Конкурс за: за домейн име на дигитална агенция

ExTended

Active Member
Рейтинг - 66.7%
2   1   0
А аз мисля, че бана е трябвало да бъде перманентен, но то шутовете правят половината трафик в този форум, без тях няма да се преизпълни нормата.
 

EliaCapaccio

Well-Known Member
Рейтинг - 0%
0   0   0
Мисля, че банана не си го изял заради това:)
Влез и чети темите и мненията и ще видиш потвърждение, че е точно това. Няма смисъл да лъжа.

А аз мисля, че бана е трябвало да бъде перманентен, но то шутовете правят половината трафик в този форум, без тях няма да се преизпълни нормата.
А за теб трябва да има бан в живота. Ти и да умираш, и да ми се молиш за кислородна маска, няма да ти дам.

Не виждаш ли как си трие всеки пост тя, да премахва доказателства. Мисли малко.
 

EliaCapaccio

Well-Known Member
Рейтинг - 0%
0   0   0
Не закачайте момичето, че и профилната си снимка трие и връща. Още не е свикнала... :)
Навремето трябваше да стана Психиатър. Обмислях го да стана лекар около 2010-та когато завърших. Съжалявам, че се запътих към IT & Недвижими имоти. Винаги ме е влечал човешкия мозък. И по-точно как да му помогнеш да преодолее шизофренията, или биполярното разстройство. И ако бях станал Психиатър, щях да съм милионер. Очевидно защо.
 

petya77

Well-Known Member
Рейтинг - 100%
25   0   0
Не съжалявай за пътищата, по които си поел. Ако беше станал, е само предположение. Намерението ти да станеш какъвто искаш, трябва да е истинско, а не мечта. ;)
 

white_pawn

Active Member
Рейтинг - 100%
11   0   0
Навремето трябваше да стана Психиатър. Обмислях го да стана лекар около 2010-та когато завърших. Съжалявам, че се запътих към IT & Недвижими имоти. Винаги ме е влечал човешкия мозък. И по-точно как да му помогнеш да преодолее шизофренията, или биполярното разстройство. И ако бях станал Психиатър, щях да съм милионер. Очевидно защо.
Ти на психиатър само клиент можеш да станеш. Очевидно защо.
 

beautyFear

Active Member
Рейтинг - 100%
11   0   0
Един ден всички на там вървим. Безкрайно съм обидена на автора на темата. Няма да коментирам.
Още?! Няма смисъл да се обременяваш излишно с негативизъм ;) Време е да grow up.

---------

Имало някога двамина дзен монаси, които вървели през гората на път за манастира си. Като стигнали до реката, видели клекнала на брега жена, която плачела. Била млада и много красива.
— Какво се е случило? — попитал я по-възрастният.
— Майка ми умира. Сама е вкъщи на другия бряг на реката, а аз не мога да я премина. Опитах се — продължила младата жена, — но течението ме повлича и без чужда помощ няма да стигна до другия бряг… Помислих си, че няма да я видя вече жива. Но сега… След като вие сте тук, сигурно някой от двамата ще ми помогне.
— Дано успеем — рекъл угрижено по-младият. — Но единственият начин да ти помогнем е да те пренесем през реката, а според обетите ни за целомъдрие всеки допир до човек от другия пол ни е забранен… Забранено ни е… Съжалявам.
— И аз съжалявам — отвърнала жената и продължила да плаче.
По-старият коленичил, навел глава и рекъл:
— Качи се.
Жената не можела да повярва, но тутакси грабнала вързопчето си с дрехи и яхнала монаха.
Следван от младия си спътник, той прекосил доста трудно реката.
Като стигнали до другия бряг, жената слязла от гърба на стария монах и понечила да му целуне ръцете.
— Няма нужда, няма нужда — казал старецът, отдръпвайки ги, — върви си по пътя.
Жената се поклонила смирено, с благодарност, взела си дрехите и забързала към селото.
Без да продумат, монасите поели отново към манастира. Оставали им още десет часа път…
Малко преди да стигнат, младият рекъл на стария:
— Учителю, знаете по-добре от мен обетите ни за въздържание. И все пак пренесохте тази жена през широката река.
Аз я пренесох през реката, така е. Но какво става с теб, че още я носиш на гърба си?
 

Горе