От последното донесение на нашия посланик във Виена следва, че граф Андраши не се удовлетворява от отстъпките на императорския кабинет, каквито са:
- Анексирането на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария до Вишеград;
- Облекчени условия за уреждане на въпросите за търговията и строителството на жп линия в Сърбия;
- Отстъпване на Австро-Унгария острова с форта Ада-Кале;
- Отказ от черногорската граница до река Лим и значително намаляване на новоотстъпените на Черна гора територии от тази страна;
- Намаляване на територията на Херцеговина, за която претендират черногорците;
- Принципно съгласие за преразглеждане на новата южна турско-сръбска граница.
Освен това, граф Андраши настоява за:
- Създаване на княжество Македония, отделено от България, без гаранции, че то ще има същите права и привилегии като Източна България;
- Той не се удовлетворява само с анексирането на анклава между Сърбия и Черна гора, а иска да завземе широка ивица земя, стигаща до Нови Пазар и Митровица;
- Иска отстъпване на по-голямата част от завоюваното крайбрежие на Черна гора, като допуска тя да запази и град Антибари; споменава и възможността за пристанище, но при условия, които го обезсмислят.
Относно този пункт:
Ние
трябва категорично да настояваме за присъединяването на Ниш и територия към Черна гора. В краен случай, ако княз Никола се съгласи, може да се направи отстъпка с пристанище Дулцино.
Що се отнася до анклава между Сърбия и Черна гора —
въпреки че не носи сериозна материална полза, той има
голямо морално значение за тях. Докато тази територия е в ръцете на Турция, двете княжества могат търпеливо да изчакват момента да я завладеят и да се съединят в долината на Лим. Тази територия беше оставена на Портата от Санстефанския договор само защото Босна и Херцеговина все още принадлежаха на Турция.
Но ако премине към Австро-Унгария, княжествата се превръщат в австро-унгарски анклави.
Придобиването на тази територия от Австро-Унгария означава:
- Пряк достъп до Егейско море чрез железопътна линия под неин контрол;
- Пряк контакт с Македония — което би поставило тази част на България под изключително и господстващо австро-унгарско влияние, което лесно би потиснало всякакви стремежи към независимост в новата автономна, но вътрешно разнородна провинция.
Относно разделянето на България на две княжества:
Не можем да премълчим неудобствата и вредите от подобна мярка. Още на Константинополската конференция се показа, че
по-целесъобразно е деление на провинции, а не княжества, и то според интересите и географско-етнографската реалност.
Сега, когато се говори за
две отделни княжества, трудностите стават още по-осезаеми. Събитията реално
обединиха България, и подобно разделение би било
болезнено за жителите, като
още от самото начало би породило стремеж към обединение — т.е. бунт.
Алтернативи, ако Санстефанска България е неприемлива:
- Проект „Македония“(предаден от княз Бисмарк):
- Територия, строго ограничена до долината на река Вардар;
- Въпреки българското мнозинство, ще бъде потисната морално от гръцка агитация;
- Ако се добави Стара Сърбия — ще се активира и сръбска пропаганда, вредна за българите;
- Албанският елемент, подпомогнат от католическия прозелитизъм на Австро-Унгария, ще улесни реалното подчинение на провинцията;
- Македонските българи ще бъдат загубени за бъдеща България.
Предимство: България ще се „изчисти“ от чужд национален елемент; гръцкият фактор в Сяр и Пловдив ще бъде потиснат от българското мнозинство.
- Разделение на България на Източна и Западна:
- Границите от Сан-Стефано се запазват чрез вътрешно деление;
- Българският етнос остава изцяло вътре в тези граници;
- Възможността за бъдещо обединение остава отворена и ще зависи от самите българи;
- Да, влиянието на Австро-Унгария над Западна България ще се засили, но тя ще бъде консолидирана, със столица София, способна да асимилира чуждите елементи и да им се противопостави.
В случай на раздвоена България:
Необходимо е
частично преразглеждане на границите от Константинополската конференция, така че да:
- Се доближат до границите от Сан-Стефано;
- Компенсират загубите на Ниш, Лесковац и Добруджа.
- Столица на Източното княжество: Пловдив;
- Границата ще започва от сръбската граница край връх Св. Николай, ще минава по Балкана до Златица, ще се свърже със санджака София, продължи към Сярския санджак, после по река Карасу до морето.
- Компенсация за Добруджа: включване на санджаците Видински, Драмски и част от Серския.
- Столица на Западна България: София;
- Обхваща останалата част от страната в границите от Сан-Стефано, включително Солун.
