От: От: АЙДЕ! Руснаците влезнаха в Украйна!
Руснаците отъждествяват своята свобода със свободата на родината си Русия. В България това като цяло е непонтяно защото масово българите са егоиситични натури. Странно е когато интелигентни хора се правите на улави
Тези "интелигентни хора" не могат да разберат колко боли, когато понятията "Родина" и "държава" не са синоними и как радва, когато започваш да възприемаш държавата си като родина.
Ще пусна един текст тука за разликите между Родина и държава. Писал съм го на руски още през 90-те за Задорнов, но съм го пригодил и за България в началото на 21-ви век - симптомите бяха същите. Малко е дългичък, тип есе, такова бе изискването на вестника, който го публикува, но ако го прочетете, кажете какво се е променило в България? И ми обяснете как да не се радвам, когато виждам как всичко това се промени в Русия? Е как да не изпитвам гордост при положение, че не само успяхме да се измъкнем от този капан, но и възвръщаме самоуважението си с огромни крачки. И вие бихте се гордяли, ако някога се измъкнете и почнете да асоциирате понятията Родина и държава в едно.
Разчупихме границите в думите, не свалихме оковите в мислите. Мислим за Европа. Забравихме думата Родина. "Тая държава"... Родината остана само в песните. Българските.
Санчо разбра, че свободата е на върха на бойните копия. Аз не мога да разбера къде ми е копието. Къде ми е Родината.
Трябва да почнем да различаваме понятията "родина" и "държава" и може би ще стигнем до свободата. А дотогава ще ходим до Европата и, мърморейки, ще се връщаме в държавата. Защото за нас бойното копие и Родината вече са почти само понятия.
Родината е приятели, семейство, деца. Родителите, които са те възпитали. Може би не съвсем удачно, но възпитали. Тя е детството, ръцете на баща ти, вдигащи те над хорските глави на 24 май. Родината е семейният албум. Коледа, Нова година, елхата, която украсяваш. Родината е сватба!
Родината - това е да си на риба. Любимият вир на реката. Разсейващата се мъгла. Приглушените въгленчета в жаравата. Слънчевата пътечка при залез.
Родината - това е Дунавът. Балканът. Седемте Рилски езера. Това е нашата литература и живопис. Вазов, Ботев, Левски. Батак, Панагюрище, Шипка... Родината - това са могилите, над които скланяш глава.
Колкото по-често си в чужбина, толкова е по-страшно да се връщаш. Какво ли те чака... Цял ли е апартаментът? Откраднаха ли колата? Не се ли е спукал водопроводът? Дали не се е взривил целият квартал? Дали не се е сменила властта и дали ще те пуснат някой ден пак навън... Питаш се, докато летиш към дома. Предстои среща не само с Родината, но и с държавата. Така е тръгнало - тия понятия никога да не съвпадат.
Държавата е опасна изненада, която те дебне в Родината на всяка крачка. Това са товарачите на летището, които ти свиват колелцата от куфара. Това е таксиджията, каращ като луд към града. Чалгата, носеща се от включеното на фулмакс радио. Държавата - това са реклами, плакати, речи, парламентарен контрол. Мръсните шприцове на здравната реформа. Рециклирани автобуси с контрольори, които репетират за терминатори, но изглеждат като чукчи на плаж. Складове в църквите. Джамии без минарета. Улични лампи, които светват в 7 сутрин и изгасват след залез. Под тях се излежават бездомни кучета, които се сърдят, ако не ги заобиколиш, защото навремето бащите им не са ни се сърдили, като сме ги изхвърляли от домовете си.
Държавата е отрепетирано "ура!" Държавата е нещо, от което няма защита. Тя не е демокрация, а демократизация. Кръстени поновому, но разбити постарому улици. Разрушени предприятия, преименувани във фирми. Крадци с визитки на президенти. Закони, противоречащи си един на друг. Прогресивни данъци, изключващи какъвто и да прогрес. Управници, вечно чудещи се на мащаба на упадъка и разрухата в страната. Демократи, взели властта заедно с привилегиите.
Държавата е Белене на Духа. Това е постоянен опит да се разруши вярата в училищния двор, в бащината ръка, в гроба на Неизвестния войник...
Тя е слънчевата пътечка, мътно отразена в белналите се кореми на рибите в отровения Дунав. Държавата е тъмнината преди летището. Затова, когато колесникът докосва пистата, дори тези, които се радват на връщането в Родината, имат тъжен поглед. Всички, защото обичаме Родината си.
