Ще фалира ли България?

От: Ще фалира ли България?

Е доживях да видя, някой да прецака банка :D

На мен са ми разказвали как преди години мамели банките в Стамболийски. Отива някой с пачка примерно 99 банкноти на касата да ги обмени, като казва, че са 100 банкноти. Касиерката брои, вижда че не са 100 и ги връща на онзи да си ги преброи.

След малко ситуацията пак се повртаря. На 3-я път онзи се "убеждава", че не са 100, а 99, слага "липсващата" банкнота и в този момент с ловко движение взима част от сумата, което касиерката не го забелязва. Връчва й пачката и тя след вече 2-3 броенета му има доверие, а онзи духва с 20 банкноти + валута, обменена за 100 :evil:

Е цифрите вероятно са в пъти по-големи, но това беше само пример. Не един път са ги ошушкали, докато се усетят :D Поне така ми разправяха :) Чувал съм и за други измами с кредити, но да не разводнявам темата :)
 
От: Ще фалира ли България?

Кой бре, Плугчиева ли? Тя не изглежда лош човек, нищо че е от БСП. Както и тоя Даниел Вълчев.... на 100 души може да се намери един, дето да става там, нормално.

Апа тоя ентелигент от видеото.... мани го, това е някакъв специално-обучен кадър на БСП, отцепил се за да се занимава с подривна дейност. Все пак е успял да пробие само до покрайнините на властта

Агейнст както винаги тъп и некомпетентен типично герберче като тия двамата от видеото.

Агейнст Плугчиева отговаряше за усвояването на евро фондовете в предишното правителство - да разбирам ли че се е справила добре щом я изпращате на такъв пост в чужбина - също така да разбирам ли че нямате кадри щом упрехте да изпращате БСП активист.

Второ Даниел Вълчев не е от БСП - но както и да е теб всъщност политиката не те интересува за теб е важно да изпълняваш каквото ти наредят от централата.

Трето горните двама тупани дето викаш че са се добрали само до покрайнините на властта са ДЕПУТАТИ ОТ ГЕРБ - народното събрание е върховният орган в тази държава не министър председателят слънце - опитайте се да проумеете тия неща.
 
От: Ще фалира ли България?

Шиткинс е работата, плана си действа - плана за тоталното унищожение на БГ е сигурно западняците от ЕС и от УСА(трън сме им в очите и не случайно ни отнесоха) спят си спокойно след като такъв ни го сложиха че не знам кога ще се оправим - може би трябва стигнем дъното и от там няма къде по надолу и ще се промени в позтивина насока - нещо като 2ро възрождение/ренеаснс ни трябва


ма за ко някой да иска да ни унищожава бре- ко им дреме за нас?
нафта ли точим?
злато - кюмюр? диаманти ?
за къф чеп им е да на прецакват?
дреме им за нас
 
От: Ще фалира ли България?

ма за ко някой да иска да ни унищожава бре- ко им дреме за нас?
нафта ли точим?
злато - кюмюр? диаманти ?
за къф чеп им е да на прецакват?
дреме им за нас

След освобождението се развиваме с такива бързи темпове и минаваме през няколко епохо дето запада е минавал векове наред през ренесанса/всякви революци и т.н. ние за има няма половин век и с 2 национални катасторофи пред 2ра световна сме били на голямо ниво. Пък по соц-а тука е било в пъти по добре соционално от западо с всичко силно изразено. Айде не го коментирам това - знаят че сме дейни и инциативни, затова се разебва всичко, масата да се чувсва антипродуктивна, щото да не ражда някви неща ги застраши. Айде връщам те назапад Цар Калоян е спрял всичката измет от изток. Нашите богомили са щели ебат ти мамата в средните векове Франция и ко запад. Това пак го остави, едни от най-интелигенните иумните на единца сме - не случайно редица технологични неща сме дарили на света - от компа до космоса безбройни неща - българин е допринесъл същество за УСА авиация и космонавтика - Асен Йорданов. Българин е бил от първите дето разботват водни двигатели и т.н и т.н. безброй неща - незабравяй след соца това е било силно образовано общество, дейно - я си предстви ако ни се даде шанс кво щяхме да сме. А да не забравя виж на какво геостратегическо място сме. В миналаото Визания е треперила а сме ги смзвали - великите римляни и т.н всичко се помни а и да превърша, сме били невеоряни войни я смятай всичко това и гледай кво ще се появи накрая, зако великите сили винаги оше преди се освободним са ни играли в контра, като няма кво да им дадем или ей така си решават се заиграят нас щото Наполеон и ад. Нелсън вече били бити карти :D

Никой не може ме обеди, че сме били некви ленивци и търтей така че да не си правете некви илюзии :D Факт е че нас за 22 години ни разебаха като сме били на относилно виско ниво, това е показално. Другото е че сме индидуалисти и там се прилга номера, разделяй и владей и точно това е в основата на план Ран ЪТ дето Костов, Луканов и ко така задужно го приеха барабар със всички в нчалото на 90-те така задружно да ни затрият - и като се гледа изпулуаха пак първосигналните мисли/емоции - безиденост, роско мислене, деморализация и всяква липса на развитие само мисли за оцеляване - за тези 22 години тотлана разпордажба и монополизация с тотална пропганда за немотя и бедноиятя и простиятя че сме такаива и накрая 90% масата вярва колко му е вече 2 поколения от прехода са промити. Това викаш шиткава работа е всичко в момента докато не се оправи - за растел са всички политици за това че ни докараха до тук
 
От: Ще фалира ли България?

Абе алоууу спокой са ва:)

Какви темпове какво развитие бре- каква е тая мегаломания бре хора - па се смеете на македонците...

Кви сме ние - някаква малка държавица на края на картата...
Инициативни ме били и дейни.
Кви сме ние бре- ако ги няма циганите и турците една шепа сган оставаме...

недейте така да живеете в заблуда бре ора
още малко ще кажете и че има задгробен живот и господ бог ни е сътворил.

Страх ги било от нас... разни тайни планове...

тея тотални разпродажби и монопол ги има в целия свят не само тук.. тва е от алчност и лакомия.

НЕДЕЙТЕ ТАКА ЧЕ Е СМЕШНО :)

какъв шанс - една шепа татари и две шепи сбирщайн...


Дай няколко примера да не плямпаме напразно - с какво превъзхождаме другите нации?
С кисело мляко и розово масло ли ?
 
Re: От: Ще фалира ли България?

Пък по соц-а тука е било в пъти по добре соционално от западо с всичко силно изразено. Айде не го коментирам това - знаят че сме дейни и инциативни, затова се разебва всичко, масата да се чувсва антипродуктивна, щото да не ражда някви неща ги застраши

Никой не може ме обеди, че сме били некви ленивци и търтей така че да не си правете некви илюзии :D

Блеки някой те е излъгла много здраво задължително прочети Задочни Репортажи за България на Георги Марков - дето го убиват с чадъра... било емного добре ама ако си вишите ешалони на партията

а ти я препроъчвам много здраво.... прочети я цялата... ще ви подейства образователно на всички.... за онези периодо

http://chitanka.info/text/2898-zadochni-reportazhi-za-bylgarija

от 10 глава
http://chitanka.info/text/2898/10#textstart
Прибавете към това лошия и дълъг транспорт плюс различните събрания, заседания и кръжоци след работно време и вие получавате положението, че у дома се отива само за да се преспи. Инженерно-техническият кадър в цялата страна работеше по т.нар. „ненормиран“ работен ден, което твърде често значеше 12 часа.

После идваше дългото и отчайващо висене по опашки. Снабдяването тогава беше на най-невъзможно ниво. Не беше само въпрос за лоша реколта или недоимък, а главно за неразрешими неуредици. Държавната снабдителна машина се беше оплела в собствените си бюрократични мрежи и ние имахме доста гладни дни. Имаше цели периоди, в които месо можеше да се яде само в ресторант или от време на време в стола на предприятието. Общественото снабдяване имаше пълно предимство пред снабдяването за гражданите. Магазините почти винаги бяха празни и по рафтовете им висяха само буркани с желета и конфитюри. Не ставаше и въпрос за вносни стоки. Най-парадоксалното беше, че най-популярни български продукти липсваха на пазара. България беше страна на зеленчуци и плодове, а на пазара имаше постоянна криза за тях. Човек може да съди за действителните успехи на системата по този най-очевиден факт — постоянната криза в снабдяването на населението с продукти от първа необходимост. Много пъти ние си казвахме, че ако в мирно време апаратът на режима се оказваше абсолютно неспособен да задоволи елементарните човешки нужди за храна, то един Господ знае какво ни чакаше във време на война. . Положението не се промени съществено и през следващите години, макар и да имаше един период, когато нещата изглеждаха по-добре. Само преди няколко месеца един италианец ми се оплака, че е обикалял цял ден с колата си из София, за да намери месо. Не успял. Причината за цялата тази ужасна бъркотия се корени дълбоко в самата система, като се започне от назначаването на напълно некадърни хора на отговорни места, и се свърши с чувството за всеобща инертност спрямо каква да е последователна и ритмична работа.

Но онези години бяха най-тежки. Единствената компенсация беше, че човек можеше да разчита на безплатно лечение в болници и санаториуми. В борбата за съществуване ние станахме шампиони на опашките. Редяхме се за всичко: хляб, месо, зеленчуци, плодове, обувки, дрехи, дърва, въглища, цимент и т.н. Човек може да си представи дълбоката мизерия на нашите дни, когато от работа трябваше да се тича по опашки. Опашкарството се разви като национално чувство. Имаше хора, които специализираха по стоене на опашки, носеха си сгъваеми столове, плетяха и шиеха, а някакъв агитатор дори беше провел събранието си на една опашка. Имаше един анекдот за гражданин, който просто си стоял на тротоара пред някаква врата и четял вестник. Когато по някое време се обърнал, зад него мълчаливо се била образувала петдесетметрова опашка. Ако някога и някъде се появеше нещо най-необходимо, то светкавично изчезваше. Ние играехме често на една тъжна игра. Намисляш си нещо, което ти трябва и за което си сигурен, че си го видял само преди два дни по магазините. И тръгваш да го търсиш. Разбира се, никога не го намираш. Думите „няма“ и „свърши се“ съставляваха 90 на сто от речника на продавачите. Колко пъти капнали след работа ние трябваше да се редим последователно на няколко опашки, за да можем да вечеряме. Но за режима и властвуващите другари времето на обикновените хора не значеше нищо. И самите хора не значеха нищо. Партията и държавата имаха безмилостно и студено отношение спрямо отделния български гражданин.

Но ако цялото простосмъртно население на страната страдаше от тия жестоки неуредици, другарите на върха живееха съвсем различен живот. Мнозина от тях не познаваха и не желаеха да познават действителността. Те живееха в затворения разкош и богатство на български Марии-Антоанети и не бяха много далеч от фразата на кралицата: „Като нямат хляб, защо не ядат пасти.“
........................................

Те имаха големите черни лимузини с перденца, които отначало бяха чайки, а впоследствие мерцедеси. Ние бяхме свидетели на най-вулгарната демонстрация на неравенство, показана някога в цялата ни история — „СПЕЦИАЛНОТО СНАБДЯВАНЕ“. Сигурен съм, че един ден историци и исторически психолози ще отнесат членовете на нашето Политбюро, голямата част от членовете на Централния комитет и разните приравнени на тях лица към някаква много странна категория „човекоподобни същества“. Защото как другояче може да се обясни фактът, че докато осем милиона страдаха, гладуваха, преминаваха през тежки делнични изпитания, върхушката бе изградила за себе си истински рай. Колите на специалното снабдяване разнасяха по домовете на важните другари най-хубавата храна, която нашата земя произвеждаше. В нашите безмесни дни те ядяха печени агнета и прасенца, смядовски луканки, специални салами, чист маслен кашкавал, най-хубавите сирена, да не говорим за вина, облекло, снабдяване с луксозни предмети и удобства, за които простият народ дори не можеше да сънува. Отгоре на това, сякаш за да подчертаят още по-добре „комунистическата справедливост“, те получаваха всичко това на символични цени, тоест не плащаха нищо. Членовете на Политбюро също не плащаха абсолютно никакви частни сметки в ресторанти или други обществени места. Всичко отиваше за сметка на държавата. Понякога те подхвърляха остатъци на своите шофьори или прислужници, чрез които ние разбирахме какъв живот се живееше на върха. Познавах един шофьор на член на Политбюро и той веднъж или два пъти донесе нещо, дадено му от колата на специалното снабдяване. И досега се чудя с какви очи Вълко Червенков и наследниците му са преяждали, когато цял народ гладуваше. Може би тъкмо за да не ги вижда никой, те издигнаха високи стени около домовете си, както се бяха оградили с въоръжена до зъби охрана, за да се пазят от „любовта на народа“, чиито „любими вождове“ те се наричаха. Впоследствие срещу това специално снабдяване се надигна широка протестна вълна, която доведе до временното му закриване след април 1956 година. Но скоро след това то отново бе възстановено и към специалните доставки, които се отправяха по таен път към жилищата на ръководните другари, се прибавиха множество нови артикули. Но аз ще се спра по-подробно на тази страна на комунистическата безнравственост, когато говоря за привилегиите и корупцията на режима у нас.

Ако по време на войната българското население не изпита сериозни продоволствени затруднения, това се дължеше на българското село. То стоеше зад гърба на всички ни и ни изхранваше. Режимът на Вълко Червенков доведе това село до просешка тояга. Тези години ще останат да се помнят като най-мизерните години в живота на нашия селянин. Насилствената колективизация, която доведе до изчезването на мъжката работна ръка от полето, плюс ликвидирането на малките лични стопанства изправи страната пред неизбежен глад. Не помогна и жестокият закон, според който от селяните се изискваше да отчитат месо, вълна, мляко и т.н. въз основа на съществуващи на книга декари земя. Това беше периодът, в който маса селяни се намериха по затворите и лагерите. Така че ние, в града, нямахме вече резервите на селото зад гърба си. Нещо повече, множество селяни пристигаха, за да си купят хляб в София. Издаваха се всевъзможни нареждания за контрол върху продажбата на продукти от първа необходимост, които, разбира се, малцина спазваха.

Тогава, в тези години, започна и се разви едно от най-известните явления у нас — кражбата. Нуждата тласкаше хората към всевъзможни, по някой път гениално измислени трикове за припечелване на малко повече. Не бих преувеличил, ако кажа, че почти всеки, който имаше достъп до меда, си облизваше пръстите. Крадеше се всичко и от всички, но най-вече от държавата. Главни герои, разбира се, бяха управителите на ресторанти, магазини, разни търговски предприятия, горски стопанства, домакини, магазинери, закупчици, отчетници и т.н. Водата взимаше голямо участие в тази дейност — не само виното и ракията биваха оводнявани, но ние купувахме влажна захар, овлажнени продукти, разводнено мляко. Нравственото основание на всеки беше, че си връща онова, което държавата е ограбила от самия него. Милицията, която бе пълен победител на политическия фронт, сега се хвърли с всичка сила на стопанския фронт. Беше създадена мощната стопанска милиция, която арестуваше и изтезаваше хората с най-голяма жестокост. Стопанските престъпления получаваха най-тежки присъди, включително и смъртни. Тъй като някои от механизмите за присвояване на обществени пари бяха неразгадаеми, милицията процедираше по обратния начин — следеше за всяко по-свободно харчене на пари. След това жертвата се улавяше, вкарваше се в следствения отдел и изтезаваше, докато признае нещо. Постепенно стопанската милиция стана истинско страшилище, защото пострадаха хора и за Неумишлено допуснати грешки. Но, разбира се, никога стопанската милиция не разследваше огромните злоупотреби и стопански провали на хората от върхушката.
 
От: Ще фалира ли България?

Наскоро един млад историк ми каза, че тия щуротии, дето сме ги учили някога в училище по история, са преувеличени. Демек че тия яки работи, дето изброи blackout0826 повечето са измишльотини така да се каже. Или все едно след 100-200 години в учебниците ще пише за "Златния век на ББ" примерно.

Лично аз съм силно против някой да твърди, че "българин измислил компютъра", българин измислил това и онова... Джон Атанасов сигурно е бил толкова българин, че лично аз се съмнявам да е говорил fluent български и че е можел да пише на кирилица. Това, че с Бери създават първия цифров компютър, донякъде е заслуга, но не са единствените, допринесли за оформянето на компютъра като изчислителна машина. Преди и след тях има още други. Пък и в САЩ не признават заслугата на Атанасов и Бери. Даже преди няколко години бяха публикували историята на компютъра в PCW и никъде не стана дума за тях :(

Същото е и с много други неща, които "сме дали" на света. Просто приказки на тъпи комуняги, за да вдигнат духа на народа. Все едно аз утре да почна да се хваля, че съм създал Google или Фейсбук... Преди време четох някъде за някакъв "гений", който навремето сложил телефон в колата на Живков и авторът на статията го описваше все едно той е измислил мобилните телефони. Пък въпросния "майстор" просто сложил два мощни предавателя - единия в колата на Тато и другия някъде другаде, покриващи голяма територия, което е точно противоположно на принципа на клетъчните системи като GSM примерно.


Прибавете към това лошия и дълъг транспорт плюс различните събрания, заседания и кръжоци след работно време и вие получавате положението, че у дома се отива само за да се преспи. Инженерно-техническият кадър в цялата страна работеше по т.нар. „ненормиран“ работен ден, което твърде често значеше 12 часа.


То и сега инженерно-техническия кадър в ЖП-то бачка по n часа на същия ненормиран работен ден за смешните някоолкостотин лева. Добре, че се махнах от там, та не можаха да ме вкарат в такава схема :D Простотията, останала от комунизма, се предава по наследство в държавните фирми. Подчиненият се кланя здраво на началника си (винаги ме е дразнило това поведение) и когато заеме неговото място, е със същото мислене.
 
Последно редактирано:
проблема с раждаемоста и детските градини е още от 60 години

http://chitanka.info/text/2898/54#textstart

Слушай — той се вълнува. — Не ме разбирай погрешно… искам да имам дете… и Тинка иска, но нямаме възможност…!

— Как да нямате възможност! — възразявам. — Двамата печелите, тя ще ползува всички права по майчинство…

— А после? — пресича ме той. — Нали някой трябва да го гледа това дете! Ние нямаме старци у дома! Нямаме никого! А Тинка не може да остави работата, защото с една заплата закъде сме?… Или роди го, пък го хвърли в детския дом!…

— Ами всички правят така — лекомислено забелязвам аз.

— Аз не искам да правя като всички! — малко ядосано казва Драго. — Първо на първо, никак не е лесно да намериш място в детски дом. Питал ли си, интересувал ли си се, за да видиш как се намира място в детски дом? Знаеш ли какво казват хората — по-лесно е да станеш софийски жител, отколкото да намериш място в детски дом!

Едва сега си спомням, че една моя близка, дъщеря на виден човек, трябваше да иска съдействие чак от член на Политбюро, за да настани дъщеря си в някакъв детски дом.

— А какво го чака после? — Драго задава този въпрос по-скоро на себе си, може би за да се убеди още веднъж, че решението му е правилно. — Улицата! Аз на работа, Тинка на работа, по цял ден никой няма у дома… Как ще се по грижиш за него, как ще го възпиташ… какъв човек ще стане от това дете? Ти виждал ли си Стояновите деца? По-големи разбойници от тях няма! Целият квартал е писнал! Защо? Защото никой никога не се е погрижил за тях. Сега милицията се грижи! Видя ли какво излезе от дъщерята на Данчо шофьора? Ами Стефановите? Аз не искам моето дете да свърши в поправителното в Казичене!

— Слушай — отвръщам му аз. — Когато майка ти те е раждала, да не би да сте живели с гувернантки и слугини? Не те ли е мъкнала с цедилката на гърба на нивата?

— Нивата не е варилнята! — отвръща моментално той. — И второ, друго беше на село… род голям, хора много… ако мама ме остави, някоя от стринките ще ме пригледа… А тука нямаш никого!

— И после — продължава Драго, — къде ще го сложиш това бебе, като имаме една стаичка и три семейства делим кухня! То ще бъде една, каквато не си виждал!

— Добре — казвам. — Мислиш ли, че утре, след година или две ще си по-добре?

— Ами надявам се — отвръща той. — Знаеш, пестим до стотинка, чакаме заемът да излезе… Когато поне жилището ти е свястно, друго е…!

— Но тогава може да решиш, че трябва да си купиш кола… както хората правят, после да се мебелираш… после нещо друго… И човек винаги си има оправдание да няма деца! — казвам му всичко това, защото имам приятели, които постъпиха точно така.

Думите ми го ядосват.

— Ами ти защо нямаш деца? — извиква Драго. — Какво ти е на тебе? Жена ти е студентка, ще го пробута между лекциите!

Как да му обясня, че жена ми не иска да има деца, защото твърди, че щели да й съсипят кариерата. Че вече на два пъти е сторила това, което Драговата жена възнамерява да стори утре. Че никога не съм приемал това обяснение и че ако неговото обречено бебе ме вълнува, то е, защото вече съм изпитал измамните оправдания на собствен гръб.

Мълчим. Драго разбира, че ме е засегнал на болното място, и не знае какво да каже. Виждам го, че хем иска да си отиде, хем да остане с мен.

— Слушай — казва той. — Ние с жената си говорихме и друго… Това, дето го живееме, живот ли е? Погледни нас, погледни себе си, погледни мене! Ти щастлив ли си? Аз щастлив ли съм? Кажи ми, кой в тази фабрика е щастлив? Погледни младите! Погледни децата! Като си помисля, че ги чака нашето тегло, косата ми настръхва! Аз не искам моето дете да премине през моята мизерия!… И се питам: имам ли право да създавам още един нещастник на този свят?… Ако се роди гений или разбойник, можеш да си спокоен, ще си пробие път. Ами ако не е? Ами ако е просто една обикновена човешка душица, малко по-чувствителна от другите, тогава? Борбата за детския дом е най-малкото. Знаеш ли пред какво е изправено едно обикновено дете на обикновени хора?… Пред Китайската стена! Борба да му намериш свястно училище, борба да надвиеш привилегированите, особено когато нямаш никакви връзки, борба да влезе в университета, защото извън него го чака лопатата, борба да намери работа, защото без нея ще пукне от глад… Ами ако е момиче и не успее да влезе в университета, или пък е грозничко, та не може да се пробута по втория начин, тогава закъде е?… Недей да смяташ, че не сме мислили! За всичко сме мислили! За всичко!

Той натъртва последната дума „за всичко“ и добавя:

— Знаеш ли как ми е жал, като гледам децата из махалата! Че това детство ли е? На село ние бяхме бедни, пасяхме овцете и вършехме кърската работа, но ние бяхме щастливи деца… може би защото не знаехме какво ни чака…!

Драго млъква, сепнат, че е казал повече, отколкото е трябвало, после измънква:

— Значи, утре следобед не съм на работа! — и излиза.

Заставам при прозореца и гледам минаващите през двора работници. Повечето от тях са женени. Познавам семейното положение на всички и се опитвам да си припомня кой колко деца има… Бай Иван няма деца, Атанас — едно, другият Атанас — няма деца, Надка — едно, Любка — едно, Борис — няма, Стефан — едно…

И ми се струва по-убедително от преди, че истините, които Драго ми бе наговорил, всъщност бяха общи истини, че вероятно всички тия обикновени български работници бяха минали през тях, бяха се съобразили… и не искаха да имат много деца. Всеки бе съобразил нещата при своите собствени условия, без да конспирира или заговорничи с другите… И в резултат, след като много от тези български двойки отминеха във времето, на тяхно място щеше да дойде само един българин… или нито един.

Но ако работниците тихомълком бяха решили, че не могат или не желаят да имат деца, какво мислеше интелигенцията, особено онази част от нея, която едва ли можеше да се оправдава с материални причини.

П
ри моята среща с Боян Българанов, за която вече разказах, той темпераментно извика: „Давате ли си сметка, че след двайсет години ние ще бъдем турско-циганска държава!“

За него това беше най-сериозният проблем, пред който съвременна България бе изправена. Горе-долу по същото време, средата на 60-те години, отрицателният прираст на българското население в страната започна все по-силно да тревожи партийните и държавните ръководители и за известно време се превърна в една от главните теми. Но още преди да предизвика вълнения в официалните среди, още преди да се осъзнае трагичният размер на българското национално безплодие, в печата и по радиото полугласно се промъкнаха сигнали, че раждаемостта на българите е на едно от последните места в света и че българската част на населението застрашително започва да намалява. За първи път в цялата своя история, в години на мир, а според партийната пропаганда — и години на небивало материално благоденствие и щастие, българският народ спря да се множи. Какво означаваше всичко това? Статистически увеличението на общия брой на населението над осем милиона се дължеше ма два фактора — значително намаляване на смъртността, т.е. увеличаване на възрастовата граница, и голям прираст на циганското и турското население. Фактите, че огромен брой млади семейства предпочитаха въобще да нямат деца, а още по-огромен брой семейства се задоволяваха с по едно дете, което означаваше, че до 30–40 години българското население щеше да се стопи наполовина — раздвижи и партия, и държава, и общество. По низовите партийни организации се надигнаха гласове, че нещо трябва да се направи, за да се промени тази опасна тенденция. По кафенетата и клубовете раждаемостта също се обсъждаше под най-различен ъгъл. Имаше хора, които агитираха за връщането на омъжените жени към домакинството и съответно отглеждането на деца, имаше други, които не виждаха нищо лошо в примесването на българска с циганска кръв.

Спомням си покойния Цветан Стоянов, който казваше: „Всъщност това, от което най-много имаме нужда, е горещата циганска кръв и циганската жажда за живот!“

Първата видима реакция на властите беше не да се опитат да си обяснят най-задълбочено застрашителния характер на тази обезпокоителна тенденция, но да се опитат да я прикрият. И този път, както и в много други случаи, властта стана жертва на еснафската си скрупульозност — да се скрие болестта на момата, та ако ще последната и да умре. Никога точни статистически данни не бяха публикувани, но когато Боян Българанов говореше, той явно ги знаеше много добре. Въпросът набързо бе претупан по държавна линия и действията на властта в края на краищата се сведоха до няколко мероприятия, като покачване на ергенския данък от 5 на 10 на сто, увеличаване на отпуските по майчинство и бременност, увеличаване на детските добавки и (най-странното) задължително преименуване на цигани с български имена. Асан стана Асен и Айше стана Ангелина.
 
За кражбите 62 глава

Техниката на кражбата от държавата почти винаги е свързана с отчитането. В ресторантите например принципът на незаконното печелене на пари е бил да се отчете, че са вложени повече и по-скъпи продукти в дадена храна, отколкото в действителност, и разликата да се сложи в джоба. Или пък да се намери начин порциите да бъдат повече на брой (без да се засяга грамажът им), отколкото следва от поръчката, и пак разликата да се сложи в джоба. Да се продава едно качество стока за по-високо качество бе също един от популярните методи. Такъв беше случаят с известния процес на месарите, които натрупали доста пари, продавайки второ качество месо за първо. Там, където водата можеше да вземе безпрепятствено участие в превръщането на качеството в количество — всевъзможните видове алкохолни и безалкохолни напитки, също се натрупваха добри печалби. Продаването на своя стока в заведения с висока вътрешна надценка е може би най-популярният трик във всички барове и ресторанти из страната. Друг трик, който се прилага редовно при боравене с машини, съоръжения и особено с коли, е бракуването с протокол на най-редовна стока и продаването й след това на безценица на приятели или подставени лица, които пък след това ги препродават на редовната им цена. Работниците из предприятията, които употребяват скъпи или редки метални композиции, или каквито и да е скъпи или търсени материали, винаги отчитат, че са употребили повече материал, отколкото в действителност е било употребено, и разликата, разбира се, се измъква навън и се продава. Слушал съм фантастични истории за най-изобретателни похвати от страна на големи и малки крадци. Във вестниците бяха изнесени случаи на плащане на заплати по ведомост на несъществуващи хора или пък покупко-продажба на несъществуващи материали, които след това се отчитали, че били вложени в нещо, където дирите им изчезнали.

Може да се каже, че огромната част от кражбите биваха така изкусно извършвани и документално така добре оправдани, че нямаше никаква практическа възможност да се открият, ако не беше неблагоразумното харчене на пари от страна на крадците. Маса финансови ревизии, тройни контроли, анкети и проверки не можеха да докажат нищо. Единственият факт, който милицията използуваше, беше, че човекът харчеше повече, отколкото печелеше. И затова за дълго време главното внимание на милицията беше да следи за харченето на парите.

........................................................................................
С течение на времето, от средата на 50-те години насам, присвояването на обществени средства или просто краденето от държавата се превърна в масово явление. Всеки гражданин, който по някакъв начин докосваше меда, се опитваше най-малко да си оближе пръстите. Хората задигаха от държавата всичко, което можеше незабелязано да изчезне, макар че по някой път задигнатият предмет беше напълно безполезен. Смешно или не, работниците от едно ваксено предприятие задигаха редовно вакса за обувки, която, така си стоеше и съхнеше по домовете им. В други предприятия често изчезваха инструменти, пособия и дребни материали. Шофьори на камиони надписваха несъществуващи курсове и икономисай и я бензин го продаваха за своя сметка и т.н. Понякога хората се организираха за по-ефикасно крадене. Безброй са безупречно функциониращите вериги „управи-тел-счетоводител-касиер“, където и най-щателната ревизия си оставаше безпомощна. Хората, които крадяха сериозно, не бяха глупави. Първата им задача винаги беше да се движат в рамките на закона и отвън погледнато, всичко да изглежда съвършено честно. Тъкмо тези групови кражби бяха и най-големите.

доказателствата от други източници... двойно нарастване на този вид престъпност за един период си е страшно....

В статия на вестник „Труд“ от 23 март тази година (трябва да е от 1977г - моя бележка) се казва буквално:

„Броят на наказаните управители на търговски обекти и магазинери по член 232 от Наказателния кодекс за измамване на клиентите е двойно по-голям през периода 1974–1976 година, отколкото през предшествуващите три години — 1971–1973 г. За престъпления по цените и ценообразуването (чл. 225 от Наказателния кодекс) броят на осъдените нарасна през същия период два и половина пъти.“

А на друго място в тази статия пише:

„Осъдени бяха десетки директори, началници, главни счетоводители — за невярно отчитане на плановете с цел да получат незаслужени премии. В затвора отидоха външнотърговски дейци, ръководни работници в администрацията и услугите — за рушветчийство.“

Това се отнася само до разкритите престъпления или поне до самопризналите се престъпници. Но какво да се каже за далеч по-големия брой кражби, които милицията не е успяла и едва ли ще успее да разкрие. И нещо още по-важно — какво да се каже за онзи вид кражби, които се извършват не само със съгласието, но понякога и с благословията на отговорни хора на властта.
 
Как комунизма и примера на голмите Другар... равните независимо дали работиш или не заплати промениха мисленето и доведоха до понижена производителност 63 глава

Тая посока ни води при вътрешните мотиви на хората, които дръзват да присвояват обществена собственост. Аз лично съм провел немалко разговори било с осъждани граждани, било с хора, за които съм знаел, че са „свили“ нещо зад гърба си. Мога да кажа, че всички тези граждани са обединени от една обща и категорично подчертана линия — че те смятат онова, което са извършили, за напълно справедливо, или по-точно за скрито поправяне на обществената несправедливост спрямо тях.

Един управител на стол, мой добър приятел, човек завидно интелигентен, начетен, с добър вкус и широко сърце, ми е казвал:

„И аз свивам, както всички други. Защото тичам по десет-дванайсет часа на ден, оставам без крака, в последните 15 години съм дал печалба за милион, а получавам по-малко от всеки мамин син, който си чеше задника. Това не са техни пари. Това са мои пари. Ако един ден ме хванат, ще им го кажа. Това са мои нари. Аз не пипам вашето, вземам това, което си е мое!“

Но него едва ли щяха да го хванат, защото той знаеше как да прави отчетите и как да се опази.

Несправедливото заплащане на собствения труд беше един от най-популярните и основни мотиви, които хората предявяваха срещу собствената си съвест.

„Най-големият крадец тук е държавата, така че няма нищо грешно, ако човек се опита да си върне малко от откраднатото“ — беше оправданието на мой познат шофьор на камион, който правеше „черни“ курсове.

За дълго време в България заплащането на инженерно-техническия състав по заводи и фабрики беше толкова мизерно (съгласно Кодекса на труда то не биваше да надвишава с повече от 6 на сто средната работническа заплата), че за да се препитават, мнозина инженери трябваше да прибягват до трикове. Те внедряваха всяко ново производство с първоначално много примитивна технология, далеч под модерните стандарти. Това им даваше възможност да правят в течение на следващите години „рационализации“, чрез които технологическият метод бавно се подобряваше и те получаваха съответните рационализаторски възнаграждения. Но тъй като инженерите и техниците сами не можеха да бъда! рационализатори, което се смяташе за част от служебните им задължения и не се заплащаше, бяха измислени т.нар. рационализаторски колективи, в които се включваше за параван един работник. Погледнато в дълбочина, това псевдорационализиране на един умишлено предварително влошен технологичен метод представляваше най-рафинирана и неоткриваема кражба от държавата. Но последната бе продиктувана не от лакомия за пари, не от самоцелно желание човек да надхитри обществото, а от твърде сурова необходимост. Спомням си, че моята инженерска заплата в ония години ми стигаше само за първата седмица на месеца, без въобще да мога да си позволя и най-малкото разточителство. Инженерите работеха „ненормиран“ работен ден, твърде често и през седмичната почивка, и силите им биваха изцеждани до капка. Срещу всичко това им се плащаше смешно възнаграждение.

„Не мога да оставя децата да гладуват“ — казваше мой колега, когато председателят на рационализаторската комисия вдигаше въпросително вежди над поредното предложение за рационализация. Пак по същите чисто човешки причини, като противопоставяне на съвестта срещу черната експлоатация от страна на държавата, много нормировчици с добри сърца пускаха първоначалните норми за всяко ново производство доста по-ниско от реалното. Това даваше възможност на работниците да изкарват в течение на две-три години „наднормени“. Нормировчици те съветваха хората никога да не преизпълняват нормата с голям процент, който веднага би показал, че тя е фиктивна и би могла да бъде завишена със скок. С времето нормата ставаше реална, но хората вече бяха изтръгнали по някой лев от нея. Това бяха ощетявания на държавата, каквито никаква стопанска или криминална милиция не можеше да хване. И според мен в по-късните години този начин на непряко присвояване на обществени средства стана главният, може би защото беше и най-безопасният.

Ала едновременно с чувството, че поправят сурова обществена несправедливост, в хората, които бяха започнали да присвояват държавни вещи или пари, се надигна и едно-друго оправдание, което в последните години щеше да стане нещо като идеологическа мотивировка на кражбата.

„Всички крадат! А тия, които са най-горе, крадат най-много!“ — тези думи съм ги слушал десетки пъти при най-различни обстоятелства. Било когато кварталният зарзаватчия „удря“ паланзата, било когато келнер надписва, било когато човек забележи, че помпата на бензиностанцията вкарва в резервоара въздух или когато пробутат развалена или некачествена стока.

Онова, което моята позната Ирина каза при свиждането ни в Съдебната палата, че системата представлява организация, създадена от големите крадци, беше по същество най-популярното убеждение навред из страната. За всеки не-предубеден наблюдател на социалистическата система е ясно, че в дъното на нещата стоеше примерът на големците. А тия големи властвуващи граждани бяха изградили система от неписани закони, която им даваше възможност да извършват най-крещящи несправедливости. Членове на Политбюро, членове на Централния комитет на партията, министри и заместник-министри, шефове на разни ведомства, всякакви големи началници почти без изключение и без никакво морално оправдание погазваха декларираните от собствената им власт принципи на справедливост. В тези репортажи аз доста подробно вече се спрях на силно деморализиращия населението ефект на привилегиите, узаконеното връзкаджийство, разврата на властта. Примерът на ръководителите винаги във всички общества е установявал нивото на общия критерий за нравственост, добро детелност и престъпност. И затова моето собствено заключение от всичко, което съм видял и чул във връзка с това повсеместно отношение към обществената собственост, е, че главната, почти изключителна вина носят ръководителите, видните граждани, ония, които нормално никакъв държавен съд не може да съди, но които в края на краищата ще получат присъдата на времето.
 
За назначенията и връзките

Тъкмо партийният принцип за назначаване на отговорна работа само на „свои хора“ доведе до пълното налагане на тотална безпринципност при назначаванията. Защото понятието „свои хора“, което би трябвало да означава „верни на партията“ граждани, моментално беше изтълкувано в друга, твърде произволна посока, а именно „верни някому“ граждани. С други думи, това правило за вярност упълномощи всякакъв вид ръководители, големи и малки, да се обграждат с верни на тях самите хора. И тук вече принципът на партийната връзка бива изменен в принцип на личната връзка.

Едно от най-масовите явления в България през последните три десетилетия, вероятно най-типичното явление за движението на хората вътре в системата, беше това обграждане със свои хора. Всеки току-що издигнал се на ръководна работа гражданин смяташе за свой пръв дълг и първа лична необходимост да доведе от село всичките си любими роднини и приятели, да ги настани на най-добрите места в оглавявания от него институт, да им уреди жителството, жилищното положение и т.н. В социалистическа България настъпи царството на „моя човек“, който беше енергичното отроче на буржоазния „вуйчо владика“. Партията узакони най-нечестните, несправедливи и увреждащи интересите на цялото общество методи на роднинщината, приятелщината и користната размяна на услуга за услуга. По някое време почти всеки от новите ръководители го беше ударил през просото и даже не си правеха труда да прикрият сделките си. Когато гледах представлението на „Големанов“ от Ст. Л. Костов в Сатиричния театър в София, имах ясното чувство, че с цялата си байганювщина Големанов не можеше да върже и връзките на обувките на нашите партийни Големановци. Те бяха далеч по-арогантни, далеч по-вулгарни, по-напористи, по-безогледни, по-хитри, по-лакоми, по-суетни. Абсолютно никаква капка морал или чувство за отговорност не бяха останали у тях. Присъствувал съм на такива пазарлъци:

„Кажи му на Димо, че ако назначи зет ти на онова място, аз ще вкарам дъщеря му в университета, а пък ти за услугата ще оправиш жителството на Първан, приятел ми е човекът, какво да го правя!“

Или пък:

„Слушай, брат ми, тия принципи ги заври някъде! Слушай какво ти казвам, на тоя свят всичко е «ти на мене, аз на тебе». Ако ти ми помогнеш, и аз ще ти помогна. Че ще поискам и моите хора да ти помогнат!“

Дори в силно ограничения и стриктно контролиран български комунистически печат човек може да намери много и смайващи примери за тази най-недостойна болест на системата — връзкаджийството. В пълно съответствие с това ходатайството придоби невиждани размери. Зная случаи на фалшифициране на изпитни работи в университета, зная случаи на подменяне на пропаднала работа с отлична, защото дори в ония области, където уж се провеждаше някакъв конкурс, системата на „моя човек“ предрешаваше нещата.

На пръсти се броят ръководителите, които се опитваха да устояват и се борят срещу могъщите вълни на това разкапващо всякакъв морал и всякаква дисциплина партийно явление. Те не можеха да имат никакъв успех, защото примерите, които даваха първите ръководители, се гавреха с усилията им. Роднинщината бе приета като важно правило в живота на висшето ръководство. Нека ми бъде спестено времето да изброявам на какви постове се намират децата, зетьо-вете, снахите, братовчедите и братовчедките, баджанаците, етървите и зълвите на членовете на Политбюро. В едно нещо може да сте сигурни, че в държавата на работниците те не са миньори, тъкачки, стругари, зидари или каквито и да е производители на блага. Всички те са на служби, една от друга по-високо платени, една от друга по-привилегировани. И след като ония, които трябва да дават пример за спазване законността и обществения морал в страната, са фактически най-големите закононарушители и вършат най-неморалните деяния, ясно става какъв пример следват ония отдолу.

Най-циничното е, че всички тия безобразия стават в името на комунистическата идеология, на Маркс-Енгелс-Ленин. Всичко е в името на партията, сякаш наистина партията не може да съществува, ако дъщерята на важен другар не е министър, ако синът на друг важен другар не е посланик, ако братът на трети другар не е генерален директор и така нататък. Би било много любопитно да се направи изследване и се види дали изобщо съществува значителен пост, който да не е зает от роднина на някого от управляващата върхушка.

Вторият критерий при назначаванията в социалистическа България, пак по принципа на „моя човек“, е партизанщината. Както много пъти съм отбелязвал, няма обществена организация в България, където да не се води понякога твърде остра вътрешна борба за власт. Борещите се страни могат да бъдат два различни рода, две села или две партизански бригади, или както най-често се случва — последователите и поддръжниците на един вожд срещу последователите и поддръжниците на друг вожд. В държавната йерархия например се водеше остра борба между гражданите, свързани с партизанските бригади от Южна България, срещу гражданите, свързани с бригадата „Чавдар“, която се отъждествява със самия Тодор Живков. Съществуваше силен антагонизъм между кариеристи, свързани с Червенков и особено с Антон Югов, срещу онези, свързани с Живков и неговата група. Партизанщината е особено силна всред местните ръководители в окръзите или в отделните ведомства. Там всички зависят от отговора на въпроса „С кого си?“. Иронично същата силна омраза, с която преди трийсет години партийците атакуваха „класовия враг“, т.е. остатъците от буржоазно-капиталистическото минало, сега бушува вътре, в самата партия, където една група ненавижда смъртно друга група.
 
От: Ще фалира ли България?

Агейнст както винаги тъп и некомпетентен типично герберче като тия двамата от видеото.

Агейнст Плугчиева отговаряше за усвояването на евро фондовете в предишното правителство - да разбирам ли че се е справила добре щом я изпращате на такъв пост в чужбина - също така да разбирам ли че нямате кадри щом упрехте да изпращате БСП активист.

Второ Даниел Вълчев не е от БСП - но както и да е теб всъщност политиката не те интересува за теб е важно да изпълняваш каквото ти наредят от централата.

Трето горните двама тупани дето викаш че са се добрали само до покрайнините на властта са ДЕПУТАТИ ОТ ГЕРБ - народното събрание е върховният орган в тази държава не министър председателят слънце - опитайте се да проумеете тия неща.

Ваххх верно, че Вълчев беше от НДСВ.... прощавай значи, погрешка ви удвиних, че имате един свестен у редиците.
За Плугчиева да си призная незнам дали краде, просто ми се виждаше свястна на пръв поглед, което разбира се не значи, че тия под нея не крадат, просто обикновено така се прави да сложат някой читав отпред, че да замазва очите за кражбите на тия отдолу. Ама това не им попречи да му замразят например на Орешарски всички еврофондове. Не ГЕРБ - от ОЛАФ му ги спряха.
И все пак може и да бъркам за нея, аз за разлика от тебе съм прост гласоподавател и не съм наясно с точните ви схеми за източване на държавата.

И не ми отговори как можа да си избереш съсел за лидер на партията? :) Кажи бре, какво му хареса толкоз на хамстера? Мене ако питаш по-добре ти да беше станал премиер - и ти си толкова тъп, само дето белким трудов стаж имаш :) На следващия конкрес да се кандидатираш и ако те изберат обещавам другия път да пусна за вас бюлетинка :p
 
От: Ще фалира ли България?

:twisted: :twisted: :twisted:
Еееееееее, тук са нацитарини такива неща, че трябва да си опиша автобиографията в два тома поне, че да опровергая някаква част от тях!
Четох малко по диагонал, предимно болд текста.
voic4e, и пуканките са измислени в България. И после са се върнали в щатите да си ги рупат в кината. Не чети американската история, написана от американци. Те и нация не са, и история нямат; и в това отношение са точно като македонците. За тях Hungary не е Унгария и Turkey е пуйка! Много неща имат, които другите държави нямат, но ги гложди европейското. Него искат. Какво да кажат в разговор: "А пък ние, в САЩ, през 681 година какви неща сторихме!"?
Георги Марков, поне повече от цитираното, е писал за ранните години. Петдесетте са били гладни, шейсетте бяха, донякъде. Но никой не е залитал от глад на нивата или в завода. Във всяка къща на село и малките градове, че и в по-големите, имаше животни. И плодове и зеленчуци. Хранеха себе си, хранеха и родата, заминала да става я чиновник, я работник в завод.
За организацията на доставките: Всеки ден в плодзеленчука пристигаха камиони от различни места, с различни неща. Никой магазинер не взимаше повече стока, защото знаеше че утре или в други ден ще има прясна. Сега като идеш на пазара, знаеш ли от кога е стоката, от коя седмица!?
Магазинерите крадяха. Сега не се ли краде? Но се крадяха стотинки. Дори и защото не можеше да си купиш последен модел Мерцедес. Най-много вила да направиш, и то скромна. Последните години се окрадоха не само заводи, но и цели икономики.
Едно време Народното Събрание бе пълно. Никой не ходеше на кафе или по магазини по време на заседание. И не четеше вестник в залата. Нито пък обмисляше каква сделка да извърти или за колко да продаде гласа си по даден проектозакон.
Нямам много време да пиша, затова ще ви дам един съвет: Когато искате да изясните нещо, съберете максимален брой гледни точки! Дори такива, които не харесвате! Дори такива, които са невероятни! Осмислете ги, вникнете във всеки автор. И чак тогава си създавайте мнение. Човека е субективно същество и няма как да пише обективни неща. Всеки пречупва нещата през себе си. И така ги представя.
Прочетете "Принцовете" на Дончо Цончев. Прочетете "Хайка за вълци".


Дай няколко примера да не плямпаме напразно - с какво превъзхождаме другите нации?
С мислене.
Ето и един пример: Все ми се струва, че не е толкова трудно да се сетиш, че като летиш над врага, ще е поне доста забавно да му пуснеш отгоре няколко бомби!
 
От: Ще фалира ли България?

Куул, е не го четох всичкото а диагонално и съм съгласен с всичко което казва Вискяра. Верно не го четох много, но това си са личнита гледна точка и възгледите на един не може се приемат за даденост, мога да ти дам 100 мнения, който подкерпям за соца от 100 различни човека. Айде отписваме това, ДС го утрепва как с топчето в чадъра. Е верно ще кажете не било нищо, ама до тогава стил снайпера като JFK. Така по тази тема. Само да ви кажа икономическия шпионаж е бил на такова ниво дето запада не е бил. И изключвам абослютно всичко, щом не разбирате. Синагапур в копирал изцяло социалната система от БГ и я интегриал в техния капитализъм, ние сме първата държава признала Синагапур след рефендумаа им. В знак на благодарност 600 години земята на посолството не се плаща.

Лично аз съм силно против някой да твърди, че "българин измислил компютъра", българин измислил това и онова...

Абе Войсче, аз те мислих, че освен пишеш тука ей така за кеф имаш някой в главата. По тази логика аз силно съм против се тъврди, че си българин щото нали всичко БГ дето е не съществено, та и вашите по тази логика - не искам се заяждам де, просто се чудя къв го дириш тук а не в УСА щом всичко ти е една илюзия :D
Дето нищо не признваш за БГ, ако Американците имаха и 1/10 от това което имаме ние квито са от всичко кинти вадят, не искам ти кажа кво щеше да е, така че не говорете глупости


Еми пример, като сме има държаваност и писменост - още Гермнаците(племната/кланове още преди няма си и кога) са говорили на конете с нечленоразделна реч.


А това да се мисли че сме балъци и няква сган, това си е персонално мнение, но вследстиве на дългото обеждение от вънка, накрая редица привикват - системата действа просто

АЙде ви питам, че май сте позабравили историята - Няма ви питам за златния век на Симеон, щото ще вземете се депресирате. Колко от държавите/държавоността от през 681 г. са е запазила до сега, че и през 7 век. рабосто - българина оцелява, и се връща с бясни темпове наваксва след тъмните векове, ренесанс, инд. революция и т.н.!?

Ако това не някакъв фактор то наистина няма кво се говори.

Това не е грандомания, това е забравена история. Като деморализираш и изпорстиш нацията си така става, повече книжки е решението, щото ще станем като великите братя от УСА :D Макар че точно това е целта глобалиация и липса на национално принадлежност у хората, за по лесно манипулруане на техните възгледи, но това е тема за друг разговор


Нямам интерс с никой се карам, изразявам мнение
 
От: От: Ще фалира ли България?

Абе Войсче, аз те мислих, че освен пишеш тука ей така за кеф имаш някой в главата. По тази логика аз силно съм против се тъврди, че си българин щото нали всичко БГ дето е не съществено

Приказвай си, но ако мислиш, че си прав, защо компютъра ти е с процесор от Интел или АМД, а не Правец? Или сигурно ще кажеш, че 8086 е измислен в България, а Motorola 6800 е изплагиатстван от СМ600 ? :D Като ние сме измислили и компютрите, и самолетите, и автомобилите и всичко на планетата Земя, защо най-голямата, най-популярна и най-добра търсачка на света се казва Google, а не Вълшебница примерно? Ако българина е толкова умен, защо най-скъпите коли са Ламборгини, Ферари, Бентли, Мерцедес, БМВ, Ролс-Ройс и не знам си още кви, а не Балкан примерно?

Да, имали сме компютри, но не с български процесори. Имали сме и касетофони (при майка ми още има един работещ от ZTE Mezdra), и радио апарати Resprom, но повечето технологии и елементи влезли в тях, не са измислени в Бг. Ако българите имахме толкова акъл, че да измислим компютрите и не знам си още кво, щеше ли да има Intel и BMW и т.н.? Щеше, ама на куково лято! Ако народа ни беше силен, щеше да има силни управляващи и нямаше да позволи други държави да определят вътрешната му политика през последните n десетилетия.


Сглабяли сме едни тъпи москвичи и сме имали едно пикливо балканче, стигнахме до там китайци да си произвеждат каруците в Бг. Ти изобщо не мислиш, че Джон Атанасов може и да е българин, но са единици такива като него. Сега сигурно ще кажеш, че Георги Иванов е първия човек, полетял в космоса и стъпил на Луната, а американците и руснаците са си го измислили?


Хайде не говори глупости, ако обичаш, ами мисли малко по-реално и с по-отворено съзнание. Не съм против да защитаваме българското, но съм против да се прекалява. Защото тези, които ни внушават, че сме много велики, са онези кухи лейки, дето са ни управлявали и продължават да ни управляват, и го правят с цел да манипулират хората.
 
От: Ще фалира ли България?

Шефе, във всичко избрoено от теб в има българска следа - къв е спора не виждам - съм казал че сме патентовали всичко, казвам че сме дейни и инциативни. А всичко е патенотва от силен икономически интерс от големите навремето иди разбери, какво е било в началото. Кое не разбра? Кво ми бройш тука тъгровски марки световни монополисти - трябва ли са български? Гугъл да не е няква специфична дума в английския :D. Хубаво айде като толкова искаш марки, всички визуални ефекти на мултимилионни прожекции от от края на 90-те до сега не ми се изборяват безройни са(Аватар сигурно ще бъде кофти рисунка без това), изпозлват БГ рендър, който е толкова топов, че като искаш с коли сравним е с бугати - прави си проучване за Chaos Group. А това че някой се мисли за балък и не си задоволил 1во ниво от потребностите и има редица лични неуспехи, не е мерило че всички са такива ;) Това искаш кажа че е глупавото, като си мислите така ваш проблем.

Ако българина е толкова умен, защо най-скъпите коли са Ламборгини, Ферари, Бентли, Мерцедес, БМВ, Ролс-Ройс и не знам си още кви, а не Балкан примерно?
Ти не видяли кво ти казах, Американците Асен Йорданов, го приемат за един от бащите на авиацията им - няма ли сме акъл :D :D :D

Хайде не говори глупости, ако обичаш, ами мисли малко по-реално и с по-отворено съзнание. Не съм против да защитаваме българското, но съм против да се прекалява. Защото тези, които ни внушават, че сме много велики, са онези кухи лейки, дето са ни управлявали и продължават да ни управляват, и го правят с цел да манипулират хората.

Ти виждаш ли ква глупост пишеш, точно ако се набива това в главите колко сме велики няма сме на това дереже :D пусни си ТВ и само помия, мизерия, простотия къде виждаш велико, само ти изопачават всичко колко е зле и ти да се чувстваш че вуте е по зле от теб и ти си добре :D Mас медите по света и у нас по такъв начин манипулира възприятието, както и библията не е манипулирало. По-реално мисли и недей с конфорнизъм да подхождаш

И на последно място виж тази тема, http://www.predpriemach.com/showthread.php?t=26598 - и умната кой говори глупости ;) А да не забравя виж кво се нарича акъл/ум/капацит цък
 
Последно редактирано:
От: Ще фалира ли България?

Евалата на Кулайс върна ме много години назад - Тези неща може би трябва един ден да ги въведат като задължителни за учене в училище. Защото когато историята се забравя се повтаря но в повечето случаи като фарс. Жалко че много от четящите тук във форума даже няма и да ги проумеят.

Вискяр, Блеки - Национална политика на всяка държава е да изгражда самочувствие на нацията - Понякога се престарават като в Македония, но винаги и навсякъде го има този елемент. Това лесно се постига чрез изтъкването на няколко факта и премълчаването на стотици други.
Да приемем че Джон Атанасов е измислил компютъра що не го е измислил в БГ ??? - От другата страна сложете другата гениалност - кой изрови кокалите на Чарли Чаплин от гроба за да иска откуп за тях??? и тн.

Колко гениална е една нация може да се съди по това колко от изобретенията от световен ранг са реализирани в самата държава - това е гениалността на нацията да успее да оцени качествата на можещите и да им даде шанс да се реализират в собствената си държава. Оня пич дето конструира 6 степенната скоростна кутия що избяга във Франция щото сме гениален народ - Имаме ли държавна политика за насърчаване на гениалните българи нямаме - тогава приемете че сме една от най задръстените нации която е тотално деградирала от културата на чалгата - погледнете кой ни е министър председател и кой ни е президент и ще добиете пълна представа за гениалността на българския народ - и това не е само от последните 20 или 60 години така е от векове.

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша....

Това последното го е казал Славейков
 
От: Ще фалира ли България?

Манта не си прав, не е само до условията(макр че адски важни) а и до това какво имаш в главата. Ако бе така всеки ще измисли Гугъл, Фейса и т.н и т.н. За да има разтеж трябва акумулиране на капитал + напреднало ниво на технология( а зад технолгията е човешкия фактор) - това че редица са били дузпата от тук и са реалзирали всичко на вън, не означава че дадената страна в която са реалзирали продуката, е толкова гениална :D Ако бе толкова гениална техния народ щеше го измисли, нали :)
 
Последно редактирано:
От: Ще фалира ли България?

mantaman е казал точно това, което имах предвид и аз. Ако същите тези бяха направили откритията в Бг и бяха продължили да ги развиват след това, разбирам да се гордеем с тях. Но факта, че са избягали, показва, че държавата не я е еня за тези капацитети, пък после се хвалим с тях. А причината да са избягали, вероятно е защото системата по времето на комунизма е била такава. А тя е била такава, защото реално сме били под командването на Русия или друга външна сила, което пък е защото не сме били способни да си управляваме държавата сами.


Пак казвам, не съм против да си хвалим постиженията, против съм да се прекалява с това. Един колега преди време ми разказа нещо, което не знам дали е истина, но ще приема, че е така. Някакъв българин измислил изобретение с което тролейбусите да се разминават. Направил чертежите, осигурили му условия да го произведе и отишли да го тестват. Казал на водача на тролейбуса "Настъпи!", онзи се уплашил, че ще потроши машината и ще го накажат, но дал газ и не могъл да повярва, че тролейбуса изпреварил успешно другия, без да повреди токоснемателите. И кво станало после? Ами никой не внедрил изобретението му и той го продал на някакви японци. Или поне така се твърди в историята. Но нали сме най-умните?
 

Горе