ПРИНЦИПНИ КОНСТАТАЦИИ:
1. В Република България властта не произтича от народа.
Според трите алинеи на член първи на Конституцията на Република България (обн. в ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г.) „България е република с парламентарно управление”; „Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция”; „Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет”.
Нищо от тези думи не важи у нас. В Република България това са празни думи. Към днешна дата, 20 ноември 2012, така е вече 68 години 2 месеца и 11 дни, макар че през по-голямата част от този период са били законово приети, но не са се изпълнявали сходни разпоредби на други конституции с подобни празни думи.
2. В Република България властта принадлежи на потънали в грях лица, за които служенето на родина и род са празни думи. Напоследък – дори смешни думи. Така е вече 68 години 2 месеца и 11 дни.
3. В държавата Република България не съществува държавност в който и да е аспект на това свещено понятие. Така е вече 68 години 2 месеца и 11 дни.
4. В Република България не съществува законова и обществена справедливост. Така е вече 68 години 2 месеца и 11 дни.
5. В Република България не съществува общоприет законов и обществен морал. Така е вече 68 години 2 месеца и 11 дни.
6. В Република България не съществува общоприета вяра в Бога. През пролетта на тази година имах унилата възможност да напиша в есето „Бог. Морал. Аритметика” следното: „Съвременна България е безбожна страна. Мога да го кажа и по друг начин: преобладаващата, огромната част от населението на държавата, позната като Република България, е безбожно.” Така е вече 68 години 2 месеца и 11 дни.
7. В Република България липсата на вяра в Бога, липсата на суверенна власт на народа, липсата на обществена справедливост и обществен морал водят до повсеместно и всекидневно погазване на основните човешки ценности, върху които от хилядолетия се крепи човешкото общежитие; водят до демографска катастрофа, тоест до повсеместна и всекидневна емиграция, от една страна, и до все по-голямо нежелание да се раждат деца; водят до повсеместна и всекидневна престъпност, до цинично унижение на човешкия живот; водят до повсеместен и всекидневен страх, безнадеждност, апатия, угасване на житейската енергия и съзидателност; до смърт. Като изключим някои аспекти на демографската ни трагедия, така е вече 68 години 2 месеца и 11 дни.
Казано простичко, Република България е клинично болна държава, хронично страдаща от безвластие на народа си, от беззаконие, безнравственост и гражданска поквара. Така е вече 68 години 2 месеца и 11 дни.
ИНСТИТУЦИОНАЛНИ КОНСТАТАЦИИ:
1. В Република България не съществува независима Църква, истинска Божия Църква – светлина и упование за вярващите.
2. България не е република с парламентарно управление. Всички вменяеми знаем с какво управление е. Така е от оня фалшив референдум от 40-те години на миналия век, който „узаконява” републиката в „народния” й вариант.
3. В Република България изпълнителната власт обслужва партийни, корпоративно-мафиотски и лични интереси, но не изпълнява волята на несъстоялия се суверен – народа. Така е вече 68 години 2 месеца и 11 дни.
4. В Република България съдебната власт обслужва партийни, корпоративно-мафиотски и лични интереси, затова у нас цари беззаконие, което през дълги периоди стига до произвол и узаконена престъпност. Така е вече 68 години 2 месеца и 11 дни.
5. В Република България медиите като цяло, а през дълги периоди и изцяло, са слуги на текущата власт. Така е от около 66-67 години.
6. С малки и временни изключения не съществуват независими и действени профсъюзи, обществени организации, творчески съюзи, съсловни задруги и т.н., които да бъдат коректив на властта. Така е от около 66-67 години.
7. В Република България липсата на институции, които работят по предназначението, дадено им според мъдростта и целите на човешката цивилизация, води до повсеместна и всекидневна умишлена институционална анархия; води до погазване на изконните човешки свободи, до лишаване от насъщни и неотменими човешки права; води до повсеместна и всекидневна несправедливост и безнравственост; води до повсеместен и всекидневен страх, безнадеждност, апатия, угасване на житейската енергия и съзидателност; до смърт. Така е вече 68 години 2 месеца и 11 дни.
Казано простичко, Република България е клинично болна държава с клинично болни институции, хронично страдащи от умишлена парализа, от беззаконие, безнравственост и чиновническа поквара. Така е вече 68 години 2 месеца и 11 дни.
ПЕРСОНАЛНИ КОНСТАТАЦИИ:
1. В Република България президентът, а по-преди държавният глава, никога не е бил държавен глава на българите, а ту водач, ту лакей, ту едновременно и водач, и лакей на оная шайка потънали в грях лица, за които служенето на родина и род са празни думи. Така е вече 66-67 години.
2. В Република България премиерът и всичките му министри изпълняват волята на въпросната шайка, към която по презумпция принадлежат. Така е вече 68 години 2 месеца и 11 дни.
3. В Република България съдебната власт служи на въпросната шайка, към която по презумпция принадлежи. Изключенията само потвърждават и онагледяват правилото. Така е вече 68 години 2 месеца и 11 дни.
4. В Република България собствениците и ръководителите на медиите служат на въпросната шайка, към която по презумпция принадлежат. Така е вече 66-67 години.
5. В Република България върховният клир вместо Богу служи на въпросната шайка, към която по презумпция принадлежи. Така е вече над 60 години.
6. С малки и временни изключения в Република България всички ръководства на профсъюзи, обществени организации, творчески съюзи, съсловни задруги и т.н. служат на въпросната шайка, към която по презумпция принадлежат. Така е вече 68 години 2 месеца и 11 дни.
7. В Република България липсата на овластени личности, които да работят на ползу роду и за благото на събратята си, води до повсеместен и всекидневен недостиг на „ръководна” човешка ръка, която да осигури функционирането на държавата като нормален организъм. Липсата на читави ръководители в България води до перманентни национални минитрагедии, освен ако не са макротрагедии. В Република България управляват (последно) Плевнелиев, Цачева, Борисов, митрополит Кирил, Цветанов, Фидосова, Борис (както и Красимир) Велчев, Груев, Колев, Янев, Сидеров… В Република България е абсолютно невъзможно и дори немислимо до управлението да бъдат допуснати ярки и нравствени личности, камо ли хора от по-висш порядък. Изключения не са познати. Така е вече 68 години 2 месеца и 11 дни.
Казано простичко, Република България е клинично болна държава с клинично болни институции, които по правило се оглавяват от клинично неподходящи хора, когато не са откровени гангстери и престъпници, каквито те често са. Така е вече 68 години 2 месеца и 11 дни.
Е, струва ми се, че не беше чак толкова сложно нещата да се поопростят.
Ако беше партията майка сигурно нямаше сме в борд и БНБ щеше финансира лудо, с тези спрени ЕС пари, нулеви ПЧИ, огромна задлъжня лост просто не ми се мислеше 
