NovaPS
Well-Known Member
Още една интересна кореспонденция, която отново опровергава пропагандата, че Русия е била против Съединението… и показва, че е била под натиск...
-------------------------------------
Януари 1879г.
Господине,
В писмото си до Ваше превъзходителство от 3-ти т. м. княз Горчаков отбелязва, че продължителните затруднения в международните комисии, натоварени с уреждането на границите и евакуацията на окупираните територии, могат да доведат до положение, чиито опасности и отговорности Императорският кабинет не би могъл да понесе.
С тези думи Негово височество внушава, че разногласията в работата на комисиите се дължат на съпротивата на английските делегати. Подобно твърдение създава погрешно впечатление.
Ако английските представители действително бяха оставали сами срещу делегатите на останалите сили, подобно оплакване би било основателно. Но това не е така. В Българската гранична комисия, по въпроса за границата при Силистра, руските делегати заеха една позиция, а всички останали — друга.
В комисията за определяне на южната граница на Източна Румелия също възникна разногласие, свързано с поведението на българското население и с действията на руските власти по този въпрос. Това разногласие беше достатъчно сериозно, за да оправдае продължаването на заседанията. И в този случай различието в мненията не беше между английския делегат и останалите, а между руските представители, подкрепени от българската страна, и делегатите на другите сили.
Международната комисия за организацията на Източна Румелия все още не е достигнала до разногласие, което да спре работата ѝ. При възникналите различия английският делегат обикновено се е намирал в съгласие с мнозинството от своите колеги.
Неотдавна бе предложена резолюция от австрийския делегат, която имаше за цел да преодолее забавянията в работата на комисията. Тя бе приета без нито един отрицателен глас, освен този на Русия.
Не изтъквам тези обстоятелства с намерение да приписвам вина на руските комисари. Те без съмнение са имали основания за действията си. Но съм длъжен да отбележа, че обвинението срещу английските делегати, че създават ненужни затруднения и забавят работата на комисиите, е лишено от основание.
Правителството на Нейно Величество напълно споделя мнението, че изпълнението на Берлинския договор е деликатна задача, която изисква добра воля и съгласие между правителствата и техните представители. На своите представители ние постоянно внушаваме необходимостта да следват помирителна политика.
Но същевременно не можем да пренебрегнем обстоятелства, които показват, че представителите на руското правителство не винаги действат в този дух, а напротив — следват курс, който затруднява спокойното изпълнение на договора.
За да се предотврати съпротивата срещу договора, необходимо е населението да бъде убедено, че той ще бъде изпълнен такъв, какъвто е. Само тогава, лишено от надежди за други решения, то би приело неговите условия без съпротива.
Вместо това, действията на руските власти на място показват различна насока. Те насърчават населението на Източна Румелия да вярва, че няма да остане под уредбата, предвидена от договора, а че ще образува част от Княжество България.
Тази тенденция се потвърждава и от предприетите мерки. Временната администрация на Източна Румелия не е независима, а е подчинена на генерал-губернатора на България. Центърът на управление е в София, а не във Филипопол. По този начин до самия край на руската окупация провинцията остава в най-тясна административна връзка с България.
Същото се наблюдава и във военната организация. Вместо отделна милиция за Източна Румелия, каквато предвижда договорът, се създава обща сила с България, обучавана под руски офицери. Новобранците от двете области се смесват, а командването е съсредоточено в София.
Тези мерки, по наше мнение, не съответстват нито на духа, нито на буквата на Берлинския договор.
Скоро руската армия и администрация ще се изтеглят. Съюзът, който под тяхното управление е поддържан между България и Източна Румелия, ще бъде прекъснат.
Военните приготовления, за които стана дума, имат двоен ефект — от една страна, насърчават най-активните среди от населението да се противопоставят на изпълнението на договора, а от друга — им предоставят средства да го направят.
Тази съпротива не би могла да бъде успешна, тъй като ще бъде насочена срещу значително по-силни сили. Но тя може да доведе до нови страдания и кръвопролития, подобни на онези от последната война.
Отговорността за насърчаването на подобни илюзии би била значителна.
Поради това правителството на Нейно Величество счита за крайно необходимо временната администрация на Източна Румелия да бъде напълно независима от България и съществуващите връзки между тях да бъдат прекратени възможно най-скоро, в съответствие с условията на договора.
То се надява, че руското правителство ще предприеме своевременни мерки за отстраняване на тези нередности.
Моля да съобщите съдържанието на тази депеша на княз Горчаков и да му предоставите копие от нея.
Имам честта и прочее.
Солсбъри
-------------------------------------
Вече съм споделял на база други източници, че Русия прави всичко възможно да запази българското в Румелия... това е поредното доказателство. Искането на англетата се чете в текста, подчертал съм го, за да е по-лесно на дебилите да го асимилират.
-------------------------------------
Януари 1879г.
Господине,
В писмото си до Ваше превъзходителство от 3-ти т. м. княз Горчаков отбелязва, че продължителните затруднения в международните комисии, натоварени с уреждането на границите и евакуацията на окупираните територии, могат да доведат до положение, чиито опасности и отговорности Императорският кабинет не би могъл да понесе.
С тези думи Негово височество внушава, че разногласията в работата на комисиите се дължат на съпротивата на английските делегати. Подобно твърдение създава погрешно впечатление.
Ако английските представители действително бяха оставали сами срещу делегатите на останалите сили, подобно оплакване би било основателно. Но това не е така. В Българската гранична комисия, по въпроса за границата при Силистра, руските делегати заеха една позиция, а всички останали — друга.
В комисията за определяне на южната граница на Източна Румелия също възникна разногласие, свързано с поведението на българското население и с действията на руските власти по този въпрос. Това разногласие беше достатъчно сериозно, за да оправдае продължаването на заседанията. И в този случай различието в мненията не беше между английския делегат и останалите, а между руските представители, подкрепени от българската страна, и делегатите на другите сили.
Международната комисия за организацията на Източна Румелия все още не е достигнала до разногласие, което да спре работата ѝ. При възникналите различия английският делегат обикновено се е намирал в съгласие с мнозинството от своите колеги.
Неотдавна бе предложена резолюция от австрийския делегат, която имаше за цел да преодолее забавянията в работата на комисията. Тя бе приета без нито един отрицателен глас, освен този на Русия.
Не изтъквам тези обстоятелства с намерение да приписвам вина на руските комисари. Те без съмнение са имали основания за действията си. Но съм длъжен да отбележа, че обвинението срещу английските делегати, че създават ненужни затруднения и забавят работата на комисиите, е лишено от основание.
Правителството на Нейно Величество напълно споделя мнението, че изпълнението на Берлинския договор е деликатна задача, която изисква добра воля и съгласие между правителствата и техните представители. На своите представители ние постоянно внушаваме необходимостта да следват помирителна политика.
Но същевременно не можем да пренебрегнем обстоятелства, които показват, че представителите на руското правителство не винаги действат в този дух, а напротив — следват курс, който затруднява спокойното изпълнение на договора.
За да се предотврати съпротивата срещу договора, необходимо е населението да бъде убедено, че той ще бъде изпълнен такъв, какъвто е. Само тогава, лишено от надежди за други решения, то би приело неговите условия без съпротива.
Вместо това, действията на руските власти на място показват различна насока. Те насърчават населението на Източна Румелия да вярва, че няма да остане под уредбата, предвидена от договора, а че ще образува част от Княжество България.
Тази тенденция се потвърждава и от предприетите мерки. Временната администрация на Източна Румелия не е независима, а е подчинена на генерал-губернатора на България. Центърът на управление е в София, а не във Филипопол. По този начин до самия край на руската окупация провинцията остава в най-тясна административна връзка с България.
Същото се наблюдава и във военната организация. Вместо отделна милиция за Източна Румелия, каквато предвижда договорът, се създава обща сила с България, обучавана под руски офицери. Новобранците от двете области се смесват, а командването е съсредоточено в София.
Тези мерки, по наше мнение, не съответстват нито на духа, нито на буквата на Берлинския договор.
Скоро руската армия и администрация ще се изтеглят. Съюзът, който под тяхното управление е поддържан между България и Източна Румелия, ще бъде прекъснат.
Военните приготовления, за които стана дума, имат двоен ефект — от една страна, насърчават най-активните среди от населението да се противопоставят на изпълнението на договора, а от друга — им предоставят средства да го направят.
Тази съпротива не би могла да бъде успешна, тъй като ще бъде насочена срещу значително по-силни сили. Но тя може да доведе до нови страдания и кръвопролития, подобни на онези от последната война.
Отговорността за насърчаването на подобни илюзии би била значителна.
Поради това правителството на Нейно Величество счита за крайно необходимо временната администрация на Източна Румелия да бъде напълно независима от България и съществуващите връзки между тях да бъдат прекратени възможно най-скоро, в съответствие с условията на договора.
То се надява, че руското правителство ще предприеме своевременни мерки за отстраняване на тези нередности.
Моля да съобщите съдържанието на тази депеша на княз Горчаков и да му предоставите копие от нея.
Имам честта и прочее.
Солсбъри
-------------------------------------
Вече съм споделял на база други източници, че Русия прави всичко възможно да запази българското в Румелия... това е поредното доказателство. Искането на англетата се чете в текста, подчертал съм го, за да е по-лесно на дебилите да го асимилират.
NovaPS
Well-Known Member
27 май 1878 г.
Двама мюсюлмански господа от Сяр дойдоха тази сутрин при мен, за да ми заявят, от името на мохамеданските жители на това място и на околните райони, тяхната решимост да не се подчиняват на българска власт и да поискат съвета ми относно курса, който трябва да следват.
Те заявиха, че мюсюлманското население на областта Сяр значително превъзхожда по брой българите; че са научили, че по силата на Санстефанския договор ще бъдат включени в новото Българско княжество, и че ще се противопоставят с всички сили на всеки опит да бъдат поставени под българско управление.
Те казаха, че гърците, които също превъзхождат по брой българите и с които мюсюлманите живеят в най-добри отношения, са също толкова решени да не приемат българска власт.
Мохамеданите от Сяр били чули за шокиращите жестокости, извършени от руси и българи върху мюсюлманите в Румелия. Те се страхували от подобна съдба и били готови да вземат оръжие, за да се защитят. Имало много хиляди, които чакали само дума от Англия, за да се присъединят към своите сънародници, които вече били въстанали срещу руското и българското потисничество.
Аз им отговорих, че правителството на Нейно Величество ще направи всичко възможно да осигури защита на мюсюлманското население на Турция, тъй като не прави разлика по вяра или раса, а желае всички поданици на султана да бъдат справедливо управлявани; и ги посъветвах спокойно да изчакат резултата от усилията на правителството на Нейно Величество за постигане на мирно и задоволително уреждане на техните затруднения.
Те ми благодариха сърдечно за казаното и заявиха, че ще следват съвета ми. Но добавиха, че не могат да се върнат в Сяр, докато не могат да занесат на своите сънародници уверение, че ще получат защита от Англия и няма да бъдат поставени под българска власт.
-----------------------------------------------
А познайте задоволителното решение кое е
Двама мюсюлмански господа от Сяр дойдоха тази сутрин при мен, за да ми заявят, от името на мохамеданските жители на това място и на околните райони, тяхната решимост да не се подчиняват на българска власт и да поискат съвета ми относно курса, който трябва да следват.
Те заявиха, че мюсюлманското население на областта Сяр значително превъзхожда по брой българите; че са научили, че по силата на Санстефанския договор ще бъдат включени в новото Българско княжество, и че ще се противопоставят с всички сили на всеки опит да бъдат поставени под българско управление.
Те казаха, че гърците, които също превъзхождат по брой българите и с които мюсюлманите живеят в най-добри отношения, са също толкова решени да не приемат българска власт.
Мохамеданите от Сяр били чули за шокиращите жестокости, извършени от руси и българи върху мюсюлманите в Румелия. Те се страхували от подобна съдба и били готови да вземат оръжие, за да се защитят. Имало много хиляди, които чакали само дума от Англия, за да се присъединят към своите сънародници, които вече били въстанали срещу руското и българското потисничество.
Аз им отговорих, че правителството на Нейно Величество ще направи всичко възможно да осигури защита на мюсюлманското население на Турция, тъй като не прави разлика по вяра или раса, а желае всички поданици на султана да бъдат справедливо управлявани; и ги посъветвах спокойно да изчакат резултата от усилията на правителството на Нейно Величество за постигане на мирно и задоволително уреждане на техните затруднения.
Те ми благодариха сърдечно за казаното и заявиха, че ще следват съвета ми. Но добавиха, че не могат да се върнат в Сяр, докато не могат да занесат на своите сънародници уверение, че ще получат защита от Англия и няма да бъдат поставени под българска власт.
-----------------------------------------------
А познайте задоволителното решение кое е
NovaPS
Well-Known Member
А познайте кой е тоя Петко
Дедеагач, 29 май 1878 г.
Позволявам си да представя на Ваше превъзходителство следния доклад за събитията от последните дни тук, които са предизвикали голямо безпокойство и страх сред жителите на това място и околността.
Ваше превъзходителство вероятно е чуло за български разбойник на име Петко, който от много години е терор за този район. Беше съобщено през януари миналия месец, че Петко, заедно с двама от спътниците си, е бил убит от полицията в една колиба близо до село Кемерли, където се е укривал. Това обаче се оказа невярно, тъй като малко след това той отново се появи с чета от дванадесет до петнадесет души и бе забелязан при Марония, където, намирайки се в една къща, той и хората му били обкръжени от турски войници, но успели да си пробият път, след като нанесли сериозни загуби на турците и изгубили двама души от своята чета.
Оттогава, считайки за неразумно да се появява там, където турците все още имат власт, той постоянно се движи в тази област, добре знаейки, че русите няма да му сторят нищо, тъй като офицерът, който командва тукашните войски, често е заявявал, че не е негова работа да преследва и залавя разбойници, и че жителите трябва сами да се защитават.
Петко е бил виждан неведнъж по улиците на Дедеагач и макар офицерът да е бил уведомяван за присъствието му, той не е предприел никакви мерки да го арестува, вероятно защото е българин.
Казано ми бе, че Петко е заявил, че няма намерение да вреди на християните, но че всеки турчин, попаднал в ръцете му, няма да бъде пощаден; и той е верен на думата си, тъй като през миналата седмица петима турци са изчезнали. Говори се, че са попаднали в ръцете на Петко и са били убити от него.
Комисията, назначена да управлява града, няма власт да прекрати тези действия и поради това българите, живеещи в околните села, убедени, че могат да действат безнаказано като Петко, започват да подражават на неговия пример.
На 23-ти т. м. един турчин, яздещ кон, минавал по пътя на около половин миля от железопътната станция, когато бил обстрелян от няколко българи, укрити в храстите. Той обаче имал късмет да избяга невредим.
А вчера в 10 часа сутринта няколко въоръжени българи се появили в едно кафене тук и като заловили един турчин, го вързали и го отвели. Офицерът, след като бил уведомен, най-сетне се решил да направи нещо, за да спаси турчина; но вместо да тръгне с войници, той отишъл да преследва българите само с един капитан. Казано ми е, че ги е настигнал, но те успели да избягат. Що се отнася до нещастния турчин, казва се, че вече е бил убит от тях.
Поведението на българите е такова, че нито един турчин не смее да се показва; дори жителите на Дедеагач живеят в състояние на голяма тревога, тъй като макар в момента да няма от какво да се страхуват, съществува опасение, че ако руските войски се изтеглят (както се говори), турците ще потърсят отмъщение и ще последват ответни действия, които ще доведат до много кръвопролития и ще изложат на опасност живота на жителите на това място.
Ето защо е крайно необходимо турското правителство да бъде убедено в нуждата да има готов военен контингент, който да бъде стоварен тук още в деня, в който русите се изтеглят, за да се поддържа ред и да се защитят жителите.
Няма да затруднявам Ваше превъзходителство с подробности относно многобройните слухове, които се разпространяват тук и които всички се оказват неверни. Предполагаемото нападение над Дедеагач от башибозуци, идващи от Гюмюрджина, се казва, че е било измислено от Петко и хората му.
Някои групи башибозуци и разпръснати войници от армията на Сюлейман паша наистина са преминавали през селата в този район, насочвайки се към долината на Арда, за да се присъединят към въстаниците там, но са се държали добре и не са закачали селяните.
Петко обаче се е страхувал да не попадне в техни ръце и по време на преминаването им не се е осмелявал да напусне околностите на Дедеагач, разчитайки на защитата, която му дава присъствието на руските войски.
P.S. Току-що ми бе съобщено, че тялото на турчина, който бе отведен вчера от кафенето, е било намерено в едно дере наблизо. Нещастникът е бил набучен на кол и след това разсечен на части. Намерено е и тялото на един от другите петима изчезнали турци.
Петко не е начело на тази чета; нейният водач се казва Аргири, грък, и е бил един от спътниците на Петко, но напоследък се е отделил от него. Той е изпратил предупреждение до малкото турци, които живеят тук, че трябва да напуснат града, иначе ще ги залови и убие.
Също така е наредил на лодкарите да не превозват пътници към село Макри (на два часа път), заплашвайки да стреля по тези, които го направят. Това принуждава хората да пътуват по суша, където могат лесно да станат негова жертва.
Не е нужно да уверявам Ваше превъзходителство, че жителите на Дедеагач считат живота си за застрашен.
Дедеагач, 29 май 1878 г.
Позволявам си да представя на Ваше превъзходителство следния доклад за събитията от последните дни тук, които са предизвикали голямо безпокойство и страх сред жителите на това място и околността.
Ваше превъзходителство вероятно е чуло за български разбойник на име Петко, който от много години е терор за този район. Беше съобщено през януари миналия месец, че Петко, заедно с двама от спътниците си, е бил убит от полицията в една колиба близо до село Кемерли, където се е укривал. Това обаче се оказа невярно, тъй като малко след това той отново се появи с чета от дванадесет до петнадесет души и бе забелязан при Марония, където, намирайки се в една къща, той и хората му били обкръжени от турски войници, но успели да си пробият път, след като нанесли сериозни загуби на турците и изгубили двама души от своята чета.
Оттогава, считайки за неразумно да се появява там, където турците все още имат власт, той постоянно се движи в тази област, добре знаейки, че русите няма да му сторят нищо, тъй като офицерът, който командва тукашните войски, често е заявявал, че не е негова работа да преследва и залавя разбойници, и че жителите трябва сами да се защитават.
Петко е бил виждан неведнъж по улиците на Дедеагач и макар офицерът да е бил уведомяван за присъствието му, той не е предприел никакви мерки да го арестува, вероятно защото е българин.
Казано ми бе, че Петко е заявил, че няма намерение да вреди на християните, но че всеки турчин, попаднал в ръцете му, няма да бъде пощаден; и той е верен на думата си, тъй като през миналата седмица петима турци са изчезнали. Говори се, че са попаднали в ръцете на Петко и са били убити от него.
Комисията, назначена да управлява града, няма власт да прекрати тези действия и поради това българите, живеещи в околните села, убедени, че могат да действат безнаказано като Петко, започват да подражават на неговия пример.
На 23-ти т. м. един турчин, яздещ кон, минавал по пътя на около половин миля от железопътната станция, когато бил обстрелян от няколко българи, укрити в храстите. Той обаче имал късмет да избяга невредим.
А вчера в 10 часа сутринта няколко въоръжени българи се появили в едно кафене тук и като заловили един турчин, го вързали и го отвели. Офицерът, след като бил уведомен, най-сетне се решил да направи нещо, за да спаси турчина; но вместо да тръгне с войници, той отишъл да преследва българите само с един капитан. Казано ми е, че ги е настигнал, но те успели да избягат. Що се отнася до нещастния турчин, казва се, че вече е бил убит от тях.
Поведението на българите е такова, че нито един турчин не смее да се показва; дори жителите на Дедеагач живеят в състояние на голяма тревога, тъй като макар в момента да няма от какво да се страхуват, съществува опасение, че ако руските войски се изтеглят (както се говори), турците ще потърсят отмъщение и ще последват ответни действия, които ще доведат до много кръвопролития и ще изложат на опасност живота на жителите на това място.
Ето защо е крайно необходимо турското правителство да бъде убедено в нуждата да има готов военен контингент, който да бъде стоварен тук още в деня, в който русите се изтеглят, за да се поддържа ред и да се защитят жителите.
Няма да затруднявам Ваше превъзходителство с подробности относно многобройните слухове, които се разпространяват тук и които всички се оказват неверни. Предполагаемото нападение над Дедеагач от башибозуци, идващи от Гюмюрджина, се казва, че е било измислено от Петко и хората му.
Някои групи башибозуци и разпръснати войници от армията на Сюлейман паша наистина са преминавали през селата в този район, насочвайки се към долината на Арда, за да се присъединят към въстаниците там, но са се държали добре и не са закачали селяните.
Петко обаче се е страхувал да не попадне в техни ръце и по време на преминаването им не се е осмелявал да напусне околностите на Дедеагач, разчитайки на защитата, която му дава присъствието на руските войски.
P.S. Току-що ми бе съобщено, че тялото на турчина, който бе отведен вчера от кафенето, е било намерено в едно дере наблизо. Нещастникът е бил набучен на кол и след това разсечен на части. Намерено е и тялото на един от другите петима изчезнали турци.
Петко не е начело на тази чета; нейният водач се казва Аргири, грък, и е бил един от спътниците на Петко, но напоследък се е отделил от него. Той е изпратил предупреждение до малкото турци, които живеят тук, че трябва да напуснат града, иначе ще ги залови и убие.
Също така е наредил на лодкарите да не превозват пътници към село Макри (на два часа път), заплашвайки да стреля по тези, които го направят. Това принуждава хората да пътуват по суша, където могат лесно да станат негова жертва.
Не е нужно да уверявам Ваше превъзходителство, че жителите на Дедеагач считат живота си за застрашен.
contra
Well-Known Member
Че то колко Петковци има дето са вилняли из днешно Гръцко...А познайте кой е тоя Петко
Дедеагач, 29 май 1878 г.