Ще отговоря със следния пример от една моя любима книга:
„Да кажем, хулиганче хвърля тухла във витрината на хлебарница. Хлебарят изтичва навън разярен, но момчето е избягало. Събира се тълпа и с тихо задоволство съзерцава зеещата дупка на прозореца и счупените стъкла, посипали хляба и баниците. След известно време тълпата усеща нужда да пофилософства. С голяма вероятност неколцина ще напомнят един на друг или на хлебаря, че всъщност нещастието има и добра страна. То ще осигури работа на някой стъклар. И веднъж тръгнали по тази мисловна нишка, хората я следват. Колко струва едно ново стъкло? Двеста и петдесет долара? Хубава сумичка. В крайна сметка, ако стъклата никога не се чупеха, какво щеше да стане със стъкларството? Разбира се, нещата ще имат развитие. Стъкларят ще се сдобие с 250 долара, които да изхарчи при други търговци, и така до безкрайност. Разбитата витрина ще продължи да осигурява пари и работа в разширяващи се кръгове. Логичният извод, ако тълпата стигне до него, ще бъде, че малкият хулиган, хвърлил тухлата, е благодетел на обществото.
Сега да погледнем по друг начин. Тълпата е права в първия си извод. Дребното вандалско действие означава допълнителна поръчка за някой стъклар. Научавайки за произшествието, стъкларят ще бъде не по-нещастен от собственик на погребално бюро, чул за нечия смърт. Но хлебарят ще загуби 250 долара, които е смятал да похарчи за нов костюм. Понеже трябва да смени едно стъкло, той ще трябва да се лиши от костюма (или някаква друга вещ). Вместо да има витрина и 250 долара, той има само витрина. Ако е възнамерявал да купи костюма същия следобед, вместо да има витрина и костюм, той трябва да се задоволи с витрина без костюм. Ако мислим за хлебаря като за част от обществото, то обществото е загубило един нов костюм, който иначе щеше да се появи, и е съответно обедняло.“
Дано го разберете.