Аз съм пишещ човек. И да няма компютри, Интернет и пари, пак ще пиша, защото това е моя естествена необходимост (същото като естествена нужда

). Аз съм никой, не ми пречи веднъж да напиша нещо за някой или друг никой, без пари.
Вече ви писах, но се почувствах като в играта Спейс Куест, не успях да мина следващото ниво и така не получих адекватен отговор.
Големите правят следното:
1. Въодушевени от голямата идея, направо разцепват форума с темата си и споменават името, което стои зад гърба им.
2. Обявяват конкурс с голям фонд и който не го спечели, просто не мрънка.
3. Не дават 2-3 лв. на 100 думи, а напротив, купуват авторските права със сума, на която повечето тук няма да устоят. Да не говорим, че първата им работа, ако са големи, е да поискат историята да им я подпише някой всеизвестен писател, нищо че друг е писал текста (само заради името му).
4. Не искат от авторите да им пише историята на английски. Едно е творчество, друго е превод. Преводът на Стивън Кинг се чете и в България, дори в Китай.
5. Ако вярват в проекта си, никога не биха предложили линк от "Кредитс" на играта. Самите линкове в играта трябва да струват толкова много, че да изработят заплатите на програмисти, дизайнери, аниматори, звукорежисьори и т.н.
ИЗВОДИ: Това е пример за Оутсорсинг по БЪЛГАРСКИ.