От: Дава ли малкия град предимство
Ххаха, досети ме как преди 10тина години отидох до Бургас с влака в 1 часа през нощта и трябваше да намеря университета Асен Златаров заради изпит на другия ден. Бая време си повървях, докато го намеря пеша. По пътя даже забрах някви пияни да се почерпя, имах рожден ден и ми беше много тъпо. Та до 4-5 сабалян го намерих де, даже беше още тъмно. Оказа се в северният край на града до Метро. Там обаче на изнесеният списък трябваше да ида другаде, където също не знаех къде е.. Та по пътя се натрясках с още някоя и друга бира и влязох на изпита в някакъв факултет навътре в града. Изкарах 4, но се сещам, че както пишех ред и почвах следващия, вече предния ми беше избегал от мисълта :lol:
:lol::lol::lol:
:clap:
Изключително забавно! Разсмя ме яко, защото си го представих като на филмче.
Аз в непознат дори и малък град не бих посмяла да се шматкам много.
Но се сещам за една вечер в София. Началото. Не познавам улици, ама и не ми трябва, щото живеех в Младост на квартирка и по царския път, т.е. шосе, отивам и се връщам. Обаче тая вечер един от актьорите имаше рожден ден и черпи човека, ама от сърце. Аз ставам да си ходя по-рано, за да си взема автобусче, че нямах пари за такси, но той "не" - дърпа ме и налива от една дамаджана ракия. Накрая му се примолвам и той с много загрижен жест взе една празна бутилка от бира, сипа ми от дамаджаната до половината и ме изпрати спокоен.
И тъмно, и няма начин - пеша от центъра към Младост с бодра крачка и отпивайки от биреното шише достигам Младост. НО незабелязано паднала мъгла. Гъста мъгла! Не се виждат светлини, нищо! Въобще не знам къде съм. Гледам на някаква табела "ул. Йерусалим". Моля? Няма начин да съм стигнала до Израел.
И си казах"край. Изгубих се!" Обаче си викам ще вървя само напред пък където изляза. Но няма да спирам на едно място. И излязох на някакво кръстовище и блокове. Ама коя Младост въобще нямам представа. Бъркам в джоба и си намирам последните 80 стотинки, а към мен задаваща се жигулка-такси. Ое не бяха жълти или разни готини коли. И един пълен човечец ме гледа подозрително. Ясно че воня на джибри. Обяснявам без много да фъфля, че имам само 80 стотинки не знам къде съм и ако може да ме закара до еди къде си, а аз ще му взема телефона и мама и татко като ми изпратят пари ще му се отплатя. И чичкото само ми нареди: влизай! Ама много строго! И като ми се накара едно хубаво. Ама бащински, как не ме е срам в тези часове, само момиче, лелиииии. И накрая ме спира пред входа и аз му подавам стотинчиците и той ми казва- мойто момиче, имам дъщеря на твоята възраст. Представяш ли си как ще ти взема последните 80 стотинки. Влизай във входа и да те видя че се качваш на асансьора.
Една приятелка като й разказах ме "успокои", че съм имала невероятен късмет. Така си беше. В София е доста опасно. В малките градове е по-сигурно.
