От: За Работницте, Работодателите и Работните места в БГ
Значи, ако бях работодател (въпреки че ми е твърде рано, все пак сега завършвам гимназия) щях да взимам под внимание 2 основни неща:
1 - Да си поговоря много хубавичко с новоназначения работник в първия му ден - все ми е едно колко се мисли за печен и т.н., той работи за мен, заплатата му е от моите пари, следователно ще слуша какво му казвам. Аз ще го инструктирам със сериозен тон(без да му викам разбира се) как да си върши работата, ще му покажа какво как да прави и какво не трябва да прави. Може да му се стори, че се държа като шибан задник с него, но на мен няма да ми пука. Защо ли - защото той рано или късно ще трябва да разбере едно - искам да ми работят кадърни хора, които бачкат здраво, за да може моят продукт да се продаде и аз да му платя заплатата на въпросния служител. И със сигурност ще разбере, че е по-добре да си седне на гъза и да работи както трябва, без да кръшка и да се държи като разтегнат сопол. Ако не му хареса - да върви на трудовата борса. Криза е, хора които търсят работа има бол.
2 - Да направя правилна оценка на положения труд - НИКОГА не бих дал прекалено малко пари на своя работник. Аз виждам, че той полага усилия, постига си резултатите и като доволен шеф, с удоволствие ще му платя повечко пари. Оценявам, че си върши работата добре, че може да се е сблъскал с нещ ново за него, но се е справил, отговорил е на високите ми очаквания и с кеф ще му платя заплатата. Ще поделя богатството, защото така е правилно.
niks - баце, не знам откъде си, но в провинцията, особено в малките градчета и села, за много хора 1000 кинта са доста добри пари. Разбира се ако предприятието ми се намираше в столицата, по-малко от 2к би било зле, там стандарта е много висок. За съжаление няма изгледи нещата да се подобрят - това няма да стане, докато има работодатели-експлоататори с изостанало задръстено мислене и работници-мекотели.
Работодателите искат да им работят хора с огромни познания в областта за жълти стотинки - да бе, философия с която качествените служители ще си потрошат колената от зор да дойдат при работодателя...
работниците от своя страна виждат, че средата е кофти, заплащането-скапано и затова решават, че няма да работят и ще им е по-лесно да се оплакват на синдиката и профсъюза, отколкото да си вършат работата на която са наети и за която
доброволно са подписали трудов договор...
и накрая всички от шефа през работника до клента страдат, защото крайният продукт не струва и клиентът е недоволен, но в повечето случаи не вижда смисъл да се оплаче където и да е, защото не вярва, че нещо ще се промени. Така всички се превръщаме в стадо овце, които да бъдат издоени от нашата мила татковина, прокарваща безсмислени закони за подслушване и ГМО.
Но положението няма да се промени... не и докато бизнесът попадне в ръцете на кадърни хора, които знаят какво да правят и кое е правилно да направят. Само така ще се измъкнем от това блато в което сме затънали в момента. А дотогава - дано ЕС поне малко ни натиска.
Айде със здраве
