Unwise
Well-Known Member
От: ГДБОП конфискува пиратски софтуер за 75 000 евро
Първото дава голям набор полезни съвети, но не включва една класическа ситуация. По принцип ако се търси твой сървър, той най-често е в колоцентър или в специално помещение предвидено за това, което в 99% от случаите е различно от твоя домашен адрес. За изземването не е нужно нито да те търсят, нито да те уведомяват преди или след изземването. По закон се изисква съдебното разрешение да се представи само на някой от ползвателите на помещението (няма изискване той да е собственик или нещо такова). Ако няма наличен ползвател в момента на акцията, се търси домоуправител или някакъв по-общ отговорник. Протоколът в повечето случаи го попълват предварително (което не е редно). След акцията оставят копие от него на този, който ги е пуснал в помещението. Ако е наплашен човекът (милиционерите много се стараят за това), в повечето случаи той няма да иска да ви предостави какъвто и да е документ или инфомрация, с която би трябвало да разполагате. Няма никакъв правен ред да принудите този, който е взел протокола да ви го представи и/или да ви представи някакви имена на служителите/службите и тем подобни данни.
Ако все пак се доберете до номера на досъдебното производство или някакъв номер изобщо, може да пуснете молба до прокурора да ви върне каквото ви е отнето в повече като трябва да докажете, че тези неща не са нужни за наказателното производство. Негов отказ може да се обжалва пред съд, но поради липса на посочен в закона срок за отговор, прокурорът може да реши изобщо да не ви отговори и така няма да имате какво да обжалвате. Ако не ви бъде повдигнато обвинение, никой не е длъжен да ви информира как върви досъдебното производство и нямате никакво право на защита. В повечето случаи по измислени причини се удължава срокът на досъдебното производство през няколко месеца и така може и с години (нормалният срок би трябвало да е до 2 месеца). Това е достатъчно време вашата дейност, която е зависима от отнетата техника, да спре да съществува. Ако тръгнат да ви размотават до безкрайност, най-ефективният метод е жалба до Главния прокурор, тъй като по Конституция той е длъжен да ги (прокурорите) контролира. Главните прокурори често се оплакват от това си задължение. Ако искате той да ви обърне внимание, много мотивирано (правно) трябва да опишете тормозът срещу вас. Вероятността да не ви обърнат внимание е голяма, която нараства пропорционално с некачествеността на това дето е написано в жалбата. В крайна сметка след много борби може да ви бъде върнато отнетото поради натиск отгоре, тъй като много мрънкате. Лошата новина е, че след всичко това никой не ви дължи никакво обезщетение или каквато и да е компенсация или извинение. Единственият вариант да получите някакво правосъдие е жалба до съда по правата на човека в Страсбург. Лошата новина е, че там се чака около 4 години за да ти почне делото и още няколко години след това за да свърши. Дори да спечелите делото няма практика виновните по случая да бъдат наказвани. Обезщетението се изплаща от държавата.
Относно конституционните ни права:
Доколкото си спомням в едно от тълкувателните си решения Висшия съдебен съвет обяви Конституцията за "правни норми" и че не може да се ползва непосредствено като закон, въпреки че в Конституцията е написано точно обратното. Казано накратко: Вие може да имате всякакви права, но щом няма установен ред описан в някой закон как да си ги получите, всъщност няма как да ги получите, т.е. все едно, че ги нямате.
Първото дава голям набор полезни съвети, но не включва една класическа ситуация. По принцип ако се търси твой сървър, той най-често е в колоцентър или в специално помещение предвидено за това, което в 99% от случаите е различно от твоя домашен адрес. За изземването не е нужно нито да те търсят, нито да те уведомяват преди или след изземването. По закон се изисква съдебното разрешение да се представи само на някой от ползвателите на помещението (няма изискване той да е собственик или нещо такова). Ако няма наличен ползвател в момента на акцията, се търси домоуправител или някакъв по-общ отговорник. Протоколът в повечето случаи го попълват предварително (което не е редно). След акцията оставят копие от него на този, който ги е пуснал в помещението. Ако е наплашен човекът (милиционерите много се стараят за това), в повечето случаи той няма да иска да ви предостави какъвто и да е документ или инфомрация, с която би трябвало да разполагате. Няма никакъв правен ред да принудите този, който е взел протокола да ви го представи и/или да ви представи някакви имена на служителите/службите и тем подобни данни.
Ако все пак се доберете до номера на досъдебното производство или някакъв номер изобщо, може да пуснете молба до прокурора да ви върне каквото ви е отнето в повече като трябва да докажете, че тези неща не са нужни за наказателното производство. Негов отказ може да се обжалва пред съд, но поради липса на посочен в закона срок за отговор, прокурорът може да реши изобщо да не ви отговори и така няма да имате какво да обжалвате. Ако не ви бъде повдигнато обвинение, никой не е длъжен да ви информира как върви досъдебното производство и нямате никакво право на защита. В повечето случаи по измислени причини се удължава срокът на досъдебното производство през няколко месеца и така може и с години (нормалният срок би трябвало да е до 2 месеца). Това е достатъчно време вашата дейност, която е зависима от отнетата техника, да спре да съществува. Ако тръгнат да ви размотават до безкрайност, най-ефективният метод е жалба до Главния прокурор, тъй като по Конституция той е длъжен да ги (прокурорите) контролира. Главните прокурори често се оплакват от това си задължение. Ако искате той да ви обърне внимание, много мотивирано (правно) трябва да опишете тормозът срещу вас. Вероятността да не ви обърнат внимание е голяма, която нараства пропорционално с некачествеността на това дето е написано в жалбата. В крайна сметка след много борби може да ви бъде върнато отнетото поради натиск отгоре, тъй като много мрънкате. Лошата новина е, че след всичко това никой не ви дължи никакво обезщетение или каквато и да е компенсация или извинение. Единственият вариант да получите някакво правосъдие е жалба до съда по правата на човека в Страсбург. Лошата новина е, че там се чака около 4 години за да ти почне делото и още няколко години след това за да свърши. Дори да спечелите делото няма практика виновните по случая да бъдат наказвани. Обезщетението се изплаща от държавата.
Относно конституционните ни права:
Доколкото си спомням в едно от тълкувателните си решения Висшия съдебен съвет обяви Конституцията за "правни норми" и че не може да се ползва непосредствено като закон, въпреки че в Конституцията е написано точно обратното. Казано накратко: Вие може да имате всякакви права, но щом няма установен ред описан в някой закон как да си ги получите, всъщност няма как да ги получите, т.е. все едно, че ги нямате.
Последно редактирано:
