А познайте кой е тоя Петко
Дедеагач, 29 май 1878 г.
Позволявам си да представя на Ваше превъзходителство следния доклад за събитията от последните дни тук, които са предизвикали голямо безпокойство и страх сред жителите на това място и околността.
Ваше превъзходителство вероятно е чуло за български разбойник на име Петко, който от много години е терор за този район. Беше съобщено през януари миналия месец, че Петко, заедно с двама от спътниците си, е бил убит от полицията в една колиба близо до село Кемерли, където се е укривал. Това обаче се оказа невярно, тъй като малко след това той отново се появи с чета от дванадесет до петнадесет души и бе забелязан при Марония, където, намирайки се в една къща, той и хората му били обкръжени от турски войници, но успели да си пробият път, след като нанесли сериозни загуби на турците и изгубили двама души от своята чета.
Оттогава, считайки за неразумно да се появява там, където турците все още имат власт, той постоянно се движи в тази област, добре знаейки, че русите няма да му сторят нищо, тъй като офицерът, който командва тукашните войски, често е заявявал, че не е негова работа да преследва и залавя разбойници, и че жителите трябва сами да се защитават.
Петко е бил виждан неведнъж по улиците на Дедеагач и макар офицерът да е бил уведомяван за присъствието му, той не е предприел никакви мерки да го арестува, вероятно защото е българин.
Казано ми бе, че Петко е заявил, че няма намерение да вреди на християните, но че всеки турчин, попаднал в ръцете му, няма да бъде пощаден; и той е верен на думата си, тъй като през миналата седмица петима турци са изчезнали. Говори се, че са попаднали в ръцете на Петко и са били убити от него.
Комисията, назначена да управлява града, няма власт да прекрати тези действия и поради това българите, живеещи в околните села, убедени, че могат да действат безнаказано като Петко, започват да подражават на неговия пример.
На 23-ти т. м. един турчин, яздещ кон, минавал по пътя на около половин миля от железопътната станция, когато бил обстрелян от няколко българи, укрити в храстите. Той обаче имал късмет да избяга невредим.
А вчера в 10 часа сутринта няколко въоръжени българи се появили в едно кафене тук и като заловили един турчин, го вързали и го отвели. Офицерът, след като бил уведомен, най-сетне се решил да направи нещо, за да спаси турчина; но вместо да тръгне с войници, той отишъл да преследва българите само с един капитан. Казано ми е, че ги е настигнал, но те успели да избягат. Що се отнася до нещастния турчин, казва се, че вече е бил убит от тях.
Поведението на българите е такова, че нито един турчин не смее да се показва; дори жителите на Дедеагач живеят в състояние на голяма тревога, тъй като макар в момента да няма от какво да се страхуват, съществува опасение, че ако руските войски се изтеглят (както се говори), турците ще потърсят отмъщение и ще последват ответни действия, които ще доведат до много кръвопролития и ще изложат на опасност живота на жителите на това място.
Ето защо е крайно необходимо турското правителство да бъде убедено в нуждата да има готов военен контингент, който да бъде стоварен тук още в деня, в който русите се изтеглят, за да се поддържа ред и да се защитят жителите.
Няма да затруднявам Ваше превъзходителство с подробности относно многобройните слухове, които се разпространяват тук и които всички се оказват неверни. Предполагаемото нападение над Дедеагач от башибозуци, идващи от Гюмюрджина, се казва, че е било измислено от Петко и хората му.
Някои групи башибозуци и разпръснати войници от армията на Сюлейман паша наистина са преминавали през селата в този район, насочвайки се към долината на Арда, за да се присъединят към въстаниците там, но са се държали добре и не са закачали селяните.
Петко обаче се е страхувал да не попадне в техни ръце и по време на преминаването им не се е осмелявал да напусне околностите на Дедеагач, разчитайки на защитата, която му дава присъствието на руските войски.
P.S. Току-що ми бе съобщено, че тялото на турчина, който бе отведен вчера от кафенето, е било намерено в едно дере наблизо. Нещастникът е бил набучен на кол и след това разсечен на части. Намерено е и тялото на един от другите петима изчезнали турци.
Петко не е начело на тази чета; нейният водач се казва Аргири, грък, и е бил един от спътниците на Петко, но напоследък се е отделил от него. Той е изпратил предупреждение до малкото турци, които живеят тук, че трябва да напуснат града, иначе ще ги залови и убие.
Също така е наредил на лодкарите да не превозват пътници към село Макри (на два часа път), заплашвайки да стреля по тези, които го направят. Това принуждава хората да пътуват по суша, където могат лесно да станат негова жертва.
Не е нужно да уверявам Ваше превъзходителство, че жителите на Дедеагач считат живота си за застрашен.