Европа изглежда тиха, дори пасивна, докато президентът на САЩ Доналд Тръмп действа шумно и зрелищно – с бомбардировки, нахлувания, заплахи, мита и политически изнудвания. На повърхността Вашингтон говори високо, а Брюксел тихо и често мълчи. Удобно е това да се прочете като слабост, особено - от дежурните критици на ЕС. Но под тази повърхност се разгръща нещо съвсем различно: Европа тихо и методично тъче глобална мрежа от партньори там, където Тръмп си създава конкуренти и врагове – и ако тази динамика продължи, средносрочният резултат може да бъде „Европа велика отново“, а Америка отново сама.
Брюкселската интернет платформа за европейска политика La Matinale Européenne отбелязва, че само в първите четири седмици на 2026 г. ЕС се движи към финализиране или подписване на търговски споразумения с държави, представляващи над една пета от населението на света. След зелената светлина от държавите членки за споразумението с южноамериканския търговски блок Меркосур (Бразилия, Аржентина, Парагвай, Уругвай), Европейската комисия се зае да приключи преговорите с Индия и Австралия.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обясни в интервю за „Билд“, че всяко ново търговско споразумение „отваря нови пазари за европейските компании, гарантира достъп до ключови суровини“ и прави Европа „по-силна политически и по-независима“.
Този тласък не започва от нулата. През последното десетилетие ЕС вече изгради впечатляващ портфейл от търговски споразумения: с Канада (CETA), Япония, Южна Корея, Сингапур, Виетнам, Мексико (модернизирано споразумение), Чили (модернизирано), Нова Зеландия. С Япония ЕС създаде най-голямата в света зона за свободна търговия по БВП в света към момента на подписването; с Южна Корея почти всички мита върху промишлените стоки бяха премахнати; със Сингапур и Виетнам ЕС осигури мост към Югоизточна Азия, включително за услуги и инвестиции. Добавянето на Меркосур, Индия и Австралия би означавало, че ЕС има договорен, предвидим достъп до голяма част от световните пазари за стоки, услуги и суровини – в момент, когато САЩ залагат на двустранен натиск, мита и заплахи, а не на многостранни рамки.