В тази връзка тези дни се пише и говори за голямата полза от присъединяването ни към ЕС. Евронюз обяви, че „След 10 години в ЕС в България и Румъния живеят по-добре”. Евронюз обръща повече внимание на някои битови подобрения: по-голямата свобода за пътуване, учение и работа в страните от ЕС; по-доброто снабдяване на местните магазини с вносни стоки; годишните трансфери на нашите гастербайтери от Западна Европа; някои построени обекти с еврофинансиране. Това са по-лесно видими ефекти на повърхността, но те не са най-важните. И само те, макар и верни, не ни дават пълната картина. По-скоро ни подвеждат, защото не показват каква астрономическа цена е платил българският народ за тези добрини.
Евронюз обаче не споменава нищо за далеч по-важните и трайни ефекти от присъединяването: наложеното ни предсрочно закриване на 4 ядрени блока в АЕЦ Козлодуй; за наложената ни забрана да строим АЕЦ Белене; за блокирането на газопровода „Южен поток”; за тоталната разруха на производствения ни потенциал и свързаната с това прахосана квалификация на стотици хиляди наши кадри с висше инженерно и средно специално и друго образование; за тоталния срив на експортния ни потенциал и загубените външни пазари; за огромната за нашите мащаби емиграция на около 1,5-2,0 млн. българи по света и произтичащите от това човешки трагедии; за мащабното демографско ограбване на около 1,0-1,5 млн. човека (чрез изтичане на стотици хиляди мозъци и необратима загуба на огромен генетичен потенциал), което задълбочава допълнително опасността от демографска катастрофа; за плащания ежегоден членски внос в ЕС, който за десетте години достигна около 8,0 млрд. лева.
България беше и остава най-бедната страна в ЕС. Нарасна социално-икономическата дистанция между нас и страните от Централна и Източна Европа, с които преди 27 години бяхме на сходно стартово равнище. Ако по средните показатели по БВП на човек от населението имаме леко придвижване напред (от 41-во на 47-мо място в ЕС-28), то се дължи на спадане на средното европейско равнище, поради приемане на нови членки с по-ниско равнище на развитие и с кризата през 2008-2009 г. и продължаващата след това икономическа стагнация в ЕС (около 0,4-0,6% средногодишно), при хилав растеж у нас (между 1,0 и 1,5%). Премълчава се че, като най-изостанала страна в ЕС, се нуждаем от ускорен догонващ растеж поне около 6-7% средногодишно в продължение на няколко десетилетия.
Ако трябва да направим обобщена равносметка за ползите и загубите (разходите), подлежащи на количествена оценка, изравняването между тях ще стане някъде към 2040-2050 година. Засега сме на голям минус от участието си в ЕС.
Ако в равносметката включим и трудно поддаващите се на количествена оценка изгоди (свободни пътувания, учение, работа, по-добро битово снабдяване, ускорено изграждане на инфраструктурни обекти и др.) и загуби (тотално разрушен производствен потенциал на средно развита промишлено-аграрна икономика; разрушен експортен потенциал и загубени разработени външни пазари; пропилян огромен човешки капитал (около 1 млн. кадри с висше и средно специално и хуманитарно образование); започнало в големи мащаби преди 27 години, продължаващо и сега огромно демографско ограбване (изтичане на мозъци и на генетичен потенциал за 1,0-1,5 млн. души), в преобладаващата си част млади хора, които ще раждат деца в чужди страни, голямата част от тях никога няма да се завърнат в България и с това ще изострят още повече и без това мащабната демографска криза и т.н., сме на още по-голям минус. Изравняването тук между ползи и загуби от присъединяването към ЕС се отлага за още по-далечното бъдеще. Ако изобщо някога се случи!
Очаквахме след присъединяването под натиска на ЕС да се повиши ефикасността на българската администрация, да се подобри данъчната дисциплина, съдебната система да стане по-ефикасна, да се ограничи престъпността и корупцията, да се изготвят по-ефикасни закони и по-строго да се прилагат. С други думи, очаквахме у нас да се прилагат европейските норми за ред и законност. Очаквахме под влиянието на европейските институции у нас да има по-лоялна конкуренция и други нормални пазарни порядки, и това да спомогне за повишаване конкурентоспособността на нашата икономика и на българските фирми. Оказа се, че според класификацията на Световния икономически форум в Женева, Швейцария, нашите фирми са между най-слабо конкурентоспособните не само в Европа, но и в света.
След 10 години в ЕС, страната ни продължава да е с най-нисък или между най-ниските БВП на човек от населението между страните членки, с най-ниска производителност на труда, най-ниска конкурентоспособност, най-голяма бедност и растяща социална поляризация и най-лоши икономически, технико-икономически, финансови, социални, екологични, демографски, корупционни, институционални, съдебни, здравословни, санитарно-хигиенни и други показатели, присъединявала се до сега към общността. ЕС, разбира се, не е главният, нито пък единственият виновник за това. Но той не ни помогна, както се очакваше, да се придвижим по-бързо напред.
