"Човек и добре да форумува..." - Айде спама д
оди. Модератор римайнди ме е назначил по заместване (той сега отпочива)...
Случайност ли беше, че Путин направи магическа отвара срещу онова страшно нещо, започващо с буквата К, и то между другото преди всички останали? За да направиш такава магическа отвара, беше ли необходимо да вярваш в опасността на нещото... или по-точно да се правиш, че вярваш, понеже за всеки с елементарен разсъдък много бързо стана ясно, че всъщност не е чак толкова опасно.
Случайност ли беше, че Путин започна така наречената "война" в най-най-най-най-удобния момент, точно когато дори вЕрващите в страшното нещо започнаха да се осъзнават?
Случайност ли беше, че последствията от тази така наречена "война" доста съвпадат с долните ни конспираторски очаквания за икономически катаклизми, за които аз съм писал и припомнял няколко пъти в онази тема?
Колко случайности трябва да се наредят една след друга, за да започнем да си задаваме въпроси?
И освен това също: в т.нар. Четвърта Индустриална Революция (където изрично Русия е посочена от СИФ и лично от дядо Клаус за "лидер"), в глобалните стратегически партньорства за "киберсигурност" (също - Русия лидер), в G3P, в цифровизацията като цяло (с акцент в/у цифровите валути на централните банки и личния цифров идентификатор, което в перспектива значи нищо по-малко от соц кредитна система - Русия е сред лидерите), в ЦУР (пропускам ли нещо) - тоест в почти всичко, някои неща от които вече се предлагат като "решения за излизане от възникналите кризи", в почти всичко с изключение на "спонтанно разрастналият се конфликт - те са заедно, ръка за ръка. (Сега един възможен разказ казва - "бяха заедно". Не мога да го видя аз това "бяха".)
След двугодишните брадвични удари по икономическият ствол, трябваше и военни (или просто "военни") събития. Те се чакаха и предвиждаха (от някои хора) като задължителни за напредъка към НСР.
Обаче, почти никой, който не е там, където се решават големите процеси, не може съвсем да си представи, или даже на 50%, как ще се случи тва НСР. Сега изкристализира някаква визия - многополюсен, с няколко части, може би в непрестанно "остро напрежение" една срещу друга, всяка от които налага почти един и същ по сила и тип диктат на своята територия. Това също би означавало много строги закони за свобода на речта, забраняващи 'подкрепата за' или 'отричането на съществуването на' много ясно посочени врагове - вирос, чуждия диктатор, климатичната промяна (това изглежда като следващото голямо нещо) и натам. А с цифровите възможности и силно ограничени продоволствени и енергийни ресурси - всичко лесно става; така, както никога до днес не е могло да стане. Русия скоро прие такъв закон; Украйна - също (като дори са "изненадващи" лидери в напредъка на полицейската държава); Запада ще е още по-добър, тъй като напредва отдавна и "угрозата от вътрешния тероризъм" кънти от години почти ежедневно, от най-високо ниво; Китай няма кво да коментираме, те сега и локдаунят яко.
И всъщност, може би играта винаги е била такава - към разпад на многополярност. Както Китай беше издигнат с мощното съдействие на западните лидери (за което има в мойта тема), за да изристализира до днешния цифров дракон със соц. кредит системно тяло. Всички важни клечки на Запад му се възхищават на усточивият контрол, а Русия вероятно ще се колаборира с него - дали ще е добре за всички отдолу, под Кремъл и Ко? (В Китай - не съвсем.) Та ако всички поотделно сделат, с новите технологични и биотехнологични възможности, нещо почти еднотипно в териториите си и поддържат "митовете за враговете", нима не е тип НСР? Даже изглежда идеален тип.
(Съвсем бегло и накратко, с много пропуски. Какво накратко - то хора, дето пишат подробно години наред, не могат да го опишат и визуализират и наполовина във всичките си материали взети заедно; дори всичките материали на всички които пишат, взети заедно, не могат да го опишат.
Сигурно основно тая многотия и неяснота, наред с еволюционно придобития(?) рефлекс за избягване на мислене по тежки предстоящи и неизбежни проблеми, отблъскват повечето хора от размисли и разговори по темата. Но неяснотата или безинтереса, не значи, че не се случва. Другото е лесно, ясно представено и поляризирано, с множество подкрепящи съответния разказ аргументи; смила се лесно и тече постоянно, като някакъв телесен режим. Но дали е вярно.
Не, че с приказки нещо ще се промени. Тогава - както има една логика - няма смисъл да се говори. Да, обаче тва засяга практически всичко и когато се коментират събития като днешните например, и казаното по горе изобщо не се слага в комуникацинното уравнение, тогава каво излиза? Не е ли, че коментираме непълно и даже невярно? Дали поради липса на желание, време, нерви, или защото и да се коментира, това нищо не променя - все тая, ако е така. Смятаме колко + колко е 4, като слагаме числа, чийто сбор е по-малък, или пък по-голям от 4.
Не че ми дреме много де, все тая
)
(Иначе, извън горното, това в Донбас си е такова, каквото си е - престъпления с/у населението и т.н. Това също е част от уравнението, но със сигурност не изчерпва всичко по обяснението за събитията.)
А вчера сутринта идва тук на гости един стар познайник от друга тема, в която директно осмиваше предположенията ни за това, което вече се случва, а в сериозната му степен - едва започва, и казва, че прозрял некои неща. Само забрави да каже, че известна част от това, което сега казва, вече го е чел и осмял преди няколко месеца. Но такъв си е той, анжело варненски, няма кво да му се възмущавам и аз
nova.bg
