Иван Манчев пише в YouTube:
Военната клетва не струва и хартията, върху която е написана. Дадена е под обществен натиск и скрита ( и не толкова скрита ) заплаха, тоест, дадена е насила. И следователно, ръката ми и думите ми може и да са се клели, но сърцето ми и душата ми проклинаше държавата, че ме е вкарала в този кенеф ( извинявам се за термина, ама точно на това оприличавам казармата ), и ме е лишила от основни човешки права. Следователно – утре ако ще се бия на нечий фронт, ще бъде по мои лични мотиви и убеждения, а не заради клетвата.
Колкото за военното обучение – стрелях няколко пъти. Под строй. Пред погледа на десетки войници, на които дори не знам имената(до клетвата не им ги знаех). Не знам други хора как им работи психиката, ама аз лично винаги съм научавал нещата сам, а не пред погледа на други хора. Дори в това, в което съм много добър, пред погледа на други хора го върша много по-бавно и неефективно. Стрелях просто да си изстрелям патроните, тоест – да отбия номера. Да мине деня, че да наближи този, в който ще ме освободят. Това ми беше активното военно обучение за цялото военно робство. През останалото време шест часа сън на нощ(когато не съм наряд), и цял ден здраво бачкане. Дали ще косим трева, дали ще метем, дали ще прехвърляме вехтории от един склад на друг, зависи от деня. Имах месец и половина прекарани като безплатен работник на дванадесет часов работен ден включително събота и неделя в съответните столови, където се правят буламачите за войниците. Продуктите си бяха качествени, но условията им за приготвяне ме отказаха да ям от там. Следователно, бях безплатен работник за който дори нямаше храна.
Според там някакви документации, заплатата, която ни се полагаше, бе около 250 лева. Но понеже 200 лева ни се удържаха за това, че ни се дава покрив ( така се изказа един полковник ), на нас ще се дават само по 50 лева. Е, като ми се удържат 200 лева за покрив, защо съм натикан в една мизерна зала с още 20 човека? С легла, сигурно ползвани от поколението на дядо ми. За 200 лева съм сигурен че мога си наема много добра самостоятелна квартира, с меко легло, със собствена баня и тоалетна.
Военните? Хора като хора. Има и свестни. За някои дори съжалявам, че няма да ги срещна и да ги почерпя по една бира, че благодарение на тяхното човешко отношение психиката ми не рухна. Помня дори един старши лейтенант, който не познавах, но който ме срещна във влака, когато се уволних – че сигурно само аз си знам какво ми е било в тази казарма. Боклуците сред тях разбира са повече. Комплексари и подобни просто обичат да имат власт. Вкъщи бил заврян, ама там е цар.
