Политиката е игра на шах. Ако Петков приеме предложението на Борисов, това ще бъде политическият му край.
Избори за Народно събрание 14.11.2021
- Автор biaaro
- Начална дата
-
- Тагове
- избори народна събрание парламент
Е и ? То така като гледам и ИТН ще направят с ГЕРБ или ДПС пък уж преди бяха опозицияДПС и Копейкин коалиция?
етерИум
Well-Known Member
Политиката била игра на шах, но какъв шах могат да играят пешките? Зрителите също гледат как пешки имитират игра на шах. Като преди 25 години...
"...Костов! Признавам, че е моят любимец. И, за да не бъда обвинен в пристрастие, ще му дам думата.
Костов за Костов!
Ще цитирам съвсем прилежно думи на Костов в три различни периоди от неговата кариера. Първият цитат е от времето, когато Костов изкачва научните върхове, когато защитава дисертация по жизнено важните за социализма въпроси на икономическия растеж:
“В материалите на конгресите на ВКПб през 20-те и 30-те години се вижда как се запазват и доразвиват идеите на Ленин, как се проявява действената им сила като основа на икономическата стратегия и политика на партията за растежа на народното стопанство. ...
Особено тясна е взаимовръзката между всеобщия икономически закон за увеличение на производителността на труда и икономическия растеж. Изискванията на закона се постигат преди всичко чрез растеж в материалното производство. Модификацията на закона при социализма предполага, от една страна, стабилност и непрекъснатост в нарастването на производителността на труда и, от друга, по- високи темпове на този процес в социалистическите в сравнение с капиталистическите страни.
Последното изискване е външно по отношение на народното стопанство, но вътрешно по отношение класовата форма на отношенията на растежа. То е свързано с необходимостта от победа в икономическото съревнование и доказване преимуществата на социалистическия начин на производство. Върху темповете на растежа и тяхната комбинация се наслагват допълнителни изисквания. Те трябва да бъдат устойчиви, стабилни и изпреварващи тези в развитите капиталистически страни за да се постигне в историческа перспектива, по-високо равнище на производителността на труда при социализма."
Ясно! Докато някои от нас следяха с надежда събитията в СССР по време на перестройката, Костов пише научен труд, как да се постигне по-висока производителност на труда при социализма, как да бъде победен капитализма в историческа перспектива.
Ето и част от едно интервю с Костов, публикувано в Делова седмица, бр. 3 от 27 януари 1992 г. Специално за стачкуващите студенти обръщам внимание, че интервюто е направено след като Костов бе цяла година финансов министър в червения кабинет на Попов. В качеството си именно на финансов министър Костов обяви либерализация на цените. Какво се криеше зад този ход на Костов? Стоките бяха скрити. Населението бе оставено изкуствено без храна. Раздадени бяха купони. Спекулантите чакаха плячката. Когато стоките се появиха, хората разбраха, че цените са вдигнати, както призна преди няколко дена и самият Попов, десет-петнадесет пъти. После се успокоиха и достигнаха ниво шест пъти. През цялата 1992 г. заплатите останаха непроменени. Така българинат реално обедня шест пъти (600 процента), а спекулантите напълниха гуши (като пеликани). Мили, студенти, ако не помните, попитайте майките си!
Да се върнем към интервюто.
Въпросите задава репортерът на годината Светослава Стаева. Отговаря - Мистър икономика.
- Не смятате ли, че незаслужено получихте отличието “Мистър икономика”?
- Може и да е незаслужено в нечии очи.
- Казахте, че ще станете “баща на българското икономическо чудо” ...
- Аз казах “един от бащите” ... Имам амбицията да бъда един от тези, които ще изградят основите на българския икономически възход. А той ще бъде възход от нищото. Затова ще бъде икономическо чудо.
- Това звучи малко смешно, да си призная ...
- Аз знаех, че на много хора ще прозвучи смешно, странно, нелепо даже. Казах го нарочно, за да разберат всички, че след годината на страха, на хаоса, на разрушенията трябва да се мисли за големите неща. Иначе българите няма да имат голямо бъдеще.
......
- Доколкото зная, Вие непрекъснато носите Библията в куфарчето си, защо?
- Допада ми, знаете ли, не пасаж, а поведението на Христос. Той е добър, помага на всички и е поел огромната отговорност да създаде един поглед върху света и върху човека. Това е много красиво, но много възвишено е това, че той успява да прости на всички. На всички, които го нападат, които го отричат, които го преследват. И друго. Как е намирал сили на всеки да даде част от духа си! Това е страшно тежко.
- Вие правите впечатление на човек с изключително силен дух. Успяхте ли да дадете част от своя дух на околните?
- Това, което не успявам, е да помогна на другите. На тези, които много се нуждаят от помощ и ме търсят именно заради това. Това психическо напрежение, това психическо изпразване съпътства работния ми ден и трудно го понасям. Иначе физически и умствено аз съм издражлив и работоспособен ... И друго, на което не съм се научил, е великодушието на Спасителя. Той е прощавал дори на враговете си. Аз все още не мога да простя на всички.
- Може би не всички заслужават прошка.
- Всички хора заслужават прошка.
- Имаше наскоро една ужасна прогноза на Кирил Дунев, бивш депутат от СДС, по радиото. Доста тежка.
- Нашите прогнози също показват, че спадът ще продължи. Но няма страна от бившия източноевропейски блок, която да е постигнала обрат. Независимо от екипа, това е тревожното. Влезли сме в един цикъл на депресия, който съпътства разрухата на системата. Затова не бива да се очакват подвизи.
Не зная как се чувстват читатателите след това, което прочетоха току що, но аз стискам зъби.
Ще са огранича засега да отпратя заитересования читател и към статията на Костов "Какво може да постигне българската икономика", публикувана на 5 октомври 1992 г. във в. "Демокрация". Тази статия Костов пише по време на политическата криза, по времето, когато с обединените усилия на Тренчев, Доган, сините мравки и Желев бе обвинен Ф. Димитров за всичко най-лошо, което се бе случило на българина до този момент (както стана сега с Жан Виденов).
Отново искам да съобщя на младите, че тогава Костов пристигна в НКС на СДС, за да защити тезата, че Ф. Димитров трябва да поиска вот на доверие. Костов не беше член на НКС. Там той идваше в особено важни случаи, както в случая, когато трябваше да бъде отстранен докладът на Ренета Инджова: Как се изпомпва държавната собственост от паралелни фирми?
Прочетете какво пише Костов малко преди да падне кабинета на Ф. Димитров.
"Много реална е грозящата ни опасност да се окажем участници в икономика, постоянно намираща се в криза, с растящ подмолен сектор, т. нар. икономика в сянка, неплащаща данъци, вън от регулиране и контрол, с висока инфлация и непрекъснато девалвираща парична единица.
Такива икономически нестабилни икономики са преобладаващи по брой в света. Те са силно разслоени по доходи, със слаба средна класа, "дива конкуренция" и сериозно влияние на организираната престъпност.
Има западни прогнози, че ние ще се превърнем в такова общество и ще имаме такава икономика."
Разбирате ли колко трудно е да не започнеш да псуваш!
Вече сме януари 1997 г. Костов отдавна е доразвил теорията на Ленин, за да помогне на социализма да спечели историческата битка с капитализма. Наградата е научна степен и светли хоризонти като комунист и доцент в Центъра по идеологически дисциплини към ВМЕИ “В. И. Ленин” ( вж. в. 24 часа от 25 януари 1997 г.). Но съдбата е подготвила изненада за Костов. Той трябва бързо и ловко да се преквалифицира в демократ, в експерт-икономист от западен тип. Първоначално Костов се изживява като един от бащите на българското икономическо чудо - българският Балцерович. Виждаме, че се цели и към самия връх - прави напъни да подражава на Христос. Признава все пак, че му е трудно да прости на всички свои врагове, но смята, че всички хора заслужават прошка. Виждаме Костов и като песимист. Позовава се на западни прогнози (които по правило се изпълняват, защото се планират). В по-ново време Костов спечели убедително срещу Сугарев за признанието - българският Вук Дражкович. Малко по-късно влезе в многобой с няколко по-слаби конкуренти за правата върху известна фраза на Чърчил ...
Стискам зъби и отново давам думата на Костов. (Интервю за в. Труд, 27 януари, 1997 г.)
- Като лидер на най-голямата политическа сила в опозиция вероятно събуждате и много надежди. Осъзнавате ли тежестта на отговорността си, г-н Костов.
- Какви надежди събуждам?
- За промяна ... Вероятно за по-добро.
- Лично ли ме питате?
- Да.
- Ами няма да ви отговоря.
- Защо?
- Няма да отговарям на личен въпрос.
Костов все пак отговори. Видяхме го на малкия екран. Видяхме го сред хората. Превързал синя лента през черно чело, до него - вярната съпруга, партийната секретарка от ЦНИКА Елена Костова, напуснала БКП, за да не пречи на политическата кариера на любимия. Върви Костов, спотайва се Ленчето, още не е свикнала с камерите, а до Костов пустата Светослава Стаева, вече Тъдъръкова, и пак го пита и го разпитва. Какво обещава Костов на хората, които са на улицата? Избори! А хляб? Не. Костов има програма. С нея ще се яви на изборите.
И както казва народът:
След изборите, я камилата, я камиларят!
Време е да завърша. Как се появиха такива хора в политиката?
Този въпрос изисква отделна студия. Той е ключов за всяко изследване, което иска да проникне в тайната на систематичното унищожаване на българите като народ. Тук ще припомня нещо на моите връстници, а на тези, които имат амбицията да се преборят за една друга, по-хубава България, ще препоръчам да вникнат внимателно в следващия текст.
Общоизвестно е, че най-отговорната роля за прехода към демокрация бе поверена на три категории хора - философи (Желев), икономисти (Костов) и адвокати (Ф. Димитров). По - старите знаят, че по времето на комунизма, за тези три професии, можеше да се говори само условно, дори и по социалистическите стандарти. По западните стандарти, политикономист, какъвто е Костов, е синоним на човек, неграмотен в областта на макроикономиката. Много по-тежък случай от човек, който никога не се е занимавал с макроикономика. А това, че Костов дори е преподавал Политикономия на социализма - нещо, което хвърляше в дълбока тревога всеки нормален студент от техническите вузове, това, че Костов е защитил дисертация в областта на икономическия растеж при социализма и е получил научна степен, прави нещата драматични, когато един ден светът разбира, че такъв човек е станал финансов министър, че такъв човек е провеждал монетарна и структурна реформа. И ето, този човек всеки ден виси на улицата, хитричко не обещава нищо и отново има намерение да управлява България, за да довърши това, което започна, а колегите му от БСП продължиха.
Жална ни майка!
Едно трябваше да знаете млади хора, преди да си свържете най-светлите пориви с такива като Костов :
ПО ВРЕМЕТО, КОГАТО КОСТОВ Е УЧИЛ ВЪВ ВИИ “К. МАРКС”, А И ДЪЛГИ ГОДИНИ СЛЕД ТОВА, В ТОЗИ ВУЗ УЧЕХА (В СРЕДНОСТАТИСТИЧЕСКИ СМИСЪЛ) ТЕЗИ, КОИТО НЕ МОЖЕХА ДА УЧАТ НА ДРУГИ МЕСТА! В ТОЗИ СМИСЪЛ НЕ БИХТЕ РИСКУВАЛИ МНОГО, АКО СЕ ОПИТАТЕ ДА ОТГАТНЕТЕ УСПЕХА НА КОСТОВ ОТ ГИМНАЗИЯТА. ДНЕШНИЯТ РЕВАНШ НА КОСТОВ Е ТРАГЕДИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ!
ПОМИСЛЕТЕ КОМУ Е ИЗГОДНО ТОВА! НА БЪЛГАРИТЕ?!
Дотук се спряхме на това, което бих нарекъл малък цинизъм. Можем да го наречем - местен цинизъм. Както видяхме нещата понякога приемат комична форма. Така трябва да бъде. Туземните вождове трябва да са смешни и жалки, за да ги недолюбват обикновените туземци. И да се радват, когато ги сменят. Такава е имперската кадрова политика. Така е по-удобно.
Една скоба.
Не се ли замисляте, как на местните политици се пришиват имена на известни личности? По едно време се появи Кенеди. После - Сивият кардинал. Желязната лейди, Ришельо, Хитлер, Геншер, Чърчил ... Не ви ли напомня нещо? Не си ли спомняте за лудите от вицовете? В Карлуково също си избират имена на велики хора - Наполеон, Сталин, Хитлер ... Случаят с Костов е най-тежък - Балцерович, Христос, Чърчил ...
Тъжно, нали?
Къде е големият цинизъм?
Тук се изисква специална подготовка. Затова ще бъда съвсем кратък. Но ясен.
Големият цинизъм в края на двадесетия век е цинизма на т. нар. велики сили и на първо място цинизмът на американската външна политика. Стрмежът на Америка към глобализъм, необяснимо на пръв поглед, се засили точно тогава, когато Америка бе детронирана като световна финансова и икономическа империя. Икономическото развитие на Германия, Япония, Европа като цяло, т. нар. Азиатски тигри, пътят, който поеха страни като Бразилия и Аржентина, плашещото със своите темпове развитие на Китай, всичко това бе анализирано от американските стратези като заплаха за Империята. Привижда им се някаква ос. Жълта ос! Ос Токио - Пекин! Какво предложиха? Бяла ос! Ос Вашингтон - Москва! Така се запазват мераците на Америка за глобален контрол над света. Така мутиралите вождове от Москва ще превърнат своето историческо фиаско в успех. Поне така им се иска на големите циници и от Вашингтон и от Москва.
Надявам се, че е ясно повече от друг път, защо вече няколко години повтарям:
Българската демокрация е урод от секса между американски софтуер и руски хардуер!
Трябва ли да давам примери за цинизма на големите? Да погледнем какво стана на Балканите.
Когато демократите (сините) в Албания фалшифицират избори, нещата са в границите на нормалното. Друго нещо е Сърбия. Когато демократите в Албания бият хората, които демонстрират, Свободна Европа се прави, че не е чула. За Дарик-радио е излишно да споменавам. Интересно защо никой не потърси отговорност от тези журналисти, които излъгаха слушателите, че има убити и ранени по време на сблъсъците пред парламента. Как да им търсиш отговорност! Колкото бе потърсена отговорност на учителите им от CNN.
Какво да кажем за глобалната политика на Америка. Нейните интереси били навсякъде. Какво ли не застрашава американската сигурност? За тази сигурност американските легиони са готови да пристигнат във всяка точка на света.
Аман от мераклии за Третия Рим!
ТА, ВНИМАВАЙТЕ, МЛАДИ ХОРА! НЕ СЕ КАЧВАЙТЕ НА ПЪРВИЯ СРЕЩНАТ ВЛАК!
НЕ СЕ ЯВЯВАЙТЕ НЕПОДГОТВЕНИ НА ИЗПИТ!
ОПИТАЙТЕ ДА РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЕ СЛУЧИ С ТЕЗИ, КОИТО СЪЩО СА БИЛИ МЛАДИ!
ИНАЧЕ ЩЕ ПОВТОРИТЕ ТЕХНИЯ ПЪТ.
ИМПЕРИЯТА ИСКА ДА СЕ ДЕЛИМ НА СИНИ И ЧЕРВЕНИ, НА МЛАДИ И СТАРИ ...
ЗА ДА НИ УПРАВЛЯВА ВЕЧНО!
И още нещо. Нещо за Революцията.
Историята на Революцията, е История на Лъжата. История на Голямата Лъжа.
Историята на Революционерите, е История на Употребените Наивници.
Вижте колко е удобна Революцията.
Изработвате си пенсия при Старата Система. Системата е лоялна към вас. С месечна пенсия можете да си купите 100 - 150 кг. сирене. И ето идва Революция. Всичко Старо е Лошо! Лоши са и Старите Хора. Вижте докъде ни докараха! Революционерите скъсват едностранно договора с Лошите Стари Хора. Каква да бъде пенсията? Един - два килограма сирене.
P. S.
ЕДИН ПРИЗРАК БРОДИ ИЗ ЕВРОПА - ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА Слушам Дома на покойника от Прага. Голямата новина! Край на комунизма! Току що политическите сили са подписали споразумение. Ще има избори! Победа! Народът доказа, че сам прави историята си! Никакви задкулисни игри! Никаква външна намеса! Победата е еднакво ценна за всички! Дори за социалистите! Така е спасена и БСП! Оттук нататък ни чака борбата с това ужасяващо наследство, което ни оставиха ... (Човекът от Прага не уточни, беше прекъснат от колежката от Прага.) ... Днес е исторически ден, днес отново започва да се пише българската история. Какво ще получи България от външния свят ... (Следват добри пожелания.) ... Нека тези пожелания да се сбъднат. От тук нататък звучи Одата на радостта!
Колко ли килограма сирене струва на българина този циничен спектакъл? СЛЕД ЕМИСИЯТА ОТ ПРАГА, ШОП НАПРАВИЛ КОМЕНТАР В КВАРТАЛНА КРЪЧМА: ТЕ НИ ЛЪЖАТ, ЧЕ СМЕ ПОБЕДИЛИ, НИЕ ГИ ЛЪЖЕМ, ЧЕ ИМ ВЯРВАМЕ. ХА, НАЗДРАВЕ!
3 - 4 февруари, 1997 г."
За 25 години е запазило известна актуалност.
Сигурно щото не се е променило нещо коренно, само лицата се сменят, и пак отиваме към перестройка, нова. Вече сме вътре де.
След това всичко ще е поновому.
"...Костов! Признавам, че е моят любимец. И, за да не бъда обвинен в пристрастие, ще му дам думата.
Костов за Костов!
Ще цитирам съвсем прилежно думи на Костов в три различни периоди от неговата кариера. Първият цитат е от времето, когато Костов изкачва научните върхове, когато защитава дисертация по жизнено важните за социализма въпроси на икономическия растеж:
“В материалите на конгресите на ВКПб през 20-те и 30-те години се вижда как се запазват и доразвиват идеите на Ленин, как се проявява действената им сила като основа на икономическата стратегия и политика на партията за растежа на народното стопанство. ...
Особено тясна е взаимовръзката между всеобщия икономически закон за увеличение на производителността на труда и икономическия растеж. Изискванията на закона се постигат преди всичко чрез растеж в материалното производство. Модификацията на закона при социализма предполага, от една страна, стабилност и непрекъснатост в нарастването на производителността на труда и, от друга, по- високи темпове на този процес в социалистическите в сравнение с капиталистическите страни.
Последното изискване е външно по отношение на народното стопанство, но вътрешно по отношение класовата форма на отношенията на растежа. То е свързано с необходимостта от победа в икономическото съревнование и доказване преимуществата на социалистическия начин на производство. Върху темповете на растежа и тяхната комбинация се наслагват допълнителни изисквания. Те трябва да бъдат устойчиви, стабилни и изпреварващи тези в развитите капиталистически страни за да се постигне в историческа перспектива, по-високо равнище на производителността на труда при социализма."
Ясно! Докато някои от нас следяха с надежда събитията в СССР по време на перестройката, Костов пише научен труд, как да се постигне по-висока производителност на труда при социализма, как да бъде победен капитализма в историческа перспектива.
Ето и част от едно интервю с Костов, публикувано в Делова седмица, бр. 3 от 27 януари 1992 г. Специално за стачкуващите студенти обръщам внимание, че интервюто е направено след като Костов бе цяла година финансов министър в червения кабинет на Попов. В качеството си именно на финансов министър Костов обяви либерализация на цените. Какво се криеше зад този ход на Костов? Стоките бяха скрити. Населението бе оставено изкуствено без храна. Раздадени бяха купони. Спекулантите чакаха плячката. Когато стоките се появиха, хората разбраха, че цените са вдигнати, както призна преди няколко дена и самият Попов, десет-петнадесет пъти. После се успокоиха и достигнаха ниво шест пъти. През цялата 1992 г. заплатите останаха непроменени. Така българинат реално обедня шест пъти (600 процента), а спекулантите напълниха гуши (като пеликани). Мили, студенти, ако не помните, попитайте майките си!
Да се върнем към интервюто.
Въпросите задава репортерът на годината Светослава Стаева. Отговаря - Мистър икономика.
- Не смятате ли, че незаслужено получихте отличието “Мистър икономика”?
- Може и да е незаслужено в нечии очи.
- Казахте, че ще станете “баща на българското икономическо чудо” ...
- Аз казах “един от бащите” ... Имам амбицията да бъда един от тези, които ще изградят основите на българския икономически възход. А той ще бъде възход от нищото. Затова ще бъде икономическо чудо.
- Това звучи малко смешно, да си призная ...
- Аз знаех, че на много хора ще прозвучи смешно, странно, нелепо даже. Казах го нарочно, за да разберат всички, че след годината на страха, на хаоса, на разрушенията трябва да се мисли за големите неща. Иначе българите няма да имат голямо бъдеще.
......
- Доколкото зная, Вие непрекъснато носите Библията в куфарчето си, защо?
- Допада ми, знаете ли, не пасаж, а поведението на Христос. Той е добър, помага на всички и е поел огромната отговорност да създаде един поглед върху света и върху човека. Това е много красиво, но много възвишено е това, че той успява да прости на всички. На всички, които го нападат, които го отричат, които го преследват. И друго. Как е намирал сили на всеки да даде част от духа си! Това е страшно тежко.
- Вие правите впечатление на човек с изключително силен дух. Успяхте ли да дадете част от своя дух на околните?
- Това, което не успявам, е да помогна на другите. На тези, които много се нуждаят от помощ и ме търсят именно заради това. Това психическо напрежение, това психическо изпразване съпътства работния ми ден и трудно го понасям. Иначе физически и умствено аз съм издражлив и работоспособен ... И друго, на което не съм се научил, е великодушието на Спасителя. Той е прощавал дори на враговете си. Аз все още не мога да простя на всички.
- Може би не всички заслужават прошка.
- Всички хора заслужават прошка.
- Имаше наскоро една ужасна прогноза на Кирил Дунев, бивш депутат от СДС, по радиото. Доста тежка.
- Нашите прогнози също показват, че спадът ще продължи. Но няма страна от бившия източноевропейски блок, която да е постигнала обрат. Независимо от екипа, това е тревожното. Влезли сме в един цикъл на депресия, който съпътства разрухата на системата. Затова не бива да се очакват подвизи.
(Край на цитата от интервюто в Делова седмица.)
Не зная как се чувстват читатателите след това, което прочетоха току що, но аз стискам зъби.
Ще са огранича засега да отпратя заитересования читател и към статията на Костов "Какво може да постигне българската икономика", публикувана на 5 октомври 1992 г. във в. "Демокрация". Тази статия Костов пише по време на политическата криза, по времето, когато с обединените усилия на Тренчев, Доган, сините мравки и Желев бе обвинен Ф. Димитров за всичко най-лошо, което се бе случило на българина до този момент (както стана сега с Жан Виденов).
Отново искам да съобщя на младите, че тогава Костов пристигна в НКС на СДС, за да защити тезата, че Ф. Димитров трябва да поиска вот на доверие. Костов не беше член на НКС. Там той идваше в особено важни случаи, както в случая, когато трябваше да бъде отстранен докладът на Ренета Инджова: Как се изпомпва държавната собственост от паралелни фирми?
Прочетете какво пише Костов малко преди да падне кабинета на Ф. Димитров.
"Много реална е грозящата ни опасност да се окажем участници в икономика, постоянно намираща се в криза, с растящ подмолен сектор, т. нар. икономика в сянка, неплащаща данъци, вън от регулиране и контрол, с висока инфлация и непрекъснато девалвираща парична единица.
Такива икономически нестабилни икономики са преобладаващи по брой в света. Те са силно разслоени по доходи, със слаба средна класа, "дива конкуренция" и сериозно влияние на организираната престъпност.
Има западни прогнози, че ние ще се превърнем в такова общество и ще имаме такава икономика."
(Край на цитата от в. Демокрация.)
Разбирате ли колко трудно е да не започнеш да псуваш!
Вече сме януари 1997 г. Костов отдавна е доразвил теорията на Ленин, за да помогне на социализма да спечели историческата битка с капитализма. Наградата е научна степен и светли хоризонти като комунист и доцент в Центъра по идеологически дисциплини към ВМЕИ “В. И. Ленин” ( вж. в. 24 часа от 25 януари 1997 г.). Но съдбата е подготвила изненада за Костов. Той трябва бързо и ловко да се преквалифицира в демократ, в експерт-икономист от западен тип. Първоначално Костов се изживява като един от бащите на българското икономическо чудо - българският Балцерович. Виждаме, че се цели и към самия връх - прави напъни да подражава на Христос. Признава все пак, че му е трудно да прости на всички свои врагове, но смята, че всички хора заслужават прошка. Виждаме Костов и като песимист. Позовава се на западни прогнози (които по правило се изпълняват, защото се планират). В по-ново време Костов спечели убедително срещу Сугарев за признанието - българският Вук Дражкович. Малко по-късно влезе в многобой с няколко по-слаби конкуренти за правата върху известна фраза на Чърчил ...
Стискам зъби и отново давам думата на Костов. (Интервю за в. Труд, 27 януари, 1997 г.)
- Като лидер на най-голямата политическа сила в опозиция вероятно събуждате и много надежди. Осъзнавате ли тежестта на отговорността си, г-н Костов.
- Какви надежди събуждам?
- За промяна ... Вероятно за по-добро.
- Лично ли ме питате?
- Да.
- Ами няма да ви отговоря.
- Защо?
- Няма да отговарям на личен въпрос.
(Край на цитата от интервюто за в. Труд.)
Костов все пак отговори. Видяхме го на малкия екран. Видяхме го сред хората. Превързал синя лента през черно чело, до него - вярната съпруга, партийната секретарка от ЦНИКА Елена Костова, напуснала БКП, за да не пречи на политическата кариера на любимия. Върви Костов, спотайва се Ленчето, още не е свикнала с камерите, а до Костов пустата Светослава Стаева, вече Тъдъръкова, и пак го пита и го разпитва. Какво обещава Костов на хората, които са на улицата? Избори! А хляб? Не. Костов има програма. С нея ще се яви на изборите.
И както казва народът:
След изборите, я камилата, я камиларят!
Време е да завърша. Как се появиха такива хора в политиката?
Този въпрос изисква отделна студия. Той е ключов за всяко изследване, което иска да проникне в тайната на систематичното унищожаване на българите като народ. Тук ще припомня нещо на моите връстници, а на тези, които имат амбицията да се преборят за една друга, по-хубава България, ще препоръчам да вникнат внимателно в следващия текст.
Общоизвестно е, че най-отговорната роля за прехода към демокрация бе поверена на три категории хора - философи (Желев), икономисти (Костов) и адвокати (Ф. Димитров). По - старите знаят, че по времето на комунизма, за тези три професии, можеше да се говори само условно, дори и по социалистическите стандарти. По западните стандарти, политикономист, какъвто е Костов, е синоним на човек, неграмотен в областта на макроикономиката. Много по-тежък случай от човек, който никога не се е занимавал с макроикономика. А това, че Костов дори е преподавал Политикономия на социализма - нещо, което хвърляше в дълбока тревога всеки нормален студент от техническите вузове, това, че Костов е защитил дисертация в областта на икономическия растеж при социализма и е получил научна степен, прави нещата драматични, когато един ден светът разбира, че такъв човек е станал финансов министър, че такъв човек е провеждал монетарна и структурна реформа. И ето, този човек всеки ден виси на улицата, хитричко не обещава нищо и отново има намерение да управлява България, за да довърши това, което започна, а колегите му от БСП продължиха.
Жална ни майка!
Едно трябваше да знаете млади хора, преди да си свържете най-светлите пориви с такива като Костов :
ПО ВРЕМЕТО, КОГАТО КОСТОВ Е УЧИЛ ВЪВ ВИИ “К. МАРКС”, А И ДЪЛГИ ГОДИНИ СЛЕД ТОВА, В ТОЗИ ВУЗ УЧЕХА (В СРЕДНОСТАТИСТИЧЕСКИ СМИСЪЛ) ТЕЗИ, КОИТО НЕ МОЖЕХА ДА УЧАТ НА ДРУГИ МЕСТА! В ТОЗИ СМИСЪЛ НЕ БИХТЕ РИСКУВАЛИ МНОГО, АКО СЕ ОПИТАТЕ ДА ОТГАТНЕТЕ УСПЕХА НА КОСТОВ ОТ ГИМНАЗИЯТА. ДНЕШНИЯТ РЕВАНШ НА КОСТОВ Е ТРАГЕДИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ!
ПОМИСЛЕТЕ КОМУ Е ИЗГОДНО ТОВА! НА БЪЛГАРИТЕ?!
Дотук се спряхме на това, което бих нарекъл малък цинизъм. Можем да го наречем - местен цинизъм. Както видяхме нещата понякога приемат комична форма. Така трябва да бъде. Туземните вождове трябва да са смешни и жалки, за да ги недолюбват обикновените туземци. И да се радват, когато ги сменят. Такава е имперската кадрова политика. Така е по-удобно.
Една скоба.
Не се ли замисляте, как на местните политици се пришиват имена на известни личности? По едно време се появи Кенеди. После - Сивият кардинал. Желязната лейди, Ришельо, Хитлер, Геншер, Чърчил ... Не ви ли напомня нещо? Не си ли спомняте за лудите от вицовете? В Карлуково също си избират имена на велики хора - Наполеон, Сталин, Хитлер ... Случаят с Костов е най-тежък - Балцерович, Христос, Чърчил ...
Тъжно, нали?
Къде е големият цинизъм?
Тук се изисква специална подготовка. Затова ще бъда съвсем кратък. Но ясен.
Големият цинизъм в края на двадесетия век е цинизма на т. нар. велики сили и на първо място цинизмът на американската външна политика. Стрмежът на Америка към глобализъм, необяснимо на пръв поглед, се засили точно тогава, когато Америка бе детронирана като световна финансова и икономическа империя. Икономическото развитие на Германия, Япония, Европа като цяло, т. нар. Азиатски тигри, пътят, който поеха страни като Бразилия и Аржентина, плашещото със своите темпове развитие на Китай, всичко това бе анализирано от американските стратези като заплаха за Империята. Привижда им се някаква ос. Жълта ос! Ос Токио - Пекин! Какво предложиха? Бяла ос! Ос Вашингтон - Москва! Така се запазват мераците на Америка за глобален контрол над света. Така мутиралите вождове от Москва ще превърнат своето историческо фиаско в успех. Поне така им се иска на големите циници и от Вашингтон и от Москва.
Надявам се, че е ясно повече от друг път, защо вече няколко години повтарям:
Българската демокрация е урод от секса между американски софтуер и руски хардуер!
Трябва ли да давам примери за цинизма на големите? Да погледнем какво стана на Балканите.
Когато демократите (сините) в Албания фалшифицират избори, нещата са в границите на нормалното. Друго нещо е Сърбия. Когато демократите в Албания бият хората, които демонстрират, Свободна Европа се прави, че не е чула. За Дарик-радио е излишно да споменавам. Интересно защо никой не потърси отговорност от тези журналисти, които излъгаха слушателите, че има убити и ранени по време на сблъсъците пред парламента. Как да им търсиш отговорност! Колкото бе потърсена отговорност на учителите им от CNN.
Какво да кажем за глобалната политика на Америка. Нейните интереси били навсякъде. Какво ли не застрашава американската сигурност? За тази сигурност американските легиони са готови да пристигнат във всяка точка на света.
Аман от мераклии за Третия Рим!
ТА, ВНИМАВАЙТЕ, МЛАДИ ХОРА! НЕ СЕ КАЧВАЙТЕ НА ПЪРВИЯ СРЕЩНАТ ВЛАК!
НЕ СЕ ЯВЯВАЙТЕ НЕПОДГОТВЕНИ НА ИЗПИТ!
ОПИТАЙТЕ ДА РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЕ СЛУЧИ С ТЕЗИ, КОИТО СЪЩО СА БИЛИ МЛАДИ!
ИНАЧЕ ЩЕ ПОВТОРИТЕ ТЕХНИЯ ПЪТ.
ИМПЕРИЯТА ИСКА ДА СЕ ДЕЛИМ НА СИНИ И ЧЕРВЕНИ, НА МЛАДИ И СТАРИ ...
ЗА ДА НИ УПРАВЛЯВА ВЕЧНО!
И още нещо. Нещо за Революцията.
Историята на Революцията, е История на Лъжата. История на Голямата Лъжа.
Историята на Революционерите, е История на Употребените Наивници.
Вижте колко е удобна Революцията.
Изработвате си пенсия при Старата Система. Системата е лоялна към вас. С месечна пенсия можете да си купите 100 - 150 кг. сирене. И ето идва Революция. Всичко Старо е Лошо! Лоши са и Старите Хора. Вижте докъде ни докараха! Революционерите скъсват едностранно договора с Лошите Стари Хора. Каква да бъде пенсията? Един - два килограма сирене.
МЛАДИ СМЕ, УМНИ СМЕ!
P. S.
ЕДИН ПРИЗРАК БРОДИ ИЗ ЕВРОПА - ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА Слушам Дома на покойника от Прага. Голямата новина! Край на комунизма! Току що политическите сили са подписали споразумение. Ще има избори! Победа! Народът доказа, че сам прави историята си! Никакви задкулисни игри! Никаква външна намеса! Победата е еднакво ценна за всички! Дори за социалистите! Така е спасена и БСП! Оттук нататък ни чака борбата с това ужасяващо наследство, което ни оставиха ... (Човекът от Прага не уточни, беше прекъснат от колежката от Прага.) ... Днес е исторически ден, днес отново започва да се пише българската история. Какво ще получи България от външния свят ... (Следват добри пожелания.) ... Нека тези пожелания да се сбъднат. От тук нататък звучи Одата на радостта!
Колко ли килограма сирене струва на българина този циничен спектакъл? СЛЕД ЕМИСИЯТА ОТ ПРАГА, ШОП НАПРАВИЛ КОМЕНТАР В КВАРТАЛНА КРЪЧМА: ТЕ НИ ЛЪЖАТ, ЧЕ СМЕ ПОБЕДИЛИ, НИЕ ГИ ЛЪЖЕМ, ЧЕ ИМ ВЯРВАМЕ. ХА, НАЗДРАВЕ!
3 - 4 февруари, 1997 г."
За 25 години е запазило известна актуалност.
Сигурно щото не се е променило нещо коренно, само лицата се сменят, и пак отиваме към перестройка, нова. Вече сме вътре де.
След това всичко ще е поновому.
Последно редактирано:
етерИум
Well-Known Member
Мирише на криза на властта...
"...Защо ни е необходим американският модел на властта? Та нали Америка е единствената суперсила! Та нали моделът, към който се стреми България, е с марка USA!
Има обаче една важна подробност. Вашингтон прилага два “демократични модела”. Единият е за метрополията на Империята на янките, другият е за колониите. Моделите са еднакви, ако повярвате на пропагандата, но много се различават, ако вникнете в тях.
Да разгледаме същността на двата (демократични) модела.
Модел на метрополията.
Обществото се състои от три класи. Класа на богатите - това е "истинската власт". "Специална класа" - това се хора, които са доказали своята лоялност към богатите. Наричат ги политици. Те са представители на официалната власт. Те са добре подготвени. Те най-добре "разбират" интересите на обществото. Към тях е прикрепен обслужващ персонал медии, политолози, социолози, учени. По-голямата част от обществото образува "обърканото стадо". Тук трябва да влизат останалите. Те работят и не се бъркат в управлението. Е, разрешава им се да избират хора от "специалната класа", които да управляват.
Такава е теорията на американската демокрация. Такава е и практиката в метрополията. Пълна идилия!
"Липман - доайен на американските журналисти, главен критик по въпросите на външната и на вътрешната политика на САЩ - твърди, че наречената от него "революция в изкуството на демокрацията" може да бъде използвана за "фабрикуване на съгласие", т. е. чрез новите техники на пропагандата да се накара обществото да приеме неща, с които не е съгласно. Според него това е една добра идея, при това необходима. Необходима, защото, както казва той, "общите интереси напълно убягват от общественото внимание" и могат да бъдат разбрани и управлявани единствено от "специална класа" на отговорни хора, които са достатъчно умни, за да схванат нещата.
Тази теория утвърждава, че само един малък елит, една "интелектуална общност" може да разбере общите ни интереси, за какво сме загрижени всички ние и че тези неща "убягват от вниманието на широката публика". Това е възглед, чиито корени са далеч назад във вековете. Това е типичен ленински възглед. В действителност, той има много близка прилика с ленинската концепция, според която един авангард от революционни интелектуалци взема държавната власт, като използва за целта народните революции и след това води "глупавите" маси напред към бъдещето, което те не могат да видят, защото са прекалено ограничени и некомпетентни. Теорията на либералната демокрация и марксизмът-ленинизмът се доближават в някои от своите основни идеологически положения. Аз мисля, че това е едно от обясненията защо с годините някои хора с такава лекота преминават от едната позиция на другата, без да усетят, че нещо се е променило (-не е писано специално за българските "комунисти" -). За тях въпросът е на преценка: у кого е силата. Може би се надяват, че ще има народна революция и тя ще им даде държавната власт в ръцете или пък, че няма да има революция и тогава те просто ще работят за хората, които притежават реалната власт - бизнесмените. Но ще вършат едно и също нещо: ще водят масите към един свят, който те (масите) са прекалено ограничени да видят сами.
Липман подкрепя това чрез една прекрасно измислена теория за постепенната демокрация. Той твърди, че в една правилно функционираща демокрация има класи от граждани. Съществува класата на граждани, които трябва да вземат активна роля в управлението на общите дела. Това е "специалната класа". Те са хората, които анализират, изпълняват, вземат решения и управляват в политическата, икономическата и идеологическата сфера. Тази класа съставлява малък процент от населението и въпросът, който я занимава е как да се погрижи за онези другите. А "онези другите", които са извън групата, т. е. огромната част от населението, Липман нарича "объркано стадо". Ние трябва да се защитаваме от яростта му и да се пазим да не ни стъпче. И така имаме две функции на демокрацията. На "специалната класа", на отговорните хора е предоставена изпълнителната функция, което ще рече, че тази класа извършва мисленето, планирането и разбирането на общите интереси. "Обърканото стадо" също има функции в демокрацията. И тя, според Липман, е да бъде зрител, а не действащ участник. Но освен тази функция, хората в стадото имат още една защото все пак говорим за демокрация. От време на време на тях им се позволява да отдадат своите предпочитания на един или друг член на "специалната класа". С други думи позволява им се да кажат: "Искаме ти да си наш водач" или (по-точно) "Искаме Ти да си наш водач". И това е така, защото живеем в демократична, а не в тоталитарна държава. Нарича се избори. Но след като са отдали предпочитанията си на един или друг член на "специалната класа", те трябва да се оттеглят и да станат зрители на действието, а не негови участници. Така е при "правилно функциониращата" демокрация.
И това има своята логика. Зад тази позиция стои даже и впечатляващ морален принцип. Неоспоримият морален принцип е в това, че огромната част от обществото е прекалено глупава, за да разбира нещата. Ако тя се опита да участва в управлението на собствените си дела, просто ще обърка всичко. Ето защо би било неморално и погрешно да й се разреши да стори това. Трябва да опитомим "обърканото стадо", трябва да не му позволим да се разгневи, да стъпче и разруши нещата. Това е досущ същата логика, според която е неправилно да се позволи на тригодишно дете да пресече улицата. Вие не давате на тригодишното дете такава свобода, защото то не знае как да овладее тази свобода. Затова не бива и да позволявате на "обърканото стадо" да участва в действието. То просто ще обърка нещата.
Оттук следва, че се нуждаем от нещо, което да опитоми "обърканото стадо", и това нещо е революцията в изкуството на демокрацията: фабрикуването на съгласие. Медиите, училищата и масовата култура трябва да бъдат разделени. От една страна, чрез тях политическата класа и онези, които вземат решенията, трябва да създават някакво приемливо чувство за реалност, от друга страна, те самите трябва да насаждат и "правилни" вярвания и ценности. Сега си спомнете, че съществува една неизказана предпоставка. Дори отговорните хора чувстват нужда да крият от самите себе си, че тя е свързана с въпроса как са стигнали до позицията да имат власт да вземат решения. Начинът, по който са го сторили, разбира се, е чрез служене на истинската власт. Хората с "истинска" власт са онези, които притежават обществото и те са една доста тясна група. Ако "специалната класа" докаже, че може да служи на интересите им, то тогава тя става член на изпълнителната група. Това не трябва да се разчува. Хората в нея трябва да са си внушили убежденията и доктрините, които ще служат на интересите на властта. Докато не шлифоват в себе си това умение, те не могат да станат част от "специалната класа". И така, една част от образователната система е насочена към бъдещите отговорни мъже, към "специалната класа". Ценностите и интересите на властта трябва да врастнат дълбоко в тях. Само тогава те могат да станат част от "специалната класа". Останалата част от "обърканото стадо" просто трябва да бъде заблудена. Да се насочи вниманието й към нещо друго. Да се внимава да не навлече неприятности. Да е сигурно, че в най-добрия случай ще остане зрител на действието, отдавайки от време на време предпочитанията си на един или друг от истинските водачи, сред които и е разрешено да избира.
Този възглед е разработен и от много други хора. Всъщност той е доста конвенциален. Например един водещ съвременен теолог и външнополитически критик Рейнълд Нийбър, наричан понякога "теологът на истеблишмънта", гуру на Джордж Кенън и на интелектуалците около Кенеди казва, че "рационалността е много строго ограничено умение". Много малко хора го притежават. Повечето просто се водят от емоции и импулси. Тези, които притежават рационалност, трябва да създават необходимите илюзии и емоционално въздействащите свръхопростявания (Времето е наше! Да спрем разрухата, да възродим България! Заедно за България! Той е! Ние можем! - И. Ц.), за да държат наивните, простички хора повече или по-малко в курса на нещата. Това виждане се превръща в съществена част от съвременната политическа наука. През 20-те и началото на 30-те години Херълд Лосуел, основател на съвременната наука за комуникациите и един от водещите американски политически учени, обяснява, че ние не бива да се подаваме на "демократичния догматизъм", че хората най-добре сами преценяват собствените си интереси. Обаче не е така. Не те, а ние най-добре можем да преценим обществените интереси. Ето защо, според него, именно заради обикновения морал, ние не трябва да им даваме възможност да действат на основата на собствените си погрешни преценки. Това е лесно в така наречената тоталитарна, а в последствие и милитаристична държава. Просто държите сопата над главите на хората и ако някой мръдне извън строя, я стоварвате върху главата му. Но с това, че обществото става по-свободно и демократично, вие губите тази възможност. Ето защо е необходимо да се обръщате към средствата на пропагандата. Логиката е ясна. За демокрацията пропагандата е това, което е сопата за тоталитарната държава. Мъдро и добро, нали, защото общите интереси отново се изплъзват на "обърканото стадо". То не може да ги схване."
Модел на колонията.
"Туземците" не са способни да се управляват сами. Американците най-добре "разбират" техните интереси. Последното трябва да е тайна за "туземците". Трябва обаче да им се внушава, че ще се развиват по "американски" модел. Америка е еталон! Страна на победилата демокрация!
Такава е теорията. Практиката? "Туземците", следвайки "американския" модел, също трябва да се разделят на трите класи. С една малка подробност. "Истинската власт" и "специалната класа" имитират дейност, а по същество цялото "туземно" население влиза в състава на "обърканото стадо". Естествено, нещата все не стават като в Америка, но за това са виновни самите "туземци".
"Главният враг (на Америка) е местното население, туземците, които се опитват да откраднат "нашите" ресурси, намиращи се в "техните" страни, които са заразени от мъглявите и идеалистически цели от рода на права на човека, стандарт и свобода, които бидейки неразумни и изостанали, не искат да разберат, че тяхната "функция" е да бъдат допълнение към индустриалните икономики на Запада (включително японската) и да обслужват нуждите на привилегированите групи, които господстват в тези общества. Най-голямата опасност от тези туземни врагове произтича от това, че ако не ги спрем навреме, те могат да посеят вируса на независимостта, свободата и прекаления интерес към човешкото благоденствие, заразявайки по този начин съседните райони. ... Главните силови линии на тази мисъл са ясно изразени в "свръхсекретни" документи и прогнози, а понякога и в публични декларации, но те липсват в политическите анализи, вестниците и повечето академични проучвания. Последното е в съгласие с втория най-важен принцип в политиката: идеологическата система трябва да изпълнява своята "функция" - да осигури желаното ниво на апатия и невежество сред населението и сред политически активните елити, разбира се, с изключение на онези, които не само контролират идеологията, но и определят, и прилагат политическата линия."
Да надникнем в по-интимните страни на "демократичният модел" в условията на неоколониализъм?
И така, "петата свобода" е правото на американците да се разпореждат със съдбата на други народи. "Моралното право" за това непосредствено следва от една екстраполация на модела на управление на метрополията. "Обърканото стадо" се замества от "туземното население". "Туземците" не могат да осъзнаят "правилно" своя интерес и на помощ идват те - американците. Всичко останало е почти същото. Почти, но не е същото.
Особено голяма е разликата в ролите на "туземната специална класа" и "специалната класа" в метрополията. "Туземната специална класа" е по-скоро "туземна колониална администрация". За нея се полагат специални "грижи". Американците не се престарават. Не е необходимо. Обикновено сред туземците се намират достатъчно продажни и неграмотни хора (нубийци), които са най-удобният материал за попълване на колониалната администрация.
"Туземният вожд" трябва да е слабо образован, по възможност с безличен или дори пародиен външен вид. По правило неговото поведение се моделира така, че да бъде презиран от съплеменниците му, готови почти по всяко време да го "сварят в казана".
Най-важното при "отглеждането" на "туземната колониална администрация" е да се елиминира всяка възможност за приемственост. Така туземците са лишени от възможността да си предават информация при смяната на екипите и дори на поколенията. Новият туземен вожд трябва да започне от нулата. Това най-сигурно става при "революция" или "преврат". При това първата задача на новия вожд е да изтреби в буквален или в преносен смисъл част от предишната, най-често стояща под самия връх, колониална администрация. Или ако използваме техническа терминология, "специалната класа" в метрополията е продукт на "непрекъснат производствен процес", а "туземната колониална администрация" е продукт на "дискретен производствен процес".
Тук трябва да отбележим, че методите, които използва "Империята на янките" не се различават много от руската имперска политика в България. Почти същият театър се разиграва и при имитацията на туземната "истинска власт". Е, и едните и другите получават привилегията да се перчат пред съплеменниците си. Ако слушат, получават награди. Цветни стъкълца, тенекиики, огнена вода.
Преди да преминем към кризата на властта в България, си заслужава да подредим още малко нещата.
Първо. У нас има една специфична особеност. Българо-руската дружба!
Странно защо повечето изследователи не отдават заслуженото на руския колониален опит в България. Особено след 9 септември 1944 г. Накратко, след 9 септември 1944 г. отношенията между Русия и България са прототип на т. нар. неоколониален модел, заменил класическия колониализъм, широко практикуван от западните демокрации. Смятам, че една от тайните за успеха на неоколониалната политика на САЩ през 20 век е именно прилагането на система на подчинение, твърде близка до руската политика в България. Вместо старата колониална практика, основаваща се на колониална администрация, обеспечена кадрово от метрополията (напр. Ост-Индийската компания), американците предложиха “свобода” на колониите. Така Америка успя да измести в редица региони на света класическите империи Великобритания, Франция, Испания, Холандия и Португалия.
Искам да отворя една скоба. Русия включва България в геополитическите си планове поне от началото на 18 век. За близо 200 г. Русия е разработила широка агентурна мрежа у нас. Не е трудно да се види, че много от руските агенти в България получават тази “привилегия” по наследство. Позволявам си да мисля, че издигането на г-н Мартин Заимов за шеф на борда е един “реверанс към заслугите” на неговия род. Достатъчно е само да припомним, че дядо на Мартин Заимов е ген. Владимир Заимов, разстрелян преди 9 септември 1944 г. за шпионаж в полза на СССР. А начинът, по който г-н Заимов стана шеф на борда, навява на мисълта за носталгия по времето на парашутистите и подводничарите.
Второ. Разликата в двата модела има своите основания преди всичко в икономическата база в метрополията и колонията. Америка е суперсила и в икономическо и във военно отношение. Около 5 процента от американците са богати, или свръхбогати. Доходите им са над 100 хил. долара годишно. Под тях е т. нар "средна класа" (35 процента). Представителите на средната класа имат предимно собствен бизнес и доходи между 45 хил. и 100 хил. долара годишно. Има още една категория - наемни работници (40 процента), доходите на които достигат долната граница на доходите на средната класа. Бедните в Америка (20 процента) имат доходи под 18 хил. долара годишно (“чертата на бедност” за едно четиричленно семейство е определена на 15 хил. долара годишно), т. е. 1500 долара месечно - мечта за много от нашите политици и бизнесмени. В Америка уважават богатите. Почти всички си плащат данъците. Икономиката в сянка е около 10 процента - един от най- ниските в света. Високите доходи и консенсусът по отношение на фундаменталните ценности определят работоспособността на модела.
Друго е положението в колониите. Шепа свръхбогати, които са загърбили националните интереси и огромно мизерстващо мнозинство. Мафиотна икономика и липса на консенсус за фундаменталните ценности. Вечно търсене на нови пътища и попадане в нови капани.
Надявам се стана ясно, че когато говорим за власт, първо трябва да определим за каква държава става въпрос. За Америка или за България? В страни като България структурата на властта е пирамида, на върха на която е отношението между външни фактори и туземната колониална администрация. Москва командваше Живков. Днешните наши управници също гледат навън.
Какво е криза на властта.
Ленин определя кризата на властта (той използва революционна ситуация), като състояние на обществото, при което “върховете не могат да управляват по старому, а низините не искат да живеят по старому”. Но днес нещата не са така.
Събитията около 10 ноември 1989 г. имат смисъл на криза на властта. Москва стартира промени в европейските си сателити, промени, станали известни като революциите от 1989 г. Видимата страна на тези революции бе коренната промяна на официалната власт. Терминът революции също е коректен, защото промените в Източния блок засегнаха фундамента на социалистическата държава - триединната икономическа, политическа и идеологическа структура на обществото. Наследниците на Ленин обаче извършиха контролирана революция - т. нар. революция отгоре. За нея Ленин би дал друга формулировка: “Върховете не искат да живеят и управляват по старому, а низините не знаят какво искат”.
С избирането на Желев за председател-президент, завърши кризата на властта. Смените на сини и червени, на президенти, на изпълнителна и законодателна власт, бе израз на нов тип официална власт. Независимо че в медийното пространство не веднъж бе лансирана версия за политическа криза, нещата се развиваха спокойно - политическите кризи са атрибут на демокрацията. Тежестите на управлението сваляха едно правителство и издигаха следващото, но това бе в реда на нещата. Това следва от същината на политиката.
Защо смятам, че се задава нова криза на властта? Какви са причините? Кои са признаците?
Разграбването на страната, довело до рязък спад на условията за живот, бързо изхабява официалната власт. И най-доверчивите разбраха, че смяната на правителствата, че смяната на цвета на официалната власт, има малко отношение към това, което се случва в България. “Демократичният модел” закуца. Това е политическата причина за кризата на властта. Но тази причина има вторичен характер. Има първична причина. България е под натиска на един глобален процес - отмиране на националната държава. Това обезсмисля националната идея за силна и независима българска държава. Това обезсмисля идеята на българското национално Възраждане, идея, многократно поругана от вътрешни и външни користни интереси.
Има и икономическа причина. След 1989 г., след разтурянето на СИВ, българската икономика изпадна в критично състояние. Да, решението бе в структурна реформа. Вместо това се започна едно безкрайно надлъгване, в основата на което бяха далеч по-несъществените проблеми реституция и приватизация. Сърцевината на структурната реформа е първичният въпрос на всяко общество: Какво и в какви количества ще произвежда? Как ще произвежда и как ще се разпределя са много важни, но в случая второстепенни въпроси. “Елитът” се захвана с третия въпрос. Така започна безпрецедентен в историята на България процес - трансформация на националния капитал в лично богатство. Започна “пир сред чума”! За сметка на безконтролен износ на стоки и суровини делът на инвестициите в структурата на разпределение на БВП спадна неколкократно под необходимия минимум за възпроизводство на капитала. Катастрофата тепърва предстои. Със всичките социални и политически последици.
Посткомунизмът укрепи икономическите позиции на мафията. Мафията контролира търговията и производството. На най-високото ниво тя успя да “приватизира” държавните структури и да ги използва като инструмент за реализиране на целите си. По-ниските нива също изградиха свои структури.
Има обаче една особеност. Мафиотните структури се изграждат на тъмно. Няма пленуми и конгреси. Това позволява изграждане и на не напълно контролирани престъпни образувания. Те трябва да бъдат овладяни, за да няма големи изненади.
Още нещо. Родната мафия има външни връзки. Най-голямата печалба се реализира чрез износ на стоки. Печалбата е пропорционална на разликата между изкупните цени, обикновено налагани силово на производителите, и цените, на които се продава стоката навън. Навън се работи с не много чисти партньори, които също реализират печалба, доста по-висока от нормалната за техните страни. Това води до реакция от засегнатите субекти. Тя се усеща, както на политическо ниво, така и по атаките в чуждите медии. Ако мафията не се откаже от извоюваната “норма на печалба”, а това може да става предимно за сметка на “вътрешни резерви”, положението на българина ще става все по-тежко. “Демокрацията” ще заскърца още по-силно.
Има още нещо. Външният свят първоначално подкрепи мафиотизирането на страната. Той си затвори очите докато родните мафиоти ограбваха българите. Родните главатари не можаха да разберат, че тук се крие една клопка. Не разбраха, че играят срещу интересите на България и в последна сметка, в по-далечна перспектива, срещу своите интереси.
Сега родната мафия е притисната в менгеме. Отдолу е народa, а отгоре чуждите икономически и политически интереси. Тези интереси все по-ясно прозират в действията на правителството на Костов. Това подсказва, че сегашната форма на официална власт става все по-негодна. ..."
19 - 21 август 1997 г.
Добре, че сега е съвсем друго вече. Истинско.
"...Защо ни е необходим американският модел на властта? Та нали Америка е единствената суперсила! Та нали моделът, към който се стреми България, е с марка USA!
Има обаче една важна подробност. Вашингтон прилага два “демократични модела”. Единият е за метрополията на Империята на янките, другият е за колониите. Моделите са еднакви, ако повярвате на пропагандата, но много се различават, ако вникнете в тях.
Да разгледаме същността на двата (демократични) модела.
Модел на метрополията.
Обществото се състои от три класи. Класа на богатите - това е "истинската власт". "Специална класа" - това се хора, които са доказали своята лоялност към богатите. Наричат ги политици. Те са представители на официалната власт. Те са добре подготвени. Те най-добре "разбират" интересите на обществото. Към тях е прикрепен обслужващ персонал медии, политолози, социолози, учени. По-голямата част от обществото образува "обърканото стадо". Тук трябва да влизат останалите. Те работят и не се бъркат в управлението. Е, разрешава им се да избират хора от "специалната класа", които да управляват.
Такава е теорията на американската демокрация. Такава е и практиката в метрополията. Пълна идилия!
"Липман - доайен на американските журналисти, главен критик по въпросите на външната и на вътрешната политика на САЩ - твърди, че наречената от него "революция в изкуството на демокрацията" може да бъде използвана за "фабрикуване на съгласие", т. е. чрез новите техники на пропагандата да се накара обществото да приеме неща, с които не е съгласно. Според него това е една добра идея, при това необходима. Необходима, защото, както казва той, "общите интереси напълно убягват от общественото внимание" и могат да бъдат разбрани и управлявани единствено от "специална класа" на отговорни хора, които са достатъчно умни, за да схванат нещата.
Тази теория утвърждава, че само един малък елит, една "интелектуална общност" може да разбере общите ни интереси, за какво сме загрижени всички ние и че тези неща "убягват от вниманието на широката публика". Това е възглед, чиито корени са далеч назад във вековете. Това е типичен ленински възглед. В действителност, той има много близка прилика с ленинската концепция, според която един авангард от революционни интелектуалци взема държавната власт, като използва за целта народните революции и след това води "глупавите" маси напред към бъдещето, което те не могат да видят, защото са прекалено ограничени и некомпетентни. Теорията на либералната демокрация и марксизмът-ленинизмът се доближават в някои от своите основни идеологически положения. Аз мисля, че това е едно от обясненията защо с годините някои хора с такава лекота преминават от едната позиция на другата, без да усетят, че нещо се е променило (-не е писано специално за българските "комунисти" -). За тях въпросът е на преценка: у кого е силата. Може би се надяват, че ще има народна революция и тя ще им даде държавната власт в ръцете или пък, че няма да има революция и тогава те просто ще работят за хората, които притежават реалната власт - бизнесмените. Но ще вършат едно и също нещо: ще водят масите към един свят, който те (масите) са прекалено ограничени да видят сами.
Липман подкрепя това чрез една прекрасно измислена теория за постепенната демокрация. Той твърди, че в една правилно функционираща демокрация има класи от граждани. Съществува класата на граждани, които трябва да вземат активна роля в управлението на общите дела. Това е "специалната класа". Те са хората, които анализират, изпълняват, вземат решения и управляват в политическата, икономическата и идеологическата сфера. Тази класа съставлява малък процент от населението и въпросът, който я занимава е как да се погрижи за онези другите. А "онези другите", които са извън групата, т. е. огромната част от населението, Липман нарича "объркано стадо". Ние трябва да се защитаваме от яростта му и да се пазим да не ни стъпче. И така имаме две функции на демокрацията. На "специалната класа", на отговорните хора е предоставена изпълнителната функция, което ще рече, че тази класа извършва мисленето, планирането и разбирането на общите интереси. "Обърканото стадо" също има функции в демокрацията. И тя, според Липман, е да бъде зрител, а не действащ участник. Но освен тази функция, хората в стадото имат още една защото все пак говорим за демокрация. От време на време на тях им се позволява да отдадат своите предпочитания на един или друг член на "специалната класа". С други думи позволява им се да кажат: "Искаме ти да си наш водач" или (по-точно) "Искаме Ти да си наш водач". И това е така, защото живеем в демократична, а не в тоталитарна държава. Нарича се избори. Но след като са отдали предпочитанията си на един или друг член на "специалната класа", те трябва да се оттеглят и да станат зрители на действието, а не негови участници. Така е при "правилно функциониращата" демокрация.
И това има своята логика. Зад тази позиция стои даже и впечатляващ морален принцип. Неоспоримият морален принцип е в това, че огромната част от обществото е прекалено глупава, за да разбира нещата. Ако тя се опита да участва в управлението на собствените си дела, просто ще обърка всичко. Ето защо би било неморално и погрешно да й се разреши да стори това. Трябва да опитомим "обърканото стадо", трябва да не му позволим да се разгневи, да стъпче и разруши нещата. Това е досущ същата логика, според която е неправилно да се позволи на тригодишно дете да пресече улицата. Вие не давате на тригодишното дете такава свобода, защото то не знае как да овладее тази свобода. Затова не бива и да позволявате на "обърканото стадо" да участва в действието. То просто ще обърка нещата.
Оттук следва, че се нуждаем от нещо, което да опитоми "обърканото стадо", и това нещо е революцията в изкуството на демокрацията: фабрикуването на съгласие. Медиите, училищата и масовата култура трябва да бъдат разделени. От една страна, чрез тях политическата класа и онези, които вземат решенията, трябва да създават някакво приемливо чувство за реалност, от друга страна, те самите трябва да насаждат и "правилни" вярвания и ценности. Сега си спомнете, че съществува една неизказана предпоставка. Дори отговорните хора чувстват нужда да крият от самите себе си, че тя е свързана с въпроса как са стигнали до позицията да имат власт да вземат решения. Начинът, по който са го сторили, разбира се, е чрез служене на истинската власт. Хората с "истинска" власт са онези, които притежават обществото и те са една доста тясна група. Ако "специалната класа" докаже, че може да служи на интересите им, то тогава тя става член на изпълнителната група. Това не трябва да се разчува. Хората в нея трябва да са си внушили убежденията и доктрините, които ще служат на интересите на властта. Докато не шлифоват в себе си това умение, те не могат да станат част от "специалната класа". И така, една част от образователната система е насочена към бъдещите отговорни мъже, към "специалната класа". Ценностите и интересите на властта трябва да врастнат дълбоко в тях. Само тогава те могат да станат част от "специалната класа". Останалата част от "обърканото стадо" просто трябва да бъде заблудена. Да се насочи вниманието й към нещо друго. Да се внимава да не навлече неприятности. Да е сигурно, че в най-добрия случай ще остане зрител на действието, отдавайки от време на време предпочитанията си на един или друг от истинските водачи, сред които и е разрешено да избира.
Този възглед е разработен и от много други хора. Всъщност той е доста конвенциален. Например един водещ съвременен теолог и външнополитически критик Рейнълд Нийбър, наричан понякога "теологът на истеблишмънта", гуру на Джордж Кенън и на интелектуалците около Кенеди казва, че "рационалността е много строго ограничено умение". Много малко хора го притежават. Повечето просто се водят от емоции и импулси. Тези, които притежават рационалност, трябва да създават необходимите илюзии и емоционално въздействащите свръхопростявания (Времето е наше! Да спрем разрухата, да възродим България! Заедно за България! Той е! Ние можем! - И. Ц.), за да държат наивните, простички хора повече или по-малко в курса на нещата. Това виждане се превръща в съществена част от съвременната политическа наука. През 20-те и началото на 30-те години Херълд Лосуел, основател на съвременната наука за комуникациите и един от водещите американски политически учени, обяснява, че ние не бива да се подаваме на "демократичния догматизъм", че хората най-добре сами преценяват собствените си интереси. Обаче не е така. Не те, а ние най-добре можем да преценим обществените интереси. Ето защо, според него, именно заради обикновения морал, ние не трябва да им даваме възможност да действат на основата на собствените си погрешни преценки. Това е лесно в така наречената тоталитарна, а в последствие и милитаристична държава. Просто държите сопата над главите на хората и ако някой мръдне извън строя, я стоварвате върху главата му. Но с това, че обществото става по-свободно и демократично, вие губите тази възможност. Ето защо е необходимо да се обръщате към средствата на пропагандата. Логиката е ясна. За демокрацията пропагандата е това, което е сопата за тоталитарната държава. Мъдро и добро, нали, защото общите интереси отново се изплъзват на "обърканото стадо". То не може да ги схване."
Модел на колонията.
"Туземците" не са способни да се управляват сами. Американците най-добре "разбират" техните интереси. Последното трябва да е тайна за "туземците". Трябва обаче да им се внушава, че ще се развиват по "американски" модел. Америка е еталон! Страна на победилата демокрация!
Такава е теорията. Практиката? "Туземците", следвайки "американския" модел, също трябва да се разделят на трите класи. С една малка подробност. "Истинската власт" и "специалната класа" имитират дейност, а по същество цялото "туземно" население влиза в състава на "обърканото стадо". Естествено, нещата все не стават като в Америка, но за това са виновни самите "туземци".
"Главният враг (на Америка) е местното население, туземците, които се опитват да откраднат "нашите" ресурси, намиращи се в "техните" страни, които са заразени от мъглявите и идеалистически цели от рода на права на човека, стандарт и свобода, които бидейки неразумни и изостанали, не искат да разберат, че тяхната "функция" е да бъдат допълнение към индустриалните икономики на Запада (включително японската) и да обслужват нуждите на привилегированите групи, които господстват в тези общества. Най-голямата опасност от тези туземни врагове произтича от това, че ако не ги спрем навреме, те могат да посеят вируса на независимостта, свободата и прекаления интерес към човешкото благоденствие, заразявайки по този начин съседните райони. ... Главните силови линии на тази мисъл са ясно изразени в "свръхсекретни" документи и прогнози, а понякога и в публични декларации, но те липсват в политическите анализи, вестниците и повечето академични проучвания. Последното е в съгласие с втория най-важен принцип в политиката: идеологическата система трябва да изпълнява своята "функция" - да осигури желаното ниво на апатия и невежество сред населението и сред политически активните елити, разбира се, с изключение на онези, които не само контролират идеологията, но и определят, и прилагат политическата линия."
Да надникнем в по-интимните страни на "демократичният модел" в условията на неоколониализъм?
И така, "петата свобода" е правото на американците да се разпореждат със съдбата на други народи. "Моралното право" за това непосредствено следва от една екстраполация на модела на управление на метрополията. "Обърканото стадо" се замества от "туземното население". "Туземците" не могат да осъзнаят "правилно" своя интерес и на помощ идват те - американците. Всичко останало е почти същото. Почти, но не е същото.
Особено голяма е разликата в ролите на "туземната специална класа" и "специалната класа" в метрополията. "Туземната специална класа" е по-скоро "туземна колониална администрация". За нея се полагат специални "грижи". Американците не се престарават. Не е необходимо. Обикновено сред туземците се намират достатъчно продажни и неграмотни хора (нубийци), които са най-удобният материал за попълване на колониалната администрация.
"Туземният вожд" трябва да е слабо образован, по възможност с безличен или дори пародиен външен вид. По правило неговото поведение се моделира така, че да бъде презиран от съплеменниците му, готови почти по всяко време да го "сварят в казана".
Най-важното при "отглеждането" на "туземната колониална администрация" е да се елиминира всяка възможност за приемственост. Така туземците са лишени от възможността да си предават информация при смяната на екипите и дори на поколенията. Новият туземен вожд трябва да започне от нулата. Това най-сигурно става при "революция" или "преврат". При това първата задача на новия вожд е да изтреби в буквален или в преносен смисъл част от предишната, най-често стояща под самия връх, колониална администрация. Или ако използваме техническа терминология, "специалната класа" в метрополията е продукт на "непрекъснат производствен процес", а "туземната колониална администрация" е продукт на "дискретен производствен процес".
Тук трябва да отбележим, че методите, които използва "Империята на янките" не се различават много от руската имперска политика в България. Почти същият театър се разиграва и при имитацията на туземната "истинска власт". Е, и едните и другите получават привилегията да се перчат пред съплеменниците си. Ако слушат, получават награди. Цветни стъкълца, тенекиики, огнена вода.
Преди да преминем към кризата на властта в България, си заслужава да подредим още малко нещата.
Първо. У нас има една специфична особеност. Българо-руската дружба!
Странно защо повечето изследователи не отдават заслуженото на руския колониален опит в България. Особено след 9 септември 1944 г. Накратко, след 9 септември 1944 г. отношенията между Русия и България са прототип на т. нар. неоколониален модел, заменил класическия колониализъм, широко практикуван от западните демокрации. Смятам, че една от тайните за успеха на неоколониалната политика на САЩ през 20 век е именно прилагането на система на подчинение, твърде близка до руската политика в България. Вместо старата колониална практика, основаваща се на колониална администрация, обеспечена кадрово от метрополията (напр. Ост-Индийската компания), американците предложиха “свобода” на колониите. Така Америка успя да измести в редица региони на света класическите империи Великобритания, Франция, Испания, Холандия и Португалия.
Искам да отворя една скоба. Русия включва България в геополитическите си планове поне от началото на 18 век. За близо 200 г. Русия е разработила широка агентурна мрежа у нас. Не е трудно да се види, че много от руските агенти в България получават тази “привилегия” по наследство. Позволявам си да мисля, че издигането на г-н Мартин Заимов за шеф на борда е един “реверанс към заслугите” на неговия род. Достатъчно е само да припомним, че дядо на Мартин Заимов е ген. Владимир Заимов, разстрелян преди 9 септември 1944 г. за шпионаж в полза на СССР. А начинът, по който г-н Заимов стана шеф на борда, навява на мисълта за носталгия по времето на парашутистите и подводничарите.
Второ. Разликата в двата модела има своите основания преди всичко в икономическата база в метрополията и колонията. Америка е суперсила и в икономическо и във военно отношение. Около 5 процента от американците са богати, или свръхбогати. Доходите им са над 100 хил. долара годишно. Под тях е т. нар "средна класа" (35 процента). Представителите на средната класа имат предимно собствен бизнес и доходи между 45 хил. и 100 хил. долара годишно. Има още една категория - наемни работници (40 процента), доходите на които достигат долната граница на доходите на средната класа. Бедните в Америка (20 процента) имат доходи под 18 хил. долара годишно (“чертата на бедност” за едно четиричленно семейство е определена на 15 хил. долара годишно), т. е. 1500 долара месечно - мечта за много от нашите политици и бизнесмени. В Америка уважават богатите. Почти всички си плащат данъците. Икономиката в сянка е около 10 процента - един от най- ниските в света. Високите доходи и консенсусът по отношение на фундаменталните ценности определят работоспособността на модела.
Друго е положението в колониите. Шепа свръхбогати, които са загърбили националните интереси и огромно мизерстващо мнозинство. Мафиотна икономика и липса на консенсус за фундаменталните ценности. Вечно търсене на нови пътища и попадане в нови капани.
Надявам се стана ясно, че когато говорим за власт, първо трябва да определим за каква държава става въпрос. За Америка или за България? В страни като България структурата на властта е пирамида, на върха на която е отношението между външни фактори и туземната колониална администрация. Москва командваше Живков. Днешните наши управници също гледат навън.
Какво е криза на властта.
Ленин определя кризата на властта (той използва революционна ситуация), като състояние на обществото, при което “върховете не могат да управляват по старому, а низините не искат да живеят по старому”. Но днес нещата не са така.
Събитията около 10 ноември 1989 г. имат смисъл на криза на властта. Москва стартира промени в европейските си сателити, промени, станали известни като революциите от 1989 г. Видимата страна на тези революции бе коренната промяна на официалната власт. Терминът революции също е коректен, защото промените в Източния блок засегнаха фундамента на социалистическата държава - триединната икономическа, политическа и идеологическа структура на обществото. Наследниците на Ленин обаче извършиха контролирана революция - т. нар. революция отгоре. За нея Ленин би дал друга формулировка: “Върховете не искат да живеят и управляват по старому, а низините не знаят какво искат”.
С избирането на Желев за председател-президент, завърши кризата на властта. Смените на сини и червени, на президенти, на изпълнителна и законодателна власт, бе израз на нов тип официална власт. Независимо че в медийното пространство не веднъж бе лансирана версия за политическа криза, нещата се развиваха спокойно - политическите кризи са атрибут на демокрацията. Тежестите на управлението сваляха едно правителство и издигаха следващото, но това бе в реда на нещата. Това следва от същината на политиката.
Защо смятам, че се задава нова криза на властта? Какви са причините? Кои са признаците?
Разграбването на страната, довело до рязък спад на условията за живот, бързо изхабява официалната власт. И най-доверчивите разбраха, че смяната на правителствата, че смяната на цвета на официалната власт, има малко отношение към това, което се случва в България. “Демократичният модел” закуца. Това е политическата причина за кризата на властта. Но тази причина има вторичен характер. Има първична причина. България е под натиска на един глобален процес - отмиране на националната държава. Това обезсмисля националната идея за силна и независима българска държава. Това обезсмисля идеята на българското национално Възраждане, идея, многократно поругана от вътрешни и външни користни интереси.
Има и икономическа причина. След 1989 г., след разтурянето на СИВ, българската икономика изпадна в критично състояние. Да, решението бе в структурна реформа. Вместо това се започна едно безкрайно надлъгване, в основата на което бяха далеч по-несъществените проблеми реституция и приватизация. Сърцевината на структурната реформа е първичният въпрос на всяко общество: Какво и в какви количества ще произвежда? Как ще произвежда и как ще се разпределя са много важни, но в случая второстепенни въпроси. “Елитът” се захвана с третия въпрос. Така започна безпрецедентен в историята на България процес - трансформация на националния капитал в лично богатство. Започна “пир сред чума”! За сметка на безконтролен износ на стоки и суровини делът на инвестициите в структурата на разпределение на БВП спадна неколкократно под необходимия минимум за възпроизводство на капитала. Катастрофата тепърва предстои. Със всичките социални и политически последици.
Посткомунизмът укрепи икономическите позиции на мафията. Мафията контролира търговията и производството. На най-високото ниво тя успя да “приватизира” държавните структури и да ги използва като инструмент за реализиране на целите си. По-ниските нива също изградиха свои структури.
Има обаче една особеност. Мафиотните структури се изграждат на тъмно. Няма пленуми и конгреси. Това позволява изграждане и на не напълно контролирани престъпни образувания. Те трябва да бъдат овладяни, за да няма големи изненади.
Още нещо. Родната мафия има външни връзки. Най-голямата печалба се реализира чрез износ на стоки. Печалбата е пропорционална на разликата между изкупните цени, обикновено налагани силово на производителите, и цените, на които се продава стоката навън. Навън се работи с не много чисти партньори, които също реализират печалба, доста по-висока от нормалната за техните страни. Това води до реакция от засегнатите субекти. Тя се усеща, както на политическо ниво, така и по атаките в чуждите медии. Ако мафията не се откаже от извоюваната “норма на печалба”, а това може да става предимно за сметка на “вътрешни резерви”, положението на българина ще става все по-тежко. “Демокрацията” ще заскърца още по-силно.
Има още нещо. Външният свят първоначално подкрепи мафиотизирането на страната. Той си затвори очите докато родните мафиоти ограбваха българите. Родните главатари не можаха да разберат, че тук се крие една клопка. Не разбраха, че играят срещу интересите на България и в последна сметка, в по-далечна перспектива, срещу своите интереси.
Сега родната мафия е притисната в менгеме. Отдолу е народa, а отгоре чуждите икономически и политически интереси. Тези интереси все по-ясно прозират в действията на правителството на Костов. Това подсказва, че сегашната форма на официална власт става все по-негодна. ..."
19 - 21 август 1997 г.
Добре, че сега е съвсем друго вече. Истинско.
nandibandi
Well-Known Member
Ама ще ти се незнае, ЕтерИум... в делничен ден ги пускай тия фермани, когато сме в режим ''чукча писатель, а не читатель''. Пуснах по диагонал. Като остане време - по-задълбочено.
етерИум
Well-Known Member
1. Карам ли те да го четеш? Ако има някаква принуда от моя страна - незабавно уведоми администрацията! Изобщо адресирал съм го към теб? Поради как все с Контрьо се чувствувате лично адресирани от мойте коменти?! Или сте форумни уредници, назначиха ли ви??Ама ще ти се незнае, ЕтерИум... в делничен ден ги пускай тия фермани, когато сме в режим ''чукча писатель, а не читатель''. Пуснах по диагонал. Като остане време - по-задълбочено.
2. И двете взети заедно са далеч по-кратки от всички твои коментари само напоследък в темата. Моите са за 2-3 дена по някой друг коментар. (Смятай го за вместо много коментари на често.)
айде, леки 2-3 дена..
contra
Well-Known Member
Тва горе ли беха уроците за неска?1. Карам ли те да го четеш? Ако има някаква принуда от моя страна - незабавно уведоми администрацията! Изобщо адресирал съм го към теб? Поради как все с Контрьо се чувствувате лично адресирани от мойте коменти?! Или сте форумни уредници, назначиха ли ви??
2. И двете взети заедно са далеч по-кратки от всички твои коментари само напоследък в темата. Моите са за 2-3 дена по някой друг коментар. (Смятай го за вместо много коментари на често.)
айде, леки 2-3 дена..
А домашна работа нема ли за тия 2-3 деня?
Да земеме да се подготвиме че да не се излагаме като пак ни удостоиш с рядкото си присъствие.
Blinky
Owner
Като нищо. Интересът клати феса.ДПС и Копейкин коалиция?
nandibandi
Well-Known Member
Изобщо не си схванал смисъла в коментара ми, ма то по-лесно да се репчиш. Беше изцяло положителен коментар в смисъл ''жалко, че точно днес нямаам време да го прочета внимателно - интересно е''.1. Карам ли те да го четеш? Ако има някаква принуда от моя страна - незабавно уведоми администрацията! Изобщо адресирал съм го към теб? Поради как все с Контрьо се чувствувате лично адресирани от мойте коменти?! Или сте форумни уредници, назначиха ли ви??
2. И двете взети заедно са далеч по-кратки от всички твои коментари само напоследък в темата. Моите са за 2-3 дена по някой друг коментар. (Смятай го за вместо много коментари на често.)
айде, леки 2-3 дена..
Явно пак си в цикъл и трябва да стъпваме на пръсти около теб.
Знайш кво? Майната ти!
етерИум
Well-Known Member
Гледай промоцийките там - Вацко, Кацко - и пести от мислене за черни дни.Тва горе ли беха уроците за неска?
А домашна работа нема ли за тия 2-3 деня?
Да земеме да се подготвиме че да не се излагаме като пак ни удостоиш с рядкото си присъствие.
Ба тоа "изцяло положителен" смисъл
Който не съм търсил и не съм искал. Но ти сама го даваш и е нещо с 3 отрицания в едното по-дълги и двете кратки изречения; малкож трудно да се опише като изцяло положителноАма нямам право на отговор сигурно
"Майната ти" е точно като видимата страна на политиката: всичко отдавна е решено и гони определена цел, но за пред публиката изтъкваме доводи, ала-бала, с които оправдаваме пътя към търсената цел. (Много лошо коги обикновени ора са усвоили полит-мисленето майсторски...)
Бе коменти да има купона да върви, аз съм за тва.
етерИум
Well-Known Member
Ама е го дебилизма:
1. Поствам две неща, дето са есенцията на политиката изобщо и в частност на бг политиката.
2.Никой не съм казал да чете, всеки може да ги скролне за секунда.
Но се почват оплакванията веднага:
И ни дума коментар по самите коментари, дето са есенцията (щот не съм ги казал аз, невежата, а учен, умен и човек, който е бил вътре в политиката и то в началото на псевдодемократичния цирк, от който произхожда всичко днеска, то му е продължение).
Бати оплаквачите на формата, на дължината, на стила, на "ама кво искаш да кажеш", ама не знам кво.
Е ги там мойте коментари по политическата тема - тва искам да отговоря. Стоят си те и никого не призовават за четене. Ми не ги четете бе, ако решите: кажете "Блинки, кажи му на тоя, предупреди го"; кажете му ако искате да ги изтрие, или той ако реши, че пречат - сам да ги изтрие - немам капка против.. Но не: ама кво, ама що
Айде лек ден вече и всичко добро.
1. Поствам две неща, дето са есенцията на политиката изобщо и в частност на бг политиката.
2.Никой не съм казал да чете, всеки може да ги скролне за секунда.
Но се почват оплакванията веднага:
...
И ни дума коментар по самите коментари, дето са есенцията (щот не съм ги казал аз, невежата, а учен, умен и човек, който е бил вътре в политиката и то в началото на псевдодемократичния цирк, от който произхожда всичко днеска, то му е продължение).
Бати оплаквачите на формата, на дължината, на стила, на "ама кво искаш да кажеш", ама не знам кво.
Е ги там мойте коментари по политическата тема - тва искам да отговоря. Стоят си те и никого не призовават за четене. Ми не ги четете бе, ако решите: кажете "Блинки, кажи му на тоя, предупреди го"; кажете му ако искате да ги изтрие, или той ако реши, че пречат - сам да ги изтрие - немам капка против.. Но не: ама кво, ама що
Айде лек ден вече и всичко добро.
nandibandi
Well-Known Member
Хубавото на нарцисистите е, че умеят да печелят симпатии.
Лошото е, че веднъж спечелили ги, свалят маската и започват да се държат като задници.
Лошото е, че веднъж спечелили ги, свалят маската и започват да се държат като задници.
contra
Well-Known Member
Вацев ли?
Е тъй трябваше да почнеш... щот аз първосигнално реших че е някъв булшит пак
nandibandi
Well-Known Member
Я да видим реалните коалиции:
contra
Well-Known Member
Да речем че махането на това правителство има плюсове и минуси(?)...
... Обаче каква е файдата от падането на ветото??
nandibandi
Well-Known Member
Потупване по рамото от кака Урсула и език в ухото от бате Еманюел.
То хубавото е, че дори продажниците да приемат подигравката на Макрон, македонците я намират за още по-обидна. Въпреки, че е изцяло в техен интерес.
...
Последно редактирано: