NovaPS
Well-Known Member
Още една интересна кореспонденция, която отново опровергава пропагандата, че Русия е била против Съединението… и показва, че е била под натиск...
-------------------------------------
Януари 1879г.
Господине,
В писмото си до Ваше превъзходителство от 3-ти т. м. княз Горчаков отбелязва, че продължителните затруднения в международните комисии, натоварени с уреждането на границите и евакуацията на окупираните територии, могат да доведат до положение, чиито опасности и отговорности Императорският кабинет не би могъл да понесе.
С тези думи Негово височество внушава, че разногласията в работата на комисиите се дължат на съпротивата на английските делегати. Подобно твърдение създава погрешно впечатление.
Ако английските представители действително бяха оставали сами срещу делегатите на останалите сили, подобно оплакване би било основателно. Но това не е така. В Българската гранична комисия, по въпроса за границата при Силистра, руските делегати заеха една позиция, а всички останали — друга.
В комисията за определяне на южната граница на Източна Румелия също възникна разногласие, свързано с поведението на българското население и с действията на руските власти по този въпрос. Това разногласие беше достатъчно сериозно, за да оправдае продължаването на заседанията. И в този случай различието в мненията не беше между английския делегат и останалите, а между руските представители, подкрепени от българската страна, и делегатите на другите сили.
Международната комисия за организацията на Източна Румелия все още не е достигнала до разногласие, което да спре работата ѝ. При възникналите различия английският делегат обикновено се е намирал в съгласие с мнозинството от своите колеги.
Неотдавна бе предложена резолюция от австрийския делегат, която имаше за цел да преодолее забавянията в работата на комисията. Тя бе приета без нито един отрицателен глас, освен този на Русия.
Не изтъквам тези обстоятелства с намерение да приписвам вина на руските комисари. Те без съмнение са имали основания за действията си. Но съм длъжен да отбележа, че обвинението срещу английските делегати, че създават ненужни затруднения и забавят работата на комисиите, е лишено от основание.
Правителството на Нейно Величество напълно споделя мнението, че изпълнението на Берлинския договор е деликатна задача, която изисква добра воля и съгласие между правителствата и техните представители. На своите представители ние постоянно внушаваме необходимостта да следват помирителна политика.
Но същевременно не можем да пренебрегнем обстоятелства, които показват, че представителите на руското правителство не винаги действат в този дух, а напротив — следват курс, който затруднява спокойното изпълнение на договора.
За да се предотврати съпротивата срещу договора, необходимо е населението да бъде убедено, че той ще бъде изпълнен такъв, какъвто е. Само тогава, лишено от надежди за други решения, то би приело неговите условия без съпротива.
Вместо това, действията на руските власти на място показват различна насока. Те насърчават населението на Източна Румелия да вярва, че няма да остане под уредбата, предвидена от договора, а че ще образува част от Княжество България.
Тази тенденция се потвърждава и от предприетите мерки. Временната администрация на Източна Румелия не е независима, а е подчинена на генерал-губернатора на България. Центърът на управление е в София, а не във Филипопол. По този начин до самия край на руската окупация провинцията остава в най-тясна административна връзка с България.
Същото се наблюдава и във военната организация. Вместо отделна милиция за Източна Румелия, каквато предвижда договорът, се създава обща сила с България, обучавана под руски офицери. Новобранците от двете области се смесват, а командването е съсредоточено в София.
Тези мерки, по наше мнение, не съответстват нито на духа, нито на буквата на Берлинския договор.
Скоро руската армия и администрация ще се изтеглят. Съюзът, който под тяхното управление е поддържан между България и Източна Румелия, ще бъде прекъснат.
Военните приготовления, за които стана дума, имат двоен ефект — от една страна, насърчават най-активните среди от населението да се противопоставят на изпълнението на договора, а от друга — им предоставят средства да го направят.
Тази съпротива не би могла да бъде успешна, тъй като ще бъде насочена срещу значително по-силни сили. Но тя може да доведе до нови страдания и кръвопролития, подобни на онези от последната война.
Отговорността за насърчаването на подобни илюзии би била значителна.
Поради това правителството на Нейно Величество счита за крайно необходимо временната администрация на Източна Румелия да бъде напълно независима от България и съществуващите връзки между тях да бъдат прекратени възможно най-скоро, в съответствие с условията на договора.
То се надява, че руското правителство ще предприеме своевременни мерки за отстраняване на тези нередности.
Моля да съобщите съдържанието на тази депеша на княз Горчаков и да му предоставите копие от нея.
Имам честта и прочее.
Солсбъри
-------------------------------------
Вече съм споделял на база други източници, че Русия прави всичко възможно да запази българското в Румелия... това е поредното доказателство. Искането на англетата се чете в текста, подчертал съм го, за да е по-лесно на дебилите да го асимилират.
-------------------------------------
Януари 1879г.
Господине,
В писмото си до Ваше превъзходителство от 3-ти т. м. княз Горчаков отбелязва, че продължителните затруднения в международните комисии, натоварени с уреждането на границите и евакуацията на окупираните територии, могат да доведат до положение, чиито опасности и отговорности Императорският кабинет не би могъл да понесе.
С тези думи Негово височество внушава, че разногласията в работата на комисиите се дължат на съпротивата на английските делегати. Подобно твърдение създава погрешно впечатление.
Ако английските представители действително бяха оставали сами срещу делегатите на останалите сили, подобно оплакване би било основателно. Но това не е така. В Българската гранична комисия, по въпроса за границата при Силистра, руските делегати заеха една позиция, а всички останали — друга.
В комисията за определяне на южната граница на Източна Румелия също възникна разногласие, свързано с поведението на българското население и с действията на руските власти по този въпрос. Това разногласие беше достатъчно сериозно, за да оправдае продължаването на заседанията. И в този случай различието в мненията не беше между английския делегат и останалите, а между руските представители, подкрепени от българската страна, и делегатите на другите сили.
Международната комисия за организацията на Източна Румелия все още не е достигнала до разногласие, което да спре работата ѝ. При възникналите различия английският делегат обикновено се е намирал в съгласие с мнозинството от своите колеги.
Неотдавна бе предложена резолюция от австрийския делегат, която имаше за цел да преодолее забавянията в работата на комисията. Тя бе приета без нито един отрицателен глас, освен този на Русия.
Не изтъквам тези обстоятелства с намерение да приписвам вина на руските комисари. Те без съмнение са имали основания за действията си. Но съм длъжен да отбележа, че обвинението срещу английските делегати, че създават ненужни затруднения и забавят работата на комисиите, е лишено от основание.
Правителството на Нейно Величество напълно споделя мнението, че изпълнението на Берлинския договор е деликатна задача, която изисква добра воля и съгласие между правителствата и техните представители. На своите представители ние постоянно внушаваме необходимостта да следват помирителна политика.
Но същевременно не можем да пренебрегнем обстоятелства, които показват, че представителите на руското правителство не винаги действат в този дух, а напротив — следват курс, който затруднява спокойното изпълнение на договора.
За да се предотврати съпротивата срещу договора, необходимо е населението да бъде убедено, че той ще бъде изпълнен такъв, какъвто е. Само тогава, лишено от надежди за други решения, то би приело неговите условия без съпротива.
Вместо това, действията на руските власти на място показват различна насока. Те насърчават населението на Източна Румелия да вярва, че няма да остане под уредбата, предвидена от договора, а че ще образува част от Княжество България.
Тази тенденция се потвърждава и от предприетите мерки. Временната администрация на Източна Румелия не е независима, а е подчинена на генерал-губернатора на България. Центърът на управление е в София, а не във Филипопол. По този начин до самия край на руската окупация провинцията остава в най-тясна административна връзка с България.
Същото се наблюдава и във военната организация. Вместо отделна милиция за Източна Румелия, каквато предвижда договорът, се създава обща сила с България, обучавана под руски офицери. Новобранците от двете области се смесват, а командването е съсредоточено в София.
Тези мерки, по наше мнение, не съответстват нито на духа, нито на буквата на Берлинския договор.
Скоро руската армия и администрация ще се изтеглят. Съюзът, който под тяхното управление е поддържан между България и Източна Румелия, ще бъде прекъснат.
Военните приготовления, за които стана дума, имат двоен ефект — от една страна, насърчават най-активните среди от населението да се противопоставят на изпълнението на договора, а от друга — им предоставят средства да го направят.
Тази съпротива не би могла да бъде успешна, тъй като ще бъде насочена срещу значително по-силни сили. Но тя може да доведе до нови страдания и кръвопролития, подобни на онези от последната война.
Отговорността за насърчаването на подобни илюзии би била значителна.
Поради това правителството на Нейно Величество счита за крайно необходимо временната администрация на Източна Румелия да бъде напълно независима от България и съществуващите връзки между тях да бъдат прекратени възможно най-скоро, в съответствие с условията на договора.
То се надява, че руското правителство ще предприеме своевременни мерки за отстраняване на тези нередности.
Моля да съобщите съдържанието на тази депеша на княз Горчаков и да му предоставите копие от нея.
Имам честта и прочее.
Солсбъри
-------------------------------------
Вече съм споделял на база други източници, че Русия прави всичко възможно да запази българското в Румелия... това е поредното доказателство. Искането на англетата се чете в текста, подчертал съм го, за да е по-лесно на дебилите да го асимилират.