Украйна - Русия какво ви е мнението

Не се радвам - ЛИКУВАМ! Във възторг съм! Тия отрепки трябва да умрат до крак по максимално болезнен и мъчителен начин. Така се унищожава антихуманна идеология, която уж беше заклеймена в целия свят.
Тези две изречения, верно ли ги сложи едно след друго? :love:
 
Чакай, дебилите са тези дето викат че Путин искал да възстанови ССCР и щял да завладее Прибалтика след Украйна. И са в твоя отбор :)

Явно ти като говорител на Кремъл можеш да дадеш гаранции на Литва и Латвия и те няма от какво да се притесняват.
 

Прикачени файлове

  • IMG_20220412_090628.jpg
    IMG_20220412_090628.jpg
    146.8 KB · Преглеждания: 12
Тези две изречения, верно ли ги сложи едно след друго? :love:
Мдаа, що? Антихуманни идеи се убиват с нехуманни средства. Тва е начинът. А смешният ви плач за азовците ме радва още повече.
 
Мдаа, що? Антихуманни идеи се убиват с нехуманни средства. Тва е начинът. А смешният ви плач за азовците ме радва още повече.

То е много хуманно някой да отиде в друга страна и да спонсорира 'сепаратисти' и да и дава тежко въоръжение и боеприпаси, за да се бият с редовната армия нали?
 
Мдаа, що? Антихуманни идеи се убиват с нехуманни средства. Тва е начинът. А смешният ви плач за азовците ме радва още повече.
Да, точно по тоя начин е разсъждавал и Хитлер. Искаш ли да ти пусна няколко негови речи да се разпознаеш в тях ? Неосъзнати нацисти тръгнали да денацифицират.

"Мдаа, що? Антихуманни идеи се убиват с нехуманни средства. " а това е за пулицър направо.
 
nandibandi каза:
Сериозно ли ми говориш за срам, бе? Реве като 12-годишна пикла за убити изроди и подценява доказаната смърт на невинни деца в мирно време. Земи се скрий, че си жалък боклук и го изтъкваш с всеки подобен пост.

Ти си плесен. По-лошо - спората на плесен. Гъбичка, микоза. Земи се гръмни да не се мъчиш повече, че кислородът от матушка Русия идва на талази. :)
Супер дискусия става. Как се предполага да отговоря на тая повърня? @Blinky @coolice . Как се процедира с човек, който казва, че 5 годишни деца са 'убити изроди', не зная, hate speech-a е на ниво селската кръчма.
Малко по-рано в дискусията...
Тъпото е, че рашките ползват убити деца за пропагандни цели на такива безполезни кретени като тебе,
Не знам докога тая дебилна 'друга гледна точка' ще се търпи
Трябва да си безмозъчен дебил, дивак и като цяло тъжно подчовече, за да се радваш на такива новини, без значение кой подкрепяш, ако това се окаже истина.
@Blinky, @coolice, как се процедира с този?
 
Първото само, ама няма как нормален човек да не си изпусне нервите, когато слуша такова празно дърдорене. Другите две не са персонални обиди.
 
Копаят дъното нещастниците. Ако това се окаже вярно, а като гледам, провъзгласилия се президент се хвалеше вчера, че ще ползват химическо оръжие, да изкарат навън хората от подземията https://t.me/rian_ru/158246

Иначе това им е шанса за химическо оръжие - за разлика от Кремъл - цивилизования свят би търсил доказателства - проби от почва и т.н.. - а рашките са затворили всичко - да не се чудите що българите не могат да си тръгнат от Мариопул. Сериозните медии мълчат, щото не може да се потвърди засега.

Терористите както винаги ще обвинят Украйна, добре че вече никой не ги слуша и обръща внимание какво лъжат от Кремъл. Чудя се само втора световна дали Гьобелс и идеите им са ги изписвали по BBC, щото "и другата гледна точка".


Ето и първоизточника.
Това ли е първоизточникът, на когото трябва да се доверим - лидерът на Азов?:D
И се засрами, недей да говориш за убити украински деца в Донбас, при положение, че защитаваш путлерската агресия, и 200 000 деца вече не са в украйна, а са по държавите, за убитите те първа ще се знае в бъдеще точна бройка.

Ако ти пукаше за украинските деца в Донбас, щеше да ти пука и за децата в Буча, или селцата, дето ги намират <10 годишни, изнасилени и по кладенци и канафки. Да не говорим, че твоите хора са виновни за всичко това.
А тея дето изнасилват баби и 5 годишни деца и ги захвърлят по кладенците, и изтезават по мазетата - да ги посрещаме с рози така ли? И тая война нямаше да я има, ако Путлерчо не беше решил да създава две републики В УКРАЙНА. И това са Украински деца - добро утро. Не са Руски. Тъпото е, че рашките ползват убити деца за пропагандни цели на такива безполезни кретени като тебе, въпреки че кръвта на децата е благодарение на Русия.

Тва кой го казва? Дай да видим доказателствата КОИ СА ИЗВЪРШИТЕЛИТЕ?
 
Първото само, ама няма как нормален човек да не си изпусне нервите, когато слуша такова празно дърдорене. Другите две не са персонални обиди.
А да бе - както се разберете помежду си си говорете, аз само да отбележа.. (Бездруго ше изчезвам.)
 
Тва кой го казва? Дай да видим доказателствата КОИ СА ИЗВЪРШИТЕЛИТЕ?
Какви доказателства? Артефакти ли ще търсиш? Върни лентата до 2014 Март-Април. Освен ако не твърдиш, че терористите в двете републики са обикновенни бандити и нямат нищо общо с Русия.

Само, че тогава Расия обясняваше, как няма нищо общо с двете републики. Както казах, тези лъжат от сутрин до вечер, каквото казват няма значение - даже ако кажат едно, най-вероятно е точно обратното.

Какви доказателства искаш, има закони в една страна - знаеш ли какво ще стане, ако Кърджали реши да стане кърджалийска независима република? Дали няма да влезе армията и части на МВР да се разправя с терористите или ще пият кафе заедно? Нищо от това нямаше да се случи, ако клошарите си гледаха собствената паничка.
 
Добре, ето - за радост на всички - едно скромно матрялче:

7 МАРТ 2022 Г

Русия започна военна кампания в Украйна. Това беше наречено инвазия от западните масови медии (MSM), от политиците, лоялни към трансатлантическия алианс, и от ЕС и НАТО.

В момента изглежда, че е имало сблъсъци в Източна Украйна, около Харков на север и Одеса на юг. Въпреки това, не е ясно дали сраженията са почти толкова мащабни, колкото се съобщава от западните МСМ.

Русия със сигурност е насочена с въздушни удари по въздушните бази и военната инфраструктура . На този етап намеренията на Русия изглеждат доста ясни. Русия повтори, че няма планове да окупира Украйна.

В изказване на 24 февруари президентът Владимир Путин очерта целите на т. нар. „специална военна операция на Русия“:

[С]разрастването на НАТО на изток ситуацията за Русия става все по-лоша и по-опасна от година на година. [. . .] Всяко по-нататъшно разширяване на инфраструктурата на Северноатлантическия алианс или продължаващите усилия за придобиване на военен плацдарм на украинската територия са неприемливи за нас. [. . .] [В]водещите страни от НАТО подкрепят крайнодесните националисти и неонацисти в Украйна, онези, които никога няма да простят на народа на Крим и Севастопол, че свободно са направили избор да се обединят с Русия. Те несъмнено ще се опитат да внесат война в Крим точно както направиха в Донбас. [. . . ] Целта на тази операция е да защити хората, които вече осем години са изправени пред унижение и геноцид, извършен от режима в Киев. За тази цел ще се стремим да демилитаризираме и денацифицираме Украйна, както и да изправи пред съд онези, които са извършили множество кървави престъпления срещу цивилни, включително срещу граждани на Руската федерация. Нашият план не е да окупираме украинска територия. Нямаме намерение да налагаме нищо на никого със сила.

От малкото известно на Запад, който е забелязал забележителна липса на доклади от вътрешността на страната, от 4 март руските сили изглежда са участвали в операции в ДНР и ЛНР и на територия на север от Крим. Твърди се, че те са близо до заобикалянето на северните градове Харков и Киев и са се преместили на северозапад от Одеса, за да обезопасят територия по границата между Одеска област и Молдова.
Day7.png

Заявено руско нахлуване 04-03-2022

Тази военна акция на Русия е част от много по-широка геополитическа, икономическа и глобалистична картина. Ще проучим този фон подробно в Част 2 – 4.

Конфликтът се развива бързо и няма начин да се предвиди точно какво ще се случи. Рисковете не могат да бъдат по-високи. Докато прочетете това, ситуацията на място може да е коренно различна.

Отхвърлянето от страна на НАТО на украинските призиви за опит за създаване на зона, забранена за полети, може би успокои опасенията от разпространение на конфликта отвъд украинските граници в непосредствен до краткосрочен план. Владимир Путин заяви, че Русия ще разглежда това като акт на война . Йенс Столтенберг, генерален секретар на НАТО, каза:

Ние не сме част от този конфликт и носим отговорност да гарантираме, че той няма да ескалира и да се разпространи извън Украйна, защото това би било още по-опустошително и по-опасно, с още повече човешки страдания. [. . .] НАТО не се стреми към война с Русия.

В тази поредица от четири части първо ще разгледаме някои от съвременните исторически влияния в Украйна, довели до руската атака. В част 2 – 4 ще разгледаме по-широките последици в контекста както на геополитическата, така и на глобалистката трансформация на международния ред, базиран на правила (IRBO).

На нас остава да проучим доказателствата. МСМ на Запад е партньор на западните правителства и не служи като нищо друго освен тяхната пропагандна машина. Целите на МСМ на Изток са до голяма степен идентични, въпреки че в Русия е разрешено поне по-голямо множество мнения. От западна гледна точка обаче, източните МСМ продават официалния алтернативен разказ.

Непременно, опитвайки се да разпознаем реалността, ние трябва да разчитаме както на западно ориентираните, така и на източните МСМ до известна степен. Противопоставянето на тяхното изобразяване на събития може да бъде полезно, стига да разберем, че нито едно от тях не заслужава доверие и че и двете трябва да се четат с критично мислене.

Съвременна украинска история
Украйна е древна земя с богата история. Въпреки това, границите на националната държава, която признаваме днес, се появяват за първи път с Украинската народна република (1917-1920). Гражданската война със Западноукраинската народна република (Източна Галиция) беше кратък период, в който Югоизточна Украйна се отцепи.

Създадена е анархистката свободна територия на Махновщина (Махновия 1918-1921). Защитен от Черната армия на Нестор Махно, през 1918 г. той пише публично писмо до народа и съобщава:

Заедно ще унищожим робската система, за да изведем себе си и нашите другари по пътя на новата система. Ние го организираме на базата на свободно общество, чието съдържание ще позволи на цялото население, без да експлоатира труда на другите, да изгради целия си социален и социален живот в собствените си общности, напълно свободно и независимо от държавата и нейните длъжностни лица

Освобождението от Черната армия беше освобождение в истинския смисъл на думата. Когато град или град беше спечелен, те ще публикуват известия, които гласят:

Тази армия не служи на нито една политическа партия, никаква власт, никаква диктатура. [. . .] Тя се стреми да защити свободата на действие, свободния живот на работниците, срещу всякаква експлоатация и господство. Следователно махновската армия не представлява никаква власт. Той няма да обвърже никого с каквито и да било задължения. Неговата роля се свежда до защита на свободата на работниците. Свободата на селяните и работниците принадлежи на самите тях и не трябва да търпи никакви ограничения.

Makhnovia-Pink-Black-Army-Territory-Red-Core-Region.png


Хората от Махновия функционираха напълно добре без никакво правителство, живееха в относителен мир и се наслаждаваха на оживена каталактика . Но регионалните сили бяха категорично против неговото съществуване и болшевишката Червена армия го смазва през 1921 г. С правителството отново под контрол, това, което последва, беше неизбежно насилие и унищожение.

Украинската съветска социалистическа република (УкрССР) е създадена през 1922 г. Благодарение на съветската селскостопанска политика (колективизъм) между 1931 и 1934 г. повече от 5,5 милиона души умират от глад в Съюза на съветските социалистически републики (СССР или Съветския съюз). Този изцяло създаден от правителството глад беше най-тежък през 1932 и 1933 г., особено в Украйна, където около 4 милиона души загинаха по време на Голодомора.

През юни 1941 г. германската армия откри източния фронт на Втората световна война с операция Барбароса. Неговото нахлуване в СССР създаде страдание в невъобразими мащаби. Загубите от такъв мащаб са трудни за количествено определяне, но Германия загуби приблизително 5,5 милиона войници и близо 2 милиона цивилни. Полските цивилни загуби бяха подобни.

През Втората световна война Съветският съюз губи 25-35 милиона войници и цивилни - близо 14% от цялото си население. Около 4 милиона от тях са били в Украйна.

През 1945 г. УкрССР става един от основателите на Организацията на обединените нации. През 1954 г. територията му се разширява, когато тогавашният президент на СССР Никита Хрушчов отстъпва Крим на УкрССР.

Крим е станал руска територия през 1783 г., когато Османската империя, след като е била решително победена от руските царски сили в битката при Козлуджа през 1774 г., губи полуострова от имперска Русия (1721–1917). През 1944 г. татарското, арменското, българското и гръцкото население е насилствено депортирано от Крим от Сталин, който насърчава по-нататъшното руско заселване там.

До 1945 г. Крим е независима република на Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР). С принудителното преместване на татарското население Крим става област (регион) на РСФСР. До 1954 г. приблизително 75% от тогавашните 1,1 милиона души, живеещи в Крим , са етнически руснаци и 25% украинци.

През януари 1991 г., в очакване на предстоящия референдум за независимост на Украйна, приблизително 93% от кримските избиратели избраха да запазят независимостта на Крим . При 80% избирателна активност това представлява 74% от електората. Впоследствие това беше признато от Радата на УкрССР, която на 12 февруари 1991 г. прие закон за установяване на Крим като автономна република в границите на Украйна.

През декември 1991 г. националният референдум обявява украинския суверенитет. Най-ниската избирателна активност в която и да е украинска област е била в Крим. От гласувалите 65% от електората в Крим, само 54% от тях са избрали украинската независимост. Така само 35% от кримчаните, имащи право на глас, подкрепиха независимостта на Украйна от Руската федерация.

През март 1994 г., когато политическите сътресения между правителствата на Киев и Симферопол (столицата на Крим) стават все по-разгорещени, друг референдум отново видя, че хората в Крим избират с преобладаващото мнозинство по-нататъшна независимост от Киев и по-тесни връзки с Русия. Напрежението между Киев и Симферопол продължава до края на 20-ти век и през първите две десетилетия на 21-ви.

Етническият микс в Крим се промени през последните десетилетия. Много татари се завърнаха след разпадането на СССР. Днес приблизително 68% са етнически руснаци, 16% са украинци и 13% са кримски татари. Останалите 3% са беларуси, арменци и евреи. Населението е нараснало до приблизително 2,4 милиона.

Ukrainian-Soviet-Socialist-Republic.png


Украинските неонацисти

През 2010 г. тогавашният украински президент Виктор Юшченко посмъртно удостои с държавни отличия един от лидерите на Организацията на украинските националисти (ОУН) от Втората световна война Степан Бандера. Юшченко обяви Бандера за „Герой на Украйна“.

През 1922 г. съвременните украински области Лвов и Волин са част от Втората полска република. Следователно през 20-те и 30-те години на миналия век в Източна Полша се появява украинско националистическо движение. Нейните членове сформираха Украинската военна организация (УВО), която водеше терористична кампания в региона.

Между 1929 и 1934 г. UVO постепенно се превръща в основата на Организацията на украинските националисти (ОУН). След избухването на Втората световна война ОУН се разделя на ОУН-М, под ръководството на Андрий Мелник, и ОУН-Б под ръководството на Степан Бандера.

Степан Бандера беше нацистки колаборационист, ултранационалист и яростен антисемит . През 1941 г., работейки с нацистките отряди на смъртта (Einsatzgruppen), Бандера започва да координира серия от погроми, започвайки от град Лвов, където 4000 евреи са избити за няколко ужасяващи дни. Брошура със смъртна заплаха, разрешена от Бандера преди клането, гласеше: „Ние ще положим главите ви в краката на Хитлер“.

ОУН-Б на Бандера се надяваше да създаде етнически чиста Украйна. Поляци, евреи и руснаци бяха техните цели за изчезване.

Северните и особено западните украински области приветстваха нацистите като освободители от съветската власт. Много етнически украинци се присъединиха към германските „освободители“. Военни части като 14-та SS-доброволческа дивизия (Галисийска) и батальонът Нахтигал и Роланд до голяма степен са сформирани от последователи на OUN и UPA. (Повече за тях скоро.)

Приблизително 1 милион украинци евреи, украински руснаци и поляци са били систематично убити през годините на Холокоста. Само за два дни през септември 1941 г. в дерето Бабий Яр в Киев бяха убити приблизително 34 000 еврейски мъже, жени и деца.

Макар и арестуван от германците през юли 1941 г., след обявяването на украинската държавност и обещанието да подкрепи 4-ти райх, Бандера продължава да вдъхновява своите бандеровци. ОУН-Б сформира Украинската въстаническа армия (УПА). Между 1941 и 1945 г. УПА систематично измъчва и избива около 100 000 поляци в западните области на съвременна Украйна.

Документите на ЦРУ, публикувани през 2007 г. , разкриват, че след войната Бандера е работил с британското разузнаване, управлявайки агенти в УкрССР. Оттогава отношенията между западните сили и украинската крайна десница продължават.

ЦРУ не работи директно с Бандера, а вместо това работи с други членове на ОУН и нейните отцепени организации. В крайна сметка, докато си сътрудничи със западногерманското разузнаване (BND), което беше силно инфилтрирано от КГБ (службата за външно разузнаване на СССР), Бандера беше убит от Съветите през 1959 г.

След победата на СССР в Украйна през 1944 г., ОУН продължава да оказва съпротива, най-вече в източните галисийски области на съвременна Украйна. ОУН води партизанска война до средата на 50-те години. По ирония на съдбата Бандера не беше нито най-видният, нито най-мощният от лидерите на ОУН. Убийството му обаче го направи мъченик за украинските националисти и символ на тяхната неонацистка идеология.

През 1991 г. Олег Тяхнибок става един от основателите на Свобода, Социалната национална партия на Украйна (SNPU). Той призова украинските ултранационалисти (ултраси) да освободят страната от евреи и руснаци. През 1998 г. имаше достатъчна обществена подкрепа за Тяхнибок, за да бъде избран в украинския парламент (Върховната Рада), където той служи като член на фракцията на Народното движение на Украйна . След преизбирането си в Радата през 2002 г., той става лидер на Свобода през 2004 г.
Tanyehuk.jpeg

Олег Тяхнибок

Малкият политически успех на Свободо вдъхнови други неонацисти като Дмитро Ярош , който е съосновател на Trizub (Trident) през 1994 г., става неин лидер през 2005 г. През 2013 г. Ярош става помощник-консултант на заместник-лидера на опозицията в Радата, Валентин Наливайченко . Това съвпадна с издигането на Ярош до лидерството на ултранеонацисткия десен сектор , с Тризуб в основата му.

Преди това Наливайченко е служил във Вашингтон от 2001 до 2005 г., първо като консулски съветник, след това като директор на консулската служба в украинското посолство. Той беше ръководител на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) между 2006 и 2010 г. и беше назначен на този пост отново през 2014 г.

Другият основател на SNPU беше Андрий Парубий . SNPU стана Свобода през 2004 г. и Парубий, който беше лидер на нейното паравоенно крило, наречено Патриотите на Украйна , между 1998 и 2004 г., публично премина от войнственост към политика.

Политическата кариера на Парубий включваше назначаването му през 2014 г. за секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна и избирането му през 2016 г. за длъжността председател (председател) на Радата.

Когато Виктор Юшченко официално призна Бандера за герой, много членове на ЕС бяха възмутени. Именно Парубий ги призова да подкрепят решението на Юшченко.

Може би, като отдава тази чест на Бандера, Юшченко пресмята потенциалните си бъдещи политически перспективи. Неонацистите бяха незначителна, но непропорционално мощна сила в украинската политика. Това се потвърждава от коментарите на съименника и внука на Бандера, който, след като чу новината за обожествяването на дядо си, според съобщенията каза :

Президентът постъпи мъдро, можеше да го направи и по-рано, но това щеше да се възприеме като опит за спечелване на гласове.

Това по никакъв начин не предполага, че по-голямата част от украинците или тяхното правителство са фашисти. Въпреки някои ограничени изборни успехи, украинската крайна десница остава в периферията на украинската политика.

Украинската електорална история показва, че традиционният социализъм – демократичният социализъм, а не националсоциализмът – е доминиращата политическа идеология. Независимо от това, би било неискрено да се преструваме, че украинският ултранационализъм няма забележителна народна подкрепа, особено в западните области.

Политическото влияние на неонацистите в Украйна надхвърля техния електорален обхват само поради значителната подкрепа, която получават от хегемонията на Запада, обвързана с НАТО. Украйна, както е днес, стана наистина независима суверенна нация за първи път през 1991 г., след разпадането на Съветския съюз. Етнически, езиково, политически и културно това е страна на две половини.

Преобладаващо рускоговорящото население в южните и източните области последователно гласува за социалисти или комунистически кандидати и твърдо се застъпва за поддържане на близки отношения с Русия. На голямата шахматна дъска* на геополитиката и двете страни на Украйна, източната и западната, са експлоатирани от чуждите велики сили.
*https://web.archive.org/web/2021081...iew_Brzezinski_-_The_Grand_ChessBoard.doc.pdf

Настоящите военни действия на Русия в Украйна се раждат от тази международна политическа борба. Не се заблуждавайте: западните МСМ и неговата политическа класа са изцяло съучастници в ускоряването на кризата.

В част 4 ще проучим тази тема задълбочено. Първо обаче трябва да разгледаме обстоятелствата, довели до и около гражданските вълнения от преврата на Евромайдана през 2013–2014 г., предполагаемото анексиране на Крим и обстановката за последващата война в Донбас.
Right-Sector-Flag-Waving.jpeg

Десен сектор и Знамена на Свобода
 
The Euromaiden Coup

На президентските избори в Украйна през 2004 г. подкрепяният от Запада Виктор Юшченко се състезава за държавен глава срещу подкрепяния от Русия Виктор Янукович. Изборите бяха изключително близки, което илюстрира дълбокото разделение в украинското общество. Първоначално Янукович беше обявен за победител с малка разлика.

Въпреки това, на фона на широко разпространените и достоверни твърдения за изборни измами, привържениците на Юшченко не биха приели резултата. На 22 ноември 2004 г. те започнаха да се събират на централния площад на Майдан в Киев, размахвайки оранжеви транспаранти (оттук и името „Оранжева революция“) и настоявайки за повторение на изборите.

Изцяло мирните протестиращи запазиха бдението си в продължение на един месец, бяха извършени изборни реформи и при повторение Юшченко беше избран надлежно. Но той не успя да направи обещаните икономически реформи. Следователно украинците избраха Янукович през 2010 г. Въпреки протеста пред Върховния административен съд от неговата опонентка Юлия Тимошенко, Янукович встъпи в длъжност.

Президентските избори през 2010 г. бяха счетени за свободни и честни от международните наблюдатели. Парламентарните избори през 2012 г. консолидираха политическия авторитет на Партията на регионите на Янукович ; тази партия увеличи местата си до 185. И, както е показателно за продължаващите разделения в украинското общество, на изборите през 2012 г. Свобода, под ръководството на Тяхнибок, увеличи местата си до 37, което я прави четвъртата по големина партия в Радата.
2010-Election.jpg

Резултати от изборите през 2010 г

През този период на политически промени, предшестващ и до преврата в Европа през 2013/14 г., Янукович беше демократично избраният лидер на Украйна. Това е важен факт, който трябва да запомните, докато преминаваме към обсъждане на последвалите събития, които отчасти доведоха до сегашните руски военни действия.

След изборите през 2012 г. правителството на Янукович одобри проекта на Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Украйна . В отговор на това споразумение Русия усили натиск върху украинското правителство, предупреждавайки за нарушаване на все още съществуващо споразумение, подписано през 1997 г. Като се има предвид, че Русия е най-големият кредитор и търговски партньор на Украйна, Янукович се колебаеше да подпише търговския елемент от споразумението с ЕС. Този елемент беше наречен Дълбока и всеобхватна зона за свободна търговия (DCFTA).

Украинците имаха причина да поставят под въпрос предложеното от ЕС споразумение за DCFTA. Техните съществуващи основни търговски споразумения бяха с Общността на независимите държави (ОНД) и не беше ясно как ще бъдат компенсирани от ЕС за загубата на тази търговия. Загрижен за потенциален драматичен спад в производителността на промишлеността, вицепремиерът Юрий Бойко обяви спиране на преговорите, докато въпросът не бъде изяснен с ЕС.

Хванат между икономическата и финансовата мощ на ЕС и Русия и с нарастващите вълнения у дома, Янукович се опита да договори пакет от преструктуриране на дълга. С одобрението на Русия той предложи тристранно споразумение между ЕС, Украйна и Русия. ЕС отхвърли сделката и МВФ отказа да преструктурира дълговите задължения на Украйна.

Многобройни изявления на представители на Партията на регионите, включително Янокович и Бойка , настояваха, че сделката не е мъртва, че преговорите продължават и възнамеряват да подпишат сделката. Ройтерс и много други западни медии обаче напълно пренебрегнаха непримиримостта на ЕС и МВФ и вместо това избраха Янукович за злодей, твърдейки, че е „наложил вето“ на опитите на ЕС да спаси сделката. В действителност, както по-късно признаха МСМ , ЕС беше този, който беше затворил вратата.

През ноември 2013 г. проевропейски демонстрации започнаха да се строят на площад Независимост (Майдан) в Киев. Първоначално протестите бяха мирни, както през 2004 г. по време на цветната революция, известна като Оранжева революция.

След това западните МСМ хвърлиха тежестта си зад протестите и бяха присъединени в репортажите си за Майдана от новосъздадена група украински медии. Между 21 и 24 ноември три от тях – Espreso.tv, Spilno.tv и hromadske.tv – излязоха в ефира, като моментално се превърнаха в онлайн явление сред украинската публика.

Ден след ден всички тези сегменти на медиите продължиха да предизвикват недоволство към демократично избраното правителство на Украйна и по-специално към Янукович. Например, те твърдят, че светът е свидетел на „раждането на нация“ вместо на преврат.

В резултат на това протестите се натрупаха в брой и по сила. Въпреки че враждебността към Янукович се засилваше, протестите останаха изключително мирни.

Мирът беше нарушен на 30 ноември, когато специалната полиция за безредици (Беркут) беше обвинена от западните МСМ и украинските проевропейски медии в нападение срещу протестиращите.
Про-ЕС/НАТО МСМ присъстваха в техните тълпи в ранните сутрешни часове (03:00 часа), за да заснемат и докладват за събитието. Пристигането им в такъв брой в такъв несоциален час беше много необичайно.

Не е изненадващо обаче, че никой от тях не е съобщил точно какво се е случило. Вместо това те създадоха единен сплотен и фалшив наратив, обвинявайки Янукович и украинското правителство за насилието. Западните правителства, особено тези, които са членове на управлявания от НАТО разузнавателен съюз Five Eyes и ЕС, знаеха, че тази версия на събитията е лъжа, но тогава застанаха на нейната страна — и поддържат пропагандата и до днес.

Въпреки че е вярно, че елементи в украинското правителство са се сговорили със Свобода и Десния сектор, за да предизвикат насилието, Янукович и ръководството на Партията на регионите не ги контролираха. По-скоро тези крайнодесни елементи действаха автономно с подкрепата на западните правителства, по-специално неоконските ястреби в САЩ и други глобалисти (вижте част 3 ).

Видеозаписи показват, че Десният сектор и други ултраси, въоръжени с бухалки и снаряди, вече са били на позиция, когато пристига Беркут.
Те нападнаха полицията за безредици, която отговори с побой на всички протестиращи. Това призна Игор Мазур, боен командир на Украинската народна самоотбрана – УНА-УНСО, който каза, че Десният сектор е започнал конфронтацията, преди да се оттегли .

Още след този насилствен епизод коментарите на Путин за „денацифицирането“ на Украйна бяха осмивани от западните МСМ. Политическият истеблишмънт на Запада се натрупа. В емоционално изявление по американската телевизия Майкъл Макфол, бивш посланик на САЩ в Русия, каза, че „няма нацисти в Украйна“.

Арсений Яценюк , който по-късно стана украински министър-председател (2014–2016), беше сред лидерите на Майдана , които предварително знаеха за планираното разпръскване на протестиращите от Беркут.
руги в плановете включват Андрий Парубий, който според показанията на свидетели е бил подслушан да обсъжда акцията с Беркут, преди тя да се случи.
И все пак нито той, нито Яценюк, нито някой от другите лидери на Майдана, включително Олег Тяхнибок, предупредиха протестиращите. Те бяха доволни да наблюдават последвалото насилие, без да коригират фалшивите доклади.

През следващите дни и седмици насилието ескалира, тъй като протестиращите, погрешно вярвайки, че Беркут е започнал кръвопролитието, се събират в нарастващ брой. На 1 декември те издигнаха барикади, за да блокират достъпа до правителствени сгради, окупираха кметството на Киев и се сблъскаха с Беркут в редица случаи. Видео анализът ясно показва, че агитките от Десния сектор отново са били инструмент за насилието.

Far-right-Video-still-01-12-2014.png

Стоп кадър ясно показва активисти от Десния сектор, които ръководят насилието

На 2 декември Олег Тяхнибок открито призова за революция:

Поздравявам всички, които се борят за нашата кауза, за идеята, себе си и децата си. Имаме първите си победи и това е точно защото започнахме тези протести в цяла Украйна. Това е истински натиск върху престъпния режим, който прекрачи всички граници и трябва да си тръгне! [. . .] Ние всички тук бихме искали да се обърнем към всички военни офицери, генерали, войници и служители на реда [. . .]: изберете нашата страна, не изпълнявайте престъпни заповеди и се присъединете към украинската революция.

Десният сектор очевидно се подготвяше за значително насилие. Говорейки през януари 2014 г., координаторът на Десния сектор Андрей Тарасенко, позовавайки се на Беркут , каза:

Ако нападнат и се опитат да извършат кървава репресия, мисля, че ще има клане. [. . .] В Украйна ще започне партизанска война

Спорадичното насилие продължи през януари и февруари. Движенията и контрадвиженията напредваха, докато на 16 февруари протестиращите изоставиха окупацията на кметството в Киев в замяна на правителствените гаранции за освобождаване на всички арестувани протестиращи и за предоставяне на амнистия от съдебно преследване на всички други демонстранти.

На 19 февруари правителството на Янукович и протестиращите обявиха примирие
Тъй като броят на загиналите сред полицията и протестиращите вече е 26, правителството на Янукович и всички опозиционни партии, включително Свобода, изглежда подкрепиха примирието. Янукович отново предложи ролята на временен министър-председател на Арсений Яценюк.

Отговорът на американската администрация беше обвинителен. Президентът Барак Обама каза:

Ще наблюдаваме внимателно. [. . .] Ние считаме украинското правителство основно отговорно.

Примирието продължи няколко часа преди ужасяваща експлозия на насилие. Приблизително 60 души, както полицаи, така и протестиращи, бяха избити от снайперисти, разположени около площад Майдан. BBC, заедно с почти всеки друг западен MSM канал, обявиха без разследване в подкрепа на тях:

Най-малко 21 протестиращи бяха убити от силите за сигурност в Киев. [. . .] Белият дом заяви, че е „възмутен от образите на украинските сили за сигурност, които стрелят с автоматични оръжия срещу собствения си народ“.

Освен точното цитиране на Белия дом, всички медийни репортажи за инцидента бяха дезинформация. Нямаше основание за твърдението, че украинските служби за сигурност са открили огън по протестиращите. Би Би Си беше част от обединен западен медиен фронт, който умишлено заблуждаваше читателите и публиката. Дори и на петгодишната годишнина от събитието, МСМ все още разпространяваха мита , а не реалността.

В отговор на клането на 21 февруари 2014 г. ЕС и Русия сключиха споразумение за уреждане на политическата криза в Украйна
Планът беше да се създаде правителство на националното единство през следващите десет дни, в очакване на нови президентски избори до края на годината, като пълното разследване на стрелбата да започне възможно най-скоро. Освен това бяха договорени конституционна реформа и ребалансиране на поделянето на властта между президентския офис и парламента.

Лидерът на Десния сектор Дмитро Ярош отхвърли сделката и заплаши със сила да превземе парламента и президентския дворец. Ярош каза:

Трябва да констатираме очевидния факт, че престъпният режим все още не е осъзнал [. . .] тежестта на неговото зло вършене.

Той добави :

Десният сектор обявява акция за принуждаване на охранителите на режима към мир.

Двуличността на това твърдение скоро ще стане очевидна. Ярош може би е бил загрижен, че крайната десница ще се върне в периферията на украинската политика, ако сделката остане. Проучване в началото на февруари показа, че мнозинството от украинците са против протестите на Майдана.

На следващия ден, когато силите за сигурност се оттеглиха от площад Майдан, протестиращите, водени от Парубий и Ярош, наред с други, превзеха Върховната Рада и президентските офиси. Янукович избяга в източния град Харков, откъдето даде телевизионно обръщение, обещавайки да задържи президентския пост.

Арсений Яценюк веднага положи клетва като временен министър-председател. Когато Партията на регионите се дистанцира от Яникович и беше издадена заповед за ареста му, Янукович избяга през границата с Русия с руска помощ.

Събитията, които се случиха между ноември 2013 г. и февруари 2014 г., несъмнено представляваха държавен преврат. Това не означава, че в протестите е имало нещо недемократично. Естеството на тези протести обаче беше изкривено от действията на подкрепяна от Запада украинска крайна десница.

По ирония на съдбата законното право на мирен протест бързо се подкопава на Запад. Последните събития в Канада показват, че западните правителства нямат реален ангажимент към демокрацията. Тяхното публично почитане на демокрацията е просто знаме за удобство. В целия западен свят правата, които са в основата на демократичното общество, просто се отхвърлят и на тяхно място се установяват диктатури.

Член 108 от украинската конституция (версиите от 1996 г. и 2004 г. не се различават в това отношение) е ясен по отношение на това как президентът може да бъде отстранен. Член 111 очертава процеса на импийчмънт.

Според украинската конституция действащ президент може да бъде отстранен само за държавна измяна или за друго престъпление. Въпреки това, в решението си да отстрани Янукович, фракцията на Майдана в Радата заяви, че причината е, че Янукович „не е в състояние да изпълнява задълженията си“. Това беше конституционна глупост.

Въпреки това, независимо от посочената причина, за импийчмънт са необходими 338 от 450- те делегати на Радата. Контингентът на Майдана постигна само 328 гласа, с 10 по-малко от конституционното изискване. Така новото правителство на Майдана започна управлението си, пренебрегвайки украинската конституция.

Янукович беше демократично избраният президент. Той беше отстранен от власт със сила. Протестиращите не представляваха възгледите на цялото украинско население. Съпротивата срещу преврата в южните и източните области беше значителна.

Като се има предвид това, огромното мнозинство от протестиращите на Майдана не бяха крайнодесни главорези, а обикновени хора, които вярваха, че членството в ЕС ще подобри техния жизнен стандарт и възможности за живот. Противопоставянето на протестиращите срещу правителството беше истинско. Това не беше фашистки преврат , както някои предполагат.

По същия начин обаче в протестното движение имаше елементи, които бяха неонацисти. Те използваха ситуацията за собствените си по същество расистки, политически и военни амбиции. В част 3 ще разгледаме международната мрежа, която ги подкрепя тогава и която продължава да ги подкрепя и до днес.

Nazis-Ukraine.jpg

Явно в Украйна няма нацисти

Ролята на крайната десница в преврата на Евромайдана

Казус от Университета в Отава анализира доклади и видеозаписи от събитията.
Проучването разкрива ролята на подкрепяните от Запада активисти на Совбода и Десния сектор както в разпалването на насилието, така и в стрелбите. Той също така силно предполага, че е имало значително тайно споразумение между някои звена в украинските служби за сигурност, от последвалото правителство на Майдана и от съдебната система:

Анализът показа, че всички големи крайнодесни организации в Украйна са участвали в Евромайдана. Общата им цел беше повече или по-малко национална революция, която ще свали проруското правителство на Янукович и ще изкове украинската нация. [. . .] [V]видео и предавания на живо от протести често показват, че има голям брой знамена на Свобода, представляващи значителна част от знамената в много протестни акции. [. . .] [Т]ролята на крайната десница в насилствени атаки и други случаи на политическо насилие по време на Евромайдана беше много по-значима от тяхното числено присъствие сред протестиращите.

Свобода като политическо движение се дистанцира от насилието, но видеодоказателствата ясно показват , че активисти под нейното знаме често са подбудители.
BBC интервюира членове на свързаното със Свобода C14, неонацистко младежко движение.
Проведена през март 2014 г. , тя разкри идеологията на своите членове.
Млад активист на C14 каза:

Националсоциалистическите теми са популярни сред някои от нас. Идеята за един народ. [. . .] Искам да има една нация, един народ, една държава. Чиста държава, не като при Хитлер, но по наш начин, малко така. Тези, които харесват Русия, нека се преместят в Русия. Украйна ще бъде само за украинците.

Твърдите членове на C14 желаят публично да поддържат разграничение между себе си и нацистите, техният лидер Евхен Карас ясно подкрепя фашистката реторика, която мрази повечето от света.
Позовавайки се на Русия, но и на ЕС, той каза, че целта на движението е „напълно да разруши веригите, които свързват страната ни с имперската сила от миналото“. Отричайки, че е нацист и описвайки себе си като украински националист, Карас добави:

Някои етнически групи контролират много бизнес структури, някои икономически, някои политически сили. [. . .] Руснаци и евреи и поляци.

Karas.jpeg

Можете ли да познаете кой е Евхен Карас?

Десният сектор и Свобода използваха убийства под фалшиво знаме, за да вбесят по-широките протестни движения в Украйна. Първите трима убити протестиращи на Майдана бяха убити на 22 януари. Смъртта им е обвинена в "Беркут", но съдебните документи показват , че първоначалните местни разследвания предполагат, че са били убити от членове на УНА-УНСО.

По-мащабното официално правителствено разследване ще продължи да поддържа твърдения за отговорност на Беркут. На 24 февруари 2014 г. обаче членът на Свобода Олег Махницки беше назначен за главен прокурор и именно той ръководи първоначалното „разследване“ на насилието на площад Майдан.

В деня на клането протестиращите, Беркут и други украински сили за сигурност се изправиха един срещу друг по улиците. Ето защо в официалната история, повторена от западните МСМ , се твърди, че протестиращите и служителите на Беркут са били застреляни по хоризонтална траектория при размяна на огън.

3D моделирането в подкрепа на това заключение беше предоставено на украинския съд от SITU, базирана в Ню Йорк фирма, която предприема разследвания въз основа на архитектурен анализ. Фирмата казва за себе си:

Нашата практика е целенасочено сътрудничество, ангажиране в работа с неправителствени организации, университети, мозъчни тръстове и физически лица

SITU се финансира от освободени от данъци филантропични фондации и ЕС
Тези фондации и правителствени агенции, наред с неправителствени организации и други ключови лица в чуждите правителства, са изключително влиятелни както в преврата на Евромайдана, така и в последвалата война в Донбас . SITU предостави очевидно фиктивен 3D модел , чиято цел беше да популяризира фалшив официален разказ.

Съдебномедицинските доказателства и свидетелските показания , представени на последвалия процес, показват, че убитите са застреляни или отстрани, или от високо място на територия, държана от Майдана. Дупки от куршуми разкриха, че хотел Украйна е получил силен огън от Беркут и от подразделението Омега на службите за вътрешна сигурност.

Те стреляха над главите на протестиращите към хотела и други високи позиции. Това съответства на криминалистичния анализ и показва, че хотел Украйна, банка Аркада, сградата на консерваторията и други места в ръцете на Майдан са осигурили огневата позиция за снайперистите, извършили клането.

Измамните западни МСМ ефективно прикриваха масови убийци. Например, в един репортаж на BBC Newsnight , фелдшер е цитиран да казва, че има шестима мъртви, които са били застреляни от снайперисти.
Всъщност парадемията сочеше към Банката Аркада и предупреждаваше за снайперисти на покрива.

Справедливо е да се каже, че съдиите на Майдана и водещите следователи нямаха голям интерес да открият истината. Докладът на университета в Отава описва някои от очевидно необяснимите решения, които са взели:

През януари 2015 г. съдебно-балистична експертиза, извършена по искане на прокуратурата, заключи, че куршумите, извлечени от убити протестиращи, не съвпадат с пробите на куршумите от който и да е автомат „Калашников“, който членовете на специалните полицейски сили „Беркут“ тогава са били въоръжени. Резултатите от това компютърно базирано балистично изследване и резултатите от другите 40 балистични изследвания бяха отменени в няколко балистични прегледа, проведени ръчно в самия край на разследването. Такива необясними промени, които противоречат на други доказателства, като показания на ранени протестиращи и резултати от съдебномедицински експертизи, предполагат, че констатациите от новите експертизи на куршуми са ненадеждни и вероятно фалшифицирани.

Тази фалшификация на доказателства беше извършена, за да прикрие факта, че Десният сектор и обединените групи извършиха операция под фалшиво знаме, за да предизвикат умишлено хаос и да обвинят своите политически опоненти. Те убиха както протестиращите, включително някои от техните собствени, така и офицери от Беркут, за да завземат непропорционална политическа и военна власт впоследствие. След това техните лидери щяха да се представят за герои на Революцията на достойнството : неприличен оксиморон.

Андрий Парубий, генералният командир на ротите за самоотбрана на Майдана, и Дмитро Ярош, командващ ротата на Десния сектор, бяха сред ръководството на Майдана, което насочваше движенията на иначе мирни протестиращи в зоната на убийството. Командирите на роти за самоотбрана на Майдан свидетелстваха , че Парубий им е заповядал да започнат „кръвопролитие“ по време на „мирния поход“ на 18 февруари 2014 г.
https://web.archive.org/web/2020100...tube.com/watch?v=aKGhWnKLMok&feature=applinks
Парубий и Ярош създадоха военния съвет на Самоотбрана и Десен сектор на Майдан на 21 февруари, ден след най-тежкото от убийствата в Киев.

Parubiy.jpeg

Андрий Парубий с Джъстин Трюдо

Иван Бубенчик призна в две отделни телевизионни интервюта през 2014 и 2016 г., че е застрелял офицери на Беркут от консерваторията.
Тези изявления го идентифицираха като принадлежащ към специалната рота на Майдан – под командването на Владимир Парасюк – чиито членове са заели позиции в сградата.

По отношение на основното местоположение на позициите на снайперистите, проучването на Отава отбелязва:

Свобода заяви, че нейните активисти са взели хотел Украйна под свой контрол и охрана на 25 януари 2014 г. [. . .] Множество видеозаписи показват, че вътре в хотела остава под контрола на протестиращите. [. . .] Това е в съответствие със записите за видеонаблюдение в хотела и изявленията на командира на отряда за самоотбрана на Майдан и персонала на хотела, че полицията никога не е влизала в хотела [. . .] Видеозаписи също така показаха, че депутат от Свобода и протестиращите на Майдана са охранявали хотел Украйна преди, по време и след групи от прикрити стрелци, убиващи протестиращи от този хотел.

Доказателствата ясно показват, че снайперистите, под контрола на Свобода, Десния сектор и свързаните с него организации са отговорни за клането. Голяма част от тези доказателства се появиха по време на процеса, но не успяха да достигнат до каквото и да е заключение, тъй като изчезнаха в тъжна бъркотия от иск и обратен иск. В крайна сметка се твърди, че петима бивши офицери на Беркут са били разменени в сделка за размяна на затворници с Русия.

Това даде малко гориво на алтернативната теория за „трета сила“ от подкрепяни от Русия бунтовници, които стрелят по протестиращите.
Тази идея многократно беше прокарвана от близък сътрудник на Ярош Валентин Наливайченко, който беше два пъти шеф на СБУ.

Има малко или никакви доказателства в подкрепа на тази теория, която стои в рязък контраст с богатството от доказателства, сочещи към крайнодясна вина. Подобна операция не би имала никакъв смисъл от руска гледна точка, чиито интереси не бяха обслужвани от падането на правителството на Янукович.

Най-вероятното обяснение е обобщено в канадската изследователска статия:

[. . .] Различни доказателства сочат прикриване на свързаните с крайната десница „снайперисти“ на Майдан и фалшифициране на официалното разследване на клането на Майдана. [. . .] липсата на каквито и да било разследвания [. . .] отговаря на модела на прикриване и фалшифициране на разследването на клането на Майдана от върха на украинското правителство. [. . .] Активистите на крайнодесните организации не са имали значителни позиции в националните правителства и правоприлагащите органи на Украйна преди Евромайдана. Няколко от тях след Евромайдана заеха висши държавни постове. Това е още едно косвено доказателство за участието на крайнодесните организации в насилственото сваляне на правителството на Янукович в съюз с елементи на олигархични партии.
 
Анексията на Крим

Докато протестите в Киев имаха известна народна подкрепа от северните и западните украински области, нацията отново беше разделена по политически, езикови и етнически линии. Южните и източните области бяха до голяма степен, макар и не изцяло, против Евромайдана.

След преврата на Евромайдана рускоговорящите жители на Донбас (Донецка и Луганска области), рускоговорящите в Одеска област и предимно етническата руска република Крим засилиха протестите си срещу Майдана . Основната им грижа беше да попречат на крайнодесните елементи в украинското правителство и военните да ги атакуват. Те имаха ясна историческа причина да се страхуват от неонацистите.

Ukrainian-Oblasts.png

Области в Украйна

Русия имаше стратегически интереси в тези области – тема, която ще разгледаме в част 2. Въпреки това, в края на февруари 2014 г. сблъсъците между проруски и прокиевски протестиращи пред Кримската Рада в Симферопол станаха все по-ожесточени. Проруският контингент открито призоваваше Русия за военна намеса. Едновременно с това Русия мобилизира войски на югозападната си граница.

Точно както протестите на Майдана бяха инфилтрирани от членове на крайната десница, които бяха използвани като агенти-провокатори и терористи с фалшиво знаме, така и протестиращите срещу Майдана почти сигурно бяха инфилтрирани и подкрепени от руски агенти, които бяха докарани, за да разпалват ситуацията. Знаем, например, че руската военноморска база в Севастопол имаше значително присъствие на Федералното бюро за сигурност (ФСБ) към нея.

През 2009 г., в отговор на исканията на Валентин Наливайченко по време на първия му престой като ръководител на СБУ всички руски агенти да напуснат Крим , говорителят на руското външно министерство Андрей Нестеренко каза:

Всички подразделения и служби на Черноморския флот се намират в Украйна

Използването на неонацисти в протестите на Евромайдана не означава, че по-голямата част от протестиращите са били или фашисти, или агенти на чужди сили. Несъмненото присъствие на руски агенти в движението срещу Майдана също не означава, че протестите им са били нелегитимни или не са имали обществена подкрепа.

Ако просто приемем опростения разказ за добрите и лошите, натрапен ни от един умиращ МСМ, никога няма да разберем глобалните сили, довели до сегашните военни действия в Украйна. Нито пък ще оценим по-широките му последици.

От януари 2014 г. от младежкото крило на Партията на единството на Русия, ръководено от Сергей Аксьонов , започнаха да се появяват милиционери, наричащи себе си Кримските сили за самоотбрана (SDF) . Несъмнено подкрепяни от Русия мъже, облечени в обикновени зелени униформи без отличителни знаци, завзеха Радата на Крим на 27 февруари. Същия ден новоназначеният министър-председател на Крим Сергей Акасиенов направи публично изявление с молба за руска помощ :

Разбирайки отговорността си за живота и сигурността на гражданите, се обръщам към президента на Русия Владимир Путин за съдействие за гарантиране на мира и спокойствието на територията на автономна република Крим.

Липсата на идентификация на руските войски, които са работили заедно с местните проруски милиции , предизвика значително объркване в западните медии. Но беше доста очевидно, че са руснаци. Те носеха руска стандартна военна техника и въоръжение и тръгваха от Севастопол с руски регистрирани превозни средства.

Не е имало нахлуване в Крим като такова. Съгласно условията на пакта Харков от 2010 г. между Украйна и Русия, който разрешава военноморската база в Севастопол до 2042 г., Русия може да поддържа 25 000 войници на полуострова. По време на операцията са били разположени само 16 000 души.

Въпреки това, напускайки пределите на базата, те на практика нарушиха споразумението. Путин най-накрая призна, че руските войски са били замесени през април 2014 г.
По време на операцията те завзеха ключови цели, като летището и граничните пунктове, без да стрелят по никого.

Общо имаше шест смъртни случая по време на предполагаемата „анексия“. Двама проруски протестиращи и един проукраински протестиращи загинаха при насилствени сблъсъци между групите, а двама руски войници и един член на SDF са били убити от украинските сили и в отделна операция за разбиване на предполагаема терористична клетка.
Военната задача на руснаците беше улеснена от факта, че те бяха приветствани от кримското мнозинство. Назначените за рицари командири на ордена на Свети Георги и Свети Михаил са сред тези, които твърдят, че референдумът е проведен под прицел.

Тъкмо защо Русия би сметнала за необходимо да направи това, като се има предвид, че хората на Крим многократно и последователно се опитваха да поддържат по-тесни връзки, ако не и обединението, с Русия, е загадка. Само малцина избрани и тези, които вярват в западните приказки за MSM, могат да го проумеят.

Съгласно международното право „анексията“ може да бъде описана като :

Придобиването на правен суверенитет от една държава над територията на друга, обикновено чрез окупация или завоевание. Понастоящем анексията обикновено се счита за незаконна в международното право, дори когато е резултат от законно използване на сила (напр. при самозащита). Впоследствие обаче може да стане легален чрез признаване от други държави.

Крим беше независима република със собствено правителство, чиито лидери призоваха за защита на Русия пред лицето на неонацистката заплаха, която, както ще видим, определено представляваше опасност за населението. В нито един момент Русия не е придобила суверенитет по нищо друго освен законната, демократична воля на народа на Крим.

На 10 март парламентът на Крим изпрати покани до Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) да наблюдава гласуването. Швейцарският външен министър Дидие Буркхалтер заяви, че ОССЕ е отказала и заяви, че референдумът е противоконституционен.

Организацията на обединените нации, която се превърна в нещо повече от продължение на Западния международен ред, основан на правилата , също заяви, че референдумът е противоконституционен . И все пак превратът в Евромайдана, който беше насилствен, до голяма степен организиран от подкрепяни от Запада неонацисти и наистина противоконституционен, очевидно в очите на ООН е ярък пример за демокрация. Позицията на ООН е едновременно партийна и абсурдна.

На 16 март, малко повече от две седмици след обезопасяването на Крим от фашистки атаки, се проведе нов референдум. За пореден път хората гласуваха за обединение с Русия . Въз основа на 83% избирателна активност, 97% вот за обединение означаваше, че повече от 80% от украинското население, непременно включително много украинци и татари, избраха да се присъединят отново към Руската федерация.

Екип от 135 международни наблюдатели от 23 различни държави, включително членове на Европейския парламент, установиха, че референдумът е свободен и честен.
Защитеното мнение на ООН не е обвързващо. С това международно признание Крим вече е законна република на Руската федерация. Или поне би било така, ако международното право всъщност означаваше нещо извън силата е правилно.

На 21 март Руското федерално събрание ратифицира договора за обединение с Република Крим, правейки я де факто република на Руската федерация. Впоследствие републиката е призната от Афганистан, Боливия, Северна Корея, Куба, Киргизстан, Никарагуа, Сирия, Судан и Зимбабве. Не е имало незаконна анексия от Русия. Всяко твърдение, което е имало, е напълно невярно.
 
Причина за страх

Извън Крим руската защита в Украйна беше неравномерна. Когато Десният сектор се опита да атакува проруски кандидат за президент в хотел в Одеса, руските специални части го ескортираха на безопасно място.
За съжаление други проруснаци, които бяха атакувани от крайната десница, имаха по-малко късмет. Това беше само една от многото подобни атаки, тъй като политиците на Майдана в Киев, сред които Андрий Парубий, се стремяха да потиснат нарастващите антимайданови протести в Донбас и Одеса.

На 2 май 2014 г. правителството на Майдана в Киев нареди на местните областни законодателни органи да си върнат правителствените сгради, заети от протестиращи срещу Майдана. В отговор на всеки от законодателните органи беше разрешено да плащат за милиции до 200 души, много от които бяха изпратени от други области. Тези милиции бяха доминирани от Десния сектор, но също така включваха местни престъпни групировки , които се стремяха да използват хаоса.

В град Одеса протестиращите срещу Майдана построиха лагер на командния център на Куликово поле близо до сградата на профсъюзите . Под командването на Парубий Съветът за национална сигурност и отбрана в Киев организира изпращането на активисти от Десния сектор в местните милиции на Майдана под прикритието, че посещават футболен мач.

ParubiyVolkov.jpeg

Андрий Парубий раздава техника на Николай Волков

На 2 май 2014 г. по улиците на Одеса се завъртяха разгорещени битки между антимайданистите и промайданистите активисти и милиции. Насилието ескалира и силите за сигурност в най-добрия случай не могат да се справят. Някои от тях изглежда си сътрудничат с Десния сектор. Смазани, много от протестиращите срещу Майдана потърсиха убежище в сградата на профсъюзите.

Анализът на видеозаписите недвусмислено показва, че последвалото клане отново е ръководено от Десния сектор на Парубий. Приблизително 40 души са били изгорени живи, починали от вдишване на дим или скочили на смърт от сградата.
Десният сектор запали сградата (идете на 01:15:46), като знаеха, че вътре са заклещени активисти срещу Майдана.

Volkov.jpeg

Волков – Одеса – 02/05/2014

Свидетелските показания записват други убийства, извършени в сградата и около нея. Побоят до смърт на онези, които за кратко оцеляха след падането от ада, бяха придружени от викове на „Колорадски бръмбар“, епитет, използван от Десния сектор, за да намекне, че жертвите са нечовеци и трябва да бъдат смачкани.

Практически идентично клане беше извършено в Мариупол само няколко дни по-късно.
Новината за това беше посрещната с злорадство в Киев.

Парубий посети Одеса, където се срещна с контролно-пропускателни пунктове на местната милиция и раздаде оборудване – включително филм от среща, която имаше с Николай Волков от Десния сектор.
По-късно Волков беше заснет да стреля в сградата на профсъюзите, докато носи една такава жилетка. Той очевидно беше сред ръководителите на атаката. Ролята му е потвърдена както от видеозаписи, така и от свидетелски показания.

Андрий Парубий е обща връзка между кланетата на Майдана, Одеса и Мариупол. Ротите на Парубий за самоотбрана на Майдана бързо бяха включени в батальона (полкове) на Асов на украинската национална гвардия и други „специализирани“ украински военни части. Те ще продължат да играят основна роля в продължилата осем години война в Донбас.

Хората в Крим не само имаха болезнена история, изпъстрена от нацистки зверства срещу тях, но и имаха основание да се страхуват, че неонацистите от десния сектор представляват ясна и настояща опасност за живота им. За много от нас на Запад думите „фашист“ или „нацист“ се използват толкова често, че на практика са загубили значението си. Ако беше същото за гражданите на Украйна и Крим.

Десният сектор и паравоенната част на Свобода не са просто консерватори или хора, с които западната либерална интелигенция не е съгласна. Те са пълноценни неонацисти, чиито вярвания се водят от омраза и от непоклатима идеология на върховната раса. Те са получавали и продължават да получават непоколебимата подкрепа на правителствата на НАТО. От своя страна тези правителства обслужват глобалистка мрежа от публично-частни партньорства.

Именно този по-широк геополитически контекст ще изследваме в част 2 . Без този анализ не можем да оценим силите, довели до руските „специални военни операции“ в Украйна. Едно нещо е сигурно: ако безспорно вярваме или на западните, или на източните МСМ, никога няма да разберем по-голямата картина.

Odessa.jpeg

Одеса

„Позволявайки на всички политически партии и организации пълна и пълна свобода да разпространяват своите идеи, Махновската въстаническа армия иска да информира всички партии, че всеки опит за подготовка, организиране и налагане на политическа власт върху работническите маси няма да бъде разрешен от революционерите. бунтовници, подобен акт няма нищо общо със свободата на идеите.”

[Революционен военен съвет на махновската въстаническа черна армия – ноември 1919 г.]
235 страница (безплатна реклама помеждудругото):) Айде, приятен ви разговор на всички нататък.
 
Сложи отдолу copyright , да се знае, че е пропаганда и източника, да не вземе някой да се обърка и да те чете насериозно.

79f456f365757fdef3d92ba936c4a221.jpg




Бъркаш нещо - не е руснак тоя:) И има много писания против Русия (сиреч - изобличаващи добрите намерения на руснаците, също както и за американците)
 
Бъркаш нещо - не е руснак тоя:) И има много писания против Русия (сиреч - изобличаващи добрите намерения на руснаците, също както и за американците)

Дай пример, че нещо не мога да намеря. Това прилича на русата версия на pik/blitz.



ДЕБИЛИ

Pro-Russian separatists: Crimea is just the beginning of Ukraine war​

17 Mar 2014
 
Дай пример, че нещо не мога да намеря. Това прилича на русата версия на pik/blitz.



ДЕБИЛИ
Бе малко по-добър е от тях май, ама де да знам сега - всеки си има мнение:)
 
Сега открийте десетте разлики.

War against Ukraine: motorcade and pro-Russia demo
VS.
#Hanover Ukraine supporters outnumber pro-Russians in German protests #Hannover
 

Горе