриалци и напоследък „новите пари“ от предприемаческите милиардери след Втората световна война.
Идеята за „суперклас” е предложена от проф. Дейвид Роткопф.
David Rothkopf - Wikipedia
Ние не гледаме само на богатите; гледаме силата. И така, определението, което използвахме, беше хора, които влияят редовно върху живота на милиони отвъд границите. [. . .] Това е малка, малка част от хората на планетата Земя. [. . .] [Т]а наистина определящите характеристики на тази група е естеството на мрежите, че мрежата е множителят на силата във всякакъв вид структура на властта[.]
Wayback Machine
web.archive.org
„Хората, които редовно влияят върху живота на милиони отвъд границите“ са се наричали с много имена. „The Rhodes Crowd“, „All Souls Group“, „The Cliveden set“, „The Pilgrims“ и много други. Днес често ги наричаме олигарси, лидери на мисли или заинтересовани страни.
3 reasons why thought leadership matters | World Economic Forum
www.weforum.org
Тяхното богатство често е наследено от военните печалби на техните предци, често е продукт на непотизъм или печалби, натрупани от по-скорошни военни интервенции . Други са се обогатили от експлоатацията на робския труд, фалшифицирани пазари, кражби на ресурси, търговия с наркотици, финансови престъпления или лихварство и т.н. „Паразитната класа“ е по-точно описание.
етерИум
Well-Known Member
Новият световен ред днес
Не е ясно дали още остават „Обществото на избраните“ или „Асоциацията на помощниците“. Това, което може да се каже, е, че настоящата глобална управленска мрежа е разделена на отделни, авторитарни структури. Всичко, предложено за първи път от поклонниците на Родос, остава на път и изглежда е към завършване.
NWO премина през няколко итерации и беше пуснат на пазара отново в различни форми. Псевдопандемията на ковид19 доведе до голямото нулиране на Световния икономически форум при общественото внимание.
Това е просто нова марка за NWO, тъй като WEF прави своята кандидатура да бъде централен стълб на Глобалното публично-частно партньорство (G3P). G3P представлява настоящата управленска структура на NWO.
Предложената операционна система за глобалното управление на NWO е Technocracy . Има редица ключови елементи, които след като бъдат инсталирани, ще сложат край на последните останки от човешката свобода и ще поставят световното население под тоталитарния контрол на технократите. От своя страна технократите ще служат на интересите на паразитната класа, а не на човечеството.
Демокрацията ще продължи само по име , като успокоява масите за известно време, под формата на комунитарно „гражданско общество“. Правителството, работещо в партньорство с частни корпорации, ще насърчи групите на гражданското общество да „дебатират” политики. Всяка една от тези политики ще бъде предварително избрана от технократичната държава (Technate). Привидният политически избор ще остане илюзия.
В момента световната икономика се трансформира, тъй като се създават нови пазари.
www.ukcolumn.org
Както е посочено в документа на ООН за 21. дневен ред от 1992 г. (раздел 8.41), „основата за действие“ вече е установена.
Глобалната счетоводна система за целия бизнес ще използва метрики на капитализма на заинтересованите страни за оценка на активите, гарантирайки „интегрирането на устойчивостта в икономическото управление“.
Механизмите за оценяване, като екологични, социални и управленски рейтинги (ESG), ще позволят централизирано глобално икономическо планиране.
Той ще определи кои предприятия получават или не получават инвестиции. Предпочитаните корпоративни партньори в рамките на G3P ще се справят много добре, стига да насърчават целите на G3P. Тези, които не го направят, ще фалират без съмнение.
archive.ph
Рейтинговата система осигурява „по-добро измерване на решаващата роля на околната среда като източник на природен капитал“. Компаниите за природни активи ще превърнат горите в „услуги за улавяне на въглерод“ и естествените водни източници в „услуги за човешки населени места“ или нещо подобно.
Като твърдят, че притежават природата, G3P ще създаде нови пазари на стойност прогнозирани $4 квадрилиона.
По този начин се премахва нефтът като основна стока на стойност и се заменя с природата (природни активи). Тази трансформация се нарича „устойчиво развитие“. Няма нищо общо с екологията или борбата с „изменението на климата“.
Идеята за обединяване на цялото човечество, за да работи заедно за разрешаване на „климатичната криза“ е средство за улесняване на глобалното управление. Тя е изфабрикувана в края на 80-те и началото на 1990-те от глобалистките мозъчни тръстове, които определят дневния ред на световната политика.
Римският клуб, мозъчният тръст, който оказа голямо влияние върху зараждащия се WEF , пое заслуга за представянето на перфектната глобална криза. В своите публикации от 1991 г. „Първата глобална революция “ на страница 75 под заглавието „общият враг на човечеството е човекът“, Римският клуб пише:
В търсене на общ враг, срещу когото да се обединим, стигнахме до идеята, че замърсяването, заплахата от глобално затопляне, недостигът на вода, гладът и други подобни ще отговарят на сметката. [. . .] Всички тези опасности са причинени от човешката намеса в природните процеси и само чрез променени нагласи и поведение могат да бъдат преодолени. Тогава истинският враг е самото човечество.
Това твърдение изразява две от основните вярвания на класа паразити. Предполагаемата легитимност на претенцията им да управляват, което им позволява да си представят, че имат правото да „определят“ глобален враг, и техния споделен ангажимент за контрол на населението. Те ни пасат като добитък, тъй като решават как да променят нашите нагласи и поведение, за да отговарят на техните цели.
Международната валутна и финансова система (МВФС) също претърпя трансформация.
www.ukcolumn.org
С въвеждането на цифровата валута на централната банка (CBDC) тя ще бъде революционизирана. Валутата на CBDC ще бъде емитирана от централните банки като тяхно задължение. Те са единствени отговорни за тази отговорност. CBDC винаги ще бъде техни пари.
CBDC са електронни пари , следователно са програмируеми пари.
Това означава, че централните банки ще имат пълен контрол върху всяка единица валута на CBDC. Независимо дали са във вашия портфейл или не, това са парите на централната банка и те ще разрешат или откажат всяка транзакция, която направите с тях.
Например решенията, които понастоящем вземате за това къде пътувате, вече са били ограничени от глобалната политика в отговор на фалшива пандемия. Ако CBDC бъде напълно приет, вече няма да имате никакъв избор.
CBDC ще даде възможност на алгоритъма на AI на вашата централна банка да реши къде можете да отидете и кога. Ако CBDC стане единствената достъпна за нас форма на валута, никой от нас, без значение колко пари смятаме, че разполагаме, няма да има финансова свобода.
За да работи Технокрацията, всеки гражданин трябва да бъде непрекъснато наблюдаван и контролиран от държавата (Technate). Технологията, способна да направи това, вече се разпространява в световен мащаб като част от така наречената Четвърта индустриална революция (4ID).
www.weforum.org
Интернет на нещата (IoT) ще вижда всяко устройство, което използваме, да докладва, което използва обратно в центровете за данни на Technate.
Интернет на телата (IoB) ще подобри способността на Technates да ни наблюдава в реално време.
В комбинация с Digital-ID , към който всяка нация бърза, наблюдението и контролът на всеки отделен „глобален гражданин“ ще се управлява централно на глобално ниво на управление.
Новият световен ред, при настоящата управленска структура на Глобалното публично-частно партньорство, е към завършване. Това е наистина глобална система на управление. Никъде на Земята няма водещи правителства, които се противопоставят на това. Всички се надпреварват да го приемат с еднакъв ентусиазъм.
Не е ясно дали още остават „Обществото на избраните“ или „Асоциацията на помощниците“. Това, което може да се каже, е, че настоящата глобална управленска мрежа е разделена на отделни, авторитарни структури. Всичко, предложено за първи път от поклонниците на Родос, остава на път и изглежда е към завършване.
NWO премина през няколко итерации и беше пуснат на пазара отново в различни форми. Псевдопандемията на ковид19 доведе до голямото нулиране на Световния икономически форум при общественото внимание.
Предложената операционна система за глобалното управление на NWO е Technocracy . Има редица ключови елементи, които след като бъдат инсталирани, ще сложат край на последните останки от човешката свобода и ще поставят световното население под тоталитарния контрол на технократите. От своя страна технократите ще служат на интересите на паразитната класа, а не на човечеството.
Демокрацията ще продължи само по име , като успокоява масите за известно време, под формата на комунитарно „гражданско общество“. Правителството, работещо в партньорство с частни корпорации, ще насърчи групите на гражданското общество да „дебатират” политики. Всяка една от тези политики ще бъде предварително избрана от технократичната държава (Technate). Привидният политически избор ще остане илюзия.
В момента световната икономика се трансформира, тъй като се създават нови пазари.
The Not So Great Carbon Reset – Part 2
Nearly 30 years ago the UN launched their plan for the future global economy. Agenda 21 established the "basis for action." At COP26 Erkki Liikanen, the chair of the International Financial Reporting Standards (IFRS) foundation, formally announced the global accountancy system that will enable...
www.ukcolumn.org
Глобалната счетоводна система за целия бизнес ще използва метрики на капитализма на заинтересованите страни за оценка на активите, гарантирайки „интегрирането на устойчивостта в икономическото управление“.
Механизмите за оценяване, като екологични, социални и управленски рейтинги (ESG), ще позволят централизирано глобално икономическо планиране.
Той ще определи кои предприятия получават или не получават инвестиции. Предпочитаните корпоративни партньори в рамките на G3P ще се справят много добре, стига да насърчават целите на G3P. Тези, които не го направят, ще фалират без съмнение.
Capitalism is part of solution to climate crisis, says Mark Carney | …
archived 7 Jan 2020 05:26:43 UTC
Рейтинговата система осигурява „по-добро измерване на решаващата роля на околната среда като източник на природен капитал“. Компаниите за природни активи ще превърнат горите в „услуги за улавяне на въглерод“ и естествените водни източници в „услуги за човешки населени места“ или нещо подобно.
Като твърдят, че притежават природата, G3P ще създаде нови пазари на стойност прогнозирани $4 квадрилиона.
Идеята за обединяване на цялото човечество, за да работи заедно за разрешаване на „климатичната криза“ е средство за улесняване на глобалното управление. Тя е изфабрикувана в края на 80-те и началото на 1990-те от глобалистките мозъчни тръстове, които определят дневния ред на световната политика.
Римският клуб, мозъчният тръст, който оказа голямо влияние върху зараждащия се WEF , пое заслуга за представянето на перфектната глобална криза. В своите публикации от 1991 г. „Първата глобална революция “ на страница 75 под заглавието „общият враг на човечеството е човекът“, Римският клуб пише:
В търсене на общ враг, срещу когото да се обединим, стигнахме до идеята, че замърсяването, заплахата от глобално затопляне, недостигът на вода, гладът и други подобни ще отговарят на сметката. [. . .] Всички тези опасности са причинени от човешката намеса в природните процеси и само чрез променени нагласи и поведение могат да бъдат преодолени. Тогава истинският враг е самото човечество.
Това твърдение изразява две от основните вярвания на класа паразити. Предполагаемата легитимност на претенцията им да управляват, което им позволява да си представят, че имат правото да „определят“ глобален враг, и техния споделен ангажимент за контрол на населението. Те ни пасат като добитък, тъй като решават как да променят нашите нагласи и поведение, за да отговарят на техните цели.
Международната валутна и финансова система (МВФС) също претърпя трансформация.
The Not So Great Carbon Reset
The Covid-19 "pandemic" has presented a global 'public-private partnership' with the perfect opportunity to reset the global economy.
www.ukcolumn.org
CBDC са електронни пари , следователно са програмируеми пари.
Това означава, че централните банки ще имат пълен контрол върху всяка единица валута на CBDC. Независимо дали са във вашия портфейл или не, това са парите на централната банка и те ще разрешат или откажат всяка транзакция, която направите с тях.
Например решенията, които понастоящем вземате за това къде пътувате, вече са били ограничени от глобалната политика в отговор на фалшива пандемия. Ако CBDC бъде напълно приет, вече няма да имате никакъв избор.
CBDC ще даде възможност на алгоритъма на AI на вашата централна банка да реши къде можете да отидете и кога. Ако CBDC стане единствената достъпна за нас форма на валута, никой от нас, без значение колко пари смятаме, че разполагаме, няма да има финансова свобода.
За да работи Технокрацията, всеки гражданин трябва да бъде непрекъснато наблюдаван и контролиран от държавата (Technate). Технологията, способна да направи това, вече се разпространява в световен мащаб като част от така наречената Четвърта индустриална революция (4ID).
Fourth Industrial Revolution
The Fourth Industrial Revolution represents a fundamental change in the way we live, work and relate to one another. It is a new chapter in human development, enabled by extraordinary technology advances commensurate with those of the first, second and third industrial revolutions. These...
Интернет на нещата (IoT) ще вижда всяко устройство, което използваме, да докладва, което използва обратно в центровете за данни на Technate.
Интернет на телата (IoB) ще подобри способността на Technates да ни наблюдава в реално време.
Новият световен ред, при настоящата управленска структура на Глобалното публично-частно партньорство, е към завършване. Това е наистина глобална система на управление. Никъде на Земята няма водещи правителства, които се противопоставят на това. Всички се надпреварват да го приемат с еднакъв ентусиазъм.
етерИум
Well-Known Member
Пътят напред за NWO
С неотдавнашната военна операция на Русия в Украйна , някои предполагат, че руското и китайското правителства не са готови да приемат налагането на Новата световна световна война. Можем да се ръководим само от техните основни политически изявления и техните действия. Ако има нещо, което трябва да се изпълни, и двете правителства са напълно съобразени с дневния ред на NWO.
И Русия, и Китай са абсолютно отдадени на устойчивото развитие, цифровата идентификация, 4ID, биосигурността на COVID и паспортите за ваксини. Русия изпреварва повечето западни държави по отношение на CBDC, а Китай изпревари Русия, като вече започна да използва CBDC в значителен мащаб .
archive.ph
На 4 февруари президентите Владимир Путин и Си Дзинпин излязоха със съвместно изявление относно бъдещите отношения между Русия и Китай. Отчасти пише:
Днес светът преминава през важни промени и човечеството навлиза в нова ера на бързо развитие и дълбока трансформация. [. . .] на глобалната архитектура на управление и световния ред. [. . .] Продължаващата пандемия от новата коронавирусна инфекция представлява сериозно предизвикателство за изпълнението на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие. [. . .] За да се ускори прилагането на Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г., страните призовават международната общност да предприеме практически стъпки в ключови области на сътрудничество като намаляване на бедността, продоволствена сигурност, ваксини и контрол на епидемиите, финансиране за развитие, изменение на климата, устойчиво развитие, включително зелено развитие, индустриализация, цифрова икономика и инфраструктурна свързаност. [. . . ] [Ние] ще увеличим допълнително сътрудничеството в разработването и производството на ваксини. [. . .] Русия и Китай възнамеряват да насърчават взаимодействието в областта на общественото здраве, цифровата икономика, науката, иновациите и технологиите, включително технологиите с изкуствен интелект [. . .] Специален акцент ще бъде поставен върху борбата срещу пандемията от новата коронавирусна инфекция и икономическото възстановяване, дигитализацията на широк спектър от различни сфери на живота.
archive.ph
Няма доказателства, които да подсказват, че Русия или Китай искат да провалят целите на Голямото рестартиране на WEF. Напротив, доказателствата сочат Русия и Китай като може би най-ентусиазираните и агресивни защитници на дневния ред на СЗО. Китай е първият Technate в света, а Русия е основен партньор на WEF, най-вече по отношение на киберсигурността.
Много се прави за решението на WEF да се дистанцира от Русия и санкционирани лица. По-специално това е „временно“ замразяване и намирисва повече на политическа целесъобразност и PR, отколкото на истинско прекъсване.
Няма аспект от дневния ред, управляван от NWO, G3P, срещу който Русия или Китай застават. Съвместното им изявление се четеше като контролен списък за страхотно нулиране.
Може би всичко това е хитра измама. Част от „таен заговор“ на Русия и Китай за борба със СЗО. Това обаче изглежда много по-скоро като пакт между две сили, които се наддават за политическо лидерство на НСО.
Няма съмнение, че NWO е замислен като проект на западни олигарси. В ерата след Втората световна война тя оголи зъбите си на геополитическата сцена като „международен ред, основан на правила“. Този еднополюсен ред, съсредоточен около групата на нации Г -7*, с воден от САЩ алианс от НАТО, който осигурява мускулите, е доминиращ в рамките на Глобалното публично-частно партньорство (G3P).
*https://www.gov.uk/government/news/what-is-the-g7
Военната намеса на Русия в Украйна и отговорът на алианса на Г-7/НАТО на нея изглежда са преломен момент. Заедно Русия и Китай отправят предизвикателство към кликата на Г-7 с базиран на БРИКС*, фокусиран върху Г-20, многополюсен модел. Изглежда, че са решени да завладеят първенството в рамките на управленската структура на G3P.
*https://en.wikipedia.org/wiki/BRICS
Като платен говорител на реда, основан на правилата на Г-7, Джо Байдън тревожно отбеляза, че „там ще има нов световен ред и ние трябва да го ръководим“. Проблемът на водения от САЩ алианс е, че Русия и Китай, в съюз със своите партньори от БРИКС, преследват абсолютно същата цел.
С неотдавнашната военна операция на Русия в Украйна , някои предполагат, че руското и китайското правителства не са готови да приемат налагането на Новата световна световна война. Можем да се ръководим само от техните основни политически изявления и техните действия. Ако има нещо, което трябва да се изпълни, и двете правителства са напълно съобразени с дневния ред на NWO.
И Русия, и Китай са абсолютно отдадени на устойчивото развитие, цифровата идентификация, 4ID, биосигурността на COVID и паспортите за ваксини. Русия изпреварва повечето западни държави по отношение на CBDC, а Китай изпревари Русия, като вече започна да използва CBDC в значителен мащаб .
$9.5 billion spent using Chinese central bank's digital currency - of…
archived 23 Feb 2022 17:49:52 UTC
На 4 февруари президентите Владимир Путин и Си Дзинпин излязоха със съвместно изявление относно бъдещите отношения между Русия и Китай. Отчасти пише:
Днес светът преминава през важни промени и човечеството навлиза в нова ера на бързо развитие и дълбока трансформация. [. . .] на глобалната архитектура на управление и световния ред. [. . .] Продължаващата пандемия от новата коронавирусна инфекция представлява сериозно предизвикателство за изпълнението на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие. [. . .] За да се ускори прилагането на Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г., страните призовават международната общност да предприеме практически стъпки в ключови области на сътрудничество като намаляване на бедността, продоволствена сигурност, ваксини и контрол на епидемиите, финансиране за развитие, изменение на климата, устойчиво развитие, включително зелено развитие, индустриализация, цифрова икономика и инфраструктурна свързаност. [. . . ] [Ние] ще увеличим допълнително сътрудничеството в разработването и производството на ваксини. [. . .] Русия и Китай възнамеряват да насърчават взаимодействието в областта на общественото здраве, цифровата икономика, науката, иновациите и технологиите, включително технологиите с изкуствен интелект [. . .] Специален акцент ще бъде поставен върху борбата срещу пандемията от новата коронавирусна инфекция и икономическото възстановяване, дигитализацията на широк спектър от различни сфери на живота.
Joint Statement of the Russian Federation and the People’s Republic o…
archived 22 Mar 2022 06:11:08 UTC
Няма доказателства, които да подсказват, че Русия или Китай искат да провалят целите на Голямото рестартиране на WEF. Напротив, доказателствата сочат Русия и Китай като може би най-ентусиазираните и агресивни защитници на дневния ред на СЗО. Китай е първият Technate в света, а Русия е основен партньор на WEF, най-вече по отношение на киберсигурността.
Много се прави за решението на WEF да се дистанцира от Русия и санкционирани лица. По-специално това е „временно“ замразяване и намирисва повече на политическа целесъобразност и PR, отколкото на истинско прекъсване.
Няма аспект от дневния ред, управляван от NWO, G3P, срещу който Русия или Китай застават. Съвместното им изявление се четеше като контролен списък за страхотно нулиране.
Може би всичко това е хитра измама. Част от „таен заговор“ на Русия и Китай за борба със СЗО. Това обаче изглежда много по-скоро като пакт между две сили, които се наддават за политическо лидерство на НСО.
Няма съмнение, че NWO е замислен като проект на западни олигарси. В ерата след Втората световна война тя оголи зъбите си на геополитическата сцена като „международен ред, основан на правила“. Този еднополюсен ред, съсредоточен около групата на нации Г -7*, с воден от САЩ алианс от НАТО, който осигурява мускулите, е доминиращ в рамките на Глобалното публично-частно партньорство (G3P).
*https://www.gov.uk/government/news/what-is-the-g7
Военната намеса на Русия в Украйна и отговорът на алианса на Г-7/НАТО на нея изглежда са преломен момент. Заедно Русия и Китай отправят предизвикателство към кликата на Г-7 с базиран на БРИКС*, фокусиран върху Г-20, многополюсен модел. Изглежда, че са решени да завладеят първенството в рамките на управленската структура на G3P.
*https://en.wikipedia.org/wiki/BRICS
Като платен говорител на реда, основан на правилата на Г-7, Джо Байдън тревожно отбеляза, че „там ще има нов световен ред и ние трябва да го ръководим“. Проблемът на водения от САЩ алианс е, че Русия и Китай, в съюз със своите партньори от БРИКС, преследват абсолютно същата цел.
dalasweb
Well-Known Member
Благодаря за четивото.Сега още повече съм за Путин!