От: Ако изборите бяха Днес за кого бихте гласували
mantaman, знаеш ли как те виждам с тези въпроси. Представи си човек файтонджия, който стои пред парна машина и пита "А къде са конете и как така няма коне?".
И за да не бъда голословен ще отговоря подред на всеки от въпросите ти:
1. Трябва ли да има партии?
Това е въпрос без значение за тази система. Въпросът ти прилича на това да питаш какъв цвят трябва да е колелото когато най-важният въпрос за разискване е формата му, която определя реалният му смисъл.
Когато се представя пред тези, които ще го избират, всеки кандидат-депутат представя своите виждания и разбирания. Представя предложенията, които ще предложи в НС (не че не може да предложи и други по време на мандата си), ако бъде избран да представлява конкретната група хора в НС. Това дали идеите ги определяш като партийни (т.е. социалистически, демократични, либерални и т.н.) или просто философия (масова или лична) реално няма значение.
2. Чия програма изпълнява тая сбирщина?
Не следва една конкретна програма, която се спуска в пакет отгоре. Решават се конкретни проблеми на база предложения на поне един от народните представители. Когато повече от един народни представители се обединят над общо предложение и го внесат заедно е ясно, че въпросът е по-важен за държавата, което го подрежда на по-челно място за разглеждане.
3. Кой носи отговорността за направените зулуми?
Който ги е гласувал, т.е. отговорността е лична. Решенията са публично оповестени, което е критерий за (не)гласуващите доверие на въпросния народен представител.
4. Къде отива представителността?
Представителство има само на масовите разбирания и виждания по райони. Ако има малцинства в дадени райони с различни виждания за нещата, тяхното мнение се игнорира на фона на разбиранията на болшинството от този район. Няма го принципът със събиране на малки групи от повече райони, за да се събере достатъчно за поне един представител на тези идеи. Това често се посочва като недостатък на тази система, но нека разгледаме този проблем по-внимателно. И в момента в пропорционалната ни система има 4%-това бариера и под нея без значение, че дадената партия би трябвало да получи до около 10 депутата, тези гласове се игнорират на фона на болшинството.
Нека погледнем по-внимателно върху така наречената "представителност". Когато изберем някакви партии по пропорционалната система, те се групират в коалиции до получаване на мнозинство, т.е. 50%+1. Какво се случва с останалите представители на народа? Превръщат се в безгласна буква, която единствено може да недоволства, но не може да направи нищо, защото другите имат мнозинство и могат да гласуват каквото си искат.
Тук идва и по-грозният момент. Партията представлява конкретна програма, а лицето и е лидерът. От другите се очаква да следват тези идеи или биха били предатели на идеята, с която са избрани. Това по-просто означава, че чрез пропорционалната система си избираме един тиран (или няколко ако имаме коалиция), а останалите се явяват просто картоносители, тъй като от тях се очаква да гласуват според предварителните идеи на партията. В този случай картоносителите се явяват излишни, тъй като главният (тиран) може да гласува с тази квота и без тях, а така наречената опозиция се оказват още по-излишни.
И при двете системи се игнорира малцинството (под малцинство нямам предвид етническо, а идейно/философско), но при мажоритарния избор по райони се предполага, че хората имат по-близки проблеми и изгорелите гласове (т.е. тези на по-малочислените по конкретни идеи) са по-малко. Отделно, че белотажът осигурява възможност за преориентиране на мнозинство и така избирателите на по-слабите кандидати могат да се преориентират съобразявайки се с по-масовото мнение и да направят нов избор с цел 50%+1.
5. Къде е гаранцията че ще бъдат избрани качествени хора, а не фолк певици щото са известни?
Няма известен единен/универсален метод или мерна единица за измерване на качествеността на хората. Това е относително нещо. Кой колко е качествен се определя от гласуващите. Ако искат идиот (според твоите представи за това какво е идиот), идиот ще получат. При демокрацията е важно желанието на болшинството без значение дали е умно или не. Не случайно правото върви заедно с отговорността. Избирателят има право да избира, но и носи отговорност за избора си (т.е. сърба си попарата).
6. Какви всъщност са предимствата ? Или идеята е да се спести от двеста заплати което е смешна работа?
Предимствата са, че знаеш за кого гласуваш. Заедно с хората от района си знаете кой е вашият представител. В пропорционалният случай има камара хора, които си нямаш идея от къде са се появили и кого точно представляват.
Относно "спестените заплати":
Това също не е от значение. При по-голямо население е нормлано представителите да са повече. Възможно е да се прецени да има по-голямо представителство, т.е. районите да се разцепят на по-малки, което ще произведе повече народни представители. Предимството на по-големия брой народни представители е по-справедливо разпределение на представителството. Недостатък е по-големият калабалък и физическата невъзможност по всеки въпрос да се изслушват толкова много народни представители, а отделен проблем са и увеличеният брой често подобни предложения депозирани за разглеждане в НС. За да има ред и ефективност трябва да се търси баланс за броя на представителите. Числото 50 е посочено като моя приблизителна преценка. Може да се избере и друго число когато се определя системата.
Мисля, че с тези ми отговори обясних системата.
- Прекалено много ти идва фентъзито излизай по често сред природата и дишай дълбоко.